Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

~ ВЯРА НА КРАЙ СВЕТА ~ 2 🇧🇬

(продължение)
"Евелин... Евелин... Евелин..."
Не спираше да мълви името й много след като влакът бе отминал. Само далечно изсвирване на локомотива напомни, че всичко това не е било сън.
Въпреки, че много често й се присънваше и бе нейният кошмар през много минали нощи. Влак... връхлитащ с бясна скор ...

Евелин

Проза

2007-08-29T18:05:18+03:00 1.4K 16

Какво прави любовта 🇧🇬

Те живееха като в приказка. Любовта им беше красива, нежна и чиста като кокиче, излизащо от снега. Но както във всяка приказка, има хора, които не понасят чуждото щастие... Ревниви приятели или озлобени момичета, без значение кои, но един ден всичко стана по план. Анелия и Любомир се разделиха по на ...

morgana69

Проза

2007-08-29T00:02:07+03:00 1.6K

Сред лунния аромат 🇧🇬

Сред лунният аромат
Погледът ми се рееше из широкото поле, което се виждаше през прозореца на класната стая. Ушите ми смътно долавяха говора на учениците и някъде съвсем смътно беше гласа на учителя, който проповядваше на доброта, грях, рай и изкупление.
Грях. Какво знаеше той за греха? Той или онез ...

Сора

Проза

2007-08-28T01:11:40+03:00 909 1

Разкази по еротичните дневници на Мила - 5. Педя човек 🇧🇬

Беше наистина много нисичък. Сигурно около метър и шейсет. Но едва ли имаше и толкова - Мила, въпреки, че беше с нормален ръст за жена го гледаше доста отвисоко. Намираше го за грозноват, с голям нос, нищо в него не я привличаше. Чувала бе, че го наричат Педя човек - лакът *** ( разбирай атрибута на ...

Mili4ka

Проза

2007-08-28T01:08:45+03:00 1.3K 1 1

Отражението на любовта ( І ) (Шампанско и сълзи) 🇧🇬

1992г. Бяха трудни времена, кризата в България се задълбочаваше. Инфлацията ощетяваше хората, но не и семейството ми. Още година по-рано обърнахме целият си капитал в бижута и скъпоценни камъни. Никога не са ни липсвали пари, аз и съпругата ми произхождахме от заможни семейства и естествено за това ...

Момичето...

Проза

2007-08-27T17:24:16+03:00 1.1K 3

~ ВЯРА НА КРАЙ СВЕТА ~ 🇧🇬

Евелин...
- Първи април е! Няма ли да свалиш мартеницата от ръката си?
- Не съм видяла още щъркел!
Съпругът й се изсмя... Познаваше този негов смях, пълен със сарказъм и обич...
- Той, горкият щъркел, трябва да се блъсне в нея, че да го забележи!... ...

Евелин

Проза

2007-08-27T15:04:35+03:00 1.2K 5

Една цигара (Из „По света") 🇧🇬

Позвъни от първия срещнат бар. За негово щастие бяха застанали за кратък ремонт и бе разбрал своите дежурства. Познатият глас накара сърцето му да забие още по-силно.
- За колко си тук?
- Поне няколко дни. В къщи ли си?
- Не. При една приятелка.
- Искаш ли да се видим? ...

sailor1

Проза » Эротическая

2007-08-27T14:45:47+03:00 2.6K 9

Краят на едно търсене 🇧🇬

Лежа на пода, пуша отегчено, а наоколо разпръснати летят недостъпни за съзнанието ми идеи. Мислите ми са се разтекли по земята и са образували малка заблатена локва. Някакво цвете се опитва да порасне. Не успява при цялото си старание. Скучно ми е. Мисля единствено за Нея, а Нея я няма. Вкиснал съм ...

Воркосиган

Проза

2007-08-27T14:23:19+03:00 1.3K 9

Слънчоглед и слънце 🇧🇬

Слънчоглед и слънце
На Гери и Мими - най-приветливите слънца,които имам честта да познавам
На Симона и Петя Дубарова :
„Понякога съм златен слънчоглед
красив като главата на момиче.” ...

Лорелай

Проза

2007-08-27T10:42:13+03:00 1.5K 4

Сърце 🇧🇬

Навън беше пусто и сиво. Ръмеше тих пролетен дъжд. А някъде едно сърце от любов се беше ранило и пускаше сълзи от кръв. В скалата на разочарованието се бе то разбило, чужда измама беше разкрило. И от облаците слезе на земята, разбра, че няма любов, а само красива измама, че "обичам те" е дума баналн ...

morska_sirena

Проза

2007-08-26T19:25:45+03:00 1.6K 2

Откраднат миг от рая 🇧🇬

Откраднат миг от рая
"Очите ти показваха колко много ме обичаш,
тялото ти тръпнеше при всяко мое докосване
и за първи път не се притесняваше от нищо.
Беше адски страстно и незабравимо" ...

