Разкази - Проза

Внучето с пръчката

– Трябва да изясняваме нещата, не да ги опростяваме, моето дете. – Дядото говореше съвсем сериозно, а внучето го слушаше виновно. – Казваш, че просто си откраднал тази пръчка. Но това е пластмасова пръчка, розова, прилича на кокал – от кого я открадна? И защо това да е просто?
– От кучето я взех. Ей ...

exuded

Проза » Разкази, Други

2018-05-06T13:54:32+03:00 971 5 5

Цяла вечност в една секунда

/Една безименна история/
Имаше нещо в този ден. Странен и променлив, необичаен. Един горещ септември, но точно тази сутрин с много силен вятър. Такъв, че да се чудиш какво да облечеш. Тя, обаче не можеше да мисли за това, дали ще ѝ бъде топло или студено. Не се чувстваше добре, беше притисната от вс ...

Vessymark

Проза » Разкази

2018-05-06T13:53:13+03:00 2.3K 6 7

Ханджийки - 3. Омайно вино - 3

***
Безкрайно чудо е човекът. Роден по Божията воля и оставен на Земята да съществува, както всичко останало, което беше проявление на невидимото и милостивото, от своето раждане, той се скита и сам избира съдбата си. Може би, в самотата си, Господ беше решил, че не иска други да са самотни като нег ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-05-06T09:08:39+03:00 1.4K 6 11

Братска дялба

Цехът за метални конструкции кънтеше от звуци на машини, викове на хора, стържене на метал и какво ли не. Всички работеха под пълна пара. Трябваше да се изпълнява спешна поръчка и нямаше никакво време за разтакаване. Мъжът внимателно пробиваше с радиалната бормашина П - образния профил и малките мет ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2018-05-04T15:55:03+03:00 724 4 6

Възглавница

Събуждам се всеки ден с нова идея. Събуждам се идеята да покоря света. Сутрешна прозявка, сутрешно разтягане, сутрешно кафе. Рутина, която всеки имаше по този, а вероятно и в другите светове и различни галактики. Най-трудното нещо през целия ден - да се отървеш от нежната милувка на възглавницата, к ...

Г.Вазов

Проза » Разкази

2018-05-04T01:17:28+03:00 1K 2 1

Ханджийки - 3. Омайно вино - 2

***
Ханджийското кипеше от живот. На пътя, пред самите порти на странноприемницата, имаше разпрегнати волове, магарета, коне, а каруците бяха наредени безредно встрани. Децата притичваха, като лястовички, гонейки се по пътя с разперени ръце, падаха в праха, изправяха се и отново политаха напред. Дво ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-05-02T20:54:19+03:00 1.4K 6 5

Жал

Докато миеше парцала, санитарят се чудеше защо го е жал толкова за тази жена. В болницата имаше много други хора, чието състояние бе по-тежко от нейното, но го бе жал точно за нея, и то до степен, че да му е трудно да се концентрира в ежедневните си задължения. На всичкото отгоре тя не му бе никаква ...

Heel

Проза » Разкази

2018-05-02T19:38:39+03:00 1.6K 3 3

Някой ден

Времето е топло, лятото отдавна е затегнало коланите и е потеглило към нас, но още пътува, така че все още се диша...
Аз признавам, че си падам по най-големите жеги, когато всичко, що мърда, има повече вода по тялото, отколкото вътре в него, когато една мента със спрайт значи всичко, когато пясъчнит ...

ponichka.1

Проза » Разкази

2018-05-02T19:29:56+03:00 1.1K 2 4

Кучката

Тя се появи в едно кокетно, българско селце, разположено в покрайнините на Стара планина, близо до столицата. Бяхме тръгнали няколко приятели, да погледаме места сред природата, красиви къщи и да се поразсеем, след тежката работна седмица. Жълтите ѝ, любящи очи ме погледнаха така, че между нас прехв ...

angelbard

Проза » Разкази

2018-05-02T19:28:46+03:00 890 1 1

Ханджийки - 3. Омайно вино - 1

3. Омайно вино
Ех, колко е лудо и прекрасно по кожата ти да играят свободно слънчевите лъчи! Ей така, човек, да притвори клепачи с удоволствие и нежно да усети топлината на припкащите слънчеви пръсти по нея. Вдигайки ръка, засланяш чело и погледът ти се ширва в далечината – дълги редове с набити кол ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-05-02T06:03:18+03:00 1.4K 8 14

Греховете на Фатима

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в тоз ден. Ама беше време за жътва и всичките селяни прекарваха дните, че и нощите на къра. Улиците бяха тихи и морна жега върлуваше наоколо. Само някое куче се чуваше да лае от време на време зад оград ...

