vega666
1 726 резултата
Светът е виелица.
Всеки търси
да срещне любов.
Вейка огънче
в ледена зима. ...
  1013  14  16 
За мене си невинна капка прелест,
по-чиста от сълзата на богиня
(обичам те от клетката на елипса),
ти, мое слънце - изгрев над пустиня.
По твоите лъчи ще се изкачвам, ...
  983  15  10 
Коги Генов бе достолепен селски лекар. Навремето талантлив медицински работник, бе подхванал здраво хазарта и това го разсипа. От водеща софийска болница, където всички го уважаваха, му се наложи да се пресели в най-глухата провинция. Ала въпреки падението си, Коги не падаше по гръб. Роден бе с маса ...
  940 
В своя знаменит роман "Лунен прах", в който действието се развива на Луната, великият фантаст - сър Артър Кларк, още с встъпителните си редове, описва апокалиптичната картина на праха, покрил Лунната повърхност:
"Но за всички Морето на жаждата беше новост. Зад прозорците на „Селена“ неговата сива, п ...
  1774 
Бяха го кръстили със странното име Фъкълбери Фин. Може би в името му бе кодиран един от най-срамните глаголи, както и бъдещите му умения да си служи с изящните си дълги пръсти, защото "Фин" идваше като съкращение от Finger /в превод - Пръст/. Впоследствие животът му щеше да се развие много бамбашка ...
  1590 
Черно небе.
При облаците нощуваш.
Без облаци умираш.
Сън на сенки,
в нощи догаряш - ...
  627 
Странно нещо е този свят. Покритие няма. Виждаш млади хора с интелигентно изражение. Нещо електронно, обаче, е заседнало като рибя кост в аурата им. Би следвало да им присяда, но те нямат усет за него. Носят си го безропотно и дотолкова са свикнали с присъствието му, че вече дори не им убива. Или да ...
  2016 
"Пространството помни,
Времето забравя!"
/blackjack12/
Въпросът от заглавието, макар и странно звучащ, не е лишен от смисъл. Защото какво означава нещо да съществува, уважаеми читатели. Опитайте се да си дадете сметка и ще разберете, че сякаш интелектът ви блокира или се бори с непробиваема стена. Д ...
  1643 
Веднъж хитроумният бог Хермес откраднал кравите на Феб Аполон. Но Сребролъкият научил за дръзкото деяние и вече бил по петите на крадеца. Стреснал се Хермес, защото гневът на Аполон е пословичен. За щастие му хрумнала спасителна идея. Той вкарал кравите в една пещера, но на заден ход. Така минаващия ...
  1093 
"Истина, лъжи...
Не зная как да го приема.
В необяснимите закони
на относителност и абсолютност,
кое гори - ...
  2960 
Още Аристотел е дал рамо на кристално ясната логика, наречена логика на изключеното трето. В нея всяко конкретно твърдение е вярно или невярно. Трето положение е изключено. В тази логика твърденията приличат на добре изсечени монети с две условни лица - ези /истина/ и тура /лъжа/. Прието е да отъжде ...
  1953 
Осъмвам равен с пепелта в очите
под стъпките на многобройни спомени.
И страници от библия са дните,
некоординирани, останали бездомни...
Ще ми простиш ли крехкото доверие...? - ...
  742  12 
Заченат съм от време и пространство
в часа на непристъпната мъгла.
Сред нея моят дух без цел е странствал,
оглеждайки се в хиляди тела.
Навеждайки се над случайната тревичка, ...
  905 
Упойка съм на себе си и отминавам.
Река затворена в бутилката от спомени.
Със бреговете от стъкло се наранявам
по вените си изтъняли и износени.
Сънят предлага ми последното убежище - ...
  813  10  14 
Препусна този топъл ден -
изпуснах поводите му в безкрая...
Дали ще има друг - дори студен,
случайно мога само да узная...
И теб случайно мога само да те задържа - ...
  808  17 
За тебе гостито приключи твърде рано.
Простих ти шепата безумни грехове.
Ти всичко помнеше - забрави само,
не бях сред списъка със твои врагове.
Ех, Анджи - фейо степна на цветята, ...
  2100  18 
Мистичното Нищо е единствената философска категория, към която пристъпваме плахо и безпомощно, придавайки й битийност чрез мисълта. Знаменитата фраза на Декарт:
"Cogito ergo sum" /"Мисля следователно съществувам"/,
ни подсказва, че мислейки за нищото, ние фактически признаваме съществуването му, а т ...
  1276 
Имам нужда просто да забравя
този свят осеян със бодли.
Друг по рози да върви изправен
и от щастие до кръв да го боли.
Лунно е - душата ми отлита. ...
