Проза

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
41.9K результатов

vanity fair 🇧🇬

Когато светът беше много млад и боговете ги нямаше, нито пък богините (да се чуди човек за какво са богини без богове) имаше едно странно-опасно омагьосано-размагьосано създание, което се казваше Спаска и което бе нетипично, себично и егоистично зеленооко чудовище, което след седмата чаша огнен сок ...
angel555 (Ангел ангелов)
angel555
Проза
1.2K 2

Чедо, обърках се... 🇧🇬

- Върви ми купи батерийка девет волта за уреда, че не мога да измервам. Старата се изтощи. - провиква се покачения на релсовия кран в бъдещия цех за производство на фитнес уреди, където работя като снабдител , електротехник... Вземи ми и две-три изолации ПВЦ.
- Само това ли? - питам го и примижавам ...
levski66 (Живко Желев)
levski66
Проза
1.7K 6

Вратата към мен... 🇧🇬

... Вратата се отвори, усетих тежките му стъпки по дървения под. Беше тъмно и когато се обърнах, видях само силуета му. Приближи се към мен и ме прегърна. След това устните ми се докоснаха с неговите! Отдръпнах се и Той ми рече:
- Щом няма да си моя, по-добре да умра!
И изведнъж изстрел се разнесе и ...
mim91 (Мария Георгиева)
mim91
Проза
1.3K 3

Парцалената кукла 🇧🇬

Парцалената кукла
на Палечка с нежност и обич
Тихо стъпваш, когато се промъкваш в сърцето ми.
Плажовете бяха пусти като зародилата се празнота в сърцето ми. Вълните яростно прехвърляха буните и гневно протягаха тъмните си води до крайбрежния път. От някъде отекваха печалните гласове на серените. Сту ...
Farud (Иван Иванов)
Farud
Проза
2.3K 7

КЛОШАРИ 🇧🇬

Двамата клошари бяха седнали зад една малка порутена кръчма. Единият се оплакваше от състоянието на дрехите си, а другият го гледаше начумерено и му говореше с повишен тон.
- Ти луд ли си бе? Я виж мен! Хич не ми пука, че съм целият окъсан. Нали съм облякан с нещо. Пък и пари за дрехи не давам. Всич ...
Бинев (Калоян Бинев)
Бинев
Проза
1.2K 14

Спиди Гонзалес 🇧🇬

Историята помни много куриози. Все още обаче очаква да я изненадат с ракия от диня. Истинско предизвикателство би било да се дестилира такава от чушки. Поел върху себе си кръста на пионер, изчетох де що намерих литература за обратната осмоза, ферментацията, дехидратацията, конструирането на казани и ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза
1.4K 6

Любовта ми към цветята 🇧🇬

- Харесвам розите и хризантемите.
И вътрешен глас, който ми нашепва:
- И маргаритките.
- Да, и маргаритките харесвам. Обичам и лалетата.
И вътрешен глас, който ми нашепва: ...
Станислав (Станислав Пенев)
Станислав
Проза
2.1K 16

Госпожа Еймар Мене IV - Автографът, страница 33 🇧🇬

Няколко отчетливи потропвания и две гигантски обувки се вмъкнаха под носа ми. Повдигнах глава, трябва да съм бил много жалка гледка, да опитвам да се движа в моето състояние. Сивите очи на госпожа Мене ме гледаха съчувствено иззад дебелите стъкла на кехлибарените й очила.
- Някаква злополука ли ви с ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Проза
1.2K 4

Приказка за лечителката 🇧🇬

Тя си има своята тайна. Всяка вечер я гушва и приспива. След това се промъква в съня му с най-изящните котешки стъпки. Да не го събуди. Нежно провира пръсти през косата му. После само връхчетата им нетърпеливо пробягват по уханните устни... Дълго съзерцава, докато очите привикнат с тъмнината. И може ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Проза
974 2

За свекърчо 🇧🇬

За свекърчо или „това не го правете у дома”
Направо ви казвам, мразех го от цялото си сърце и душа. Толкова много, че направо ми идеше да го утрепам, ама щяха да ме съдят като за човек, а той не е. Десет години ми трови нервите, та затова сега немам нерви. Що рев съм му изревала на този свекър, с из ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза
2.2K 41

