Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Записки на Мамульовския кмет 🇧🇬

Ако знаех, че толкова мизерии ще ми се струпат на главата хич нямаше да се кандидатирам за кмет на това загубено село. По-добре да беше станал Пеню Къниния, дето отдавна препира за тая длъжност, но на медицинския преглед установили, че има лека форма на олигофрения, та няма, значи, как да стане рабо ...

radi.

Проза » Рассказы

1.1K 2

из "Приказки от никъде" - 2 🇧🇬

- Може ли? - кимна към манерката му Дърт Пън.
- Естествено - отвърна му Сянка, - заповядай.
- Ммнмппфф - направи гримаса премъдрият, след като отпи, - но това е вода! Как може да ми даваш да пия вода?!
- Водата може да е безвкусна - каза сянката, - но всички други вкусове разпознаваме най-добре благ ...

Bersek

Проза » Рассказы

838

Чудото 🇧🇬

- Има Бог - със светнали очи възкликна доктор Димитров, с когото разговаряхме в кафето на главната в Пловдив.
- Има Бог! Той е в нас, в нашите сърца! - отвърнах без колебание.
С доктора бяхме прекъснали връзката си близо три години, като че ли сега трябваше да се срещнем. Искаше да сподели голямата ...

mari45

Проза » Рассказы

983 2

Компетентност 🇧🇬

Откак се заприказва за световната иномическа криза, всички у нас изведнаж станаха супер компетентни, начетени, все едно цял живот са работили на Уолстрийт. Аз лично не знам дали кризата ме е засегнала или не. Плащам си борчовете, ям, грижа се за дом и семейство, ама се усещам, че ей тъй от нейде поп ...

BaiIvan

Проза

900 6

Малка лондонска история - Лондонски дъжд 🇧🇬

Навън продължаваше да вали. Дейви и Ейдриън бяха седнали в небезизвестния Старбъкс и пиеха капучино. С канела. Любимото им.
- Косата ти... - Ади сбръчи вежди и посочи към Дейв, който свали качулката си. Косата му беше доста дълга от едната страна и къса от другата.
Освен това беше тъмно кестенява и ...

princess_havok

Проза » Рассказы

1.4K 2

Не повярва... 🇧🇬

Изгубих се в любовта ти, удавих се в сълзите ти, задуших се в ревността ти. Опитах се да разбера, да се променя... Но всяка твоя дума, всеки жест, се забиваха като кинжали в сърцето ми.
Не ми вярваш. Дори сега, когато всичко свърши, ти не вярваш. Не повярва и тогава. Довери се на чужди лъжи и слухов ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 1

Баща ми гъбарят, баща ми малинарят 🇧🇬

С брат ми израснахме от малки с дивите плодове на Витоша и Стара планина. Нямаше друго семейство около нас с такова хоби, граничещо до лудост. И то не само баща ми, то и дядо ми беше същият. От него ли е тръгнало това скитане по планината, не знам. Това тяхното не беше самоцелно скитане. Ходенето по ...

lubara

Проза » Рассказы

2.5K 11

Сърцето на дракона 🇧🇬

Отдавна, много отдавна, когато вълшебства и приказни герои се срещали навсякъде, живеел един крал. Той бил велик и безстрашен владетел, а Южното кралство, което управлявал, било огромно. То се простирало на три морета, а на север достигало до страховитите Северни планини. Още в младостта си този кра ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фэнтези

1.8K 2 4

* * * 🇧🇬

Търся думи, с които да опиша как се чувствам, но все не намирам подходящи. Няма начин с думи да бъде изразено тава бедствие, вътре в мен. Застинал вулкан от емоции сега се пробужда, решен да изпепели всичко по пътя си. Няма да се смили над мен, няма да ми остави нищо. Лавата бавно се надига горяща, ...

anji7o0o

Проза » Письма

1.4K 1

Присъда 🇧🇬

Присъда
(Старо)
Беше напълно импотентен. Знаеше това, но имаше нужда от жена. Харесваше, даже обичаше жените и много му се искаше да се люби с нежна, може и не толкова хубава жена. Искаше да дава и да получава нежност. Не знаеше как ще стане с неговия проблем, а ужасно много би желал. Сега, когато б ...

Bezzhichen

Проза » Рассказы

1.7K 2 11

Малки убийства 🇧🇬

Малки убийства
Беше тъп ден. Убийствен в своето еднообразие и безметежност на чувствата.
Нямах какво да правя. За пръв път от доста време насам. Чувствах се като войник през първия ден на уволнението. Объркан и дезориентиран. Гледащ с почуда забързания свят около него. Взех дистанционното на телевиз ...

