Мильо (Мильо Велчев) - Произведения

Червената ръкавичка

ЧЕРВЕНАТА РЪКАВИЧКА
(Из „Дядо, разкажи ни”)
– Защо плачеш, миличко?
Дядо Петър протегна ръце към Катето, сложи я на едното си коляно, извади чиста кърпа от джоба на елечето си и избърса сълзите на разплаканата си внучка.
– Изгубих си ръкавичката – изхлипа Катето. ...

Мильо

Проза » Приказки и произведения за деца

2017-12-17T19:47:10+02:00 1.9K 3 4

Виждам

Случи се този четвъртък, в Дома на дейците на културата – Ловеч.
Стоеше пред мен – възрастен мъж, скромно облечен. В едната си ръка стискаше пет лева, в другата – моята книга. Искаше автограф. Каза ми думи, след които аз се изправих, хванах го за ръка и го поведох.
Първо се отбихме до паметника на Т ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-12-09T19:21:00+02:00 2.1K 6 8

Репортажи - СТРАХ

Репортажи
СТРАХ
1. ДО МАМА И ТАТЕ
Пропълзя (вероятно още не можеше да ходи) до телата на майка си и баща си (кръвта им още се стичаше по тротоара), подръпна за дрехите единия, после другия, тихо изплака (като че ли каза „мама”), опря чело в едната си ръчичка и легна по очи между тях.
2. МОМИЧЕНЦЕ С ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-09-14T23:04:19+03:00 750 1 2

Размисли на червено

РАЗМИСЛИ НА ЧЕРВЕНО
Видях една стотинка да се жълтее на пешеходната пътека пред старата банка, докато чаках на тротоара светофара да светне зелено, и се сетих за една случка в Хановер. Мамка му, всеки път, като отида там, ми се случват разни преживелици, някои от които и до сега не мога да проумея.
...

Мильо

Проза » Хумористична

2017-09-13T21:08:04+03:00 1K 3 6

Клетва

КЛЕТВА
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките... Не след дълго се ч ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-08-16T07:39:28+03:00 1.9K 9 14

Въгарец

ВЪГАРЕЦ
Обещаха утре да ме изпишат. Вече съм по-добре. Зашиха ми раните на главата, гипсираха ми ръката... Изследванията са добри.
За първи път влизам в болница. Ако искате ми вярвайте. Не ми се е налагало до сега.
След малко ще има визитация и мисля да попитам докторите... Правиха ми снимки на глав ...

Мильо

Проза » Хумористична

2017-07-02T11:18:22+03:00 2.4K 7 9

Струва си парите

СТРУВА СИ ПАРИТЕ
Йонко Пъздерката, от Костена могила, удържа на обещанието си и на другия ден, в понеделник преди обед, отиде да изоре картофището на поп Илия в Салапиите.
Беше краят на октомври, седмицата преди Архангелова задушница, облачно и ветровито. На талази прелитаха жълто-червени вихрушки о ...

Мильо

Проза » Хумористична

2017-07-01T22:00:25+03:00 1.4K 4 6

Калните обувки

КАЛНИТЕ ОБУВКИ
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-06-29T19:27:45+03:00 821 1 3

Джентълмени

ДЖЕНТЪЛМЕНИ
Ние, бриджьорите, сме джентълмени. Ще кажете: „Я, па тоя, открива топлата вода! Това го знаят всички.” Може да го знаят, но аз го преживях.
Събудих се в Окръжна болница. Лежа вече цяла седмица. Два дни съм бил в безсъзнание. Нещастен случай. Казаха ми, че паднала керемида от покрива на к ...

Мильо

Проза » Хумористична

2017-06-27T20:13:22+03:00 960 1 2

Добър човек

ДОБЪР ЧОВЕК
ПЕТЪР.
Чичо Митко е много добричък! Два часа мъкнахме с него каси, тенджери, тави, кашони до четвъртия етаж на Общинския център. С брат ми имаме рожден ден. Ние сме близнаци, но изобщо не си приличаме. Нито на външен вид, нито по характер. Брат ми и мама ангажираха Общинския център, защо ...

