Разкази - Проза

Смъртта на бащата

СМЪРТТА НА БАЩАТА
Беше изключително жизнен старец, но сега бе малко настинал.
Синът му държеше да остане да си лежи, затова му донесе топла храна от ресторанта в една пластмасова кутия, пресипа я в порцеланова купичка и му я поднесе в леглото.
Гордееше се с това момче. Такъв жест на синовна любов! О ...

Мильо

Проза » Разкази

2018-02-27T11:41:32+02:00 667 2 3

Караман

Беше лятото на 1924 година. Бях на седем. Втората от три сестри на богаташка добруджанска фамилия. Къщата ни се намираше в китно село в равнините на пограничната зона между Румъния и България. Морето не беше далеч и тате обещаваше да ни заведе един ден. Както всички мъже в мерата тате беше много зае ...

marianespa

Проза » Разкази

2018-02-26T18:41:14+02:00 2K 1 4

Пътници в зимната нощ

Светещите кули на града вече не се виждаха, те бяха прекалено далеч.
Тук цареше светлината на звездите, а те изглеждаха толкова големи, сякаш още малко и ще завалят по земята като снежинки. Оттеглилият се вятър беше отстъпил мястото си на зимната тишина.
Гората изглеждаше като жива, натежалите ѝ от ...

М.Р

Проза » Разкази

2018-02-26T13:23:44+02:00 1.3K 1 6

Сън

Тази нощ те сънувах. Сънувах те като моя спасител, който спаси моята душа. Бях в стая пълна с хора, но сама. Хората бяха непознати, шумни, безлични. Никой не ме познаваше и аз не познавах никой. Бях на някакво събиране, имаше повод свързан с теб. Всички очакваха да дойдеш. Ти беше специалният гост. ...

Деси

Проза » Разкази

2018-02-25T22:46:31+02:00 1.2K 1

Вела - 4

Както беше казала Вела на Манол голям празник стана. Много хора се стичаха на поляните край бориките. Едни идваха до извора сила да почерпят, други да си купят по нещо, трети просто да се порадват на хубавото време и пъстрата веселба. Музика огласяше планината, вити хорá приветстваха настъпващата пр ...

reinbow

Проза » Разкази

2018-02-25T22:22:39+02:00 1.5K 5 12

Черната котка

Вярвате ли, че сте добри хора?
Често съм се питал дали съм добър човек.
Някъде бях чел, че всички се смятаме за добри, независимо дали го признаваме или не. Всички се смятаме за... оправдани. М-да, оправдани е точната дума - че всичко е имало смисъл, че всичко, което сме решили, приедприели, избегна ...

LeadFoot

Проза » Разкази

2018-02-24T19:35:58+02:00 1.3K 1 2

Козелът Кольо

Ветеринарният лекар си тананикаше в такт с музиката. Колата подскачаше по селския път, но това не го ядосваше, напротив – беше му приятно да усеща неравната земя под себе си. Днес беше на обиколка в района. Имаше само още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше шепата хора, кои ...

slaveja123

Проза » Разкази

2018-02-24T19:28:17+02:00 2.3K 6 6

Бяло камъче

Аз умрях на операционната маса от тромбоза на коронарната артерия или по-просто сърдечен инфаркт. Издигнах се във въздуха над тялото си и наблюдавах с любопитство как реанимационния екип се опитва, да ме върне обратно към света на живите. Лекарят констатира смъртта в 23.11 часа, покриха ме с бял чар ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2018-02-24T00:36:19+02:00 529 1 1

Истинска приказка

Върху печката къкреше кисело зеле. Бабата дремеше в леглото, внучето играеше на пода с дървено влакче, по инкята говореха нещо. Навън снегът се беше натрупал почти до прозореца.
– Нека да погледаме малко телевизия! – помоли внучето. Беше червенобузо пет-шестгодишно момче с избродирано червено конче ...

