Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

вярвам в любовта 🇧🇬

Някой, някога говореше ми тихо... любовта била измама, без болка любов няма! Някой, някога предупреди ме, че от любовта се страда, че белегът оставал, като от дълбока рана... Говореха, викаха, но аз не чувах, а отивах по-надалеч и по-надалеч... Любопитството ми бе голямо, докато не я открих - любовт ...

vesyy

Проза

2007-09-18T15:58:10+03:00 1.3K 3

За феите 🇧🇬

Късно е вече. Уморена от игри, Герито се приготвя за сън. Обличаме пижамката и си говорим за приказните феи. Герито е убедена, че съществуват.
- Бабче, искам по-бързо да стана голяма. Още утре!
- Защо, Гери, толкова бързаш? - питам аз.
-Защото искам да си намеря принц. Да дойде утре сутринта и да ме ...

mariniki

Проза

2007-09-18T15:56:29+03:00 2.1K 11

Яйца на очи за себе си 🇧🇬

Когато се прибрах от работа, естествено в апартамента бе настанало бедствено положение. Диването вилнееше из бойното поле на хола. Майка му си скубеше косата зад един окоп на дивана. А баба му ронеше тежки сълзи заради проваленото ревю на Тифани (или беше Мелъни, или може би Дороти) от „Дързост и гл ...

Станислав

Проза

2007-09-18T15:54:59+03:00 2.1K 17

Интервю с младия писател 🇧🇬

Инсинуация: Първо, искам да ви попитам за името. Кратун Шоков е вашият артистичен псевдоним, нали така?
Кратун Шоков: А как ви звучи Иван Георгиев?
И: Често срещано име, наистина. Но Кратун Шоков, не е ли малко прекалено? Какво е посланието на този псевдоним?
К: Кратун идва от името на селото на дяд ...

Станислав

Проза

2007-09-18T15:54:21+03:00 2K 14

Ченгиз хан, вождът на пролетариата 🇧🇬

Кървавочервеният диск на слънцето се търкулна зад хоризонта. Хора и животни въздъхнаха с облекчение. Лудият старец изскочи от къщи и се насочи към кучешката колиба. В ръцете си държеше един голям кокал.
- Вълчо, Вълчо! - извика той. - Къде си чедо мое?
Огромното сиво куче, чиито щръкнали уши и рунта ...

siromah

Проза

2007-09-18T15:38:27+03:00 1.8K

Когато Боговете ходели по Земята – 5 част 🇧🇬

Докато Борео четеше книгата на Харпов и се тренираше как да стане Световен шампион по Домино, Зевс в същото време седеше под дебелата сянка на ореховото дърво и нагъваше вкусна пица, с пържени картофки и отпиваше студена Каменица.
- Моля те, съпруже! - падна на колене пред Първобога Хера. - Не наказ ...

siromah

Проза

2007-09-18T15:35:32+03:00 1.5K

Розово настояще 🇧🇬

Вървя си по улицата... Банално.
Сръбнал съм си малко... Банално.
Всичко си е същото... Отново банално.
Очаквам нещо да се случи... Още по-банално.
Земята се отваря и ме поглъща. Хъм! ...

Станислав

Проза

2007-09-17T23:12:22+03:00 1.6K 10

ГРОЗНОТО ЕЛЕНЧЕ 🇧🇬

Имало едно време един златен елен и сърна. Те живеели в една далечна гора. Нямали си деца и им било много мъчно. Веднъж сърната, както се разхождала, докато елена довършвал обяда си видяла в корените на едно дърво семейство заици с три малки. Станало и тъжно, че тя си няма деца и една сълза се търку ...

Bibi_ema

Проза

2007-09-17T23:10:35+03:00 1.9K 1

Самота 🇧🇬

Ама че потискащо заглавие му лепнах, държа да отбележа, че съм го написала, когато съм била на 14, опитах се да пооправя и позакърпя стила тук-там, доколко се е получило, ще си проличи :)
Изолт седеше мълчаливо на една самотна пейка в крайбрежния парк . Скоро щеше да настъпи изгревът . Звездите став ...

Рима

Проза

2007-09-17T21:01:53+03:00 1.6K 8

Госпожа Еймар Мене I - Улицата, 1904 година 🇧🇬

Макар Улицата да се намираше в покрайнините на града, градът не достигаше Улицата. Часовниците безотказно отмерваха времето в Нея, ала времето отказваше да Я посети.
Точно такъв свят аз търсех цял живот.
Беше късно в четвъртък, когато се нанесох на Улицата и вече четири дни чувах нейните стъпки. Гру ...

selsal

Проза

2007-09-17T11:47:33+03:00 917 4

Толкова различен 🇧🇬

Себе си ли търся или теб. Вече не знам колко дни се лутам из тъмнината на любовната болка и не разбирам какво се случва с мен. Не разбирам и с теб какво се случва. В един момент ми липсваш,искам да те видя, да те докосна, да целуна меките ти устни... А когато се доближим, ти си толкова студен. Протя ...