Отведи ме 🇧🇬

Какво изпитваш сега? В момента ли, учудено запита тя!? Да, точно и ясно беше съдържанието на краткия отговор.
Болка! Прошепна се тихо, толкова тихо, че непознатият едва успя да долови думите и.
Болка?! Каква по-точно, учудено запита той, болна ли си или не се чувстваш добре?! Мълчание...
Мъжът усети ...
hidden_lady (Селфи )
hidden_lady
Проза
1.4K

Малка нощна история- История 2 🇧🇬

- Мой ред ли е? - попита Дейвид, докато търпеливо понасяше опитите на Ейдриън да сплете косата му на рибена кост.
- Да, твой ред е... Дейви, нали ще ми кажеш, ако те скубя?
- Естествено, Ади.
Каза го почти през зъби, защото точно в този момент Ейдриън здраво дръпна кичур от косата му.
- И така... Пр ...
princess_havok (ГВ)
princess_havok
Проза
1.3K 2

Този скапан Нет 🇧🇬

Регистрирах се в сайт за запознанства. Реших да търся нещо. Какво ли щях да открия там? Нещо точно определено, или определено точно нищо не търсих? Не мина много време и попаднах на един профил. Без снимка, без име. Просто нищо. Стори ми се доста интересно. Реших да пиша. Пратих усмивка. Получих усм ...
Lingerie (Николай Стойчев)
Lingerie
Проза
1.2K 9

ТАТКОВСКАТА ПРИЧЕСКА 🇧🇬

ТАТКОВСКАТА ПРИЧЕСКА
Измолих госпожица Въшкова и Малък батко от Бившата и ги заведох при баща ми на село.
На село, като на село. Всички бабки й се радват и когато я попитат:
- На колко годинки си?
Тя гордо обяснява: ...
Sorbus (Пенко Пенков)
Sorbus
Проза
2.3K 10

Краят 🇧🇬

Ръката и трепереше - външен израз на борбата вътре в нея между разума и сърцето. Но не - тя вярваше, че в любовта сърцето дирижира. И ето - пак. Този път желанието беше по-силно и от гордостта и. Набра познатия номер.
- Моля?
- Аз съм... как си?
- ... (едно достатъчно дълго мълчание, за да ускори пу ...
posh` (Таня Атанасова)
posh`
Проза
1.1K 15

Напразни усилия 4 (край) 🇧🇬

На Мишо Ганев
Напразни усилия 4
(Край)
В една голяма страна, в една по-малка долина, на една още по-малка поляна, в изключително малка дупка живееше Червей. Мазен и гаден, но галантен джентълмен. Неговата цел бяха жените. Обичаше Червейки. Въобразяваше си, че и те го обичат.
Първата му приятелка беш ...
nnnnina (Нина Йорданова)
nnnnina
Проза
1.1K

Миг 🇧🇬

Една вечер, 5-6 минути. Лято, море, място, което наричаш аз съм у дома. Изведнъж у дома влиза тя. Червена коса, невероятна усмивка с лека трапчинка на устните с очи, в които блести нещо, в което след миг се убеждаваш ти. Тя е любовта, влязла у дома. А ти като че ли не виждаш в нейните очи, че друга ...
Vadim (Вал)
Vadim
Проза
850 2

Среднощно откровение 🇧🇬

Събудих се с неочаквано приятно усещане. Дали беше истина. Разрових боклуците около леглото си, за да проверя. Почти веднага намерих преполовена кутия цигари. Значи може и да не съм ги отказал. Но усещането, че съм го направил, беше толкова истинско. Отидох в кухнята и запалих цигара, докато размишл ...
Станислав (Станислав Пенев)
Станислав
Проза
1.8K 3

Иска ми се 🇧🇬

Напоследък съвсем спрях да разбирам... нас - хората. Заобиколена съм от едни тъжни лица, от едни човешки същества, които са се научили в последно време да се самосъжаляват - постоянно! Сякаш това е станал главен приоритет в живота им. Егоизъм... всичко, което ги заобикаля, е техния егоизъм. И не иск ...
Adelinka (Ааа)
Adelinka
Проза
1.6K 5

I'm so happy, 'cause today I found my friends 🇧🇬

Безмълвно вървеше малко момиче с цвете в ръка. Гледаше красивото растение сякаш бе едно едничко на света и не отместваше поглед. Хората минаваха покрай него за миг учудвайки се, но после се връщаха в забързаното си ежедневие забравяйки го. Тя беше на 6 години, с бяла като сняг кожа и големи красиви ...
MaripoSa (Кристина)
MaripoSa
Проза
2K 1

