Тя е моята дива череша.
И какво, че косите белеят,
аз боята размазвам и реша,
а ръцете ѝ мене копнеят.
Тя е същото светло момиче, ...

Поглеждаш ме... Щом погледа ти срещам,
усмихваш се!... И в този миг усещам
как стаята искри от светлина!
Светът в една усмивка се побира
чрез чувството, което не умира, ...

Отиваш си на пръсти... тихо
тъй както и дойде... по мрак,
с душа, препълнена от стихове,
се спъваш в утринния праг.
Усмихваш се, ала едва ли ...

Навярно майка ми – войната, е много хубава жена.
"Най-прелестната беше моя" – любовниците ѝ тръбят.
А аз съм грозен, боледувам. Но знам да пазя тишина:
получовешка, но безсмъртна. Там болките не ме болят.
Там името ми е красиво. Като целувка в утринта. ...

Свиркай си! Болни и криви са зъбите на битието.
Страшно излиза на снимките, още по-страшно - на живо.
Лайква основно красивите. Другите чуват "заето".
Гълта ни жадно стотинките, после облича ни в сиво.
Днес си разхожда мисирките, вързани здраво с каишка. ...

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпрос. Цялото ѝ същество беше окуцяло през годините – от десния крак, та чак до вярата и надеждите. Автомобилна катастрофа я беше оставила без семейство, но със затруднение, което винаги да ѝ напомня за ...

Ти как си, дъще? Аз правя консерви от боба,
днес си набрах магданозец и пресни домати.
Ходих на татко ти, да му прелея на гроба,
цвете занесох и сладки, от леля ти Кати.
Мене, от него дели ме дълбока въздишка. ...

Ще тръгна някой ден и ще сплетат
пред мене кръстопътищатата длани,
че в повече ми идва този свят,
с обидени изпълнен, с грубияни.
Светулки ще са моите слова, ...

Всичките пера са ми назаем -
свои не успях да си отгледам.
Вятърът, оказва се, не знае
как без чифт криле да ти е предан.
Първото е гълъбово синьо, ...

Не издържаше вече на този лигаво бебешки глас, идващ от туловището на голяма, твърде пълна жена. Жената, всъщност момичето, защото то беше едва на 15 години, беше чаканата и твърде обичана някога Соня. Сега Соня беше бреме за всички: майка й се разтреперваше в мига, в който я видеше да се събужда, с ...

Вкусът е блудкав. Слънцето е в мрак.
Мирише на погубени надежди.
Повяхва неполиваният злак
и мислите към ада те повеждат –
в обятия на страшна самота, ...

Все се питам – дали неведнъж
Бог се спира – света да подслуша –
как орачът се моли за дъжд,
а крушенецът плаче за суша?
Как пчелата жужи край плета ...

Очите на баба до края останаха сини -
последни два стръка синчец в изоставена нива,
последен къс мирно небе над бразда като рана,
засята с вражда - да дели до девето коляно.
През лепкава кал, с излинели от пътя галошки, ...

И всяка мисъл негативна
разнищи стръвно моя ден,
дъждът се натъжи и ливна,
небето изтъня над мен.
Уж лято е, но досега ...

Пак нежно те прегръщам с мисли чисти -
среднощен блян под лятното небе.
Една звезда сърцето си разлисти.
Прелюдия в тъгата ли ми бе?
В сапфирните коси на небосвода ...

Днес си име. На град, на площади.
И върхът най-висок на Балкана.
И небето. И стих. И балада.
Векове подир мен ще останеш!
Облечи си пак простите дрешки. ...

В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство
единствено с музика всеки въпрос, досадно бръмчащ, да пропуснеш.
А вдясно се хили тапир под мустак - не пита защо ще отивам, ...

Това си бе проклятие за дъжд.
Вали, откакто секнах да се моля.
И вместо дъжд, миришеше на мъж.
На онзи мъж, до кокала оголен.
Дарина Дечева ...

По сухия път се движеха един след друг два автомобила. Първият беше сив опел, на около двайсет години, запазен, бавен и прашен. Прахът и димът, които произвеждаше, полепваха върху предното стъкло на форда след него; и той беше запазен и грижовно мумифициран, ала годините му май бяха повечко, за да б ...

Ти си, спираща пулса, любов,
ти си, спиращо времето,
бедствие.
Ти си свят – по-вълнуващ и нов,
аз без теб съм най-бедна ...

Два облака в небето се прегръщат,
това е тяхната последна среща,
стихийната им обич е могъща,
сълзите им с дъжда ще се омешат.
Ще пият любовта им дървесата, ...

Музика и аранжимент - Иван Неделчев Текст - Графит
Получи се хубаво българско тийн парче.

Няма "нас", няма нищо такова,
щом по изгрев си тръгваш на пръсти.
Самотата досущ, като нова
се сгодява за мене без пръстен.
Няма "нас", няма даже причина ...

Ще се върна след хиляди зими,
в непозната обвивка навярно,
но душата със себе си взимам -
светла сянка в окото на гарван.
От сребристия диск на луната ...

Не крадох и не лъгах, не убих,
любови и другари нямах верни
каква ли кал до днес не ме очерни,
какъв порой не влачи моя стих?
Гнездо за кукувици с обич вих. ...