ГФСтоилов
183 резултата
Сънувай ни, титане...1
1.
Стигайки до водопада, Хермес спираше да си подсвирква, преброяваше отново водените от него, за да види дали не се загубил някой и да литне да го потърси де се е запилял, след което започваше да пропуска напусналите вече живота през изливащите се черни и бучащи порои. Душите преминаваха онемели пр ...
Стигайки до водопада, Хермес спираше да си подсвирква, преброяваше отново водените от него, за да види дали не се загубил някой и да литне да го потърси де се е запилял, след което започваше да пропуска напусналите вече живота през изливащите се черни и бучащи порои. Душите преминаваха онемели пр ...
626
1
Споделено като Рождество щастие
Зимата искаше да заличи празничния ден и почти успяваше.
Отприщила се като виелица още в ранните часове на деня, нахвръляща се зла и сърдита срещу всички светлини по улиците на града. По обед, дъхът ѝ сновеше с шумни вихрушки от наострени скрежни кинжали, готови да пронижат безумеца, посмял да излез ...
Отприщила се като виелица още в ранните часове на деня, нахвръляща се зла и сърдита срещу всички светлини по улиците на града. По обед, дъхът ѝ сновеше с шумни вихрушки от наострени скрежни кинжали, готови да пронижат безумеца, посмял да излез ...
1K
Хиляда и един трепета от времето
Първи монах: „Вижте, това знаме се движи.“
Втори монах: „Не, вятъра се движи.“
Трети монах: „Умовете ви се движат“
Коан в дзен-будизма
Подреждаше ръкописите старателно, като внимаваше да не ги разбърка. Не всичките бяха подшити и от време на време някой лист опитваше да избяга от купчината. ...
Втори монах: „Не, вятъра се движи.“
Трети монах: „Умовете ви се движат“
Коан в дзен-будизма
Подреждаше ръкописите старателно, като внимаваше да не ги разбърка. Не всичките бяха подшити и от време на време някой лист опитваше да избяга от купчината. ...
648
1
Залезът е блудница, изгрев на светци
1.
Стените на града призрачно се извисяваха в тъмнината и само светилниците по стражевите кули пробляскваха като дебнещите очи, търсещи дали някоя сянка няма да се прокрадне пълзешком откъм външния свят. Винаги се намираха безумци, изгонени след последният дневен час, които в мига на лудостта си да ...
Стените на града призрачно се извисяваха в тъмнината и само светилниците по стражевите кули пробляскваха като дебнещите очи, търсещи дали някоя сянка няма да се прокрадне пълзешком откъм външния свят. Винаги се намираха безумци, изгонени след последният дневен час, които в мига на лудостта си да ...
671
1
Сънувай ме, ловецо...
Храстите жилеха с острите си шипове лицето му, сърдити че нарушава отнелите им цяла година растеж и подредба. С нахалството си, ловеца разбъркваше местата им по време на бягането, като чупеше гръбнаците на трънливи стъбла, трошеше костите на жилави клонки, а те в замяна го ръгаха ожесточено в стомах ...
655
1
2
Сълзите на залеза, изгрев ще полети
1.
Животът на скитника е труден...
Пътят му е опасен и стръмен, песъчлив, понякога хлъзгав или блатисто измамен с капаните си насред нищото. Той често се спъва в коварен земен корен, удря се в останал скрит между шумата сърдит, ръбест камък. Скитника не брои пътите, когато нагазва в запълнена от дъж ...
Животът на скитника е труден...
Пътят му е опасен и стръмен, песъчлив, понякога хлъзгав или блатисто измамен с капаните си насред нищото. Той често се спъва в коварен земен корен, удря се в останал скрит между шумата сърдит, ръбест камък. Скитника не брои пътите, когато нагазва в запълнена от дъж ...