Моята соната 🇧🇬

Докато лежах и проследявах танца на светлините по тавана на стаята ми, чух, че по радиостанцията отброиха два часа след полунощ. Явно съм стояла в това положение доста дълго време. Звездите светеха толкова силно, сякаш всяка една беше едно малко слънце, намалено в кукленски размери. А луната.. Ах, т ...
Golden_Girl (Слънце)
Golden_Girl
Проза
1.2K

Виртуално, или... *продължение 🇧🇬

Нейният живот беше монотонен и еднообразен. Трябваше да промени нещо в него. Беше й писнало от неразбиране, недомлъвки и тихи... скандали. Защото в крайна сметка я упрекваха за всичко, което било или не било, трябвало да се случи.
А работата - не я плашеше. Тя беше и мъжът, и жената в къщи, защото с ...
Nella_gold (Нели )
Nella_gold
Проза
1.1K 11

Напразни усилия 3 🇧🇬

Напразни усилия 3
Работата на улицата е интересна. Много хора. Разни желания.
Тя се настани удобно на тротоара. Започна да си оправя сутиена. Беше се скъсала едната презрамка.
После се появиха и другите. Имаше руси, черни, червенокоси. Млади и слаби. Като изсмукани. Предизвикателни.
Тя стана и зае п ...
nnnnina (Нина Йорданова)
nnnnina
Проза
1.1K

Колко нелепо... 🇧🇬

- А като се видим какво ще се реши?...
- Ще ти кажа: "Ето ме... истинска, такава, каквато искам да ме помниш"... и ще ти се ококоря, ще попитам: "Виждаш ли нещо в очите ми?... Загледа ли онова като трапчинка до бемчицата, дето изниква като се усмихна? Чувстваш ли,че ме познаваш от векове?..."
И кога ...
^l^ (Нежното Ласо)
^l^
Проза
1.4K 19

Моят Ангел 🇧🇬

Имало едно време едно малко момиченце...
Това малко момиченце си играело на тревата - незащитено, то се смеело от сърце.
Един ден дошъл той... Хванал я за ръка и й казал, че ще й покаже големия свят...
Отвел я.
Тя била толкова погълната от всичко, което виждала. Грабела с пълни шепи от новостите. ...
Stela_Lee (Мо)
Stela_Lee
Проза
1.6K 1

Малка нощна история- История 1 🇧🇬

Малката горска къщичка всъщност представляваше една стая с камина, малко диванче и голяма дървена маса, точно до едно от малките прозорчета, покрити с плътни завеси.
Дейвид и Ейдриън се бяха сгушили под мекото одеяло пред огъня. И двамата държаха по чаша чай и (странно) мълчаха. Той беше легнал на р ...
princess_havok (ГВ)
princess_havok
Проза
1.4K 6

Сценарий 🇧🇬

Тъмно. Чува се шумолене. Някой се препъва в нещо и мърмори. Светлина. Вижда се вътрешността на студио, няколко декора от стиропор във формата на стена. Маса с телефон и три стола, в дъното още няколко стола. Човек.
- Къде ми е сценарият? - от думите му се разбира, че е Водещият.
Не последва отговор. ...
Станислав (Станислав Пенев)
Станислав
Проза
1.7K 7

Спомени за баща ми 🇧🇬

На 2 октомври тази (2007-ма) година се навършват 15 години от смъртта на баща ми.
Това са някои от спомените ми за него - като един малък жест на признателност и преклонение пред паметта му!
Баща ми е роден на 20 април 1910 година. Спомням си как, когато бях съвсем малко момченце още, на пейката пре ...
Ангар (Ангел Чортов)
Ангар
Проза
6.1K 1 14

Виртуално, или... 🇧🇬

Запознаха се случайно, някъде във виртуалното пространство.
Тя беше сама - за пореден път. Не й се спеше. Пусна си музика и реши да си побъбри с някой - из нета. Влезе в един от чатовете.
Зарови се в списъка с никове. Леле, каква шарения! Ако започнеш от първия и ги сглобиш, би се получил интересен ...
Nella_gold (Нели )
Nella_gold
Проза
1K 7

Последната спирка на нощния автобус 🇧🇬

Интересно - помисли си тя - какво става с оживените улици по това време на денонощието. Не за първи път пътуваше с този автобус, но сякаш за първи път усети улиците толкова празни. Или това беше сърцето й.... Поогледа се. Непознати физиономии с едно и също познато изражение. Всеки един от тях беше х ...
broken_wing (Маги)
broken_wing
Проза
1.3K

