ГФСтоилов (ГФСтоилов) - Произведения

Слънцето залезе, Сириус изгря

1.
Прахта на нощта се слягаше в тишината на пустинята, вятъра също спеше дълбоко, прекратил за малко гонитбата на кълба от сухаци между дюните. Небето плавно започна да мени цветовете си и мрака взе да се топи.
Пробуждането на деня дойде с ленивите звуци на прохождащата светлината – по-ранобудни пти ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2018-07-14T00:05:56+03:00 1.2K 1

Кървав вой

1.
Денят се стопи неусетно, като топка сняг, събран в топлината на нечия шепа – ако да беше вече лято, светлината му се топеше бавно, много бавно. Тъмнината нетърпеливо се спусна щом слънцето едва се прикри зад върховете на хълмовете и сенките веднага покриха дворове и покриви.
Окъснели стопани все ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2018-07-01T13:25:36+03:00 960 1 1

Някъде по пътя

1.
Отново пътуваше.
Имаше ли значение накъде?
Съвсем никакво - просто пътя се разгъваше с обичайната си лекота, същата с която вятъра скита над морето.
Плавното поклащане на автобуса бе като да се носи с лодка в нощта, в която се отразяваха толкова много светлинки, една по една подминавани заедно с ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2018-05-30T14:07:56+03:00 768 2

Ако само...

Бездната поглъщаше всичко.
Хищна. Ненаситна. Безкрайна химера в стихията на глада си.
Неумолима. Страшна. Безмилостна в страстта си да погълне дори самата безкрайност.
Астронавта наблюдаваше този пир, част от който ще се превърне скоро.
Бездната дори няма и да усети вкуса му. Нито мислите му, нито о ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-05-24T14:56:59+03:00 1.8K 1

Копринен сън

Облаци пълзяха в небето като колебаещи се да докоснат брега вълни. Движеха се като живи, на талази, сливащи и разделящи се като миговете в живота.
Приливите на дъжда, спрял преди малко, се оттичаха заедно с отиващата си нощ по стените на домът на имението Старфийлд - мълчалив и навъсен посрещна сиви ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2018-05-22T23:02:16+03:00 866 1

1001 мига

- Чуваш ли как се отронват миговете? – попитаха сенките с тихия си глас.
Ехо гледаше празнотата в тъмното небе. Нямаше я обичайната игра на звездната светлина, тази нощ бе лишено и от усмивката на луната. Виждаше дълбока и безгранична тъмнина, в която погледа ѝ се губеше, като нечия молба, която ако ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2018-05-09T02:11:02+03:00 897 1 1

Домът е там, където е сърцето

1.
Пътя.
Онзи, който ни поема и извървяваме докрай или винаги ни връща да го извървим отначало, може би за да го разберем.
Пътя.
Онзи, който може да те срещне с някой за цял живот или да се разминете, без дори да се забележите, че вървите един след друг. ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2018-02-14T20:50:37+02:00 1.3K 1

Носталгия

Класовете се поклащаха от лекия допир на вятъра. На места все още неопитно зеленееха, а на други вече бяха напръскани със зластиста зрялост.
Може би танцуваха, а може би се опитваха да се откъснат и да полетят.
Гледайки полето, Ясмин го оприличи на утринното море, събуждащо се и едва потрепващо с ле ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2018-02-11T18:43:25+02:00 949 2 2

Oгледало, огледало - помогни...

ГФСтоилов

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2018-02-06T22:35:12+02:00 1.6K 1 2

Еднопосочен полет

1.
Когато Травис поиска еднопосочен коридор до Хаос, техниците от транспортния център, след като провериха в компютрите си дестинацията му, му казаха, че е самоубиец.
- В тази посока никой не е пътувал от много, много години. Опасно за живота! – заявиха и му посочиха екраните си, където с големи чер ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-02-02T10:24:45+02:00 2.5K 3 2

Тишината на дъжда

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2018-01-25T13:13:00+02:00 734 2 1

Художник времето рисува

Брегът бе осеян с накацали скали. Морето се разливаше с вечното си движение, прокарвайки пътеки от шепнеща пяна. Вълните ги целуваха със страст, а птиците виеха гнезда с любов на по високите тях. Приливите сластно ги покриваха, отливите безсрамно оголваха.
Художника обичаше да бъде на скалния бряг, ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2017-12-22T22:35:50+02:00 1.7K 2 6

Бях гъсеница, а се превърнах в пеперудени криле

“Роди се просто ден,
но едва проходил
оказа се, че вече си отива.
Отронил миг от реалността,
с аромат на роза, ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2017-07-23T00:52:33+03:00 752