  1138  12  23 
Още една истина - за да си мъртъв!
Когато Пеперудата на залеза
откъсва своите криле
в пунктираната линия на цветовете,
"живял ли си?" - това е най-последното, ...
  638  10  15 
какво се случва узнаеш ли я...?
Ако не е тайна, за какво живееш...?
Ако любовта е важна,
защо ни напуска...?
Лебедът отпечатва шия ...
  885  11  15 
В седефения залез се потапям -
плувец в небеснотъжните води.
След сянка-ладия се стапям,
непеленгован от радари стих.
Пчелата, кацнала на сънно цвете, ...
  2616  25  24 
Може би е много сложна играта!
За крайния -
изтласкан в края на живота,
останалия
почти в началото... ...
  779  10  16 
Той беше най-великият от смъртните -
дете на проститутка и владетел.
От храма в Делфи пътят му се свърна
и стигна люлката на боговете...
Пред похода раздаде щедро всичко ...
  671  12 
Никой не знае, кога за пръв път се е зародила идеята за числата. Истината за това е скрита в тъмните дебри на древността и едва ли някога ще я узнаем адекватно. Но в своя фундаментален многотомен труд "История на философията", немският философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел подхвърля интересната мисъл, ...
  2280  10  12 
Никой идва винаги последен.
По-невидим и от нищото дори.
Дай му знак - бъди му просто верна.
Той завинаги ще те възнагради.
В ложата си кралска приеми го ...
  1200  16  14 
Животът е отворената рана,
пулсираща под тъмната река на мислите...
Извърших ли към себе си измяна?
Кой бог сега ще мe дари с амнистия...?
За този свят ли някога мечтаех, ...
  1618  19  20 
Зацепвам се за ледените глетчери.
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.
И въздух бял издишва път в безкрайност.
...Огромна кривогледа Равнината ...
  795  12  17 
Не зная колко ми остава
във този тъй невзрачен свят.
Със сянка-ласо облак приближава.
Повява ме с небесен хлад.
Потичат ме студени сълзи ...
  1188  14  15 
Дели ни бездната на Времето
със върхове
на многоъгълници от мечти
и области на звездност...
Самотно папагалче ...
  2359  20  21 
На WC
С Пако Рабан дваминцата качихме трена.
По подбалканската - направо към ЧУмерна.
Отпървом уж от точка Бе до точка Ве -
на изток, гдето всичко живо се еве. ...
  695 
До мен заставаш тиха и мечтана,
невинна като стръкчето трева.
Светът е само непотребна пяна,
на рамото ми щом склониш глава.
Минават дните - сиви костенурки, ...
  1069  14  22 
Възлизам от студените си вени
в небето опустяло от надежди.
Простих се с верите изпепелени
и в огледалото на лудост се оглеждам.
Сега за никого не ми е жал. ...
  814  12 
В Джокондата на залеза с отсрочка,
дочуваш пак копитата на дните.
Смаляваш се на малка черна точка,
която те безмилостно връхлитат.
Зад кратера на хоризонта се явяват ...
  783  12  14 
Празнуваме леталните си празници.
Превръщаме живота си в пустиня.
Не сме ли само заблудени странници,
не стигащи до въжделяваната истина?
Едно небе над нас ни се усмихва криво. ...
  701  11  14 
Беше на възрастта на баща ѝ и тя постоянно повтаряше, че не може да изпита физическо влечение към него. Сложил тъмните си очила, той й напомняше на Адриано Челентано - един от любимите ѝ певци, с неговата знаменита песен "Confessa". Тази мисъл бе проникнала като змия в подсъзнанието ѝ и пося там тай ...
  1210  12 
Разпадам сънищата си в последни рими.
И всеки миг камшик е от светкавица.
Не стигам до шедьоврите незрими.
Изпуснах чашата за паметна наздравица.
Момичето на моя блян встрани остана. ...
  1853  14  20 
Тъжен ден ми е днес - тъжен ден за обичане!
Гърбав клон от дърво - ми е знакът за питане.
Сякаш гребен съм аз, скрит дълбоко в косите ти.
Между веждите пак - бенка си на орисница.
Пада гарванов мрак - чернопръстово стеле се. ...
  872  13  14 
Преди да съмне пак димът търкаля
кълбета суета над равна пепел...
и като Бъдеще огньовете догарят
на кладите си пръснати в полето.
Обвие ли те този дим пожарен, ...
  1449  14  14 
Полèта на залеза. Миг тишина.
Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина
от сивия врат на небето.
Една еднодневка с нищожни крилца ...
  561  11 
Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един-единствен гостенин - Смъртта.
В тихата фуга на вятъра ...
  698  10 
Предложения
: ??:??