Повести и романи - Проза

Рeтро роман 9

Глава девета
Игрище Славия беше на две крачки от площад Руски паметник. Беше оградено с дървена тараба от дебели, почернели от дъждове и старост дъски. Момчетата от махалата, при удобен случай, изтърбушваха по някоя дъска за да се проврат през дупката и да влязат гратис на мачовете. Футболното поле ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-05-01T13:02:55+03:00 900 1 3

Прелестна любов (част2)

- Проблемът е, че никой не знае къде точно живее семейство Старк. – обади се Франческа.
Настана мълчание и никой не се обаждаше. Междучасието свърши и всички отидохме в час. Не можах да повярвам, че Селин беше на чина си и драскаше по тетрадката си. Аз се доближих до нея.
- Как си? – попитах загриже ...

ani4ka1616

Проза » Повести и романи

2013-04-26T07:50:32+03:00 1.3K 5

Прелестна любов (част1)

Хей, хора, казвам се Джейк, Джейк О’Конър . Живея в Северна Америка, е, живеех, преди 3 седмици се преместих да живея в Англия. По точно Блекбърн. Тук вечно вали и има много мъгла, слънцето рядко се показва. Аз хич не обичам това време, но какво да се прави... е да ви разкажа нещо повече за мен – на ...

ani4ka1616

Проза » Повести и романи

2013-04-21T15:59:08+03:00 1.5K 1

Ретро роман 8

Глава осма
Оркестърът засвири танго. Радослав стана и покани Мила. Взе я в обятията си и я понесе по дансинга. Както всяка съботна вечер в ресторант “Ариана” нямаше празно място. Времето беше прекрасно и цяла София беше тук. Бяха дошли с приятели да се позабавляват след тежката работна седмица. Вили ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-04-21T13:59:29+03:00 835

Зеления топаз - 23

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Мич и Боби вървяха към самолета. Принцът лично се погрижи те да се чувстват добре в първа класа.
- Е, ти получи своят страхотен материал.
- А ти какво получи?
- Получих удовлетворение от работата си, получих богатство, завещано ми 1500 години преди новата ера... намерих и... теб... ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-04-18T21:53:44+03:00 1.8K

Зеленият топаз - 22

- Мисля, че това ще Ви трябва! - той го подаде на Мич. Запалиха и факлите по стената. Не бе голяма зала, но точно по средата ù имаше две огромни фигури на красив мъж и жена, а под тях имаше саркофази със знака на слънцето. Отгоре върху капака им имаше издълбан знака на слънцето и две имена - ПРОЛОТ ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-04-18T11:25:53+03:00 1K

Зеления топаз - 21

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Изминаха три дни. Мич работеше в гробницата. Бе изследвал всички гробове. Препрочиташе легендата вече за стотен път, но не можеше да определи местоположението на саркофага на Пролот Велики. Изкачи се по стълбите и мина пред олтара. Тогава я видя. Стоеше на входа на храма и го оглеж ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-04-13T12:41:33+03:00 1K

Ретро роман 7

Глава седма
Радослав се въртеше в леглото по цели нощи. Сънят бягаше от уморените му клепачи. В душата му бушуваше отеловска ревност и любовна мъка. През тези безсънни нощи беше разбрал жестоката истина, той беше влюбен. Авантюрата с Мила не беше само физическо привличане, а нещо много по-дълбоко, к ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-04-12T02:45:24+03:00 915 1

Зеления топаз - 20

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Мич се бе улисал в работа. Не разбра кога е станало вечер. Усети, едва когато се мръкна. Трябваше да тръгва.
- Ако искате, останете да спите при нас. Вече е късно да се прибирате.
- Не бих могъл да Ви притеснявам... - Мич си мислеше, че трябва да види Боби. Но пък можеше и да я чуе ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-04-10T21:08:01+03:00 1.1K

Ретро роман 6

Глава шеста
Радослав едвам дочака вратата да хлопне зад отиващата на работа Теодора, облече набързо халата и почука на вратата на Мила. Никакъв отговор. Почука втори път малко по-силно, но резултатът беше същият. Натисна бравата, вратата се отвори безшумно и пред очите му се ширна светлата, празна с ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-04-09T13:42:52+03:00 933 4