Adelinka

Проза

2007-09-17T00:59:36+03:00 2K 1 3

Една доза = една свирка 🇧🇬

Вървя бавно по път, който е пренаселен с хора. Докосвам се до нечии тела, чувам нечии разговори, но не разбирам защо всички ме гледат така. Нима сенките под очите ми ги плашат толкова??? Е, какво толкова?! Не съм спала 2 нощи и какво от това? Просто търсих пари, за да купя поредната си доза. Може би ...

sandora

Проза

2007-09-17T00:54:27+03:00 2.5K 11

Сбогом от мен 🇧🇬

Сбогом Творци,
Исках да ви кажа Сбогом именно от тук - страниците на Сайта, където преди няколко години ви казах и Здравейте...
Някои от Вас знаят, че този акт е изцяло символичен - човек може да каже Сбогом на някого, без да изрече нито дума, а да го изплаче със Душата си и това ще бъде най-болезне ...

__FREEMAN__

Проза

2007-09-17T00:32:10+03:00 1.4K 3

Ти гледа ли вчера „Искрено и лично”? 🇧🇬

Ти гледа ли вчера „Искрено и лично"?
- Миче, ти гледа ли вчера „Искрено и лично", ма?
- Е, глидах го, е ма ко?
- Е, виде ли го тоя, човек, ма Миче, много жал ми стана за него, тц, тц, тц. Да не дава Господ!
- Е, ма той май бил виновен и той, а? ...

Mimi1001

Проза

2007-09-17T00:19:36+03:00 2.3K 5

Пилешки бедра 🇧🇬

Неделя следобед. Милето прецени, че е време отново да решава какво да сготви на домочадието. Ех, това пусто готвене... Сутрин, обед, вечер... все едно и също. Направо вече идея си няма с какво да ги изхранва. Толкоз ли им е важно това ядене, ама... Отваря с неуверен вид вратичката на фризера и почва ...

Mili4ka

Проза

2007-09-17T00:07:18+03:00 1.6K 13

Един ръб 🇧🇬

Стоя на ръба... Колко ли неща, започващи по подобен начин сте чели?! За себе си не знам, но от повтаряне ми звучи банално.
И така... Аз съм на ръба, до там бях стигнала. Чакам си и си мисля. Какво чакам, си е моя работа, а мисля, защото... Какво се прави на един ръб, особено ако гледаш надолу?! Точн ...

Меллисса

Проза

2007-09-17T00:00:00+03:00 1.3K 2

Любовта е с каишка 🇧🇬

Не помня точно кога се запознахме. Помня само, че беше неделя, времето беше лошо и хората, които щъкаха по надолнището на уличката, ме гледаха странно. Дъжд, октомври и момиче в синя рокля на лалета, тананикащо "Purple rain". Сигурно съм изглеждала доста налудничаво.
На тепето нямаше никого. Това ме ...

tedavshock

Проза

2007-09-16T23:45:46+03:00 1.7K 2

Неслучайно 🇧🇬

Беше преди 3 месеца, когато те видях за първи път. Срещнах погледа ти и ти ми се усмихна. Никога няма да забравя тази твоя първа усмивка, усмивка за мен. Няколко дни по-късно се запознахме и... нещо се случи. Не бях се чувствала така преди. Блокирах... изтръпнах... все едно, че времето спря... И ти ...

Serenity

Проза

2007-09-16T23:34:12+03:00 1.9K 2

МНОГОТОЧИЯ ІІ 🇧🇬

МНОГОТОЧИЯ... ІІ
Видях го в гръб, седнал на пейката, с кръстосани глезени. Главата му висеше към земята, а пръстите му премятаха припряно ключовете от колата му.
Стъпвах тихо, страх ме беше, че това не е истина, страх ме беше, че сънувам и ако вдигна и най-малкия шум, той ще стане и ще си иде...
Но ...