exuded

Проза » Разкази

2018-02-23T23:13:47+02:00 845 5 8

Вела - 3

Красиво беше тука. Сякаш Бог беше изсипал цялата си благодат и въображение точно на това място. Пролет поляната ставаше като шарена черга от безбройните цветя дето само тука можеха да се видят. А тревата беше толкоз зелена, че като я огрееше слънцето, очите те заболяваха. Лятос тишината нарушаваха с ...

reinbow

Проза » Разкази

2018-02-23T15:21:21+02:00 1.2K 10 18

Вела - 2

… Сън не хващаше велините очи. Легна си рано уж да се наспи, че по първи петли трябваше да стане да се приготви, ама на, пусти очи не се затваряха. Лежеше Вела по гръб и гледаше в тъмния таван, а мислите ѝ като луди косове се щураха насам натам…
… Привечер Страхил и Георги се прибраха уморени. Измих ...

reinbow

Проза » Разкази

2018-02-21T20:50:11+02:00 851 3 9

Разговор

Той: - Млада, красива, ухажвана, търсена.
Тя: - (усмивка) Но почакай 'търсена'..
Хм, какво имаш предвид? Търсена за по чаша кафе, чай, винце... хубава усмивка, разговор, среща?
Или усмивка и поглед на мръсница, хубав бюст, устни, външност?
Не, младежо, аз не съм търсена. По-скоро не искам да бъда тъ ...

BurchinVeli

Проза » Разкази, Други

2018-02-21T20:35:02+02:00 1.7K 5 3

Обич

На двайсетина километра от Караново в северна посока се намира село Винарово. Сгушено в последните дипли на Стара планина, тук за неговите стотина жители животът си течеше бавно, монотонно и спокойно. Сякаш времето бе спряло и нито демокрацията, нито техническия прогрес бяха променили нещо. Винарци ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2018-02-21T15:55:12+02:00 709 2 3

Резерватът

Резерватът
Слънчевите лъчи игриво танцуваха в клоните на дърветата, скриваха се и пак внезапно изскачаха, като делфини пред кърмата на кораб, удряха се в мръсното стъкло и създаваха една особена атмосфера, внасяйки чувство за топлина и уют в иначе доста неприветливото и студено купе. Есента беше веч ...

shvarzened

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца, Хумористична, Други

2018-02-21T11:46:25+02:00 1.7K 4

Джак и кокошките

По едно време се загаджих с един пич от Дреновец...По стечение на обстоятелствата, Дани живееше в София. Беше много сладкодумен и имаше страхотно чувство за хумор . Можеше да ти разкаже нещо забавно с напълно сериозно изражение, а като шегата ти стигне до акъла да се напикаеш от смях...Дани имаше ку ...

maracuja

Проза » Разкази

2018-02-21T11:33:37+02:00 1.5K 2 4

За конете и хората

ЗА КОНЕТЕ И ХОРАТА
През нощта се случи беда. Прогнилият покрив на конюшнята се срути.
Ветеринарният изказа съмнение, че конят може би има счупени или спукани прешлени на гръбнака и известно време трябва да почива.
Когато отново си легна, Марко си спомни, че предния ден обеща на Нено, съседа, да му и ...

Мильо

Проза » Разкази

2018-02-21T02:10:17+02:00 1.6K 2 7

Вела - 1

reinbow

Проза » Разкази

2018-02-20T15:05:26+02:00 901 3 7

Храмът на Зарамон

Храмът на Зарамон
Хутмoс! – извика Зарамон.
Да, господарю! – притича младо момче и падна на колене пред царя – жрец.
Приготви ли ми колесницата?
Конете са впрегнати и чакат Ваша Сияйност. ...

shvarzened

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца, Други

2018-02-20T09:53:44+02:00 1.3K

Съдба

Той гледаше усмихнато как тя подскачаше жизнерадостно и оживено разказваше за съня си. Замисли се за първия път когато я видя. Хората бяха я пуснали в двора – една бяла пухкава топка с две светещи въгленчета на муцунката. Още тогава му грабна сърцето, с живия си дух и той с умиление си спомни как го ...