1.1K
1
Времето спря, космосът замръзна
Ланселот вървеше бавно, навел глава и без да бърза за никъде, косите му се спускаха от двете ѝ страни и криеха лицето му от улицата. Не поглеждаше към онези, с които се разминаваше, дори не забелязваше хората, които някога бяха моделите му – тогава обичаше да ги разглежда и вникваше в живота им, пон ...
697
2
3
Когато за първи път те целунах
1.
Точно стигна до мястото и тъмата, която го преследваше вече само на няколко крачки и определено го настигаше все по-уверено, изведнъж с един скок го изпревари, надала победоносния вой на победител, най-накрая докопал жертвата си, и обви тялото му от всички страни.
Ален не ѝ обърна внимание, беше ...
Точно стигна до мястото и тъмата, която го преследваше вече само на няколко крачки и определено го настигаше все по-уверено, изведнъж с един скок го изпревари, надала победоносния вой на победител, най-накрая докопал жертвата си, и обви тялото му от всички страни.
Ален не ѝ обърна внимание, беше ...
1.4K
3
3
... отвъд времето
Умри в любов и заживей вечно.
Руми
1.
Вечер, щом и последната светлина на етажа угасваше, и последния чужд глас затихваше по коридора, Неон сякаш се събуждаше и даваше свобода на мислите си. Не ги насочваше - малко време им оставаше, нека се реят накъдето поискат.
Леглото му бе точно до прозореца. П ...
Руми
1.
Вечер, щом и последната светлина на етажа угасваше, и последния чужд глас затихваше по коридора, Неон сякаш се събуждаше и даваше свобода на мислите си. Не ги насочваше - малко време им оставаше, нека се реят накъдето поискат.
Леглото му бе точно до прозореца. П ...
665
1
На запад от сърцето на галактиката
1.
Нощем, когато биваха видими, двете съседни на Алтер луни се оцветяваха в пъстри цветове от движението на обвиващите ги газови облаци. На съвсем малко разстояние една от друга, толкова близо, че сякаш във всеки момент ще се докоснат, но изчисленията показваха, че няма никаква опасност от сблъсък и ...
Нощем, когато биваха видими, двете съседни на Алтер луни се оцветяваха в пъстри цветове от движението на обвиващите ги газови облаци. На съвсем малко разстояние една от друга, толкова близо, че сякаш във всеки момент ще се докоснат, но изчисленията показваха, че няма никаква опасност от сблъсък и ...
593
1
1
Слънцето, орача и песента на Дракона
Биеше слънцето с лъчите си полето.
Удряше с невиждана ярост, бликнала като отколешна омраза на кръвна вражда.
И стенеше земята от болка, с молба за пощада. Нечути бяха молитвите, нечути останаха и стоновете от изпращащо ята след ята от лъчи слънце. Стърнищата и треви съхнеха, клюмваха полските расте ...
Удряше с невиждана ярост, бликнала като отколешна омраза на кръвна вражда.
И стенеше земята от болка, с молба за пощада. Нечути бяха молитвите, нечути останаха и стоновете от изпращащо ята след ята от лъчи слънце. Стърнищата и треви съхнеха, клюмваха полските расте ...
713
1
2
Бъдеще, чуждо и непотребно
1.
Хората сънуваха щастие...
Съзнанията им се носеха из обрамчени от стилажи мъглявини и примамващи ги с лъскави стоки галактики на тяхната пакетирана вечност. Безброй звезди премигваха, звъняха и зовяха да ги изберат, обещавайки, че само чрез тях сънуащите могат да са истински щастливи.
И те пазару ...
Хората сънуваха щастие...
Съзнанията им се носеха из обрамчени от стилажи мъглявини и примамващи ги с лъскави стоки галактики на тяхната пакетирана вечност. Безброй звезди премигваха, звъняха и зовяха да ги изберат, обещавайки, че само чрез тях сънуащите могат да са истински щастливи.
И те пазару ...
977
Ехото от живота, болката и всичко друго на света
И той като всички, започна живота с вик.