Напразни усилия 2 🇧🇬

Напразни усилия 2
- След пет минути на сцената! - каза някой и изчезна към следващата гримьорна.
Те се разтрепери. Глътна още едно малко за смелост. Това щеше да бъде нейния звезден миг. Ужасно се страхуваше.
В еднолитровата бутилка вече нямаше почти нищо.
- Сега - каза тя. ...
nnnnina (Нина Йорданова)
nnnnina
Проза
1.1K

Не е лесно да си жив 🇧🇬

„Една истинска жена предпочита да възбуди завист у друга жена, отколкото възхищението на петима мъже." Разбрах го, след като бех с децата на дискотека.
Само някой да каже, че не съм истинска!
То вече се разбра, че не съм добре с нервите. Те и моите деца, милите, го знаят и не им е лесно. Аз с тях съ ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза
1.5K 24

Вечер всичко е различно... 🇧🇬

*На моя най-добър приятел - Липсваш ми...*
Вечер всичко е различно... Поглеждаш през прозореца и виждаш очите на приятел... виждаш очите на твърде много приятели!
И като заклет романтик и самотник сядаш на старото си канапе, качваш краката си на малката масичка за кафе и си пускаш стария малък телев ...
Samion (Цвети Димчева)
Samion
Проза
1.4K

Бисерчето на Филка 🇧🇬

Филето (кръстена на баба си Фила, най-голямата ми сестра) бе на четири и половина, когато дядо й Павлин се разболя. Лежа по болници, после вкъщи... Гледа го малката, гледа го, па току изръси:
- Дядо, искам да умреш много стар и като умреш, нищо да не те боли!
Пимпи (Нелла Хаджимажорева)
Пимпи
Проза
1.5K 5

Лудницата 🇧🇬

Лудницата
Свилен Петров видя отдалеч пристигащия трамвай, вдигна сака си и се приготви да се качи бързо. Имаше огромна вероятност насъбралата се тълпа да го изблъска, а той трябваше на всяка цена да хване бързия влак за Русе, тръгващ точно след час и петнадесет минути. Младият мъж изкарваше прехрана ...
smelo_sarce (Явор Костов)
smelo_sarce
Проза
1.2K 4

Напразни усилия 1 🇧🇬

*
Напразни усилия 1
Човекът вървеше по пътя. Видя камък.
- О! - каза си той и се почеса - Мирише хубаво. Ще го почистя!
Избърса камъка и се намести отгоре. Нещо не му беше удобно. Не беше подходящ. Стана и продължи да върви. ...
nnnnina (Нина Йорданова)
nnnnina
Проза
1.2K

Прости и благодари 🇧🇬

Не е нужно да знаем как да прощаваме. Достатъчно е да искаме да го сторим.
Вселената ще се погрижи за начина.
Като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето.
А само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще.
Прошката е подарък з ...
ivi0707 (Ивелина)
ivi0707
Проза
1.7K 1

Морал 🇧🇬

Морал
Димът се стелеше като мъгла по черния, пълен с мигновени ярки отблясъци, под. Пропиващият се в дрехите, косата и ноздрите ми миризлив пушек ме задавяше и аз начесто кашлях и хриптях. Молех се астмата ми да не се прояви. Тялото ми беше подложено на постоянни бутания и блъскания от всички страни ...
Nimloth (Диляна)
Nimloth
Проза
1.6K 3

Погребах някъде... 🇧🇬

Пътека... покрита с жълти листа. Дървета, които тъкмо посрещаха самотата си, разтваряха клони, примамвайки влажни мъгли в прегръдката си. Ароматът на паднали клонки и презрели плодове се запечата в съзнанието ми. Птиците... песента им би била прекрасен фон на всичко това, но... Къде са птиците? А ка ...
Aske (Петя Косева)
Aske
Проза
1K 4

Сложно е дори и за мен... 🇧🇬

Понякога човек, оставайки с мислите си, бива връхлитан от безброй спомени, заровени в миналото, но именно желанието да ги зърне отново, го тласкат към безвъзвратното... истинските хора прощават и оставят на времето да заличи раните... но за някои рани времето никога не е достатъчно...
firegolem (Ян Тра)
firegolem
Проза
1.1K 2