Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Оазисът 🇧🇬

Веднъж, ей така през маранята,
видях Оазис...
Слънцето отдавна припичаше, сякаш единствената му мечта бе да изпепели всичко наоколо. Дрезгави крясъци на гарван придаваха зловещ отенък на едва ли не пустинния пейзаж. Накъдето и да погледнеш, се виждаха само ниски храстчета, безразборно разпръснати из ...

smelo_sarce

Проза

2007-09-14T00:38:42+03:00 1K 2

Един кратък отрязък от нейното време 🇧🇬

Ум-па-па, ум-па-па, ум-па-па...
Това е животът, да. Тя го знае.
Мислиш, че нещо е предизивкано от друго нещо, пък то е предизвикано от съвсем трето нещо.
Eдин велик майстор на разказа беше казал - никога, ама никога не започвайте така разказа си, защото господин читателят ще се хване за главата. Тов ...

PLACEBO

Проза

2007-09-13T19:53:44+03:00 1.2K 11

Каменно сърце 🇧🇬

-Господарят се прибира, отворете портите! - извика някой от слугите на двора.
Да, наистина бе той! Принцът се бе завърнал от далечния си поход в търсене на лечебното биле за своята принцеса.
Той слезе от коня си, коленичи и се прекръсти. След това пристъпи и влезе в двора на крепостта.
Хората започн ...

firegolem

Проза

2007-09-13T19:47:33+03:00 1K 3

Романтика и... аз 🇧🇬

Имам среща с Романтика в София. Чуваме се по телефона. Той пристига с жена си и малкия си син Александър.
- Ице, къде сте?
- В еди кое си кафене.
- Как да стигна до там?
- Ти къде живееш? ...

svetlanal

Проза

2007-09-13T09:34:44+03:00 1.5K 21

Пази Боже, от такава подредена къща 🇧🇬

Когато бях малка, баба ми ме заведе на гости у една нейна роднина - леля Иванка. Живееше в Красна поляна, близо до шивачката на баба ми, дето баба ходеше честичко, защото честичко си правеше тоалети - обичаше да се носи в стилни тоалети. Обичах и аз да идвам с нея, защото шивачката ми наизваждаше ос ...

aranhuez

Проза

2007-09-13T09:05:03+03:00 1.4K 5

Как една книга ме промени 🇧🇬

Някога много обичах да чета. Сега нямам време и... сега на мене ми четат, ама конско. Гадно, но... живот. Та ето как една книга ме промени. Авторката й е Лив Улман, холивудска актриса. В книгата си тя разказва живота си. Била е омъжена за световно известен режисьор. Ражда им се дъщеричка. Мъжът й е ...

svetlanal

Проза

2007-09-12T22:40:17+03:00 3.5K 35

Емоция, тръпка, желание... страст 🇧🇬

Техно...
Тъмнина...
Затварям очи...
Тялото ми се изпълва с енергия...
Не издържам. Искам да танцувам... ...

Adelinka

Проза

2007-09-12T22:16:07+03:00 4K 2

Гостуването на Свекървата 🇧🇬

Или инструкция как да изкореним злото от домашното огнище и да превърнем сина й в Рицар на кадърната снаха
С гордост мога да заявя, че съм една от малкото щастливи жени, които не познават свекърва си. Поне до преди няколко месеца. Да - правилно ме разбрахте, нито я бях виждала, нито я познавах, съот ...

Mili4ka

Проза

2007-09-12T19:37:43+03:00 2.1K 8

Целувка за късмет 🇧🇬

Случи се така, че трябваше двете с Герито да се гледаме вкъщи, аз без работа, тя се възстановяваше след боледуване и не ходеше на детска градина. Зимата беше много студена, през февруари се пукаше земята от студ.
И точно тогава ме поканиха да направя изложба от мартеници. Съгласих се на драго сърце, ...

mariniki

Проза

2007-09-12T12:18:33+03:00 1.7K 15

Символика на времето 🇧🇬

Понякога... сама съм, понякога... единствена... както впрочем и сега... А пътят, мечтата или аз... и липсващото ми спокойствие... И накъде? Където и да е... Нанякъде!!!... Отвъд оградата е... пролет...на мечтите... и където и да скиташ... носиш си ги... с надеждата за нещо по-добро... надеждата на о ...