Greg

Проза » Рассказы

2.5K 14

Сънят 🇧🇬

Бях в леглото си на място, което не беше. Таванът – едновременно виждах и него, и небето; прегъщах затопления чаршаф, а всъщност прегръщах приятеля си, а той ми беше изневерил вчера, вчера ли беше. Не, аз знаех, че ми е изневерил, но то все още не се беше случило – не и при него. Значи само аз знаех ...

Рима

Проза » Рассказы

1.4K 10

Среща 🇧🇬

Слизам от автобуса. Спущам се в подлеза и там, край продавача на лотарийни билети, срещам... Светослав. Удари ме позната отколешна тръпка, залитнах, но се овладях.
- Светльо, здравей!
Гласът ми пресъхва, не знам къде да дяна ръцете си.
- О, Петя, ти ли си? Не те познах, знаеш...
Мъжът е висок, плеще ...

mari45

Проза » Юмористическая

884 2

"От висока гледна точка" 🇧🇬

Тъмна нощ. Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла, покрила града. Нито звук. От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел. Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори гроз ...

RoSs

Проза » Рассказы

1.1K

Малкото човече 🇧🇬

Малкото човече
разказ
Вървях отново по мрачните и сиви улици на прашния град. Небето бе придобило страховит тъмен цвят, който обещаваше дъжд. Около мен вятърът разнасяше опадали есенни листа и разрошваше косата ми. Вървях, потънала в мисли от монотонното си ежедневие и не виждах - по-точно не забеля ...

sui4i-bel

Проза » Рассказы

4.4K 13

Изповед 🇧🇬

Димитър Димитров
Изповед
Казвам се Иван Григоров и съм на 74 години. Роден съм и съм изкарал целия си живот в едно малко селце на име Емен. Вече повече от 50 години съм женен за любовта на живота си, Мария. Животът ми беше абсолютно обикновен с едно малко изключение... Преди 41 години застрелях съсе ...

durak

Проза » Рассказы

9.3K 1 5

Искам... Не искам... 🇧🇬

Не искам скъп подарък, защото имам рожден ден.
Искам роза, защото е петък.
Не искам романтика, защото сме заедно от 6 месеца.
Искам сантименталност, защото ме обича.
Не искам усмивки, за да не ме тревожи. ...

stefitopz

Проза

1.4K 3

Алкохоликът (първа глава) 🇧🇬

Както знаете, или поне тези от вас, които са по-начетени, моите познания в почти всяка област, надхвърлят тези на повечето хора. Наскоро разглеждах няколко текста, когато попаднах на оригинален ръкопис на книгата “Алхимикът”, предоставен ми от моя добър приятел по чашка Coca-Cola и колега писател – ...

The_Crimson_King

Проза » Повести и романы

1.5K 7

Безвъзвратно 🇧🇬

Чувах, че ме викате - семейството, приятелите ми, ти. А аз стоях там и се взирах в непрогледния мрак. Не можех да разбера къде сте, откъде идват гласовете ви. Не можех да усетя прошката ви. Затъвах все повече в горчилката на думите си.
Нараних ви. Изгубих ви. Безвъзвратно...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K 2

Сиво 🇧🇬

Не пиша. Не съм писала отдавна. Не мога. Не искам.
Веднъж приятел ме попита как пиша. Как се ражда всичко това в главата ми? Как точно ми се получава процесът технически? Ми, де да знам, казах му. Те, идеите, си летят наоколо, а в моята глава очевидно е пълно с тръни, та току-виж някоя се закачи в т ...

Апостолиция

Проза

1.1K

Изгубени души 🇧🇬

Скитахме се из безкрайността. Как беше възможно да съществува място, толкова празно и лишено от живот? Сякаш бяхме в пустиня – от всички страни ни заобикаляше самота. Не виждахме смисъл да продължаваме. Просто нямаше къде да отидем. Нямаше път за нашите изгубени в нищото души. Изкушението за нас сег ...

anji7o0o

Проза » Другие

2K 1

Стела, момичето със сините очи. 🇧🇬

Бяхме студенти. Eдно лято след изпитите гледахме лятната олимпиада. Вече се бяхме наситили на спортните изяви, в частност аз на гимнастичката Нели Ким. И решихме - време е за море.
С Митьо Влаев пристигнахме първи в Приморско. Намерихме си едно копторче в центъра на селото, но бяхме доволни от хубав ...

lubara

Проза » Рассказы

2.2K 10

Но Щен Вълк на зъболекар 🇧🇬

- Бъжжж - избръмча машинката.
- Уаааа - писна Но Щен Вълк и започна да се върти, мъчейки да се откопчи.
- Уф пуф - изпуфтя Сянка, удвоявайки усилията си, да го удържи.
- Пуф уф - обади се Гар Ван по същата причина.
- Ако не спреш да шаваш, няма да мога да ти оправя зъба - каза Зъ Бо Ле Кар. ...