Boyan

Проза » Разкази

2018-05-01T19:12:02+03:00 4.3K 14 12

Ясновидеца

Има факти и събития, които никога няма да получат нормално обяснение. Всеки сблъсък с тях ни стъписва и загатва за могъщи сили с тъмна природа, които управляват този свят. Техните промисли не съвпадат с нашите и разрушават крехката черупка, която се опитваме да си изградим, подобно охлюва, за по-гол ...

vega666

Проза » Разкази

2018-05-01T04:51:42+03:00 1.3K 8 11

Ханджийки - 2.Хлябът и солта - 4

Нощта беше топла и тиха. Пееха птици и гласовете им разтваряха цветовете на омайното биле, скрито някъде между тревите.Уханието на измита земя се носеше над полето.
Само един светлик трептеше тревожно и осветяваше прозорчето на голямата къща. Леля Ленка поставяше кърпа, след кърпа, потопена в хладна ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-04-29T07:42:56+03:00 1.8K 9 12

Охота!.. 🇷🇺

ОХОТА!..
Декабрь стоит: ветреный, холодный, мокрый, и скучный. Насыщенный сыростью ветер пронизывает усталость всего минувшего года. До наступления зимних праздников надо выбрать все граммы зерна, заработанные в коллективном труде. Ток полон колхозными людьми – медленно выдают начисленное: одни весы ...

Бетон

Проза » Разкази

2018-04-29T02:04:04+03:00 2.4K 1 2

Филиз

В неделя, той прекосяваше площада на града, разминаваше се с хората, вперил поглед в небето. Връщаше се от работа. Беше изморен. Все му се струваше, че ако по-често вдига главата си от обувките, поглеждайки какво става там горе в небето, можеше да открие какво се случва и вътре в него. Но през проле ...

Plevel

Проза » Разкази

2018-04-29T00:43:37+03:00 804 11 23

Басейн

Ще строим басейн.
Качих се с шефа до последния етаж на хотела, за да огледаме празното място.
– Ще стане с олипмийски размери! – съобщи шефът. Беше доволен.
– Какви са олимпийските размери? – попитах, защото не съм ходил на олимпиади.
– Големо! Това значи. ...

exuded

Проза » Разкази

2018-04-29T00:21:43+03:00 882 4 9

Кошмар със цвят и вкус

Ивайла отдавна се беше уморила да протестира срещу Божията воля да я направи такава, каквато беше. Когато беше малка, се страхуваше до смърт от усещанията, които я връхлитаха. Учителките в детската градина разтревожени подпитваха майка й има ли наистина причина това дете непрекъснато да запушва ушит ...

Marmadun

Проза » Разкази

2018-04-29T00:06:59+03:00 1.3K 5 4

Как мина твоята събота вечер

Ами моята събота минава, както моят вторник, сряда, неделя, четвъртък, прощавайте, но не знам, кой ден сме.
Ние не чакаме да дойде събота. За нас всеки ден е събота. Всеки един ден е прекрасен дар, той е едно екстремно преживяване с много адреналин и безкрайни „случайности“.
Прибрахме се изморени, с ...

AstineD

Проза » Разкази

2018-04-28T22:25:54+03:00 1.2K

Повярвайте ми

ПОВЯРВАЙТЕ МИ
От няколко дни с Трифон като, че ли ставаше нещо. Бързо се изморяваше, а и работата не му спореше. Ядосан от мисълта си, той се наведе да вземе една дъска, но тя се завъртя като жива и падна пред него. Изгледа я накриво и се наведе отново да я вземе. Остра болка го секна в кръста. Изпр ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Разкази, Други

2018-04-28T22:20:39+03:00 1K

Ханджийки - 2.Хлябът и солта -3

***
Има си едно такова време, когато през лятото, точно преди да завали, въздухът се нажежава и в огледалната мараня пред погледа на човек затрептява хоризонтът.
И този ден беше душен. От заранта, хладът от нощните часове се беше мигновено изпарил. Прахолякът се стелеше, ниско над земята, защото ням ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-04-28T22:06:08+03:00 1.4K 5 7