inaMay

Проза

2007-09-12T12:13:30+03:00 1.8K 1

Кара Кючек и Хасан Кръвника или Кърджалийското злато - 4 част 🇧🇬

Докато в Цариград се събирали войски от всички краища на империята, в същото време разбойниците, чиято численост нарастнала до 3 000 души, празнували своята победа.
- Бъдете нащрек! - предупреждавал Хасан Кръвника. - Не се отдавайте на алкохола!
Никой, обаче, не го послушал. Разбойниците се чувствал ...

siromah

Проза

2007-09-12T10:17:09+03:00 3.3K

Когато боговете ходели по земята – 4 част 🇧🇬

След като се беше натряскял до козирката, Дионисий се беше проснал в цял ръст и хъркаше юнашки. Аполон му удари няколко здрави плисника и се опита да го разбуди.
- Полей го с вода! - посъветва го Арес. - Иначе има да го будиш до сутринта!
Аполон послуша съвета му - изля кана с леденостудена вода вър ...

siromah

Проза

2007-09-12T09:40:26+03:00 1.8K

Парижките потайности-3 част или Булонският лес 🇧🇬

Булонският лес беше най-старият градски парк в Европа. Знатни дами и придворни от дома на френските крале са се разхождали из обсипаните с разноцветен чакъл алеи и са шепнели нежни слова. Докато благородниците са се натискали из тъмните ъгли на Булонския лес, френските селяни са издъхвали от недояжд ...

siromah

Проза

2007-09-12T09:13:14+03:00 5.5K

Химия 🇧🇬

Изходни Вещества
(Пролог)
Светофарът има три очи, а аз – три думи в устата, които не мога да изрека на глас.
Такси.
Дъжд ...

cheshire_cat

Проза

2007-09-12T09:05:22+03:00 1.2K 6

Прегърни ме... Мамо... ( Опит за щастлив край ) 🇧🇬

Всеки път, когато в дома идваха евентуални осиновители настъпваше малък празник. Учителките не казваха на децата, да не таят напразни надежди, но някак си, от напрежението ли, по въздуха се носеше онова трескаво очакване, че ще се случи нещо хубаво... Обикновено след дългата процедура на подготовкат ...

Mili4ka

Проза

2007-09-11T18:13:03+03:00 2.4K 10

Най-скъпото, което имам 🇧🇬

Герито се стягаше за море. Кипеше от мерак и въодушевление. Цяла вечер приготвяше своите неща - куклички, чантички и чуруликаше безспир около нас. Няколко дни преди това и бяха подарили розова фибичка с цветенце отгоре и от тогава тя не се разделяше с нея. Фибичката стана най-скъпата и вещ - в детск ...

mariniki

Проза

2007-09-11T15:23:05+03:00 1.6K 20

Прегърни ме... Мамо... 🇧🇬

Ина беше започнала работа в малката градска болница преди седмица. Току-що бе завършила медицинското училище, специалност акушерство, а след практиката и в окръжната, тук и се струваше като на тих остров - времето течеше бавно и спокойно, дежурствата и минаваха без особени инциденти. Доволна беше от ...

Mili4ka

Проза

2007-09-11T11:56:34+03:00 1.2K 11

Сърцето на детето 🇧🇬

В къщи тече генерално почистване. Наред с другите неща съм свалила и картините на Герито от стената. Бях ги сложила в папка, но незнайно как папката паднала от шкафа и рисунките на Герито се разпиляли по пода. Заета с други неща, не съм видяла това и не съм ги прибрала. Герито влиза в стаята и вижда ...

mariniki

Проза

2007-09-11T09:50:46+03:00 1.2K 15

Сън 🇧🇬

Сън
Исках да обичам, а можех ли?
Сутрин е и отново отварям очи.
Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам “Отново е ден”.
Лека усмивка, някак си неволно се появи на лицето ми. ...

aqarium

Проза

2007-09-11T09:33:23+03:00 1.5K 1

* * * 🇧🇬

Искаш ли да ти разкажа историята на живота ми? Живея в свят на измама и лъжи. Хиляди пъти се продадох, хиляди пъти оставах сама. Никой не го боли за мен. Като черна сянка се скитам в жестокия мрак и моля някой да помогне, да ме издърпа от жестокия ад. Лъжа след след лъжа. Не знаех, че толкоз наивна ...