Зеления топаз - 10

ГЛАВА ДЕСЕТА
В болничната стая Боби вече не я свърташе. Ръката я болеше, но не бе и болка за умиране. Защо продължаваха да я държат още?! И като че ли в отговор, на вратата се почука.
- Да? - нетърпеливо извика тя. Тогава в стаята влезе принцът. - Ваше Величество?! Не Ви очаквах...
- Надявам се, Ви ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-04-07T16:29:19+03:00 957

Зеления топаз - 18

Пристигна, като че ли по-бързо от преди. И отново затаи дъх пред величието на древната постройка. Посрещна го същият монах.
- Добре дошъл. С какво мога да бъда полезен?
- Като за начало смятам, че трябва да се заема с камъка. Но не зная къде да го търся. Ще се заема отново с надписите.
- Ако Ви потр ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-04-06T11:38:34+03:00 1K

Изповед в лятна нощ (1 част)

Изповед в лятна нощ
Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само тогава, когато сме млади, любезни читателю. Небето беше така звездно, така светло, че погледнеш ли го, неволно трябваше да се запиташ: та нима могат да живеят под такова небе разни сърдити и капризни хора? Това също е млад ...

AxlSaint

Проза » Повести и романи

2013-04-04T21:36:36+03:00 2K 16

Зеления топаз - 17

ГЛАВА ДЕВЕТА
Мич стоеше на терасата и пиеше вечерното си питие. Бе закупил всичко необходимо за работата, която трябваше да свърши. Чудеше се откъде да започне! Трябваше да намери камъка първо, а след това и гробницата. Да, това бе правилният ход... но... нещо не му излизаше от ума и му пречеше да с ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-04-03T22:31:56+03:00 1K

Капка в океана (1)

Ммм, нечии устни, разхождащи се по врата ми, ме изтръгнаха от съня. Нежни, красиви, чисти като въздуха след дъжд. Какво повече да кажа - перфектният начин да посрещнеш слънчево неделно утро. Белите чаршафи галеха краката ми като пух, а главата ми бе сгушена в скута на най-прекрасното същество на све ...

rHathaway

Проза » Повести и романи

2013-04-02T21:06:55+03:00 3.2K

Зеления топаз - 16

ГЛАВА ОСМА
Утрото настъпи тихо. Слънчевите лъчи заиграха по лицето на Мич и той се събуди. До него тихо спеше Боби. Той се наведе и внимателно, без да я събужда я целуна. Стана, изми се и отиде да донесе нещо за закуска. Боби се събуди. Бе спала толкова добре... Чувстваше се защитена. Мич го нямаше ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-04-02T20:54:21+03:00 1K

Ретро роман 5

Глава пета
Тътена на войната все още беше далеч от България, но с всеки изминат ден, тя се чувстваше в свежия въздух на Столицата. Вестници, списания и радио не преставаха да възвеличават силата на германското оръжие. Елитни части на Вермахта удряха крак по централните площади на някои европейски ст ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-04-02T10:51:53+03:00 820

Зеления топаз -15

ГЛАВА СЕДМА
Мич почука тихо на врата в болничната стая. Часът бе вече почти девет.
- Да? - чу се от вътре. Той отвори и подаде глава.
- Може ли?
- Разбира се! - Боби бе толкова щастлива, че го вижда. Той влезе и внесе две големи бели чанти. ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-31T15:30:45+03:00 945

Зеления топаз -14

ГЛАВА ШЕСТА
Беше вече десет и четвърт, когато Мич почука на вратата на кабинета на принца в резиденцията. Отвори му г-н Кадах.
- Закъснявате!
- Моля да ме извините, но изникна нещо спешно.
-В лезте и затворете. - той така и направи. ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-29T20:21:15+02:00 1.3K