Ще светне

Приеха едната сестра в болницата следобед, в тежко състояние. Сложиха я да легне и я отведоха някъде. Другата, Роска, се разходи с тревога из коридора, надникна в докторските стаи, погледна към болничния двор, не си намери място. После изминаха няколко часа. Хора пристигаха отвън с мокри палта, отег ...

svdonchev

Проза » Разкази

2018-04-28T11:58:14+03:00 3.1K 2

Другар

Бавно и тихо студът пропълзя в селото. Плъзна се по тревата оставяйки бялата следа на сланата, прегърна есенните цветя за последно и се промъкна през стените на остарелите къщи.
Дядо Иван потръпна,облече старата вълнена жилетка и излезе от къщи. Пое дълбоко хладния сутрешен въздух, миришещ вече на д ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-04-27T08:29:47+03:00 1.1K 2 10

Характерно!…Ама не!

Мрачно и сиво ми е. Височината на сградите ме притиска и се чувствам сама, сред хиляди „мишки”, уж свободни, но всъщност затворени между стени и прозорци. Еми, така е, като съм израснала в цвят, зеленина и листа по улиците на малък провинциален град. И там, само грабваш колелото и след малко- дим да ...

LiaNik

Проза » Разкази, Хумористична

2018-04-26T22:58:58+03:00 1.1K 7 18

Затворът "Родилен дом"

Беше шест часа, сутринта, неделя, 11-ти май преди доста години. В голямото фоайе на родилния дом бе пусто. Мая и съпругът й Ивайло чакаха от петнадесет минути да се появи доктор. Така им казаха на рецепцията, да чакат. Единадесети май беше датата, на която тя трябваше да роди според предвижданията н ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2018-04-26T20:48:53+03:00 2.9K 8 18

И аз съм човек

Когато всичко се успокои и в офиса настана тишина, аз включих компютъра и започнах да работя. Беше към седем вечерта. Когато съм сам, работя най-добре. Изнизаха се един по един моите колеги, знаят, че оставам до късно, трудя се бавно, но съдържателно, упорито, внимателно.
Всъщност крада данни. Досег ...

exuded

Проза » Разкази

2018-04-26T18:57:17+03:00 843 1 10

Нова година

НОВА ГОДИНА
Нова била. Какво като е нова?! Все си е същата.Само дето я прибавяме към годините си като още една, ядосано си помисли Иван и посегна да отвори вратата. Хвана бравата и я дръпна към себе си. Но тя не помръдна, дръпна я по-силно и с мъка я отвори. Ей, на, и тя скърца на старо.А уж нова го ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Разкази, Други

2018-04-26T08:34:19+03:00 890

Г-н Чау-Чау

Събудих се някъде около четери, целият плувнал в пот. Ако някой ме видеше точно във този момент би си помислил, че съм сънувал кошмар или от сорта. Всъщност сънувах, и беше сега като се замисля нещо като кошмар.
Сънувах как гоня сенки, които доста оприличаваха чудовища. Те бягаха, а аз тичах като об ...

DevilAgony

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2018-04-26T08:12:10+03:00 1.8K

Ханджийки -2. Хлябът и солта -2

Слънцето прежуряше над прекрасно избуялата зеленина, вълнисто подредила се по хълмовете и полята. Месец Май дойде тихо, пристъпвайки наперен и слънчев, пиперлив и жаден да заеме пръв, преди Юни и Юли, мястото си. Лозята бяха обходени, орязани им бяха излишните крилца, и по завързаните им раменца, на ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-04-25T20:47:52+03:00 1.8K 7 12

Сотрясение души 🇷🇺

СОТРЯСЕНИЕ ДУШИ.
В середине двадцатого века, два властных смерча пронеслись над сёлами Бессарабии, окончательно вбили в глубину земли порыв всякой страсти, сравнялись с холмами крестьянские чаянья; ни одна власть не позволит крестьянину свободу земле содержать, а ленивым отроду охота сладко кормитьс ...

Бетон

Проза » Разкази

2018-04-25T14:48:47+03:00 1.4K

Последната нимфа

На върха на планината в пещера
точно през непрогледната гора
има нимфа неземно красива,
затворена като зла самодива.
-Павлине, къде си тръгнал? ...