емс

Проза

2007-09-11T07:59:58+03:00 1.1K 1

Как бебетата влизат в корема на майката?:) 🇧🇬

Аз имам една малка, много сладка племенница. Казва се Кристан! Тази година навърши шест годинки, но от четири годинки, щом някой кажеше, че е малка, тя веднага се разплакваше и повтаряше:
- Кажи, че съм мадама, аз вече не съм малка...
И така плачеше, докато не склоним да стане както тя иска.
Голяма ...

lunna_sianka

Проза

2007-09-11T07:47:19+03:00 3.8K 30

Разговор с Герито 🇧🇬

Герито, моята внучка е на пет години. Дете за чудо и приказ - мургавко, с черни лъчезарни очички и къдрички около милото детско личице. Дядо и често се шегува с въпроса:
- Виждали ли сте тъмен ангел с черни очи?
Защото по душа Герито е ангелче. Нейният израз на обич е целуването на ръката ми, никой ...

mariniki

Проза

2007-09-10T23:07:31+03:00 1.2K 18

Мрежата 🇧🇬

МРЕЖАТА
Отмина ме и този ден. Отиде си и нищо не остави. Като 305 покрай “Плиска” (long time ago)… Като куче, на което са вързали консервена кутия - дрънна, звънна и офейка.
За никъде не бързам. И никой не ме чака. Нямам никакви задължения към никого. Сега съм си само аз. Като в някаква странна нирв ...

Sorbus

Проза

2007-09-10T22:53:29+03:00 1.5K 9

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (финал и послеслов) 🇧🇬

Финал
Тя работи пред компютъра. Той полулежи в креслото с лаптоп на колене. От време на време жена в бяла престилка го взима от ръцете му и извършва някакви манипулации, скрити от публиката. След това отново му го подава. През това време Тя го очаква нетърпеливо.
Тя: Здравей! Ето ме!... Къде си? Нал ...

ВТ

Проза

2007-09-10T22:39:07+03:00 1.6K 6

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (акт 6) 🇧🇬

Акт 6.
Прожекторите осветяват двамата, които продължават започнат разговор. Той е полулегнал в кресло с лаптоп върху коленете.
Той: ... Интересно разправяш. Какво друго прави днес?
Тя: Разхождах се с бебето в парка.
Той: Да. Времето бе наистина хубаво. Особено сутрин, когато няма много хора или деца ...

ВТ

Проза

2007-09-10T22:33:32+03:00 1.1K

Платонична любов (3) 🇧🇬

Цяла седмица ни вест, ни кост от него!
Поне писмо в електронната поща да беше изпратил!
Тази седмица беше за Евелина нещо като дни на размисъл - тя се удряше като разбесняла се вълна в скалите на собственото си съзнание, ту се обвиняваше, че се е навряла в интернет, ту се оправдаваше на самата себе ...

PLACEBO

Проза

2007-09-10T22:30:17+03:00 2.1K 10

Платонична любов (2) 🇧🇬

Гръм от ясно небе!
Дали тя беше наясно защо той е в офиса по това време и какво е правил? А може би случайно сега е тук? За части от секундата той прецени ситуацията, само където нямаше и понятие от подлия й план. Шефката му, независимо от кофтия си характер, беше хубава жена, предизвикателна. А той ...

PLACEBO

Проза

2007-09-10T22:25:58+03:00 1.1K 4

Платонична любов (1) 🇧🇬

Из цикъла
ИНТЕР(НЕТНИ)ЕСНИ истории
Всички съвпадения в следващата история, на събития, наименования или каквото и да било друго, е случайно и неволно!
1999г.
През последните седмици Евелина Никова беше най-щастливата жена на света! ...

PLACEBO

Проза

2007-09-10T22:21:38+03:00 1.5K 4

с дъх на алкохол 🇧🇬

Каза ми, че ме обичаш, но отново беше пиян. Oчакваше, че ще ти повярвам, но на следващата сутрин дори не ми се извини за държанието си. Направи се, че не помниш какви ми ги говореше само преди часове, макар и двамата добре да знаем какво точно стана тогава. Бяхме аз и ти под дъжда, измокрихме се до ...

angels_of_darks

Проза

2007-09-10T15:44:31+03:00 1.6K 1 2

Срещата 🇧🇬

Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
„Здравей, мила непозната!
От няколко дена гледам снимката ти. Написах ти и писмо за да се запознаем, но все не се решавам да го изпратя. Днес обаче ще се престраша. Колкото и клиширано да звучи, но ми хареса от пръв поглед. Като визия. А и в съче ...