Мильо

Проза » Хумористична

2017-06-26T11:12:35+03:00 1.2K 1 6

Другият бряг

ДРУГИЯТ БРЯГ
Събух си обувките, чорапите, запретнах крачоли и минах през брода. Те стояха на моста и се целуваха.
Стигнах отсрещният бряг и нагазих в тревите от спомени.
Бе полунощ. Стояхме по средата на моста. Над нас – луна и звезди, отдолу – река, а отвътре разпенени чувства не просто текат, а бу ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-06-03T12:56:07+03:00 704 4 4

Заплес

ЗАПЛЕС
Голям съм заплес! Права е била кака, като ми викаше, когато бях малък, че съм голям шемет. Тогава не разбирах и се гордеех, че вече съм голям ... Сега разбирам.
Всичко започна с една обява в „mobile.de”. Предлагаха страхотна на външен вид кола за две хиляди и петстотин. Bugatti Veyron. Ама, с ...

Мильо

Проза » Хумористична

2017-05-26T11:55:55+03:00 1.2K 1 1

Жажда

ЖАЖДА
Не знам защо казват, че словото днес няма тази сила на въздействие, както преди. Това не е вярно! Клевета е! Аз съм живият пример. Доказах го. За да спечелиш ума и сърцата на хората с писано слово трябва талант. Добрият разказвач умее да рисува с думи. Словото му пренася читателя в един измисл ...

Мильо

Проза » Хумористична

2017-04-09T23:03:54+03:00 1.2K 5 12

Писмо

ПИСМО
Станах рано, още в тъмни зори, направих си кафе, написах поздравително писмо на внучката си и го изпратих по електронната поща. Цитирам по памет:
„Честит рожден ден, Звездичке!
Днес празнуваш своята обиколка около слънцето. Една приключи, започваш следваща. Интересно — уж същият път, около същ ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-04-04T18:18:24+03:00 596 2

Как бате стана депутат

КАК БАТЕ СТАНА ДЕПУТАТ
Всички знаете как бате стана депутат. Онова интервю пред националната телевизия го изстреля право във висините. Там където се реят орлите на световната, дори бих казал — на нашата родна, българска политика. Тези думи аз и преди ги бях чувал, но за избирателите това бе едно нов ...

Мильо

Проза » Разкази, Хумористична

2017-04-01T21:32:12+03:00 862 1 3

Мъжа с розовото сако

МЪЖА С РОЗОВОТО САКО
В късния петъчен следобед пред жилищния блок на Флотвелщрасе № 101 и на север от него течеше ремонт. Сменяха плочките на тротоара.
В този момент от входа излезе мъж с бели панталони и розово сако. Учудено вдигна рамене, разпери безпомощно ръце, но после се огледа за коли, бързо ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-03-21T18:12:56+02:00 733 2 1

Не било баш тъй

НЕ БИЛО БАШ ТЪЙ
Завързаха кучетата по перваза на полянката, напалиха огън, насядаха край него и отвориха раниците. Беше дошъл най-хубавият момент от ловния излет — когато се вадеха шишетата с вино и ракия и се развързваха месалите — отваряха се душите и се разсипваха от там с пълни шепи: спомени, ил ...

Мильо

Проза » Хумористична

2017-02-23T10:46:31+02:00 1.1K 1

Претопени чувства

ПРЕТОПЕНИ ЧУВСТВА
Често се питам, ако дойде някой (Не че е възможно… Но защо пък не?! Защо – не?!) и ме попита: „Коя си ти?“ Ще му кажа, а той: „Как така? Кога? Защо?“ Как ще му обясня? Как се обяснява тази антиалхимия, която превръща златото в желязо, надеждата в отчаяние, любовта в омраза, животът ...

Мильо

Проза » Разкази, Други

2017-02-21T22:54:10+02:00 1.1K 2

Небето не се сдържа и заплака

НЕБЕТО НЕ СЕ СДЪРЖА И ЗАПЛАКА
“Die reinste Freude ist die Schafenfreude.”
/”Най-голяма е радостта от нещастието на другите.”/
Немска поговорка
Сиво-черни, купести облаци. Небето бе тъжно. ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-02-14T08:56:50+02:00 892 2 4

Приятел

ПРИЯТЕЛ
Симеонов изключи мобилния си телефон, остави го пред себе си, опря лакти на бюрото и зарови пръсти в късата си руса коса. Беше сигурен, че кръвта е от животно, но от лабораторията казаха друго — нулева група, положителен резус-фактор. Егати случая!
В двадесет часа и седем минути дежурният по ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-02-12T17:49:45+02:00 1.4K 2 5

Токата и фуга в Ла минор

ТОКАТА И ФУГА В ЛА МИНОР
Преди пет седмици дъщеря му го предупреди, че всеки вторник ще идва чистачка от два до пет. Казвала се Калина. Българка, като жена му Мила — майка и́, покойната му съпруга. Това му нарушаваше режима, но не каза нищо.
Отвори и́ тогава, запознаха се и излезе в градината.
Пак е ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-02-10T16:09:36+02:00 1.4K 1 5