Тишината на една любов

„Всички пътища
имат една посока -
започват и свършват
в Любовта...”
Sg ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2016-01-30T10:54:21+02:00 1.7K 2 1

Оазис

„Зрънце бях –
дълбок сън живях
погали ме глас
златен житен клас
силна жажда ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-02-18T09:38:35+02:00 1.3K 1 1

Метаморфози

Азаар спря предпазливо на ъгъла, щом видя един дом да крачи бавно към края на улицата. Ходеше наклонен и съвсем леко залиташе, навярно заради изпитото по време на дъжда пролетно вино. Стените му моравееха, коминът изпускаше весели облачета дим, а вратите и прозорците си играеха с вятъра. Домовете об ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-02-10T07:56:00+02:00 898 1 3

Залез - изгрев

На любовта...
Нощта течеше с водите на планинския поток, успял някак си да си прокара пътека чак до тук – далеч, много далеч от неговото изворно сърце. Край него час преди залеза бяха спрели Огнена и дракона.
Потока шумеше, тръстиката му пееше песни.
Бяха летели дълго, идваха от изгрева, пътуваха на ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2015-01-12T22:42:41+02:00 794

Сърцето на дракона

/зимна приказка за любовта/
Падаха снежинки – откъсваха се от мъгливо белите облаци и бавно се понасяха надолу. Събираха се на рояци, на ята или една по една летяха към очакващата ги белота.
Като мигове от време са – Ехо ги ловеше с поглед. Като секундите от които е съшита всяка минута, като бодовет ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-11-30T20:55:26+02:00 1.1K 1 1

Жерав залеза прегърна

Дойде поредна пролетна вечер, в която Ехо отново потъна в своята тиха пурпурна печал докато прибираше съдовете след вечерята на дома, който я приютяваше като зла мащеха след ранното ѝ осиротяване.
Господарските дъщери, Зора и Върбов пух, се смееха на нещо отвън, а старата прислужница Криле побърза д ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2014-06-15T11:21:10+03:00 868 1 1

Ако се събудиш дракон

1.
Вървяха.
Пътят им пресичаше полета, гори, понякога запустели села. Ехо неведнъж си мислеше, че са току преди краят му, но винаги зад клоните на онзи краен бор, зад разнищения ъгъл на последния двор или зад ронещите се масиви с вехнещи слънчогледи, неизменно се оказваше, че пътят им продължава отн ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2014-05-29T14:45:23+03:00 1.4K 1 2

Кървав залез, изгрев на забрава

1.
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат краищата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.
Вятъра, същия, който обичаше да разплита пясъчните нишки, скиташе ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-02-11T23:37:35+02:00 1.9K 1 1

Сляпатa вълча реалност

1.
В долината тишината тежеше с големите каменни блокове пазещи колибите на слепите от поривите на прашните бури. Между камъните бяха изникнали гъсти трънливи корени, свързващи се през блоковете и образуващи непроходим пръстен около селището, през който само водачите можеха да се промъкват.
Небето н ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-01-10T11:43:34+02:00 2K 2 2

Колко е свободна песента на щурците?

„И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени.”
Робът Бърнс
1.
Луната надничаше от време на време иззад дебелия слой облаци, който цял ден покриваше града. К-100 стоеше неподвижен в килера си и наблюдаваше играта на нощното светило. Вградения му часовник отчете, че веч ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-12-22T13:38:58+02:00 963 1 1

Залези от спомени, изгрев на мечти

1.
Вятърът караше платното на сенника да се гъне като живо. Микропластовите нишки не пропускаха прахта и жегата, но аромата на пустинята нямаше как да задържат и Алтар можеше да вдъхне от мириса ѝ когато пожелае. В тези най-горещи часове пясъците така се нагряваха, че кристалите им започваха да пищя ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-11-16T21:08:14+02:00 1.1K 1 1

Огън и лед

Изправи се водата
и ледените си пръсти -
един по един
като ехо безмилостно
и с грохот ги заби - ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-09-24T20:44:03+03:00 967 1 1

Пастирски луни - 3

- Колко време Алек прекарал в сляпа тишина не знаел, но след шума от битката и последния смъртен стон на капитан Сураби, онова, което чул, били плискащите се в бордовете вълни и писъците на съпровождащите кораба морски птици. Сред вълните дочул и гласовете на неколцина моряка разказващи за боеве, за ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-09-10T21:16:17+03:00 977 3

Пастирски луни - 2

- Алек успял да се измъкне в деня на обсадата, именно неговото бягство защитил Лил Втори, привличайки вниманието на нападателите към себе си. Алек оставил замъка си в Дир, върнал се за да защити последния си близък човек. Но след дълга и изтощителна битка разбрали, че всичко е загубено, затова краля ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-08-27T22:06:03+03:00 1.1K 1

