Повести и романи - Проза

Доган - глава тридесета - И отново в кръчмата

Леина яздеше много бързо, колкото е възможно да бяга един вълкодав. А нейният вълкодав не беше обикновен, беше млад и силен, точно като нея. Сега тя трябваше да стигне до селото. Трябваше да предупреди арендаторите.
След като изведоха Сюлейман ефенди, глъчката в кръчмата бе също толкова силна и непр ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-29T11:04:11+03:00 1.1K

Алени шепи

Олющените кюнци се бяха зачервили от горещината на подпалилите се въглища. Топлината прегръщаше нежно откритите детски рамене. Свареното кафе от леблебия се кипреше в малката порцеланова чашка пред дядо Юзеир с величествено покритие от пяна.
- Къймет, кафето ще изстине, ханъм! - рече дядото, поглежд ...

nigyar

Проза » Повести и романи

2012-08-28T10:48:04+03:00 2.3K 6

Доган - глава двадесет и девета - Пак в кръчмата

Кръчмата в Папаз дере събираше всякакви характери. На много хора обаче не им правеше впечатление кой влиза и излиза, при положение, че бяха потънали дълбоко в своя разговор или питие. Да не говорим за постоянните игри на белот и табла, които дори развличаха по-голямата част от посетителите. И така ц ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-28T10:13:34+03:00 1.2K

Софийска сага 27

СОФИЙСКА САГА 27
Глава двадесет и четвърта
Джордж Блакбърн, известен мошеник от лондонските “хайлайфни” кръгове, даде 500 долара на шофьора на "Балкантурист", за да го закара до белградското летище, откъдето взе първия самолет за Женева. Още същия ден след обяд беше приет от директора на RBC в Лозан ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-08-28T09:58:43+03:00 978 4

Доган - глава двадесет и осма - Вторият сън на хаджията

Хаджи Исмаил стоеше седнал на болничното легло и гледаше през прозореца в клоните на жълтата череша. Фигурките, които узрелите късно плодове правеха на фона на обедното слънце, създаваха впечатление за унилост и на хаджията му се приспиваше. Още повече, че беше отново топло. Краят на юни водеше със ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-26T19:21:09+03:00 1.1K

Доган - глава двадесет и седма - Дом на оси

Бащиният дом е местенцето, в което всеки има място, независимо от неговото провинение. Той е последният пристан, в който тежко ранената душа може да си отдъхне, поне за малко преди поредния сблъсък със силите, които я тласкат с изпепеляващ натиск. Твърде високи са дуварите на истинския дом за тези с ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-25T10:22:49+03:00 999

Софийска сага 26

Софийска сага 26
Глава двадесет и трета
Около строежа на Националния дворец на Културата кипеше от работници, озеленители, декоратори и известни художници, скулптори и други изявени деятели на културата. Бяха похарчени милиони левове и долари, и още много щяха да се похарчат до откриването на велики ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-08-25T10:09:36+03:00 977 2

Доган - глава двадесет и шеста - Да отвориш очи

Да гледаш и да можеш да видиш през очите на другите бе богатство, което малцина хора притежава в днешния свят. Но да можеш да видиш през собствените очи, по начин, по който в действителност се случват събитията бе дори по-голямо богатство. Защото да виждаш себе си означава, да си пораснал, да можеш ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-24T11:16:28+03:00 995

Доган - дескрипция пета - Нивите

Земята даваше своите плодове на хората. И те даваха своя труд като се грижеха за нея. Пазеха я. Земята бе по-голямо благо и от парите. Защото не бе преходна като тях. Лошото идваше, когато хората започнаха да оценяват земята в пари. Земята на собствените си деди, на предците си. Те не можеха да разб ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-23T09:32:37+03:00 1.1K

Откъс от "Краят на светлината"

Денчо Славов
Откъс от „Краят на светлината”
1
В ранното утро на седемнадесети февруари 1371 година една от камбаните на църквата „Св. Четиридесет Мъченици” удари няколко пъти, като всеки удар беше следван от дълга пауза. Тези удари означаваха, че някое божие чедо е напуснало земния свят и е преминал ...

