Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Прости и благодари 🇧🇬

Не е нужно да знаем как да прощаваме. Достатъчно е да искаме да го сторим.
Вселената ще се погрижи за начина.
Като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето.
А само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще.
Прошката е подарък з ...

ivi0707

Проза

2007-09-30T20:43:22+03:00 1.7K 1

Морал 🇧🇬

Морал
Димът се стелеше като мъгла по черния, пълен с мигновени ярки отблясъци, под. Пропиващият се в дрехите, косата и ноздрите ми миризлив пушек ме задавяше и аз начесто кашлях и хриптях. Молех се астмата ми да не се прояви. Тялото ми беше подложено на постоянни бутания и блъскания от всички страни ...

Nimloth

Проза

2007-09-30T19:58:06+03:00 1.6K 3

Погребах някъде... 🇧🇬

Пътека... покрита с жълти листа. Дървета, които тъкмо посрещаха самотата си, разтваряха клони, примамвайки влажни мъгли в прегръдката си. Ароматът на паднали клонки и презрели плодове се запечата в съзнанието ми. Птиците... песента им би била прекрасен фон на всичко това, но... Къде са птиците? А ка ...

Aske

Проза

2007-09-30T19:52:07+03:00 986 4

Сложно е дори и за мен... 🇧🇬

Понякога човек, оставайки с мислите си, бива връхлитан от безброй спомени, заровени в миналото, но именно желанието да ги зърне отново, го тласкат към безвъзвратното... истинските хора прощават и оставят на времето да заличи раните... но за някои рани времето никога не е достатъчно...

firegolem

Проза

2007-09-30T19:50:17+03:00 1.1K 2

Луната и Аз 🇧🇬

Седя на лунна светлина и гледам към озареното със звезди небе, блещукащи и радостни! Но Луната, тя плачеше. Попитах я тихо:
" - Защо плачеш?" А тя ми отвърна:
" - Защото всяка вечер, когато се покажа, виждам колко е лош света и колко много хора страдат. Всяка вечер съм на небето и всеки път виждам е ...

mim91

Проза

2007-09-29T15:12:40+03:00 1.2K 3

Малка нощна история - Началото 🇧🇬

- Мога ли да ви помогна?
- Не, не. Благодаря, ще се справя сам.
Огледа се. Тя закъсняваше толкова много!
(шепнешком) - Слънчице... тук съм.
Той бързо хвана ръката й и заедно излязоха от музикалния магазин. ...

princess_havok

Проза

2007-09-29T13:18:47+03:00 1.2K 2

Полет 🇧🇬

Отвратен и отегчен до непоносимост от сивото си ежедневие, Ричард излетя от този свят!
Всичко в него го заблуди. Загадъчно потъваше в себе си. Убиваше всичко ценно и красиво!
Боеше се от сянката си, сякаш тя го застрашаваше. Ужасът и страхът от чудовищата около него го правеха силен. Болката му бе я ...

Slaveya

Проза

2007-09-29T12:58:32+03:00 885 3

Бисерчето на Емчо 🇧🇬

Животът е странен понякога... Така ме завъртя, че не можах да създам собствено семейство, но отгледах децата и внуците на двете ми по-големи сестри. Някои от техните бисерчета съм ги записала...
Веднъж петгодишният Емчо, внук на сестра ми Синита, каза:
- Мамо, щръкват ми ушите за тази музика!

Пимпи

Проза

2007-09-29T12:33:24+03:00 1.4K 3

Паяк в ухото 🇧🇬

Паяк в ухото
Чакам си на спирката, загледан в преминаващите тирове и леки коли по международния път Е 83 София-Русе -Варна, който преминава през родното ми село Българене - Плевенско, и си щракам с нокторезачката, знаете какво... В един момент, когато ми остава нокътя на големия пръст на дясната рък ...

levski66

Проза

2007-09-29T12:15:26+03:00 1.9K 1

Водопроводчик 🇧🇬

Дззззззззърррррррррр...
- Ало.
- Да.
- Минке, ма...долу та чакам с колата.
- Ъъъъъ... ...