После този вик кънтеше дълго, болезнено и разтърсващо в току що формиращото се съзнание. И той се опитваше да го надвика, година, две, три и това притесни всички.
Прегледаха го и казаха, че за повечето деца болката утихва и изчезва в най-ранните години, но пр ...
После този вик кънтеше дълго, болезнено и разтърсващо в току що формиращото се съзнание. И той се опитваше да го надвика, година, две, три и това притесни всички.
Прегледаха го и казаха, че за повечето деца болката утихва и изчезва в най-ранните години, но пр ...
666
1
1
Любовта е забранена по време на война
1.
Небето, бавно и без да бърза, потъмня, докато войниците обхождаха града. През целият ден ги провождаше мириса на горчивият черен дим, издигащ се лениво от много места за да се смеси с облаците. Не се виждаха хора по улиците, но имаше криещи се и чакащи ги да им попаднат на мушката, и работа им бе ...
Небето, бавно и без да бърза, потъмня, докато войниците обхождаха града. През целият ден ги провождаше мириса на горчивият черен дим, издигащ се лениво от много места за да се смеси с облаците. Не се виждаха хора по улиците, но имаше криещи се и чакащи ги да им попаднат на мушката, и работа им бе ...
789
1
1
Отново... и отново
Отново бе есен – вечерната дама, покрила листата със загара на изтлялото лято, пременяща се в меките тонове на все по-ранните залези.
Онази същата есен, поръсила долината с росата от хладните повеи на късните изгреви. Идваща с умората на следобеден сън, обиващата прегръдка, която не винаги топли.
От ...
Онази същата есен, поръсила долината с росата от хладните повеи на късните изгреви. Идваща с умората на следобеден сън, обиващата прегръдка, която не винаги топли.
От ...
681
1
1
Просто живот
Той вървеше и днес както обикновено – просто така, без да отива никъде. Вървеше по течението на реката, макар друг път да избираше да се разходи и срещу него. Водите ѝ бяха като живота - понякога е забързана, а друг път едва-едва течаща в следобедната си дрямка.
- Движение – каза си Пламък, проследи ...
- Движение – каза си Пламък, проследи ...
1K
2
Коледна искра
1.
Час преди началото, Принцеса оставаше сама - за съсредоточение, за преговаряне на текстовете, за прочитане отново на сценария на шоуто, което трябваше да бъде перфектно. Дължеше го на всички онези, които идваха на концертите ѝ.
Днес ще бъде необикновено, ще бъде празнично и приказно – каза си тя, ...
Час преди началото, Принцеса оставаше сама - за съсредоточение, за преговаряне на текстовете, за прочитане отново на сценария на шоуто, което трябваше да бъде перфектно. Дължеше го на всички онези, които идваха на концертите ѝ.
Днес ще бъде необикновено, ще бъде празнично и приказно – каза си тя, ...
984
3
Полъх от есента, щрих от нощта
1.
Младата жена не обръщаше внимание на хладните длани на есента. Потънала в мислите си, остави тялото си на тъмнината, която все още не знаеше какво да прави с него. Мрака беше свикнал да се страхуват от него, а не да го пренебрегват с безразличие, това го спираше да се протегне и избра засега да я ...
Младата жена не обръщаше внимание на хладните длани на есента. Потънала в мислите си, остави тялото си на тъмнината, която все още не знаеше какво да прави с него. Мрака беше свикнал да се страхуват от него, а не да го пренебрегват с безразличие, това го спираше да се протегне и избра засега да я ...
600
Полет без начало и без край
1.
Намери я докато се разхождаше с кучето си по крайбрежието.
Лежеше на брега, в онази негова ивица, осеяна от скалите, спиращи устрема на вълните - същите я бяха поставили внимателно на пясъка и пак оттеглили се да се гонят с вятъра.
Трябва да е било преди изгрева, странните дрехи и косите ѝ все са ...
Намери я докато се разхождаше с кучето си по крайбрежието.