Славов

Проза » Повести и романи

2012-08-22T12:41:14+03:00 1.4K

Доган - глава двадесет и пета - Гласът на мюезина

Слънцето беше в най-високата точка на небосвода. Беше горещо, прекалено горещо за май. И дори след вчерашния гергьовски дъжд, беше и задушно. Старите хора казваха, че при такива случаи градушката „няма да чака много, много”. Мурад бей махала обикновено по обед беше шумно местенце, тъй като хората се ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-21T10:38:09+03:00 1.4K 1

Софийска сага 25

Глава двадесет и втора
Бяха изминали два месеца от онази първа любовна нощ. Отношенията им бяха станали странни. През деня Графинята беше все същата внимателна и сърдечна покровителка, а Симон - изпълненият с уважение и благодарност гост в дома на Мари-Клер.
Но когато нощта паднеше над небето на Пар ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-08-21T10:36:22+03:00 1K 2

ОТРАЖЕНИЕ - роман - глава тринадесета

- Какво ти е, татко? – попита разтревожена Наталия. – Ако трябва да се обадя на бърза помощ?
- Не, недей, дъще! Само ми прилоша, ще се оправя! Вече съм по-добре. А и морският въздух ме освежава.
Всъщност Стефан се чувстваше значително освежен; само дето му дойде много и най-вече вълнението беше знач ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романи

2012-08-20T13:12:09+03:00 875

Доган - глава двадесет и четвърта - Гергьовден

Пшеничните ниви на Папаз дере вече бяха онзи красив зелен фон, който художниците често избираха за далечината на своите картини. И не заради нюансите на зеленото, които бяха хиляди, а просто защото пшеничната нива символизираше труда и плодородието. Нямаше крайче в землището на Черква, което да не б ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-19T11:25:05+03:00 1.1K

Доган - глава двадесет и трета - Ведат кайве

На центъра на Папаз дере, или както се казваше „баш на пъпа му”, се простираха няколко реда масички и столчета, които очертаваха едно своеобразно площадче от кафенета. Те за щастие не бяха едно или две, а цели пет и бяха собственост на най-големите шмекери и диванета на селото. Бяха намерили своята ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-18T10:42:06+03:00 1.1K

Доган - глава двадесет и втора - Първородният грях

Любовта е едно от най-великите чувства, за което понякога и думите на хората не биха стигнали. Особено когато става дума за любов, която трудно може да бъде осъществено. Такива моменти, в които на влюбените души се пречеше да се обичат, често ставаха причина, за раздели и остри думи. Когато обаче, н ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-17T11:42:10+03:00 941

Доган - глава двадесет и първа - Блудният син

Най-ценното нещо в живота на хората със сигурност бе техния живот. Но едва ли имаше много по планетата, които го съзнаваха. Да успееш да оцениш факта, че животът не е твоя собственост и че ти е подарен, било то от съдбата или от Бог, беше разкритие на малцина. Не че хората не можеха да го направят, ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-16T10:06:41+03:00 1.1K

Чалмата гори

Сянката на старата слива се бе отместила в страни. Слънцето с парещи лъчи докосваше узрелите жълти плодове, а вятърът лениво галеше малките листенца, като от време на време малко по-силно духваше към някоя и друга узряла слива. Прашният черен път, водещ към селото, се виеше като снага на голяма змия ...

nigyar

Проза » Повести и романи

2012-08-14T11:19:38+03:00 2.2K 11

Доган - дескрипция четвърта - Мюсюлманите

Папаз дере бе наистина сбор от най-различни характери. Това си личеше още с посрещането на всеки един, който бе чужд за селото. Но най-вече палитра. Пъстра палитра от разнообразие от вярвания. Не само религията беше различна. Дори хора с еднаква религия бяха свободни да избират, в какво точно да пов ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-14T10:45:05+03:00 1K

Доган - ретроспекция втора - Брадвата на миналото

Действието се развива единадесет години преди началото на повествованието
Папаз дере очароваше със своята природна красота. Естествено това привличаше страшно много туристи през летните месеци. Разбира се много можеха да кажат само хората от селото, т.като мащабността на големите курортни комплекси ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-13T09:49:25+03:00 980