Mimi1001

Проза

2007-09-28T20:38:40+03:00 1.5K 10

Познато чувство 🇧🇬

Когато през пролетта дръвчетата разцъвтяха, той усети, колко самотно му е било, колко дълга е била зимата без нея. Тя единствената и неповторима, тази която дори не бе срещнал, но и която го караше да живее все още своят живот.
Макар и късно, тя го навести, принцесата на неговите сънища. Веднъж му с ...

firegolem

Проза

2007-09-28T19:36:43+03:00 952 1

Когато те ухапе славата 🇧🇬

„ Анселмо преминава през един защитник, вижда свободния Андерс, подава му. Андерс се освобождава технично от един защитник, лъже още един и с мощен удар забива топката във вратата. Г-о-о-о-л!!!”
Андерс изключи видеото. Отпи глътка от чашата с уиски. Стоплило се беше. Избърса с ръка насълзените си оч ...

Романтик

Проза

2007-09-28T09:42:36+03:00 1.1K 20

Аз съм виждал и по-големи деца 🇧🇬

Аз съм виждал и по-големи деца
Помагах на Руми да решава листовки, изпитвах я. Заедно с нея и аз научих пътните знаци, та като се возя в колата с мъжа ми, да му правя забележки. Затова ги и учих, защото той не пие и ми каза, че и да изкарам книжка, няма да карам. Сигурно оттогава на пук се пропих, т ...

svetlanal

Проза

2007-09-28T08:45:05+03:00 1.4K 32

Мухата 🇧🇬

На работа съм. Навън е горещо, а аз нося една щайга с някакви саксии за някъде. Потен съм. Ненадейно от някъде долита някаква голяма муха и се опитва да кацне върху ми. Започвам да правя неловки движения, държейки щайгата и да се браня, но упоритата гад не се предава и все бръмчи около мен и ме ядос ...

Sorbus

Проза

2007-09-27T22:14:55+03:00 2.6K 16

Заключена радост 🇧🇬

Моя приятелка подари на Герито балон - голям и жълт, от ония, които летят нагоре, когато им пуснеш връзчицата. Голяма радост беше! Балонът летеше нагоре, а Герито го връщаше надолу, дърпайки връзчицата. Най-накрая Герито реши да отидем в градината и да пуснем балона на свобода. Речено-сторено, отидо ...

mariniki

Проза

2007-09-27T19:40:31+03:00 1.1K 14

Черна Снежанка 🇧🇬

Усещам как наближава. Студа. Любимото ми време от годината. Обичам лятото, пролетта, но нищо не ми харесва толкова, както настъпващата есен и зимата. И ако може да са студени, дори люти... Обожавам да стоя в топлата стая, застанала зад прозореца, и да наблюдавам как вали - за предпочитане сняг. Да в ...

Mili4ka

Проза

2007-09-27T16:12:09+03:00 1.6K 7

Асен - 2 🇧🇬

(продължение)
- Здравей, Ирка... - започна колегата й Орлин - удобно ли е... аз ти се обаждам да те попитам... - беше забравил за какво се обажда май.
- Да, кажи... - Ирка се усмихна. Не беше забелязвала вълнението му досега. Орлин беше уверен и знаещ какво иска човек. Сега какво искаше? - Бих могъл ...

aranhuez

Проза

2007-09-27T09:28:29+03:00 982 2

23-ти Ноември 🇧🇬

23-ти Ноември
Не успя.
Небето посипваше сняг по него. Преди щеше да каже, че бе като фея, ръсеща звездички. Преди... Преди, когато бяха младо семейство. Преди, когато вярваха, че ще бъдат най-прелестната двойка на земята, за която някой ден ще се пишат приказки.
Да, преди... Преди да се разболее тя. ...

Pavel_Starshev

Проза

2007-09-26T16:13:44+03:00 1.1K 5

Великденски надежди 🇧🇬

Великденски надежди
На баба Пена
Утре е Великден. Станала съм рано и хвърча из кухнята. Мама вече подреди шарените яйца в поднос на масата в хола върху великденското каренце и свещника, който винаги запалваме на този празник, татко отиде на пазар за празничния обяд утре и аз съм сама с баба у нас.
З ...

vessela

Проза

2007-09-26T16:01:55+03:00 2.2K 2

Госпожа Еймар Мене III - Прокобата, 12-те Сили 🇧🇬

Господин Суетн ми махаше с две ръце, а лицето му изразяваше едновременно грижа и радост. Не знам откога правеше това, но изглеждаше изпотен и твърде настоятелен. Ония болки в гърдите, които ми се струваше, че се дължат на дълговременно притискане към стена, сякаш бяха отминали, но пък главата ми се ...