Зеления топаз - 13

Мич вече беше станал, когато съобщиха за атентата срещу Негово Величество. Увеличи говора на телевизора.
- А сега да дадем думата на Негово Величество, Принца на Папуа.
- Искам да изкажа своята благодарност към госпожица Барбара Даг. Ако не беше тя, сега аз нямаше да съм жив! Тази смела жена пое кур ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-28T22:07:30+02:00 1.1K

Зеления топаз 12

ГЛАВА ПЕТА
„Какъв мъж - помисли си тя. - Накара ме да се чувствам добре. Някак си... не ме препираше... а принцът... той също ме харесва и е доста настоятелен! Сякаш аз съм задължена да съм с него! И какво като е богат?! Моята любов не се купува!”... - така умислена, тя най-накрая заспа. Сънува, че ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-26T22:43:30+02:00 994

Ретро роман 4

Глава четвърта
В неделя снегът беше спрял, но за сметка на това сибирски студ беше сковал града. Снегът скърцаше под обувки и ботуши, от стрехите висяха ледени висулки, остри като кинжали. По улиците почти не се мяркаха хора. Само деца с румени от студа бузи се катереха по баира на улица “Раковска”, ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-03-26T22:18:08+02:00 909 1

Зеления топаз - 11

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Залата бе препълнена с гости. Посрещнаха го приветливо.
- Добър вечер, г-н Блестър - г-н Кадах го хвана под ръка.
-Д обър вечер, господин Кадах.
- Радвам се да Ви видя. Ще позволите ли да ви представя на негово Величество, принца на Папуа? ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-24T15:12:16+02:00 1.3K 1

Ретро роман 3

Глава трета
Лятото беше горещо и влажно. Почти всеки ден, в следобедните часове, валяха проливни дъждове. Двете малки рекички, които прекосяваха София надлъж и нашир, за минути се превръщаха в буйни потоци мътна кафява вода. Те влачеха какво ли не, от стари дрехи и парцали, до нощни гърнета и пробит ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-03-24T13:18:26+02:00 912 1

Зеления топаз - 10

ТРЕТА ГЛАВА
Мич вдигна телефона.
- Господин Мич Блестър? - бяха от рецепцията - Търси ви господин Абдулах Лил Кадах. Да ви свържа ли?
- Ако обичате?
- Ало, г-н Блестър? ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-23T12:08:50+02:00 1K

Зеления топаз - 9

ГЛАВА ВТОРА
Боби бе вече на летището, когато самолетът кацна. Делегацията бе посрещната с големи почести. Направи първите снимки и се запъти да вземе интервю от принца.
- Добър ден, ваше величество, Барбара Даг - „ИРИКОМ ДЖЪРНАЛ”. Бихте ли ми отговорили на няколко въпроса? - отговорът бе положителен ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-22T21:39:38+02:00 1.1K

Ретро роман 2

Глава втора
София беше празнично украсена по случай най-светлия български празник. Днес беше денят на братята Св. Св. Кирил и Методий, братята, дали азбуката на българския народ. Днес празнуваха всички ученици, студенти, учители и преподаватели, професори и журналисти, писатели и поети. Още от сутри ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-03-22T13:30:41+02:00 941 1

Ретро Роман

РЕТРО РОМАН
Завесата току що беше паднала, за да оповести края на премиерата на “Травиата”. Бурни ръкопляскания посрещнаха актьорите при появата им на сцената. Станала на крака, публиката аплодираше изпълнителите. Сред тях блестеше с таланта и красотата си току що изгряла нова оперна звезда. Очакваш ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-03-20T20:58:19+02:00 1.3K 4

Зеления топаз - 7

Събуди я звън на телефона ù.
- Кой си ти... - тя се надигна от канапето и потърка врата си. - А, Синди - отвори слушалката - Да?
- Скъпа, не искам да те тревожа, но ще изпуснеш самолета! Вече е почти седем! Готова ли си?
- Господи! Командировката! Да, да, измивам се и тръгвам веднага. Чакай ме на ле ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-20T07:56:41+02:00 1.1K

