Дълбините на нашите рани са клисава почва,
но в такава, навярно, небето засява крила.
Семената им бели стъблата си крехки източват
като нежната слънчева свила на детски тела.
А в самия им корен клокочи дълбоката бездна – ...

Блъсканица. Шум. Патаклама.
Всеки гледа някой да предвари.
На сергия – в облак от тъма –
дяволът продава катинари.
"Хайде, хора! Спазвайте си ред! ...

Твърде бавно отива си зимата.
А от хората никак не мръдва.
Променихме света, даже климатът
пише всеки сезон за несбъднат.
И под преспи тежим. Рой кокичета, ...

“Страхувай се, душа, от всякакво величие”
Константинос КАВАФИС, “Мартенски иди”
Когато изкачиш върха висок,
над теб са само небесата звездни.
Но и пред трона на самия Бог ...

Поболяхме се, Боже. Какво ни прихвана?
Не лицата, душите си крием.
Леем яд като спирт в незатворена рана.
И в заблуди ръцете си мием.
Повредени сме, Господи. Чисто и просто... ...

Вървя напред, а дърпат ме назад
дребнавости човешки и обиди,
а нейде над главите ни горят
и падат ненавреме Персеиди.
Космичното знамение далѝ ...

Не съм разумна. Няма за кога.
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.
Не се замислям. Просто няма как. ...

Докоснеш ли ме, в миг ще се превърна
на утрото ти в лек, попътен вятър.
Изпиеш ли ме, дъждове ще сбъдна
в мечтите ти за плодородно лято.
Целунеш ли ме, като две пчелици ...

Музика,текст и аранжимент - Иван Неделчев
Групата се състои от две момичета и две момчета на по 17 години,но натрупаха вече доста опит като музиканти.

Изплака Господ всички свои облаци,
пороите отмиха есента.
Декември запристъпва плавно в такт
с дима в комина – фигури заоблени.
В прозорците студът гравира гоблени, ...

Едничка си за мен надежда
светът затръшна сто врати
и невъзможно ми изглежда,
че ми оставаш само ти.
Мой стих – последната молитва, ...

Ще бъде уточнено през антракта.
Смехът на всяка болка е горчив...
Когато се представят всички факти,
дори и Бог е длъжен да мълчи.
Какво ли, всъщност, трябва да направим? ...

Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, е въпрос на морал. Неморалните не оцеляват, ...

Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка.
Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни.
И втвърдени от порив на нежност под ласките меки
ще разтворят те росни листа. И смола ще изпуснат.
Балдахинов воал ще разстели над ложето мрака. ...

Не съм те търсил в нощните локали
на този град, от пошлост вече сринат.
Сама дойде, очите ми запали –
преди съвсем от горест да изстина.
И с две ръце, като криле на лебед – ...

Не с очите, с които те виждaм, те гледa
твоят вечно нaмръщен съпруг -
бялa свaтбенa сянкa от леснa победa
и следбрaчен неделен продукт.
Ти си призрaк за него - във чехли обутa, ...

Ежедневие
музика и текст - Павел Серафимов
Събуждам се рано, на изток изгрява новия ден
и чувствам се силно зареден.
Кафето изпивам, закуската друг път ще изям ...

Сърдита съм на този труден свят,
където дяволът ни е поробил.
Предател ме прегръща, сякаш брат.
В ръката си държи… и нож.
И злоба. ...

Музика и аранжимент -Иван Неделчев
Текст - Валентин Йорданов

Стар часовник
музика и текст - Павел Серафимов
Днес на тавана намерих часовник стар.
Прашасал, ръждясал, но все още има си чар.
Помислих: ненужна вещ от минали дни. ...

В очите й пътуват дъждове
и съхне сол по кожите им вехти.
Поронени листенца две по две
под крехкото мушкато сторват цвете.
Насипан сняг в косите й навек, ...

Тази нощ заваля. Есента се стиши за последно
и край моя прозорец помаха с омокрена длан.
Утре рано премръзнал дъждът уморен ще полегне
и ще белнат косите му в жълтия тревен саван.
И когато снегът понатрупа в алеите в парка, ...

Ти помниш ли Вапцаровите стихове
и неговия светъл идеал,
и Вярата му, че ще дойдат мигове,
когато – като първа пролет бял –
ще грейне след терора и погромите ...

Не зная дали ти разказах, когато
погалих гласа на морето,
гнездеше в душата ми бисерно лято
от няколко мокри куплета.
И как нарисувах по ситния пясък ...

... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...