selsal

Проза

2007-09-26T15:53:58+03:00 880 2

За хората със сърца! 🇧🇬

Вперена в живота, късах от него всичко живо и плът, и обич, и сълзи... и в стремежа си да бързам към върха, откъснах и последната тревичка свян! Яростно забивах нокти във врага, със зъби късах от чуждата плът, кършех клони аз по пътя, бутах и ругах, само за да си проправя път, път към мечатания връх ...

migli4ka

Проза

2007-09-26T15:53:37+03:00 1.1K 1

Когато Боговете ходели по земята – част 6. 🇧🇬

След три минути и 45 секунди Първобитният звяр беше свършил с опустошаването на двадесет и двама нещастни двукрачковци. Беше останал само последният - двадесет и третия, който беше стар и толкоз хитър, че можеше през девет реки и девет морета да мине и пак да остане сух.
Той си беше намерил едно удо ...

siromah

Проза

2007-09-26T14:14:22+03:00 1.5K

Апатия 🇧🇬

Отдавна не съм в състояние да вярвам на Приказките ти за принцове на бели коне и принцеси, заключени в кули... Основно доказателство за това е начинът, по който краката ми – топчета олово - ме теглят към земята, няма как да полетя. А и не искам.
Не, не са отрязани крилата ми, защото никога не съм им ...

cheshire_cat

Проза

2007-09-26T11:52:34+03:00 1.1K 6

ПРИКАЗКА В КОСМОСА 🇧🇬

Беше началото на есента. Децата бяха тръгнали на училище преди около седмица. Плашливите първокласници вече свикваха с училищната обстановка. В час им бе забавно, но с нетърпение очакваха да избие звънеца. И когато това се случваше, те се разпръскваха с крясъци, да играят на какви ли не игри. Но най ...

Bibi_ema

Проза

2007-09-26T11:17:20+03:00 6.6K 2

Стъпалото 🇧🇬

Ужасно много шум,
пожълтeли пространства
и лепкава графика.
Любовноненужен морал,
любовноненужни познанства. ...

smelo_sarce

Проза

2007-09-26T09:35:59+03:00 940

Асен 🇧🇬

Асен замина за една седмица в командировка. Беше, както винаги, унил, мрачен дори. Когато Ирка се прибираше вечер от работа, го заварваше да слуша радио, четейки нещо във връзка с работата му в Стокхолм идната седмица. Винаги така се отчуждаваше от всички и от всичко преди заминаване. Не обичаше да ...

aranhuez

Проза

2007-09-25T16:59:49+03:00 868 2

Моята изповед - FULL VERSION 🇧🇬

Nick Dracula – My confession
Поглеждам огромната кръгла луна и ледени тръпки пробягват по цялото ми тяло. За първи път от десетилетия я виждам такава. Сякаш всеки миг ще се пръсне от напрежение. Нощта не е особено приятна за разходки, защото всеки момент може да завали, а студът е направо ужасяващ. ...

dracula88

Проза » Фантастика и фэнтези

2007-09-25T16:44:26+03:00 2.2K 1

Приказка за бялото камъче * 🇧🇬

Живееха едно време една Скала и един Водопад.
Толкова сплотено беше тяхното семейство, че настъпи момента, когато започнаха да им се раждат дечица - малки камъчета, които се отронваха от скалата. Татко Водопад ги поемаше и им намираше местенце покрай Мама Скала, за да се чувстват добре и да са защит ...

PLACEBO

Проза

2007-09-25T14:55:39+03:00 2.6K 8

Варна 🇧🇬

Сещам се, че като бяхме във Варна и си разпивахме на терасата в готиния ресторант, момичетата ми разказаха за рождения ден на Пинче. Колко хубаво си изкарали, какви снимки си направили. И за мъжа й - Мартин.
- Много е готин мъжът й! Съкровище! Няма много такива мъже. Като си легна Пинче, той ни попи ...

svetlanal

Проза

2007-09-25T08:47:08+03:00 1.2K 20

Тамара 🇧🇬

Чуха се няколко бързи стъпки, които пробягаха разстоянието от стаята с подправките до стаята с олтара...и! Хлоп! С гръм и трясък се отвори старата букова врата! Вътре, в стаята, беше много тъмно и само една малка газова лампичка пръскаше слаба жълта светлина Миришеше на сяра, явно току-що бе привърш ...