Звездичка

Проза

2007-08-26T17:12:39+03:00 1.9K 8

Краят на лятото 🇧🇬

Краят на лятото
Всъщност е съвсем обикновен ден. Ден като всички останали. Август си отива, а с него и лятото. Но времето е още меко и топло, още мирише на сол и море, слънцето още позлатява покривите на къщите, когато тя минава покрай тях. А те я гледат, накацали по хълма, разперили керемидените си ...

Alice

Проза

2007-08-25T14:20:36+03:00 2.8K 6

Съзерцателят 🇧🇬

Наблюдаваше я иззад ръба на вестника, по-често с периферното си зрение. Не забравяше от време на време да прелиства страниците и да подръпва лениво от цигарата си. Беше вдигнал крака върху една метална рамка на остъклената тераса. Мисълта, че видът му трябва да беше съвършено небрежен, караше ъгълче ...

sunrise

Проза

2007-08-25T12:06:22+03:00 1.4K

БЛИЗНАЧКАТА Част 6. Послеслов 🇧🇬

За няколко дни направи замислената серия. След това подари на двете сестри всички рисунки, които сами избраха. За себе си почти не остави за спомен. Той си бе такъв.
Но в паметта му продължаваха да изплуват много неща. Как сама го потърси, да си говорят в чата. СМС - ите "Къде си", "Събуди ли се?". ...

ВТ

Проза

2007-08-25T11:17:39+03:00 1.1K 9

Тъжно-веселият клоун 🇧🇬

Тъжно-веселият клоун загледан във забравената празна книга.
... Няма, няма край този негов свят... няма край този негов смъртен час... Небе... а зад небето пак смеещи се клони, клони, които се впиват душата ти, пробождайки съзнанието и топлината в очите. Мъртви клони, бледи и жадни от злобата, която ...

Voodoo-Kukla

Проза

2007-08-25T10:56:09+03:00 1.4K

Къде си, моряко мой ? 🇧🇬

В малкото градче имаше само една библиотека. Почти никога Мария не заварваше там хора - библиотекарката често стоеше в отсрещното кафене, явно уморена от тишината и липсата на какъвто и да е интерес към книгите.
Страстта на Мария към книгите се породи още в ранните и ученически години. Детските книж ...

Mili4ka

Проза

2007-08-25T10:54:02+03:00 1.3K 7

Чувствено 🇧🇬

Чувствено
- Няма какво да правя! Няма! - младо момиче сновеше нервно из стаята и мърмореше. - Няма. Разбираш ли? Нищо не ми се прави.
- Можеш да измиеш чиниите, да избършеш праха, да пуснеш прахосмукачката - брат й говореше през книгата, която четеше, без дори да погледне сестра си.
- О, Михаиле, гл ...

Рима

Проза

2007-08-24T13:50:28+03:00 2.3K 9

OГЛЕДАЛОТО 🇧🇬

Колкото и да се мъча, проклетата шапка не желае да се намести върху главата ми и се плези на избелелия, протрит на места ръкав от старото маскировъчно яке; враждува с предизвикателното злато на косата и сякаш упорито се стреми да докаже, че всъщност е елемент от нещо по-различно - бодливо и разръфан ...

Cona

Проза

2007-08-24T09:22:49+03:00 1.2K 2

Ирка, сватбата й, сексът и сънят за непознатия мъж 🇧🇬

Спи градът... Само на булеварда все още преминават често-често коли... но и те ще се разредят след час-два. Градът е заспал, уморен от горещината през деня, върти се в съня си, облизва пресъхнали устни, отмята чаршафа, с който се е завил, търси в съня си прохладни сенки някъде край морския бряг...
И ...

aranhuez

Проза

2007-08-24T09:12:54+03:00 1.3K 5

Ави II 🇧🇬

След този ден Ави спа като къпана. Това чувсто се засили още повече, най-сетне след толкова дълго време тя отново го видя. Всичко отново й се струваше по-хубаво, даже се държеше към Марк по-добре от очакваното. Той поиска от нея десет лева назаем, а тя му каза:
-Вземи двайсет ако искаш и ми ги върни ...

gabcho

Проза

2007-08-24T09:01:32+03:00 1.2K

Спомен за мама 🇧🇬

Днес е 23 август. На този ден преди 16 години погребахме мама.
Майка ми е родена на 14 август 1913 година. Почина на 22 август 1991 година, на 78 години и 8 дни, от мозъчен инсулт.
Тя беше с черна коса, къдрава, в която и през старостта белите нишки бяха толкова малко, че косата й си изглеждаше черн ...