Лежеше на брега, в онази негова ивица, осеяна от скалите, спиращи устрема на вълните - същите я бяха поставили внимателно на пясъка и пак оттеглили се да се гонят с вятъра.
Трябва да е било преди изгрева, странните дрехи и косите ѝ все са ...
719
1
Залеза разказва, изгрева мълчи
Пустинята нарушава мълчанието си привечер - нашарваха го с гласовете си всички онези, крили лица и тела от огнения ден, търпеливо изчакали слънчевия гняв да намалее, а някои искаха съвсем да угасне за да почнат да вървят, запълзят или полетят. Привикваха и се учеха да оцеляват, ден след ден променях ...
1.6K
1
Хиляда и една нощи
И беше зима. Отново.
Оглозганите полета се ширеха под посърналото небе, напомнящо лицето на старица, застанала пред прага на края на пътя си, за да посрещне или изпрати прегърбени от тежестта на тишината часове, с падащи като милион и една безмълвни снежинки минути.
Животът, заспал под дебелия пласт ...
Оглозганите полета се ширеха под посърналото небе, напомнящо лицето на старица, застанала пред прага на края на пътя си, за да посрещне или изпрати прегърбени от тежестта на тишината часове, с падащи като милион и една безмълвни снежинки минути.
Животът, заспал под дебелия пласт ...
1.7K
1
2
И небето тихо заплака
„ - Де са хората? – обади се най-сетне малкият принц. – В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и между хората – каза змията.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
Небето си остана и днес мрачно, наистина сърдито на целия свят през последните няколко дни.
Валеше студен къ ...
- Човек е самотен и между хората – каза змията.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
Небето си остана и днес мрачно, наистина сърдито на целия свят през последните няколко дни.
Валеше студен къ ...
681
1
2
Стълба към небето - 1
1.
Заострения връх на писеца спря драскането си по листа.
Тишината която настана позволи от огнището да се надигне гласа на пламъците, гънещи се в техния огнен танц и отмерването на ритъма с припукващи плясъци на рояци искри, отразявани в прозореца до камината.
Отвън шумоляха неокапалите листа по кл ...
Заострения връх на писеца спря драскането си по листа.
Тишината която настана позволи от огнището да се надигне гласа на пламъците, гънещи се в техния огнен танц и отмерването на ритъма с припукващи плясъци на рояци искри, отразявани в прозореца до камината.
Отвън шумоляха неокапалите листа по кл ...
1.4K
Къща за гости
Пътуваха прекалено дълго, прекалено дълго...
Това мислеше Ливиа, след като за кой ли път погледна часа – наистина им отне доста време този преход от точка до точка. Трябваше да стигнат някъде, а изглежда все още далече това място, което всъщност дори не знаеше кое е - Ким определяше маршрута им при ...
Това мислеше Ливиа, след като за кой ли път погледна часа – наистина им отне доста време този преход от точка до точка. Трябваше да стигнат някъде, а изглежда все още далече това място, което всъщност дори не знаеше кое е - Ким определяше маршрута им при ...
587
2
Тиха нощ, свята нощ
Снежинки започнаха да падат от нощното небе отначало колебливо, една по една, спускащи се от небесната безкрайност, самотни и подмятани от вятъра. След това, малко по-смело, се появяваха на групи, прилепнали кристалните си тела едно до друго. Накрая, някой там горе, отвърза гърлото на торбата, в коя ...
1.3K
3
3
Залез в косите, изгрев в очите
Мириса, излъчван от пътя, винаги е различен и Алтар дори със затворени очи можеше да познае дали е на хрущящия пясък, поскърцващ при всяка крачка и неговия пустинен дъх или върви по някоя пътека, извила се като змия, пресичаща степите и обиращия шума от стъпките мирис на смачкана трева.
Знаеше кога ...
Знаеше кога ...
946
Игра на цветове
В бар „Рапсодия“, онова което обгръща всеки посетител, е спокойната и тиха атмосфера, предразполагаща дори и само надникналия за малко да остане до края на вечерта.