Двоен ръб

Сухите пръсти погалиха тънката ленена материя. Имаше нещо тъжно в това докосване, което го караше да диша учестено: спомените.
Разстлано върху леглото, грубото одеяло скриваше изхабените чаршафи. Затвори очи и опипа крачолите на панталона, чакащ да бъде изгладен. От допира панталонът се изкриви и па ...

nigyar

Проза » Повести и романи

2012-08-11T14:23:19+03:00 1.4K 8

Доган - глава двадесета - Втора капка кръв (Великден)

Великден бе един от най-големите и почитани християнски празници в Папаз дере. Особено тук, високо в планината, където цивилизацията и нейните високи технологии, нямаха особено думата, празниците бяха истинско щастие, а всеки намираше място за своята радост. Почитането на Възкресението Христово от х ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-11T14:02:35+03:00 1.2K

Доган - глава деветнадесета - Спасена в нощта

Нощта в планината беше винаги студена. Тя носеше онова потръпване, което щипеше повърхността на ръцете и караше дори най-издръжливите на студ да се облекат малко повечко. Планинският вятър обичаше да си играе с хората, излезли през нощта из мерата на Папаз дере. Той ту се усилваше, ту намаляше, подк ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-10T18:17:53+03:00 1K

Доган - глава осемнадесета - Изпъдени

Да притежаваш дом, в който да отраснеш и в който можеш да споделиш своите спомени и мечти, е една от най-големите ценности. Ценност - особено тук, в планинските обятия на Папаз дере. Казват, че планината винаги е била майка закрилница за тези, които търсеха своето местенце, изгонени, без всякаква на ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-09T11:29:35+03:00 1.1K

Софийска сага 24

Софийска сага 24
Глава двадесет и първа
Втори сезон Симон пееше в Опера Комик. Макар и във второстепенни роли, той се беше утвърдил като артист и в театъра го ценяха. Имаше глас „висок баритон“, сценична фигура, а и протекцията на Графинята също не беше без значение.
Нейният план да го откъсне от би ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-08-08T17:14:26+03:00 1.1K 6

Доган - глава седемнадесета - Строежът

Да градиш камък върху камък бе изконна ценност на всеки един от жителите на Папаз дере. Така бяха възпитани от своите родители, така и възпитаваха децата си. Традицията беше това, което определяше дали ще си построиш къща, дали ще си имаш плевня и какви ще бъдат те. Да градиш, означаваше, че си пора ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-08T16:10:11+03:00 1.1K

Доган - глава шестнадесета - Идването на митрополит Дамаскин

Понеделниците винаги носеха нещо ново, независимо от неговото естество. И както си личи от името след почивката, след неделята, всичко живо се отърсваше от залежалите и флегматични размисли и се впускаше отново с пълни сили в работата на живота, в неговите кипящи искри и тежки каменни дела. И този м ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-07T11:42:14+03:00 1K 2

Прах и пепел сме!

Глава 1
Денят беше много дълъг и разочароващ. Когато отвори вратата на времения си дом, му се прииска да удари нещо - толкова силно, че самият той да изгуби съзнание от болката. Беше уморен от всичките задължения, които го чакаха на другия ден, и беше задължен да се заеме с тях. Притискаха го до сте ...

WORDS

Проза » Повести и романи

2012-08-07T09:43:35+03:00 1.5K 2

Доган - дескрипция трета - Църквите

Папаз дере не бе от онези планински села, в които можеше да се видят нисичките и порутени, почти сляти със земната повърхност църквици. Както и духът на хората, дошли от всевъзможни краища и по всевъзможни причини, тук християнските храмове събираха мащабността и величието на предците, традициите и ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-05T13:30:04+03:00 1.1K

Софийска сага 23

Софийска сага 23
Глава двадесета
Цялата поляна беше кървава. Сякаш някой беше разливал кофи с кръв. Зора се огледа. Нямаше жива душа. Беше сама, съвсем сама насред поляната, осеяна с хиляди, а може би и милиони макове. Очите я заболяха, Зора извърна глава от кървавата картина и погледна далеч към хо ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-08-02T15:58:26+03:00 1.1K 2

Аромат на дюли

Горещият вятър лудо докосна разпилените кичури на косата ù, нашепвайки ù стари, забравени песни. Стълбата, развълнувана от тежестта на нозете ù, скърцаше както някога. Ясемин изкачи и последното стъпало. Сърцето ù биеше като лудо, даже ù се стори, че има две сърца, толкова силно усещаше ударите в гъ ...