Ангар

Проза

2007-08-23T23:17:32+03:00 5.3K 9

Една нощ в "Мулен Руж" 🇧🇬

Тя. Прекрасна като светлината. Тайнствена като нощта. Движеше съвършеното си тяло в ритъма на музиката. Сатенената и кожа придобиваше изкусителни отблясъци, а извивките на бедрата и докосваха въздуха толкова нежно, че той сякаш трепереше. Навеждаше се и отмяташе призрачните си коси назад. Очите и ня ...

angel_zone

Проза

2007-08-23T22:53:23+03:00 1.6K

Безжизнена картина 🇧🇬

Тя лежеше пред него - съвършена и недокосната, по-прекрасна от всичко. Косата й се разпиляваше наоколо, обвивайки тялото й като нежна паяжина. Миглите й бяха дълги и извити, а веждите - съвършено изписани. Устните й бледнееха пред, и без това, прекалено бялото й лице. Той се наведе и леко я целуна. ...

princess_havok

Проза

2007-08-23T15:48:29+03:00 849 6

Магнити 🇧🇬

Ако ти кажа, че времето е спряло, ще ми повярваш ли? Не, не е само от тревата. Просто ударите на часовника отекват, празни, сърцето ми е празно, душата ми е празна. Сякаш някой ми е изкормил вътрешностите. Празно е без теб. Празна е вселената ми.
Празно е без гласа ти, смеха ти, усмивката ти.
А като ...

меланхолик

Проза

2007-08-23T14:15:03+03:00 1.2K 7

БЛИЗНАЧКАТА Част 5. НАДЕЖДАТА 🇧🇬

Телефонът зазвъня нервно. Извади го от хавлията си.
- Къде си сега? - позна гласа на близначката.
- В града съм. Защо?
- Сега какво правиш?
- Излизам от банята. Защо питаш? ...

ВТ

Проза

2007-08-23T09:06:45+03:00 960 8

~ НАРИСУВАЙ МЕ, ЛЮБОВ ~ 2 🇧🇬

Евелин...
- На работа ли тръгваш? Да те закарам, или ще вземеш такси?...
Колата й бе на ремонт и имаше чувството, че е с вързани ръце. Толкова бе свикнала с нея, че изпита ужас, когато усети нехарактерния звук в двигателя й. Обичаше бързите скорости, вдигаха адреналина. И вятърът в косите й лятото, ...

Евелин

Проза

2007-08-22T19:58:12+03:00 1.5K 11

БЛИЗНАЧКАТА Част 4. ВЕЧЕРТА 🇧🇬

Пристигна по-рано от очакваното. Отиде в едно познато кафе и седна пред екрана. Отпиваше спокойно и си четеше пощата. Беше казал, че ще позвъни към 10 часа, но не се сдържа. Позвъни по-рано. Няколко пъти не му вдигна и помисли, че спи. Докато все пак вдигна. Беше му сърдита! Заповядвал какво да прав ...

ВТ

Проза

2007-08-22T17:34:10+03:00 1.1K 9

Страст 🇧🇬

Вревме беше да се прибират вкъщи. Вървяха прегърнати и мълчаливи.
Питър погледна Миша и тя го погледна със същият уплашен и същевременно любопитен поглед - те знаеха какво ги очаква и всяка нервна клетка в телата им се беше свила на кълбо.
- За какво си мислиш? - попита Питър.
- За нищо - тя излъга, ...

sweet_leaf

Проза

2007-08-22T16:43:01+03:00 1.3K 3

Една влюбена жена от 2103-а VI - Срещнах я пихтия 🇧🇬

Умът на доктор Мелампус, прояснен от съзнанието кой всъщност е граф М., пропадна в черно увлечение.
Присъствието у мен срещу отсъствието в него! Плът срещу “Руда”. Нищо не се смесва преди да се сблъска. Ех, започва борбата!
Амитаон застана до рамото на Хайви – двама мъже, винаги две единици и никога ...

чезал

Проза

2007-08-22T11:53:01+03:00 1.3K

Ореховки 🇧🇬

О Р Е Х О В К И
Беше късна есен. Вятърът безмилостно танцуваше с малкото останали листа на акацията на автобусната спирка. Музиката бе зловеща, зимна и самотна. Една мъждукаща улична лампа даваше призрачна светлина на спирката. В просветванията й се виждаха три фигури. Сгушени една в друга, те смире ...

