Епиграми, Миниатюри, Афоризми - Проза

Като ангел...

Искам и аз като другите. Искам да мога да одумвам хората, да ги плюя, да им се присмивам, но не мога. Вместо това те го правят с мен. И нека, щом се чувстват по-добре така.
Като ангел ще се възнеса в небето, изтласкана от големия взрив на хорските приказки и жлъчта, която се лее подире ми. И, някой ...

stefitopz

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-30T13:17:55+02:00 888 2

Сезони

Сезоните са нещо много специално. Всеки от тях си има определен чар. През пролетта, когато всичко се ражда, започва животът. Тогава природата се усмихва и излъчва много позитивна енергия. Лятото е неприятно с морните жеги, които те повалят на земята. Но пък вечерно време, след като се скрие слънцето ...

Hellfire

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-30T12:58:19+02:00 823

Творец

Авторът става творец тогава, когато спре да се срамува от творбите си!

Arogarn

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-28T14:23:50+02:00 852 1 2

Поредна нощ

martines1

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-28T13:45:10+02:00 838 1

Думи

Нощта заспива в изнасилените обятия на зимата. Уморена е. От собствената си похот.
В утробата на съзнанието ми спят милиони думи. Чакат да се родят. Но аз не искам да живеят. Животът е суетна репетиционна. Повтарям ги в ума си и те танцуват в мен. Вътре ще се грижа. Не искам да излизат навън.
Уви. А ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-28T06:59:15+02:00 1.3K 11

Двама

Те стояха един до друг, но... само сивият дим на цигарата ù го обгръщаше така, както тя самата желаеше да го прегърне... И като дима да се разнесе по него... Слушаше думите му, но не като смисъл, а единствено като звук, като музика и гледаше в него... и дима, който се разстилаше по фигурата му, но с ...

jabcheto

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-26T22:06:52+02:00 1.7K 5

Пожелание

Роди се Господ Бог
днес, на този светъл празник,
и посрещаме с възторг
неговото божество!
Празнуваме с чаша вино, ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-25T20:22:03+02:00 1K

Моят приятел - Животът

Една сутрин се събудих щастлива. Лицето ми не беше навлажнено от сълзите, изплакани миналата нощ. Не. Очите ми се усмихваха, искряха на фона на зимната утринна мъгла. Не знаех на какво се дължеше това, но ми хареса - да се радвам на живота. Да попивам всяко хубаво нещо от него, да го оцветявам с мис ...

liubomira97

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-22T16:07:55+02:00 902 4

Пленница

Декември. Сняг. Вали. Трупа, не спира. Все повече и повече грехове трупа. Вървя. Назад! По бялата пътека оставям черни следи. Омърсявам я. Както всяко невинно нещо бива унищожено рано или късно. Леден въздух, пълен с отчаяни въздишки. Зачервени от болката пръсти. Зимни невъзможни мечти. Замръзнали н ...

liubomira97

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-21T21:19:54+02:00 872 3

Глупост

Човешката глупост
е разпръсната по света.
Говорим повече от сто различни езика и наречия.
И сред цялата тази врява от крясъци, предразсъдъци,
си пробива път древният общ език на Глупостта. ...

Zontak666

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-21T00:17:31+02:00 1.8K 6

Разходка

Разходката в миналото му бе прекъсната от първите снежики, носещи хлад и спокойствие. Наслаждаваше се как светът около него се променя, как се покрива с нежна пелена на забрава. Искаше му се така, както снегът покрива света му, така и той да можеше да започне на чисто. Но вместо да се надява, той на ...

Elsador

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-19T15:30:35+02:00 666 1

Забранена любов

Те никога не са били предназначени да бъдат един за друг,
но те се обичат...
Те не са имали възможност да се видят за в бъдеще,
но те си принадлежат един на друг.
Те са предназначени да бъдат разделени, ...

martines1

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-19T00:47:07+02:00 1.1K 1 1

Kукловодът

Твоят свят е моето лично творчество. Ти си моето стихотворение. Не се ли подчиниш, ще се затрудниш в прочитането му. Да сложа запетая и да те спъна или многоточие... нерешена съдба. Моето творение и каквото кажа, това ще е. Върти се и играй, марионетке моя! Просто една кукла и злият кукловод. Води с ...

metallzone

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-17T18:08:27+02:00 883 2

Декемврийско ухание

Декември. Сняг вали, разнася аромат на студ, на пустота. Безлюдните улици смирено приемат честта - крехките снежинки да се разбият в заледения им асфалт, тържествено да загинат. Животът им се измерва в секунди, но разстоянието, което изминават за това кратко време, наброява число, голямо колкото све ...

liubomira97

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-09T20:32:14+02:00 854 1

Двама

Вчера тя разбра, че вече не е сама. Двама са. Тя и бъдещето ù дете. Беше шокирана. Очакваше дете. Не знаеше дали е подготвена за това. Беше голяма крачка. Детето беше направено с много любов, но не беше планирано. Това я объркваше. Беше още малка. Току-що разделила се с приятеля, който не я обичаше, ...