Разговор

РАЗГОВОР
Не съм виновен. Знам, че е грозно да подслушваш чужд разговор. Заклевам се, беше неволно! По-точно, седяха на задната седалка и си говореха малко приглушено, уж не толкова силно, но не знаеха, че всичко се чува. Запознаха се, намериха общи познати, обсъдиха всички, за добро и за лошо. Говор ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-02-03T08:55:21+02:00 932 1 3

От дъното на морето

ОТ ДЪНОТО НА МОРЕТО
В купето е сумрачно. Изгасили са лампата, уж да спят, но нещо не се получава. До този момент са се познавали само по физиономия, все пак градът им не е толкова малък. Заговарят се — кой къде учи, как е завършила сесията... Двете момичета по-малко говорят, той е по-приказлив. Всич ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-01-21T18:12:12+02:00 1.4K 2

Годеж

ГОДЕЖ
Ще и́ каже: „Обичам те, както никога не съм обичал и както никога повече няма да обичам, но не мога да се оженя за теб. Прости ми! Не знам как ще живея без теб, но не искам да те лъжа и да храниш празни надежди. Казват, че времето лекува. Не вярвам.”
Седи в широк, удобен фотьойл. Наредили са м ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-01-08T00:34:40+02:00 1.2K 3 6

Дом

ДОМ
(Из „Дядо, разкажи ни”)
— Дядо Петре, къде се намира Дома за стари хора? — попита Светлин и подръпна дядо си за ръкава.
Дядо Петър тъкмо беше разчистил двора от сняг и сега седеше на малкото трикрако столче и бъркаше ярма за прасето.
— Защо питаш, Светльо? — сбърчи вежди дядо Петър и погледна къ ...

Мильо

Проза » Приказки и произведения за деца

2016-12-13T13:28:19+02:00 1.7K 3 5

Невроматрикс

НЕВРОМАТРИКС
Боли ме коляното на десния крак. А кракът ми го няма. Ампутиран е. Тази болка се казва „фантомна”, „невроматрикс” — промени в сензорната информация.
Седя на една пейка в новия парк. Този парк преди време го нямаше. Имаше къщи. Нашата беше на мястото на онази детска площадка.
Понякога па ...

Мильо

Проза » Разкази

2016-12-11T14:28:13+02:00 848 1 6

Да си починем

ДА СИ ПОЧИНЕМ
Дъщеря му го вика да си починат. Просто така, да седне до нея, да изпият по едно кафе, да си поговорят... Да си починат. Той обаче не е свикнал, не може просто така да седи и нищо да не прави.
Все пак му е дъщеря, не може да и́ откаже, а е неуважително, някак си, да вземе книга, леща д ...

Мильо

Проза » Разкази

2016-12-09T16:45:01+02:00 742 1

Непоискано добро

НЕПОИСКАНО ДОБРО
(Из „Дядо, разкажи ни”)
Този път дядо Петър не беше в добро настроение. Намусен, малко попригърбен...
— Ох, деца, ще се разваля времето! Болят ме коленете, плешките, кръста... Когато е млад човек, не си пази здравето! Колко пъти, като млад, отида в гората за дърва, нагазя в снега, т ...

Мильо

Проза » Приказки и произведения за деца

2016-12-08T22:36:26+02:00 2.5K 1 4

Всяко стадо си има мърша

ВСЯКО СТАДО СИ ИМА МЪРША
/не е разказ/
Не е разказ. Просто споделям.
От две седмици съм в Хановер. Помагам на голямата дъщеря. Днес следобед, докато бутах количката към детската градина и бързах, че пак закъснявах за внука Милен (не че имам друг внук, ама да се знае, че и той е Милен, като внучката ...

Мильо

Проза » Хумористична, Други

2016-12-07T14:31:48+02:00 937 1

Ковчегът на дядо Марко

КОВЧЕГЪТ НА ДЯДО МАРКО
Помнеше Дядо Марко и годината и датата на туй нещо. Помнеше го, защото предния ден Неда му каза, че е бременна и той почерпи в кръчмата, без да обяснява защо, и така се напи, че падна като талпа на стълбите и си сцепи веждата. На другия ден, с едното си око видя, понеже другот ...