Bersek

Проза » Рассказы

799 1

До Тасос и назад... 🇧🇬

Тридневна екскурзия. Кой не би мечтал за това, въпреки че е извън сезона, съседна Гърция привлича, а мисълта че ще видиш стари Български земи и градове като Дедеагач/Александрополис/ и Кавала пленява всеки. Не съм сигурен, но ми се струва, че и самият остров Тасос някога е бил Български, тя общо взе ...

BaiIvan

Проза » Другие

2K 1

Рецепта за любов 🇧🇬

Древна китайска мъдрост гласи, че който по-малко говори, по-лесно се поправя. Според една телевизионна реклама, това го е казал Конфуций, но преводът звучи така: “Който много говори, все някога ще каже някаква глупост”. Може да се допълни, че който работи много, все някога ще бъде наказан, защото ня ...

Galina_B

Проза » Рассказы

3K 4

Сватбата 🇧🇬

Лилаво-моравата червенина отново бе избила по лицето му. Изпотен и напрегнат, с вечния атрибут цигара в ръка, Той дойде, здрависа ни, смотолеви няколко думи, като разсеяно гледаше настрани. Търсеше местата за „службата". Оказа се, че младоженецът се беше постарал, защото шестте места бяха съвсем бли ...

dimi49

Проза » Рассказы

1.6K 2

Късмет до поискване, Глава 9, Църковната служба в неделя 🇧🇬

Снощи занесохме черните къпини на баба и тя отсече, че няма да прави сладко от тях. Били по-подходящи за сироп и ни хвана с дядо на работа, докато изчисти и опържи донесената от нас риба. Смляхме къпините в мелачката за месо, с онова хитро приспособление, което изхвърля всички семчици и остана арома ...

inakrein

Проза » Повести и романы

1.3K 21

Топлината на детството 🇧🇬

Така се случи, че любимата ми братовчедка Мичето и мъжът ù Панайот ме помолиха да напиша нещо за нашето общо детство. Ти можеш, казаха ми те. Колко е трудно. Не защото нямам думи за спомените, а защото това с думи не се описва. Описва се със сърцето. И все пак ще опитам.
Черганово, това за нас е път ...

lubara

Проза » Рассказы

1.7K 11

Малка лондонска история - Лондонска среща 🇧🇬

Беше типичен дъждовен Лондонски ден. Той вървеше по оживената улица, с наведена глава и гледаше как дъждът оставя мокри следи по сивия паваж. Хaресваше му. Харесваше му да върви, слушайки дъжда и всички тези хора, които бързаха за някъде, забравили себе си и истинските ценности в живота. За него тов ...

princess_havok

Проза » Рассказы

1.3K 3

Ти 🇧🇬

Подлудяваш ме. Сякаш не съм себе си, когато съм с теб. Караш страните ми да поруменяват, а краката ми да омекват. От всеки твой поглед в стомаха ми запърхват пеперуди. Всяка твоя усмивка окрилява душата ми. Всяко твое докосване ме разтреперва. Всяка целувка ме кара да летя.
Правиш ме щастлива. Не си ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 3

Изходът 🇧🇬

- О, Златен, как си?
- Честно казано, не знам. А ти?
- И аз не знам. Стоя си и тъпча на едно място. А често се въртя и в кръг. Тъй че ми прикачиха прякора, "Въртящ се пумпал."
- Ти да не се шегуваш, а?
- Аз ли, като ме гледаш? ...

mari45

Проза » Юмористическая

918 1

Тази толкова стара история 🇧🇬

Тази история е много стара, лична, но времето, което е изминало оттогава ме кара да ви я разкажа.
Преди няколко години случайно прочетох това стихотворение от Андрей Германов.
Писмата ти със пликовете сини
под свойта синя лампа във нощта
след толкова отминали години ...

lubara

Проза » Рассказы

1.2K 7

Нощем в гората 🇧🇬

Бе една тиха априлска нощ, точно преди луната да се напълни - време на затишие и изчакване.
Ръмжачът се разхождаше из гората, наслаждавайки се на ароматите от цъфтящите дървета. Вълкът ходеше бавно с видимо удоволствие и често се спираше, за да поеме с пълни гърди уханния въздух. На една такава спир ...

Bersek

Проза » Рассказы

971 1

Предание за Нехория - Глава първа и Глава втора 🇧🇬

Глава първа
В тясната и опушена кръчма "Dolce far niente"* следобедът протичаше както обикновено. Малобройните, но редовни клиенти удряха по масите и кълняха кръчмаря, че ги е забравил.
Най-силно викаше един мъж, който отдавна бе надхвърлил трийсетте, имаше вече голяма брада, но изглежда това не го ...