beauty_darkness

Проза

2007-09-24T23:06:17+03:00 1.4K 4

Небесно спокойствие 🇧🇬

Тъмнината пронизана е от смеха ти. С бавни стъпки отдалечавм се аз. Всяка следваща крачка я правя все по-бавно и по бавно, защото наближавам граничната линия, а ти не ме спираш. Искам да извикаш моето име, искам да крещиш да остана. А ти просто се смееш. Какво направих за да бъдеш така весел на разд ...

bagunko

Проза

2007-09-24T22:05:17+03:00 1K

Муун енд пийпълс ^^ 🇧🇬

Някои хора са глупави... но не глупави като грамотността на човек... просто мислят тъпо и се държат идиотски. Когато нещо ни обиди или натъжи, ние се опитваме да го прикрием възможно най-добре... но къде е разликата между обида и тъга? Когато сме тъжни... просто сме тъжни, мислим си, че целият свят ...

Time_To_Die`f

Проза

2007-09-24T21:49:16+03:00 1.3K 2

В миг от живота 🇧🇬

Да си на седемнадесет не беше чак толкова лесно. Брайън Дей си мислеше, че всичко ще му върви като по вода, но май се бе оказал напълно грешен в това свое твърдение.
Е, той така или иначе желаеше повече беди да не му се случват. Не че като беше малък на него самия му се бе случвало нещо лошо, не нап ...

Ninsi

Проза

2007-09-24T15:57:31+03:00 1K 3

Две небесни усмивки 🇧🇬

Мама Бети тъкмо се беше запътила да проска прането си на въжетата в двора. Използваше топлия пролетен ден, за да направи първото такова проскане за тази година и за да могат всички съседки да я видят и да последват примера й.
Общо взето мама Бети беше много оптимистична по отношение на времето. Не й ...

Ninsi

Проза

2007-09-24T15:28:14+03:00 1K 1

Малка мечта 🇧🇬

Вярвате ли в чудеса? Вярвате ли, че те съществуват? Че те са навсякъде около нас и само да ги повикаме могат да дойдат? А смятате ли, че нашите сбъднати мечти всъщност са нашите истински чудеса?
Едно малко момиче с дълги руси коси вървеше през гората. Беше пролет. Неговият любим сезон. Харесваше му ...

Ninsi

Проза

2007-09-24T15:19:57+03:00 1.1K

Диалогично 🇧🇬

- Здравей.
- Здравей.
- Как си?
- Добре. А ти?
- Също. Какво правиш? ...

Рима

Проза

2007-09-24T14:45:20+03:00 1.2K 3

За нея 🇧🇬

Открих те!
Това си мисля сега, когато се сетя за теб, най-накрая открих човека, когото всички търсят, човека, на когото можеш да разчиташ, който винаги е с теб и най-важното до теб, когато ти потрябва. Не, не говоря за истинската любов, а нещо дори доста по-ценно, наричат го приятелство, едни най-до ...

impuLse_girl

Проза

2007-09-24T14:24:29+03:00 1.8K 1

Уморих се 🇧🇬

Докато пътувах днес към къщи с тролея, в главата ми се въртеше само и единствено мисълта за теб... Стоях накрая... тролеят беше почти празен, толкова светъл... толкова празен... Виждах как разни хора слизат и се качват, а аз бях седнала, загледана в една точка в земята... и си мислех какво се случи. ...

Adelinka

Проза

2007-09-24T14:02:41+03:00 2.8K 6

животът е жесток 🇧🇬

Лили беше на 17 години! Младо и много приветливо момиче! Руси къдрави коси, спускащи се като буен водопад по стройния й гръб. Лицето и бе бяло като сняг, по носа палаво се усмихваха луничките й! Две небесно сини и дълбоки езера седяха и украсяваха съвсем лицето и! Ах, тези очи, в които всяко момче п ...

beauty_darkness

Проза

2007-09-24T13:53:25+03:00 1.5K 3

Хроника на едно разбито сърце 🇧🇬

"Едни обичат вечно, други за момент - доста натъжаващ е този фрагмент!"
Събуждам се обляна в сълзи. Така си легнах. Не се храня нормално от 3 дни. Смея се - без душа. Излизам ли навън - си слагам маска. Лъжа всички, които ме питат "Как си?" Усмихвам се - казвам: "Добре!" Връщам се вкъщи. Стените са ...

Simon4eto

Проза

2007-09-24T11:47:54+03:00 1.8K 3