С малки стъпки нечуто животът върви,
сам със себе си нещо говори,
между пъстри цветя и уханни треви
крие черни, бездънни понори.
И в тълпата от хора сме всъщност сами, ...

Музика , текст и изпълнение : Тодор Трайчев
Аранжимент , микс и мастеринг: Бойко Иванов / ме6 /
Със гост акодеонист : Исус Ангелов
Това е лебедовата песен на Тодор Трайчев , по негови думи . Ама не е познал. Очаквам още песни от него и да ни е жив и здрав. Чест е за мен , че работихме заедно и напра ...

Да ходя по ръба е мой патент.
На ляво – страст, на дясно – зла омраза.
Във някакъв трънлив експеримент
все се опитвам някого да пазя.
Ако направя крачка, ще сгреша. ...

На В
Понякога неистово ми липсваш.
Дълбая в небесата океани.
Прелита в посивелите ми мисли
безкрайност от тъга и бели врани. ...

В самия край на осемдесетте,
една вълна, по-страшна от цунами,
дойде с огромна мощ да помете
най-грозната от всичките измами!
И стана по-жестоко от война. ...

Възможно е на всеки да се случи
и викат ме навън щурци и пътища.
Скимти среднощ едно самотно куче
в прегръдката на тъмните ми сънища.
Ще трябва да мълча и да забравя. ...

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важна оферта и проектодоговора към нея, и хоп – токът спира. Няма стационарни телефони, няма интернет, компютрите угасват безславно един по един след половин час заедно с батериите си. От енергото потвърж ...

Трийсет и шест не е малко число,
смляли сме тонове грижи.
Свикнахме, всеки с по четвърт витло,
общата лодка да движим.
С нас постепенно се кротна денят, ...

Тревожат ли съня ти тих, поете?
От речи кухи как не оглуша?
Заря огрява мрака безпросветен,
в родината – робиня без душа.
Какви са синовете ѝ родени, ...

То някъде живее, там, където
далечен спомен паметта бразди,
с хвърчило денем литва до небето,
говори нощем с ярките звезди.
Не знае за компютри и таблети, ...

Стеснява се светът на всяка крачка
и пътят става труден, тъмен, тих.
Зад мен вини и болки се провлачват,
обиди, дето тъй и не простих.
Това е само моята пътека – ...

Отмервам времето си не с Христа –
кому е нужна кратката ми ера,
щом новият ми ден, е с ден по-стар
от онзи, който е изчезнал вчера.
А утрешният, блед и ефимерен, ...

Няма никого в къщата,
онемели са стаите,
само залез прозорците пали.
Тя не е вече същата,
от тъга остаряла е, ...

В този град тишината си има реален адрес,
находящ се на сгърбен отрязък от местната карта.
Недостъпен портал между вчера и шумното днес
е вратата на старото гробище с млади чинари.
До оградата, куц надзирател е прашният кръст – ...

Пролетта закъсня.
А без нея объркано зъзне денят.
Разпиляха се птиците.
Този свят отесня.
Нещо пàри и боцка му (Пустият свят!) ...

А вятърът пищеше като яре,
осъмнало под острото на ножа,
над калдъръма в село. През Януари.
До гроба, в който дядо е положен.
Пилееше съдби и стари спомени, ...

Когато паяк заплете от светлината лунни мрежи
и непослушното дете край майчиния скут се нежи,
и слезе тихо пролетта с вързопче шарено по хълма,
с тревица, с шепичка цветя и с вярата, че ще разсъмне,
и зимата се нагласи – за сън сред пухче от глухарче, ...

— Напиши ме — прошепна ми тъжният стих,
дето тихо в ума ми се сгуши.
— Вече късно е! Страдах. Обичах. Простих...
По цигара навън да изпушим?
— Напиши ме! Че инак ще ти загорча. ...

Когато срещу мен е огледалото...
Вероника Павлова
Вчера ли бяхме на двайсет и две?
Михаил Белчев
Гледаш ме, гледаш, момиче... Вчера ли бяхме на двайсет? ...

1.
Искрящата ти щедра светлина
с копринен лъх сърцето ми обвива.
Усещайки неземна топлина
съдбата ми със порива се слива. ...

Накъде ли са хукнали облаци сиви, дъждовни?
Закарфичени, дните ни – сякаш в хербарий зловещ,
нощем няма Луна да намеря за пролет разковник,
нито теб, южен ветре – в косите за миг да поспреш.
Недопятата песен, по жиците тихо висяща, ...

по Реймънд Чандлър
Когато всичко си дойде на място,
видът ѝ обещаваше скандал.
И не че непременно беше ясно,
но мислеше, че банка би обрал, ...

Под вишната отпивам от мавруда –
за късната ми смърт да е предплата.
Тъгата ми две котки ще прокудят,
синигерът говори с тишината.
Подреждам пъзела на мойто детство ...