сиа

Проза

2007-09-16T23:26:52+03:00 1.2K 4

Моя май ми изневерява 🇧🇬

Отивам при приятелката ми разревана. Имам съмнения, че моя ми изневерява.
- А, много лошо. Моя ако така направи, направо го напускам.
- Имам две деца, как да се разведа? Но си права. Защо ми говориш така? Нали и твоя миналата седмица не се прибра цяла нощ?
- Ей, злобарка! Колко неща ти говорих тогав ...

svetlanal

Проза

2007-09-16T22:48:44+03:00 2.5K 22

Вечното слънце 🇧🇬

Днес нашият живот е едно младо “разпъпило цвете”... а до вчера беше едно невинно “семе”. Приказният свят, в който живяхме до вчера, е зад нас. Какво ни очаква сега? Да, страхуваме се от новото, но трябва да помогнем на това “цвете” да разтвори своите листенца и да усети ласките на “игряващия Живот”. ...

satinelle_J

Проза

2007-09-16T22:45:21+03:00 845

Самотен остров за двама - 5 част 🇧🇬

Тодоров бе извънредно разумен човек. Не случайно беше тръгнал по стъпките на баща си. Скоро щеше и той да получи своето заслужено признание. Последните месеци се готвеше усилено само за това. Осъзнаваше, че е обърнал гръб на най-близките си, че не се интересува от живота, който водят, но… те бяха не ...

Mili4ka

Проза

2007-09-15T19:23:20+03:00 1.1K 7

Самотен остров за двама - 4 част 🇧🇬

На другия ден, още рано сутринта телефонът и иззвъня. Николай. Искаше да знае ще може ли да я види отново. Не му отговори нищо категорично – предстояха и операции, не знаеше кога ще приключи, а и искаше да помисли още. След разговора си със свекървата имаше нужда да прецени – какво печели всъщност и ...

Mili4ka

Проза

2007-09-15T15:11:03+03:00 1.2K 2

Случки по Петровден 🇧🇬

Случки по Петровден
По разказ на о. Поликарп
Беше Петровден. Павел се прекръсти на излизане от църквата и вдъхна от свежия въздух. Вътре беше станало задушно от многото хора, струпали се на Литургия покрай големия празник. Павел току-що беше взел Св. Причастие. Обичаше Петровден. Не само защото на т ...

vessela

Проза

2007-09-15T11:27:14+03:00 1.2K 2

Фотографът 🇧🇬

Искам да ви разкажа една история. Е, да, някой от вас може да каже, че няма история, която да не е чувал. И това може би е така. Може би и този някой, е преживял всички житейски радости и неволи, които могат да се срещнат. Но... както и да е.
Това се случи неотдавна в едно градче с много хора, неоно ...

Lingerie

Проза

2007-09-15T08:54:28+03:00 1.2K 6

Признание 🇧🇬

Преди малко извърших убийство. Напълно съзнателно, не съвсем предумишлено...
Паяк. Вярно, беше голям и изплаши един от съквартирантите ми (жена). Стомаха ми се сви, стресирах се - в момента не съм на себе си. ВИНОВЕН СЪМ!!! крещи съзнанието ми. Трябваше да го хвана в бурканче и да го пусна навън. На ...

Богун

Проза

2007-09-15T08:11:11+03:00 2.4K 24

Недовършено 🇧🇬

Така и не го завърших, надали някога ще го завърша, но все пак:
Нещо кратко, скромно и сърцестоплящо. Нещо мило, дребно и запомнящо се. Един жест?
Дали е достатъчен? Със сигурност.
И после се учиш да обичаш. Но истински, не на майтап. Даваш от любовта си на тези, които мислиш, че заслужават, други г ...

Рима

Проза

2007-09-14T23:15:17+03:00 1K 4

Самотен остров за двама - 2 част 🇧🇬

Николай Николов отмени всичките си задачи за деня. Можеше да си го позволи – веднъж за толкова години упорита работа. Чакаше тази жена толкова време… От момента, в който я беше видял, досега не преставаше да мисли за нея. Да я вижда, да си припомня чертите и. Често минаваше покрай дома и, по време н ...

Mili4ka

Проза

2007-09-14T20:18:26+03:00 1K 1

Самотен остров за двама - 1 част 🇧🇬

За деня нямаше планови операции. Доктор Тодорова прегледа отново графика, не, нямаше. Обади се и в частната клиника, в която работеше извънредно. И там не бяха предвидени. Винаги имаше вероятност да възникне нещо по спешност, но… Татяна Тодорова се чувстваше уморена. Позвъни на завеждащия с молбата ...

Mili4ka

Проза

2007-09-14T20:12:14+03:00 1.2K 1

Мечта 🇧🇬

На формуляра, състоящ се от два големи листа, имаше място за името, възрастта, адреса. Под тях в най- голямото поле, продължаващо и на другия лист, бе изписано със ситен шрифт ,,Тук опишете мечтата си!’’. С ентусиазъм попълних данните си и мечтата, която се състоеше от една думичка.
Ободрена, пристъ ...