Зеления топаз - 6

- Сигурно близнаците пак са се събрали с приятели. Тези хлапета... - помисли си тя и слезе на етажа. Учудването ù бе голямо, когато застана пред входната врата и разбра, че музиката се чува оттам. Вкара ключа в ключалката и отключи. Влезе в коридора и видя обувките на Сам.
- Сам? Вкъщи ли си? Аз не ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-17T18:38:04+02:00 1K

Зеления топаз - 5

НАШИ ДНИ
Глава първа
- Какво хубаво време! Тъкмо за командировка на островите. Какво ще кажете, госпожице Даг? За журналист с вашите умения и възможности, вашето ниво... Какво ще кажете за един хубав материал за Соломоновите острови?
- Но г-н Бейкърс, сега е средата на май, а аз искам да взема отпус ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-16T19:26:21+02:00 1K

Зеления топаз - 4

Изминаха три години от тогава. Пролот присъединяваше племе след племе, богатствата му се увеличаваха. Той строеше огромни каменни храмове. Шаманът почти съжаляваше за думите си, но връщане назад нямаше.
Времето като че ли летеше. Пролот присъедини почти всички племена. Ставаше все по-мощен владетел ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-15T22:00:08+02:00 977

Зеления топаз - 3

Младият мъж стана, поклони се на баща си и излезе от стаята. Потърси Менон в кухнята, но я нямаше. Излезе в градината и там я видя да държи поднос с плодове, седнала на пейката до сестра му.
- Хайде, Менон, кажи ми в кого си влюбена! - упорстваше тя, но прислужницата мълчеше.
- Моля те, Менон, кажи ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-14T22:48:15+02:00 1.2K

Зеленият топаз - 2

- Ела, сине, трябва да си поговорим - момчето кимна с глава и седна до леглото.
- Не ми остана много живот, сине, затова те извиках, да ти предам заръката на дядо ти, която аз не можах да изпълня. Той искаше да присъедини много племена към нашето. Казваше, че когато сме повече, ще можем по-лесно да ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-03-13T22:37:46+02:00 916

Перли

"Перлата се образува, когато песъчинка или друга дребна частица случайно попадне в тялото на мидата и започне да я дразни. Ако мидата не успее да изхвърли чуждото тяло, тя започва да отделя специално вещество, наречено седеф, с което го обвива."
И тъй, както перлата се образува от болката, така и зл ...

libertasanima

Проза » Повести и романи

2013-02-10T18:34:09+02:00 702 2

Софийска сага 50

Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини, рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятърът гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класн ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-01-22T07:59:10+02:00 1.2K 6

Софийска сага 50

Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятъра гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класнит ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-01-22T03:40:09+02:00 585

Софийска сага 49

Глава четиридесет и девета
Времето беше свежо. Откъм Витоша полъхваше приятен ветрец и метеше разхвърляните по земята хартии и празни цигарени кутии. Въздухът беше по-чист, отколкото в Париж, а софиянки бяха започнали да се обличат по-смело. Млади момичета, почти деца, щъкаха по улиците, облечени в ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-01-18T08:04:38+02:00 838 1

Светлина в очите ни

Те бяха велики. Милиарди години осъзнаваха това. Бяха вечно пътешествуващи енергийни Същности. Съзнания, развиващи се в пространството и времето и непрекъснато израстващи. Опознаха и преживяха всички възможни варианти, защото бяха неограничени. Oсъзнаваха и ценяха свободата, дадена им от Цялото, чии ...

ZAGORA

Проза » Повести и романи

2013-01-12T13:09:57+02:00 808 1 1

Продължение на "Събата е голяма шегаджийка"

За първи път сме седнали един до друг. Не под ъгъл от двете страни на масата, а точно един до друг от едната страна. Късно е. Минава полунощ. Има и други хора, не сме сами.
- От какво е?
- Чу ме много добре.
Някой вдига наздравица, ръцете ни се допират.
- То не става така. Аз искам за мен да пишеш. ...

StefkaGaleva

Проза » Повести и романи

2012-12-25T20:01:58+02:00 1.2K 1