Мильо

Проза » Разкази

2016-12-01T15:02:43+02:00 1.1K 1

Прегърни ме

ПРЕГЪРНИ МЕ
Камери, микрофони, репортери задават въпроси... Пожарникарят седи на тротоара, зад гърба му е още горящата сграда. Седем пъти се връщал, пренасял старците от дома през огъня, с риск за живота си. Гледа в земята, ръцете му леко треперят, стиска каската, косата разрошена, от нея се спускат ...

Мильо

Проза » Разкази

2016-11-23T18:21:01+02:00 907 2 3

Обява

ОБЯВА
Публикувах обява в местния вестник: „Търся жена, с която да отгледам сина си. Причината – още няма седем години.”
През първия ден позвъниха две ученички да питат „за колко евро на час”. Извиних им се, обясних им спокойно, че не са разбрали обявата.
Цяла седмица никой не ми се обади. В събота в ...

Мильо

Проза » Разкази

2016-11-20T17:15:30+02:00 928 2 5

Влакът стрела

ВЛАКА СТРЕЛА
Било е сън! Това „Сашо, Саше-е-е!” е било на жена му. Още не може да отлепи клепачи! Все този сън! Пътува с влак. Бърз влак. Влака Стрела. Купето е пълно с хора, а той спи уморен. Наближава неговата гара, а той не може да се събуди. Викат го, карат го да слезе. Не може, пропуска я. Нищо ...

Мильо

Проза » Разкази

2016-11-18T20:23:20+02:00 1.1K 1 2

Писмо

ПИСМО
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев /Милен/
Аранжимент – Стефан Маринов
https://www.youtube.com/watch?v=CxGJQm3EJHk
С колко радост, тръпнещ от любов, ...

Мильо

Поезия » Друга

2016-11-01T18:43:24+02:00 741 2

Късно е вече

КЪСНО Е ВЕЧЕ
Текст, музика и изпълнение: Мильо Велчев /Милен/
Аранжимент: Стефан Маринов
www.youtube.com/watch?v=-6MQcMZWcIs
Искам да докосна с устни ...

Мильо

Поезия » Друга

2016-10-09T16:54:41+03:00 816 3 1

Младостта си отива

МЛАДОСТТА СИ ОТИВА
Текст, музика и изпълнение: Мильо Велчев /Милен/
Аранжимент: Стефан Маринов
www.youtube.com/watch?v=ppSq1do4oR8
Ела, моя нежна! Ела! ...

Мильо

Поезия » Друга

2016-10-08T08:58:19+03:00 860 2

Не ме питай защо плача

НЕ МЕ ПИТАЙ ЗАЩО ПЛАЧА
Текст, музика, изпълнение: Мильо Велчев /Милен/
Аранжимент: Стефан Маринов
www.youtube.com/watch?v=BowAg35Up0Y
Отворих тежката врата и тихо влязох. ...

Мильо

Поезия » Друга

2016-10-07T08:54:25+03:00 1.4K 7 5

Ех, защо си нямам сега едно куче

ЕХ, ЗАЩО СИ НЯМАМ СЕГА ЕДНО КУЧЕ
Прибрах се вкъщи след работа, гладен като куче.
— Ти ли си, Слънчо? — чух жена ми от спалнята.
Надникнах — лежи по корем на леглото, размахва заголени крака, чете любовен роман, яде череши от една чиния, плюе костилките в друга.
— Гладен съм като куче! — проплаках аз. ...

Мильо

Проза » Разкази, Хумористична

2016-10-03T17:35:10+03:00 1.1K 1 7

Помощ

ПОМОЩ
От три месеца дядо Пенко не беше ходил на пазар. По Коледа се подхлъзна и падна много лошо на двора. Слава Богу, счупено нямаше, само натъртено, но това, дето му го каза докторът, той си го знаеше — на колкото си години, след толкова дни ще ти мине. Дядо Пенко е на деветдесет и две. Внукът му ...

Мильо

Проза » Други

2016-09-23T17:25:53+03:00 1K 1 2

Срок на годност

СРОК НА ГОДНОСТ
Майко мила, изхвърлил ги е! Какъв човек!
Ослушвам се — няма ги, заминали са.
Помолиха ме да изхвърля боклука, че закъсняват за театъра. Боклукът е под мивката, разделен в три торби: пластмаса, хартия, смесен. В смесения, най-отгоре, виждам кутията с пасти и найлоновите пликчета с тън ...

Мильо

Проза » Разкази

2016-09-21T16:44:28+03:00 983 2 5