Меллисса

Проза

2007-09-14T20:09:30+03:00 1.6K 1

Самотен остров за двама - 3 част 🇧🇬

Татяна се огледа в малката хотелска стаичка. Всичко беше прекрасно. Точно така, както си го беше представяла. От полуспуснатите щори се процеждаше едва-едва светлина, тишината бе оглушителна, все едно се намираше на края на света, или извън останалия свят - като на самотен остров на собствената си с ...

Mili4ka

Проза

2007-09-14T19:07:23+03:00 1.7K 3

Париж, старата госпожица 🇧🇬

Слабичкото момче се размърда. Локвата дъжд, която се беше събрала в падинката на найлона, се затече надолу през дупката, право във врата на спящия му другар. Двамата югославяни спяха в парка за трети месец, не далеч от изхода на метрото. Влакът спря и тълпа от забързани французи прекоси малкия парк. ...

siromah

Проза

2007-09-14T18:39:19+03:00 1.7K 2

Лудият старец 🇧🇬

Едно куче зави в далечината, но децата не го чуха.Те размърдаха дървените колове и се промушиха в двора.
- Къде е свинарника? - запита високото слабичко момче с лунички.
- Ей там, от другата страна на плевника - отвърна нехранимайкото. - Го-вори по-тихо, защото кучето е в долния край на двора.
- Ти. ...

siromah

Проза

2007-09-14T18:39:14+03:00 1.4K

НЕКА ДА БЪДЕ 🇧🇬

Група студенти от Университета по археология в Сараево бяха насядали под дебелата сянка на вековното дърво. Хипитата бяха с дълги коси и панталони с широки крачоли. Момичетата бяха с поли.
- Браво! - запляскаха студентите. - Чудесна песен.
- Обожавам Бийтълс - рече една от девойките с топли кафяви о ...

siromah

Проза

2007-09-14T18:39:03+03:00 1.5K

НЕОБЯСНИМО?? 🇧🇬

- ... Няма как да ти го обясня... Както ти не можеш да ми обясниш защо те е страх от светофари... То е като... нямаш контрол върху него. Ей така седи си и си и окупира цялото ти съзнание... не мислиш за нищо друго, защото другото няма смисъл, влече те като магнит, стихийно едно такова, влече те, как ...

virginblack

Проза

2007-09-14T18:37:23+03:00 1.5K 1

Табелки 2 🇧🇬

Един от най-ярките ми спомени от училище беше другарката Гаврилова. Другарката Гаврилова беше от старата аристокрация, жена с изтънчен вкус към музиката, следователно учителка по пеене и ръководител на духовия оркестър и хора на училището. Като истински аристократ, поставен в социалистическа среда, ...

virginblack

Проза

2007-09-14T18:23:27+03:00 1.4K 4

Две миниатюри 🇧🇬

На улицата - паднал човек. Възрастен е. Главата му се е килнала на една страна, по бузата му се стича лига. Няколко души възбудено се суетят около него - явно очакват линейката. Два влюбени гълъба се целуват на тротоара до произшествието. Автобусите изхвърлят нафтова мъгла, сякаш искат да скрият гле ...

popolo

Проза

2007-09-14T18:18:56+03:00 984 2

Запис 🇧🇬

- Следващият, моля!
- Здравейте - смотолевям неуверено - трябва да се е получил запис на мое име.
- Вашето име как е?
- Иларион Светославов Мънзов.
- Момент, моля! ...

popolo

Проза

2007-09-14T18:16:11+03:00 885 2

Блокове 🇧🇬

Еднакви блокове. Иззад ъглите им надничат котки. Стари хора седят по пейките като за последно. От просторите ми махат ризи. Блоковете ме гледат студено със стъклените си очи, сякаш да ми подскажат, че не ми е тук мястото. Макар да се родих и отраснах сред тях, те никога не ме приеха. Всеки път чувах ...

popolo

Проза

2007-09-14T18:14:24+03:00 960 1

Катастрофа 🇧🇬

К А Т А С Т Р О Ф А
Мила стоеше до прозореца в коридора на болницата. Лицето й беше стоманено-сиво като облаците, надвесили се над земята. Едри капки дъжд започнаха да удрят по прозореца. Тя опря едната си ръка на стъклото, мъчейки се да излезе от този ад. Уви! Това не бе просто приказка с лош край. ...

РоРо

Проза

2007-09-14T00:55:29+03:00 2.2K 3