Не с очите, с които те виждaм, те гледa
твоят вечно нaмръщен съпруг -
бялa свaтбенa сянкa от леснa победa
и следбрaчен неделен продукт.
Ти си призрaк за него - във чехли обутa, ...

Ежедневие
музика и текст - Павел Серафимов
Събуждам се рано, на изток изгрява новия ден
и чувствам се силно зареден.
Кафето изпивам, закуската друг път ще изям ...

Сърдита съм на този труден свят,
където дяволът ни е поробил.
Предател ме прегръща, сякаш брат.
В ръката си държи… и нож.
И злоба. ...

Музика и аранжимент -Иван Неделчев
Текст - Валентин Йорданов

Стар часовник
музика и текст - Павел Серафимов
Днес на тавана намерих часовник стар.
Прашасал, ръждясал, но все още има си чар.
Помислих: ненужна вещ от минали дни. ...

В очите й пътуват дъждове
и съхне сол по кожите им вехти.
Поронени листенца две по две
под крехкото мушкато сторват цвете.
Насипан сняг в косите й навек, ...

Тази нощ заваля. Есента се стиши за последно
и край моя прозорец помаха с омокрена длан.
Утре рано премръзнал дъждът уморен ще полегне
и ще белнат косите му в жълтия тревен саван.
И когато снегът понатрупа в алеите в парка, ...

Ти помниш ли Вапцаровите стихове
и неговия светъл идеал,
и Вярата му, че ще дойдат мигове,
когато – като първа пролет бял –
ще грейне след терора и погромите ...

Не зная дали ти разказах, когато
погалих гласа на морето,
гнездеше в душата ми бисерно лято
от няколко мокри куплета.
И как нарисувах по ситния пясък ...

... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...

Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат, ...

"Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана..."
Никола Вапцаров
Пролетта не дойде. ...

(или... когато слушам Вагнер)
Виж. Погледни я. Скандалът е тя.
Даже мълвата по тъмно е също
извор-проклятие с жива вода –
дави огнище, а после прегръща. ...

Понеже от последната си риза
направих на небето летни кръпки,
ще трябва много тайно да излизам
по тъмно.
Като котка – с тихи стъпки – ...

И тази нощ градът ще спи, и глух
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак, ...

... в меката софийска вечер, както скитах по "Леге",
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге,
нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ,
пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! – ...

Заседна в шията ми буца страх
с болезнено преглътната обида.
Изплаках най-щастливия си смях
и вече съм готова да си ида.
Денят ми посивява. ...

Къде съм аз? Душата ми – вселена,
пътува между бъдеще и минало.
От хиляди звезди е осветена,
дори когато в ступор е застинала.
Къде съм аз сред многото въпроси ...

Правим си весело.

Наскита ли се, блуднице Любов?!
Я, виж се - свита, гола, боса...
Премръзнала висиш пред моя дом -
от Камък... топлина, подслон да просиш.
Е, влизай... Нощ е. Иде дъжд... ...

Всеки ден по мъничко се губим.
Ден по ден. След мене идеш ти.
Не мисли за мен като за друго,
сещай се за мен като за стих.
Онова, което те тревожи. ...

Ти си моята мъничка тайна,
дето пазя от всички ревниво.
Спряла в мене прашинка случайна,
в топла обич порасла, красива.
В най-най-тихото ъгълче скрих те ...

Скъпи, Дядо Коледа, прости ми!
Някак си, пораснах много бързо.
Ако можеш, детството върни ми,
за да мога тяло с ум да вържа.
Че сега е много трудно, дядо. ...