Романтик

Проза

2007-09-10T11:29:53+03:00 1.8K 31

Чакам те 🇧🇬

Вече няколко дни вали... Студено е. Обичам такова време, кара ме за малко да си остана вкъщи. Кара ме да премисля всичко, което ми се случва. Почивам си от всичко и всички, глезя се. Слушам музика по цял ден, а през нощта слушам дъжда...
Приятно е да спиш на такова време... забравяш грижите. Преди н ...

Adelinka

Проза

2007-09-10T10:00:18+03:00 2.7K 9

Идвайте ни по-често на гости 🇧🇬

Идвайте ни по-често на гости
Много е гадно да отидеш на гости и домакините да се скарат пред теб. Не знаеш на чия страна да застанеш, защото и двамата са ти приятели. Ужасно е, на мен ми се е случвало.
За това се разбрахме с моя мъж, дойдат ли ни гости, дори да не можеме да се гледаме, дори да не си ...

svetlanal

Проза

2007-09-10T09:43:42+03:00 1.5K 26

Глупакът 🇧🇬

"Глупакът"
Светът наш е пълен с приказки за голямата любов и великото щастие на добрите герои. Поучителни и доблестни, смели и великодушни, рицари и безстрашни владетели, преодоляват безброй природни стихии, планини и долини, борят се със зловещи, зли твари, в името на голямата и свята любов... Прик ...

nvx

Проза

2007-09-10T09:41:42+03:00 1.8K 4

Аромат от миналото 🇧🇬

Не знам кое е по-болезнено... спомените за една отминала любов, които витаят като призраци в съзнанието ти и носят със себе си само болка и меланхолия, или нещата, които започват да се изплъзват от мислите, дребните жестове и думи, които някога са те правили щастлив, но постепенно забравяш, че изобщ ...

maca

Проза

2007-09-10T09:32:51+03:00 1.3K 2

Полет с прекършени криле... 🇧🇬

Отново бягам... а вярвах, че съм намерила пристан, че съм открила мястото, в което сърцето и разума ми ще могат да живеят заедно и в разбирателство. Винаги бягам, бягам от мислите си, от чувствата си, бягам към щастието и уюта. Търся приключения, избягвам препятствията, бягам от самотата, тичам към ...

maca

Проза

2007-09-10T09:15:52+03:00 1.3K 1

Нощта на цигулката 🇧🇬

Нощта на цигулката
В края на месец Август, в Големия град, необичайно за това време гъмжеше от големи хора. Жегата беше непоносима и всички се разхождаха полу-голи. Стари и млади бяха навън, безстрашно щъкаха, всеки по своите големи задачки. Слънцето напичаше безпощадно по прашния асфалт и безмилост ...

nvx

Проза

2007-09-10T08:52:25+03:00 2.7K 4

ЕДНА НОЩ 🇧🇬

Нощ е. Какво е нощта в този град? Самота. Шумна веселба. Суета. Преструвки. Неспокоен сън. Любов, или само секс, който я замества. Не знам точно. На мен лично нощта ми прилича на жена.
Да вземем за пример тази нощ. Седя на бара. Пия наливна бира и си говоря с момичето, което мие чашите. Симпатична е ...

Бинев

Проза

2007-09-09T22:01:56+03:00 1.6K 3

Помощ!!! 🇧🇬

С напредването на възрастта все повече усещам последствията от онази, така типична, болест - болестта на Поркинсон. Когато стана сутрин, целият треперя и докато не си взема лекарството, пристъпите ме връхлитат. Когато си пъхна термометъра под мишницата и след това го извадя, на екрана му от течни кр ...

popolo

Проза

2007-09-09T21:52:42+03:00 1.1K 2

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (акт 5) 🇧🇬

Акт 5.
Прожекторите бавно осветяват двамата. Той и Тя продължават неизвестно кога започнат разговор.
Той: Защо ме попита?
Тя: Така! Просто ми хрумна. Стесняваш ли се?
Той: Не! Ни най-малко. Но вероятно отговорът ми ще те изненада. ...

ВТ

Проза

2007-09-09T20:21:02+03:00 1.1K 3

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (акт 4) 🇧🇬

Акт 4
Двамата седят спокойно пред компютрите си и продължават започнат разговор.
Тя: Често ли го правиш?
Той: За какво говориш?
Тя: Да даряваш неочаквано щастие на случайно срещнати. Като с „писмото до една непозната". Беше много хубаво. Още го помня. ...

ВТ

Проза

2007-09-09T20:19:01+03:00 883