РоРо

Проза

2007-08-22T09:38:07+03:00 2.1K 9

стая1 бебе номер 18 s.c. 🇧🇬

Стаята е малка, боядисана в жълто-кремав цвят... води се вип... а аз се чувствам толкова малка в огромното ортопедично легло... и толкова ме боли... сякаш някой е разкъсал вътрешностите ми на хиляди малки парченца и забива нажежени шишове във всяко едно от тях... Господи,така ли трябва да те боли, к ...

anubhis

Проза

2007-08-22T09:28:38+03:00 1.1K 9

Сън 🇧🇬

Сън
Виждам лицето ти в сянка. Докосвам косата ти... така копринено мека, така ухаеща на паважа след летен дъжд... Докосвам страните ти... толкова гладки, като цветята след сутрешна роса... Докосвам носа ти, притежаващ плавна извивка, напомняща за извивката на мъничко перце... Докосвам устните ти... ...

megi_al

Проза

2007-08-22T08:57:46+03:00 1.5K 6

Ави 🇧🇬

АВИ
Марк почука на вратата на Ави. От стаята се чуваше леко усилена, нежна музика, а Ави беше легнала, гушкайки своето малко плюшено мече. От красивите и черни очи се ронеха бисерни сълзи. Марк влезе в стаята и я попита:
- Ави, какво има, добре ли си?
- Добре съм - отвърна тя. - Моля те, остави ме и ...

gabcho

Проза

2007-08-22T08:46:15+03:00 1.4K

~ НАРИСУВАЙ МЕ, ЛЮБОВ ~ 🇧🇬

“ЕВЕЛИН”...
Спря се... Не вярваше на очите си. Дишането й се учести. Значи, все пак го направи. Гледаше книгата през стъклото на отсрещната книжарница. Жена... Скала... И ръце, протегнати към небето. Душа, изгаряща за полет... Това бе Тя...
“Ще напиша книга за теб! Въпреки, че ти си приказка, която ...

Евелин

Проза

2007-08-22T01:31:06+03:00 1.5K 5

Приказка ("Любовта трае три години") 🇧🇬

Повлияно от романа на Фр. Бегбеде
- "Любовта трае три години"
Здравейте, скъпи деца, които още вярвате в красивата съвършена любов. Чуйте моята кошмарна приказка и след това продължете да вярвате, защото в крайна сметка това е единственото нещо, в което си струва да се вярва.
Имало едно време момче ...

Anonimous

Проза

2007-08-21T22:31:45+03:00 2.5K 3

КЛАУСТРОФОБИЯ 🇧🇬

Скоро Мария навършваше една година, откакто работеше тук. Беше изключително доволна – фирмата беше голяма, просперираща, даваше много възможности за развитие, а и не само това – колективът беше в по-голямата си част млад, хората – изключително симпатични, приятни и да работи с тях за нея беше удовол ...

Mili4ka

Проза

2007-08-21T15:44:41+03:00 1.7K 37

Среща... 🇧🇬

Стоя на прозореца. Усещам полъха на вятъра, който нежно си играе с пердетата. Чувам шумоленето на листата. Мракът бавно обхваща всичко наоколо. Гледам Луната. Обградена съм от тишина. Обградена съм от звезди. Във въздуха витае магия. Мога да я усетя! А ти?! Какво спокойствие струи отвсякъде... Нещо ...

УсМиХвАщАтА_сЕ_сЪлЗа

Проза

2007-08-21T02:19:14+03:00 1.2K 1

Не знам 🇧🇬

Не мога да повярвам...
От толкова време вече съм сама, че бях забравила какво е да обичаш, какво е да чувстваш. Откакто те срещнах, нещо се случва с мен. Влюбена ли съм в теб?! Не знам. Липсваш ли ми? Да! Искам ли да съм с теб, не знам. Истината е, че просто имам нужда да те чувам, да говоря с теб. ...

Adelinka

Проза

2007-08-21T01:53:02+03:00 1.3K

~ ВСЕЛЕНО, ТВОЯ СЪМ ~ 2 🇧🇬

(продължение)
Евелин...
Чу името си... Малко хора я викаха само с малкото й име... Видя него, Търговеца. Наричаше го така от деня, в който пробута съпруга й. В родното й затънтено селце, в онази звездна нощ... Самият той си приписваше някакви заслуги за това. Пък може и така да беше. Толкова време м ...

Евелин

Проза

2007-08-21T01:26:56+03:00 1.3K 3

БЛИЗНАЧКАТА - Част 3 . ЕДНА ЧОВЕШКА СЪДБА 🇧🇬

Пътуваше и пред очите му се превърташе като стара лента последния разговор. Тя търсеше обяснение, но само той само повтаряше:
- Мога да ти обясня всичко като се видим! Не може по телефона.
- Напиши го!
- Не искам! Не мога! Моля те искам да ти го кажа в лицето.
И ето че сега пътуваше. Без надежда, че ...

ВТ

Проза

2007-08-21T01:25:21+03:00 1K 6