Princess-Ariel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-08T16:30:22+02:00 889

Фасада

Декемврийски изтръпващ нощен студ. Бледото улично осветление със своята прекомерна низост навява тихо пронизващ спомен за някогашно докосване. Заедно сме, а се изроних от самота.
Аз съм остаряла, ронеща се мазилка на скучна сива сграда. В нея живеят много хора в добре подредени, уютни помещения. Но ...

kopele

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-08T14:45:14+02:00 1.2K 1 10

Лилия

- Нали я обичаше?
- Обичам я. Любовта обаче е различна, винаги. Обичам я, защото ме обича. Теб обичам, просто защото няма как да не те обикне човек. Бях забравил как изглеждаш. Променила си се. Преди беше малко объркано момиче, сега си прекрасна жена. Растеш като цвете. Всеки ден - по-красива. Цвето ...

irukkandji

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-08T14:38:43+02:00 854

* * *

Пролетта напира! Слънцето започва да се изкачва все по-високо и лъчите му да топлят. А топлината пробужда цялата природа. Птичите песни стават все по-смели и те карат да се заслушаш в тях. Цветята са проболи майката земя и красивите им главици уверено раздават от своята хубост...
Иска ми се да бъда ...

nejnata200

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-08T14:20:48+02:00 1.3K

Драма

Драмата се заражда в контраста, в противоречието и в сблъсъка. Самият сюжет е едно задяване с произволни случки, за да има драма. Защото тя се заражда там - в неочакваното и необикновеното. Една разгоряла се интрига, израснал парадокс. Има я навсякъде, ако сме отворени за различното, недопустимото и ...

Arogarn

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-07T14:26:44+02:00 977

Аромат на декември

Миризмата на студен, декемврийски, зимен въздух полазва кожата ми сякаш с дълги, нишести, отровни пипала на насекомо. Впива се безмилостно остро и безочливо в нея и я попарва с вледеняващата си целувка. Горещият ми дъх мигновено се превръща в бяла плътна пара, която се вглежда в мен и ме изпива. Дър ...

kopele

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-07T10:22:43+02:00 1.8K 9

Защото не го вижда цялото

Нещастен е онзи, който мижи срещу Слънцето!

Arogarn

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-03T17:53:10+02:00 861 1

Трясъци

Аз съм водата в очите ти, така солено езеро, в което твоят образ се къпе и открива там онзи поглед на желание, с мощта на призрак пръска сетивата ти.
Птица ли е или горяща комета, запътила се към танц, разтрисащ атмосферата, това е оглушителната тишина на мисълта ти.
С гръм и трясък съдбата приземи ...

MANIA

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-12-03T13:17:36+02:00 1K

Мисли за свободата

на Райсън
Всеки ден имаме нужда от различна свобода.
Свободата расте, когато не ù пречим.
Свободата намалява, когато си смени името с робството.
Свободата е огледало, в което се отразяват нашите промени в мисленето. ...

ole72

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-11-30T21:42:33+02:00 4.7K

Бездомница

Изхвърляш последни остатъци близост в бездна от боклучава реалност.
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване.
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират с ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-11-28T19:48:49+02:00 1.5K 9

Малко подранила равносметка

Един ден се отказваш и ако имаш късмет, започваш да живееш само заради себе си. Иначе пак кърпиш нещо, тук и там, опитваш се да накараш някого да изглежда цял от твоя ъгъл.
Естествено, се отказваш и тихичко си прибираш очакванията в джоба. Така де, ако си успял поне него да закърпиш като хората.

teffum

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-11-27T00:31:06+02:00 1.2K

Любов

Той често я караше да се чувства сама. Безкрайно сама. Сякаш го нямаше. Може би му харесваше да я мачка и има, когато поиска. Знаеше, че ù причинява болка. Болка и обида, но беше безсърдечен и егоистичен тип. Взимаше това, което му е нужно и си тръгваше. А тя беше хубаво и добро момиче, не от тези, ...