nigyar

Проза » Повести и романи

2012-07-31T20:18:17+03:00 2K 7

Откъс от новия ми роман "Законите на злото"

.............
Лопатата ЛЕТИ с острия ръб към главата на Барбара! В това време от гърлото на Мики се извисява едно: "Неееееее!!!!" и той инстинктивно дърпа ръката, но не успява да спре тежкото тяло! Инстинктът за самосъхранение се задейства и при Барбара, но той не може да ù помогне, а само да завърт ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2012-07-31T11:54:49+03:00 993 10

Tomorrow never dies

Пролог
Когато се влюбиш, светът ти се променя. Намираш човека, който с едно докосване те кара да изгубиш контрол, чиято усмивка лишава слънцето от каквото и да било предназначение. Той те вижда такъв, какъвто си и изкарва на повърхността емоции, които си се страхувал да опознаеш. Но той ти помага и ...

Josette

Проза » Повести и романи

2012-07-26T23:17:13+03:00 862

Кукла за секс

Още първия път, когато видя Фифи, Алекс усети издутината в панталоните си. Тя стоеше пред входа на блока, в който живееше приятелката, с която си бяха уговорили среща, и я чакаше. Той караше мотора си с бясна скорост, забеляза я още отдалеч и спря само на няколко сантиметра от нея. Втренчи се в обра ...

GIA2

Проза » Повести и романи

2012-07-21T13:10:13+03:00 1.5K 3

Нека ти разкажа: Просякът

- Преди ти разказах за това как нараняваме най-близките ни хора, като понякога дори не се усещаме как сме го сторили. Но днес искам да ти разкажа за нещо, което е близко, но и далечно от предната тема. Искам да ти разкажа за просяка на ъгъла. Но нека не гледаме на него като на един от редовните обир ...

MotoPsychoSymphony

Проза » Повести и романи

2012-07-19T13:30:24+03:00 1.1K

Софийска сага 22

Софийска сага 22
Глава деветнадесета
От няколко месеца, Зора се беше настанила в нов апартамент. Кооперацията беше строена в началото петдесетте години за известни комунистически величия и в първите години пред входа имаше милиционерски пост. Сега вече милиционерът го нямаше, някои от величията бяха ...

gudman

Проза » Повести и романи

2012-07-17T13:18:43+03:00 1.2K 7

От другата страна

ГлаваI
Неочакван гост
В онази мрачна дъждовна нощ злите духове бяха излезли за отмъщение. Светкавиците щяха да им покажат в коя къща да влязат. Облаците бяха генерали, които чрез гърмежите щяха да кажат на кок жив какво да направят. Строени като армия, светкавица удари къща чак в края на улицата. Тя ...

AUDI

Проза » Повести и романи

2012-07-14T11:39:33+03:00 1.2K 1

Момичетата на нощта - 9

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
*След половин година*
Днес Джак получи предложение да отиде да учи в Англия. Той е страхотен студент и чужденците определено забелязаха колко е умен и колко потенциал има.
Аз обаче приех много трудно тази новина. Докато обсъждахме какво ще правим оттук нататък, ...

candy_girl_13

Проза » Повести и романи

2012-07-14T10:46:28+03:00 813 2

Момичетата на нощта - 8

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
След последното съобщение, което получих, ми беше трудно да заспя (макар че преди това умирах за сън). Не е характерно за мен, но изпитвах някакво странно чувство... някои го наричат вълнение. Незнайно защо, но отворих гардероба и започнах да търся подходяща др ...

candy_girl_13

Проза » Повести и романи

2012-07-12T09:29:30+03:00 833 2

Момичетата на нощта - 7

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
“Добър вечер, колежке!
Днес определено имахме голям късмет. Не само, че темата ни е отлична за разработване, но и екипът, т.е. аз и ти, сме доста подходящи, а?
В предишното писмо каза, че нямаш претенции, че разбираш нещата, а мен ме нарече професионалист. Пола ...

candy_girl_13

Проза » Повести и романи

2012-07-11T11:49:43+03:00 825