Поне през повечето време е така, защото във всяко едно състояние на покой и ред, дори и в огромния и на вид подреден космос отвън, поня ...
Поне през повечето време е така, защото във всяко едно състояние на покой и ред, дори и в огромния и на вид подреден космос отвън, поня ...
757
Kато Икар - нагоре или надолу...
„Нищо никога не се оказваше в хармония. Хората просто се хвърляха сляпо на всичко, което им предложат: комунизъм, здравословна храна, дзен, сърфинг, балет, хипноза, групова терапия, оргии, колоездене, билколечение, католицизъм, бодибилдинг, пътуване по света, оттегляне от света, вегетарианство, Инди ...
742
1
Клетници
Вагонът се поклащаше равномерно, като лодка, поела на разходка из току що пробудило се от съня море – с лениво протягащи се към брега вълни, едва-едва докосващи го и пак се връщаха, че дано още малко посънуват морските си сънища.
Лениво се носеше влака, но и стържеше сърдито, че бяха стари, много ст ...
Лениво се носеше влака, но и стържеше сърдито, че бяха стари, много ст ...
1.1K
Прозорец, отворен във времето
Лятото гореше.
Седмици на все по-топли дни и задушни нощи.
Града онемяваше в най-горещите часове. Улиците му опустяваха, по клоните птиците дремеха, криейки се от жарките лъчи. Следобедите бяха дълги и лениви, под сенките се излежаваха преминали в друго измерение котки.
Ехо рисуваше лятото.
Поле от ...
Седмици на все по-топли дни и задушни нощи.
Града онемяваше в най-горещите часове. Улиците му опустяваха, по клоните птиците дремеха, криейки се от жарките лъчи. Следобедите бяха дълги и лениви, под сенките се излежаваха преминали в друго измерение котки.
Ехо рисуваше лятото.
Поле от ...
828
1
3
Живот с надежда
Пътят се разгъваше в две посоки като почерняла ивица платно, мръсна и напукана, по която едва се виждаше маркировката, поставена в онези времена, когато са мислили, че имено той ще бъде нужен на пътуващите.
Опираше едната си страна в небето – там, напред, откъдето идеше изгрева, а губеше другата в т ...
Опираше едната си страна в небето – там, напред, откъдето идеше изгрева, а губеше другата в т ...
988
1
Отново и отново
1.
Айтор се пробуди от шума.
Тежки късове бетон се разбиваха в останките от настилката под тях.
Отърсвайки се от съня, осъзна, че е под някакъв ръждясал навес, но нямаше спомен как изобщо се е озовал тук. Мястото бе напълно непознато. Поизправи се, потърка очи, отупа прахта от себе си и огледа наоко ...
Айтор се пробуди от шума.
Тежки късове бетон се разбиваха в останките от настилката под тях.
Отърсвайки се от съня, осъзна, че е под някакъв ръждясал навес, но нямаше спомен как изобщо се е озовал тук. Мястото бе напълно непознато. Поизправи се, потърка очи, отупа прахта от себе си и огледа наоко ...
901
1
Една секунда е вечност
Всички в контролната зала гледаха в очакване на отговор астрокомпютъра, който притеснително мълчеше и повишаваше минута след минута усещането за напрежение. Отдавна трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, за да могат да се измъкнат по-бързо оттук, след неочакваното пре ...
955
Там... някъде
Появи се така, както се е появило всичко – от мига на Сътворението.
Съвършен, както и всичко друго появило се от нищото – имаше перфектно тяло от образуващите го кристални черти – беше лек, много, много лек...
Няколко мига след това, вече знаеше, че се носи заедно с милиони подобни на него.
Носеха с ...
Съвършен, както и всичко друго появило се от нищото – имаше перфектно тяло от образуващите го кристални черти – беше лек, много, много лек...
Няколко мига след това, вече знаеше, че се носи заедно с милиони подобни на него.
Носеха с ...
775