Princess-Ariel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-11-26T10:25:19+02:00 1.1K 2

Това искам от теб

Ти се скри там в сърцето ми
ти не знаеше и как да избягаш
и да се върнеш в нормалния живот
ти просто гушкаш ме
и само всеки момент ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-11-17T20:11:46+02:00 952

Сърцебиене

Сърцебиене
Мога да те усетя тук. Тук, в сърцето си! Точно тук... Туп-туп-туп! Чуваш ли как лудо бие за теб? Все по-бързо и по-бързо, за да го чуеш. Чуй го, иначе ще ме убие! И теб ще погуби, защото ти си част от него... Чуй го, спаси го!!! И нас спаси ни! Успокой го, обичай го... Вече боли ме. Хайде ...

liubomira97

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-11-17T11:11:15+02:00 973

Изкуството да се страхуваш

Изкуството да се страхуваш
Когато падне тъмен мрак
и странни сенки се събудят,
страхът изправя те на крак
в скована, трескава възбуда! ...

donkooooo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-11-16T20:40:57+02:00 1.4K 3

Игра

Един ден ще умрат лястовичките.
Един ден ще се покажат тъжните и ще свалят безцветни маски. От лицата им ще капе красота и тихо ще полепва по нощите. Някъде сред безкрайните пясъци едно момченце отлетя и заедно с него отлетяха лисиците. Една красавица беше изоставена от звяра. Едничкото време, което ...

teffum

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-11-09T23:23:39+02:00 1.4K

Мандарина

Навън - зима. Мирише на хрупкав сняг и пушещи комини. Мирише на студ.
И изведнъж тя минава и носи аромат на лято. На мандарини.
Пръстите ù са оранжеви, летни; джобовете на дългото ù сиво палто са пълни с мандаринови корички. Усмивката ù е красива и широка, целувката потапя ме в лято.
Така ще я запом ...

irukkandji

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-11-07T21:42:07+02:00 1.6K 4

* * * Животът...

* * *
Животът е чувства, импулси... и като се намеси и разумът... става една каша от намерения.

нмг

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-11-04T20:44:43+02:00 937 4

Щастие?

Кафето ми отпива на глътки от мен. Наслаждава се на горчивата си същност и гали отвътре-навън възприятията ми. Лъже ме, че прави деня ми по-хубав.
Както и да е, успявам да го заблудя. Усмихна ме, а това е достатъчно. Да мисли, че съм щастлива.
Паркът се разхожда из мен. Есенно-безцветна симфония озв ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-11-03T23:50:26+02:00 1.4K 14

Нейната изповед

Живот, ха, нещо толкова забавно и смешно, че чак и трагично. А къде съм аз в целия този цирк, там някъде, на дъното? Крещя, викам, но няма кой да ме чуе, явно никой не споделя мнението ми. Опитвам се да направя нещо, смислено, нещо, което ще остане, но всички ме отминават. Или ги е страх да започнат ...

PussyCatt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-11-03T13:15:56+02:00 1K

Дървото и вятърът

През един есенен ден дървото се срещнало с добрия си приятел - вятъра, който му правел хладина през лятото.
Дървото му казало:
- Ветре, виж моите рожби - листата! Целите са сухи и пожълтели. Ще ми кажеш ли как да им помогна и да ги запазя?
- Ами като ги издухам от твоите клони! - шеговито отвърнал т ...

SweetDaniel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-27T20:31:14+03:00 1.2K 1 3

Болка

Болка... ужасна болка... изсмуквайки всичко ценно в душата ми, тя ме завладява, обсебва ме...
Сякаш съдбата ме проклина отново и отново... отнемайки силите ми...
Сълзите ми се стичат една след друга... като от водопад с вечен кръговрат... усещам топлината им... стичаща се по лицето ми, сякаш се опит ...

Lin4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-22T07:35:05+03:00 786 2

Цикъл "Неписани закони"

Нежната ръка може да заглади и най-острите ръбове
с... постоянство!

gOra

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-17T21:10:27+03:00 1.7K 4

Септемврийско слънце

Някога, отдавна, септемврийският полъх раздухваше златните й коси. И днес септемврийското слънце е топло, но навява хлад в празното ми и болно сърце. В огледалните локви виждам отражението на душата си – каменна и охладняла. Повеят на вятъра разнася спомена за времето с нея. Септемврийско слънце изг ...

LordZombie

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-14T16:34:46+03:00 867 1

Теб

Трудно дишам. Задръстила съм се. С въпроси. Внушения. Съмнения.
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовн ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-10T13:09:48+03:00 1.3K 6

Алеята на есенните дъждове

Да избягаш от себе си, вън на простора!!
Вън на простора - далече, далеч от на Живота затвора.
И да тичаш унесен и с песен по-весел...
Унесен и с песен по-весел, далече, далече, далече, далеч от позора!
Да си огън угаснал, забравено име! ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-10-07T15:49:14+03:00 1.2K