Пастирски луни - 1

Северът сякаш искаше да покори света в тази зимна нощ. Бурните му напъни се усещаха във всяко едно кътче и виещия грозно вятър разтреперваше пламъците на свещниците, а сенките по стените се нагъваха също като вълни в морето при буря. Небето отрано остана забулено в мътна пелена и сега ни една звезда ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-08-23T14:50:12+03:00 1.2K 3

Нереална виртуалност, просто сън в реалност

1.
От север облаците запълзяха и се посгъстиха. Върховете на високата трева се заклатиха, а въздуха стана хладен. Замириса на дъжд и на идваща буря – определи Наратин след тътена, който разтури приятната тишина на долината и се огледа за подходящо прикритие. Такова обаче нямаше никъде из голото поле ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-06-21T21:40:36+03:00 906 1

Събуди се на Марс и сънувай Земята

„Куейл се събуди. И веднага пожела да е на Марс. „Какви чудесни долини… да можех да побродя из тях…“ — помисли си той със завистлива тъга.”
Филип К. Дик „Ние можем да си спомним всичко вместо вас”
1.
Всъдехода изкачи каменистото възвишение и се спусна към поддържания път под него. Рей издиша шумно в ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-04-15T17:45:52+03:00 841

Въже от тръни

1.
Усещаше вътрешна тежест.
Цареше тишина.
Мрак... и после трясък.
Усети болка, която прониза цялото му съществуване. Премина през всички фибри на състоянието, което обитаваше. Преминаваше през нещо меко, хрущящо и кърваво. ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-04-07T10:07:36+03:00 876 2 1

История без начало и без край

1.Среща на пътя
„В Легендите разказваха, че Земята на герои се е появила след голямото огнено Дихание. От голямата огнена стихия, преминала като вихър, боговете сътворили тези прекрасни места, в които поникнал живота и се родили всички кланове под небето. Когато първите герои, рицари и обикновени жи ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-01-01T11:56:42+02:00 821 1

Художникът, който никога не рисуваше

1.
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-09-19T16:03:03+03:00 1.9K 2 2

Торнадо от светлина

„И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.”
Битие 1:3
1.
Войниците патрулираха по маршрута на Зона две, образували обичайната обходна колона. Първи бе десетник Крис Хейнс, втори редник Ханс Бек и най-отзад се мъкнеше Каин Андерсън – и тримата от охранителната рота, разположена в секретната нау ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-09-02T16:06:31+03:00 955 1

Песен под небето

1.
Светът гореше дълги години в огъня на войната. Всички ресурси на обгорената планета бяха изчерпани и изляти в дула, танкове и ракети. Населението - съвсем изтребено, а някогашната плодородна почва - превърната в напукана и пресъхнала пустош. Накрая в нестихващата стихия на войната бяха останали с ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-08-17T11:41:17+03:00 1.1K 1

One woman, one bullet, one death...

Някъде във времето на запад...
1.
Прерията гореше от разпалените лъчи на слънцето, което не спираше да ги излива яростно срещу равнината. Земята покорно търпеше, само дето от време на време простенваше от болката, която я жулеше безмилостно цял ден.
По изгорялата ѝ снага се движеха кон и ездач. За т ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2012-07-08T09:54:19+03:00 980 1 1

И времето като ледът се пропуква

1.
Не може да се каже, че дежурство при минус сто и петдесет градуса е нещо приятно, въпреки термозащитата, която даваше бойния скафандър. Къде по-хубаво е да си в базата, в някое уютно сепаре на бара, да пиеш нещо топло и да дишаш свеж въздух, а не като сега - да се преглъща киселият вкус на негови ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-04-12T14:41:28+03:00 1.1K 1 2

Ако се събудиш, преди да си заспал

1.
Съдбата всеки от рождение си я знае, но нима ще може да промени с нещо предопределения си край? – мислеше си Тай, няколко дни преди Коледа, подпрял се на изтъркания плот на бара на Сезар, и лениво гледаше в неоновото пано на нищото срещу себе си.
Пред него имаше чаша с нещо мътно и достатъчно сил ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-03-22T12:54:52+02:00 2K 2

В отвъдното всичко е толкова скучно

„Начало и край
е игра на вечността.
Kрай и начало
движение безплътно -
светлината е пътя.” ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-03-17T14:47:38+02:00 912 1

Нулева безкрайност

„Тик-так, тик-така -
времето си работи,
стрелки се гонят -
кръгът е техния бряг,
цъкащото умира.” ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2012-03-12T10:16:25+02:00 1.1K 1