Errant

Проза » Повести и романы

1.5K 1

Снайперист 🇧🇬

Седи свит и не помръдва! Бледозеленикавите клони на петдесетина метра отсреща също не потрепват. Мостът със замацаните от влага бетонни подпори неестествено свързва гора с гора, като че ли е прокаран само за да си стои там и да чака някоя мишена да се появи. Времето тече! Погледна часовника си. Беше ...

BaiIvan

Проза » Рассказы

978 1

Автостопът на 70-те. Втора част. 🇧🇬

Най-голямата емоция в стопа бе на другата година. Вече завършвахме гимназия. За празниците десетина човека, преди всичко от нашия "И" клас се вдигнахме за Търново. Пътувахме срещу първи май с влака, на гарата валя сняг на най-големите парцали, които съм виждал. В купето Емо Манев дънеше китарата, пс ...

lubara

Проза » Рассказы

980 10

Късмет до поискване, Глава 8, Фани 🇧🇬

Глава 8 – Фани
Бе адска жега и мечтаех за басейн, плуване и тишина. Дядо сякаш прочете мислите ми и предложи да отидем до реката да поплуваме.
- Нямам бански - притеснено признах аз.
Дядо се засмя.
- Какъв бански те гони? Тук се плува така. Ще вземем и въдици. Може да хванем вечерята. ...

inakrein

Проза » Повести и романы

1.5K 15

Миг от вечността (трета - последна част) 🇧🇬

Аз ще заведа Томи на у-ще, скъпи. Бягай, да не закъснееш! Закуската ти е на масата в кухнята.
- Благодаря, скъпа. Ще се прибера до 5 ч.
- Ще ходя на пазар днес, възнамерявам да сготвя пармезан, какво ще кажеш?
- Къде е проклетата папка!?... О, да, разбира се, чудесно!... Мамка му, закъснявам!!!
- То ...

nicoleivanova

Проза » Рассказы

973 2

Има дни... 🇧🇬

Има дни, в които човек се чувства на седмото небе от щастие. Когато накъдето и да погледне вижда само красота. Дни, в които очите са затворени за завистта и омразата и виждаш само усмивки и радост. Дни, в които се питаш с какво си заслужил всичкото това щастие. Има дни, в които другите някак избледн ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 1

Човече, спри за малко 🇧🇬

Когато земята се гърчеше и въздишаше до болка от миризливата смрад на човешката злоба, Душевадецът реши, че е време да действа. Та нали онзи стар пън - грехът, се настани на земята и нямаше намерение да я напусне. "Всичко е в моя полза"- мислеше си той. Потулен в сумрака на тоя късен следобед, той з ...

mari45

Проза » Юмористическая

1.1K 1

Рассказы и проза современных авторов

Записки на Мамульовския кмет 🇧🇬

из "Приказки от никъде" - 2 🇧🇬

Чудото 🇧🇬

Компетентност 🇧🇬

Малка лондонска история - Лондонски дъжд 🇧🇬

Не повярва... 🇧🇬

Баща ми гъбарят, баща ми малинарят 🇧🇬

Сърцето на дракона 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Присъда 🇧🇬

Малки убийства 🇧🇬

Сънят 🇧🇬

Среща 🇧🇬

"От висока гледна точка" 🇧🇬

Малкото човече 🇧🇬

Изповед 🇧🇬

Искам... Не искам... 🇧🇬

Алкохоликът (първа глава) 🇧🇬

Безвъзвратно 🇧🇬

Сиво 🇧🇬

Изгубени души 🇧🇬

Стела, момичето със сините очи. 🇧🇬

Но Щен Вълк на зъболекар 🇧🇬

До Тасос и назад... 🇧🇬

Рецепта за любов 🇧🇬

Сватбата 🇧🇬

Късмет до поискване, Глава 9, Църковната служба в неделя 🇧🇬

Топлината на детството 🇧🇬

Малка лондонска история - Лондонска среща 🇧🇬

Ти 🇧🇬

Изходът 🇧🇬

Тази толкова стара история 🇧🇬

Нощем в гората 🇧🇬

Предание за Нехория - Глава първа и Глава втора 🇧🇬

Снайперист 🇧🇬

Автостопът на 70-те. Втора част. 🇧🇬

Късмет до поискване, Глава 8, Фани 🇧🇬

Миг от вечността (трета - последна част) 🇧🇬

Има дни... 🇧🇬

Човече, спри за малко 🇧🇬

Очередь