Сара-Хъстлър

Проза » Разкази

2018-04-25T14:46:23+03:00 1.2K

Сватба

СВАТБА
- Не върви на хубаво т'ва време, Доньо-о, не върви ти казвам. - продума Тоню, като почукваше с бастуна по земята.
- Що-о, харно си е времето. Кво му я. - отвърна му Доню като се прозина и премляска с уста.
- Ха-а, ти сега ще спориш ли с мене! - ядоса се Тоню . - Кво му е харното, а? - Ей на о ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Разкази, Други

2018-04-25T14:41:44+03:00 939

На чисто

Поех дълбоко въздух и направих крачка напред. Стомахът ми се бе свил на топка,а страхът ме стискаше за гърлото и караше сърцето ми да бие с луд ритъм. Нямах ясен спомен как стигнах до тук,последният един час ми беше пълна мъгла.
Тръгнах с мисълта,че ще си отмъстя на всяка цена. Трябваше да накарам Х ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-04-24T21:28:15+03:00 1.6K 1 2

Любов?

През минута поглеждаше часовника. Той закъсняваше вече с час,което беше лош знак. Вечерята изстиваше,а Жоро мразеше да яде притоплено ядене. Лили взе кърпата и избърса отново блестящата от чистота маса. Намести салфетките,подреди припряно приборите. Тревогата се сви в стомаха й и започна да расте с ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-04-24T20:48:22+03:00 1.3K 2 3

Орфейски страсти

Някога много отдавна, в тайно къчте на Родопите, хората подготвяха най-големия празник за годината – Орфейските страсти. Празненството беше водено от главния жрец от култа на Дионисий – Бакхус, който от месеци се подготвяше телесно и духовно да изпълни ролята си.
Още с първите петли, жреците на Дион ...

Antinormal

Проза » Разкази

2018-04-24T17:53:48+03:00 1.7K 1

Ханджийки - 2.Хлябът и солта -1

Колко прекрасно и чудно е на човек да му замирише на прясно изпечен хлебец. Една такава, омайна миризма гъделичка носа. Тя дразни чувствеността на вътрешния мироглед, кара те силно и страстно да пожелаеш, да забодеш пръсти в кръглата пита, от която се вдига вкусната пара. Че като задълбаеш, стигаш д ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-04-23T22:07:24+03:00 1.7K 10 15

По слушай сърце си

ПО СЛУШАЙ СЪРЦЕТО СИ
И тази вечер Мария поседна на терасата, едно от любимите ѝ места и то не от вчера. Обичаше да сяда тук особено вечер, да пийне кафето си и изпуши поне една цигара.Така не чувстваше натрупаната умора през деня. Не се чувстваше добре от няколко дена. От както годините и станаха 45 ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Разкази, Други

2018-04-23T01:40:58+03:00 1.1K

Момичето, което обичало да танцува

- Тате! Татеее!
Звукът беше като пипалце, което се промъкна сред лепкавата мрежа на съня ми и я разкъса. Докато примигвах срещу ококорените очи на сина ми мернах часът на екрана на работещия телевизор - минаваше единайсет. Алекс трябваше отдавна да е в леглото!
Но откакто Ина се разболя всичко се об ...

hristam

Проза » Разкази

2018-04-23T01:38:24+03:00 1K 5 7

Чудеса по Коледа

> Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш,
>
> че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
> Алберт Айнщайн
Учениците бяха притихнали в класната стая. Никой не смееше да гъкне, докато госпожа Попова разказваше автобиографията на Ханс Кристиан Андерсен. ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2018-04-23T01:08:14+03:00 1.6K 3 8

Ангел

Той беше лош. Много лош. Затова никой не го обичаше.
Още от дете всички му го повтаряха.
Спомни си когато беше на пет и искаше да приготви сладкиш за майка си. Когато тя влезе в кухнята и видя хаоса,който беше направил,направо полудя. Докато го биеше яростно с чехъла,не спираше да крещи: "Лошо момче ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-04-22T23:56:24+03:00 1.5K 8 15

Ханджийки - 1. Възкресение - 7

1.
Възкресение
***
Мракът, като топла уютна завивка, се надипли на талази и пови очертанията на къщите в сенчеста забрава. Слегна се прахът и улиците опустяха. Дрямката надви и светът нежно приюти в нощната си пазва съдбите на хората. Само Ханджийското светеше, като самотен земен фар, поставен край ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-04-22T14:55:50+03:00 1.8K 9 7