Розенкранц

Проза » Разкази

2018-02-18T18:58:22+02:00 2.4K 2 5

Четвъртият "председател"

ЧЕТВЪРТИЯТ "ПРЕДСЕДАТЕЛ"
В тесния чукар на големия хартопски чатал, забутан край гъста акациева гора, вече от няколко години вехтееше калпаво скопосаното перде на бай Герге Гризуна.
Несгодите на неразбраното време го хвърляха от място на място, дорде не го затънтиха най-подир до варгела край межда ...

Бетон

Проза » Разкази

2018-02-18T17:47:16+02:00 654 4

Кай и Дяволското огледало

КАЙ И ДЯВОЛСКОТО ОГЛЕДАЛО
- Кай, Кай, чуваш ли ме? Моля те, погледни ме, отговори ми, Кай!
Герда плачеше. От очите и бавно се стичаха сълзи. Дори не се опитваше да ги спре. Сякаш с тях можеше да отмие случилото се…
Кай не я чуваше. Стоеше с гръб към нея, загледан някъде в далечината, отвъд рамката н ...

Diskordia

Проза » Разкази

2018-02-17T02:14:51+02:00 1.7K 5 10

Евгени

У тях цареше спокоен хаос, такъв, какъвто посетителят помнеше от детските си години при дядо и баба. И точно както в детските му години в двора имаше млад орех, който още не връзваше, зле поддържана градина с тараби, дървени греди за рязане, малко изоставен пясък – да има за всеки случай, – празен к ...

exuded

Проза » Разкази

2018-02-17T02:09:44+02:00 810 5 5

Дискриминацията, за която не говорим!

Придвижваше се трудно по тротоара. Двата ѝ бута се триеха неуморно един в друг и ѝ причиняваха болка. Глезените бяха ужасно подути, а стъпалата едва я държаха. Увисналият почти до коленете корем не я улесняваше. Дотътри се до една пейка и се настани. Зае я почти цялата. Това ѝ напомни пътуването в м ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2018-02-15T20:14:21+02:00 2.1K 6 9

Петното

Капка ми беше най-скъпата и обична приятелка, от малки ни знаеха - Роси и Капка. Шегуваха се с нас – дъждовни капки ли прехвърчали или росица заросила. Капчето обичаше стихове – все някакви строфи шептеше и книги четеше, редеше красиви думи с мелодичен глас като звънче. Тя често се замечтаваше как в ...

esenna

Проза » Разкази

2018-02-15T14:29:33+02:00 1.7K 2 7

Препускане

Препускам към колата си. В бързината се подхлъзвам на стълбите, вкопчвам се за парапета и се олюлява, но запазвам равновесие. Събирам дъха си на пресекулки и продължавам да тичам.
Завъртам ключа. Съненият двигател прехърква и мързеливо засилва оборотите си. Нямам време да го чакам да загрее.
Тръгвам ...

malia-17

Проза » Разкази

2018-02-15T12:43:09+02:00 1.5K 3

Такъв ден!

Денят приличаше на прясно разсипана бяла, блажна боя. Плътни, вади задуха се стичаха по сградите и улиците, а слънцето наподобяваше размазан пръстов отпечатък. Тук- таме проблясваше светлина, която режеше облаците на две, но бързо потъваше между тях. Дъждът падаше като камъни сваровски в празна, кри ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2018-02-15T12:36:26+02:00 1K 2 3

Светецът

Доброто, което правиш днес,
утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Майка Тереза
Старецът беше седнал на една пейка в близост до църквата "Свети Седмочисленици" в София. Държеше ламаринено канче, в което минувачите хвърляха по някоя пара. Изглеждаше като пратеник от друго време, пътувал с ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2018-02-15T12:28:27+02:00 560 2 4

Домът е там, където е сърцето

1.
Пътя.
Онзи, който ни поема и извървяваме докрай или винаги ни връща да го извървим отначало, може би за да го разберем.
Пътя.
Онзи, който може да те срещне с някой за цял живот или да се разминете, без дори да се забележите, че вървите един след друг. ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2018-02-14T20:50:37+02:00 1.3K 1

Когато си щастлив

Срещнали се трима стари познати. Отдавна не се били виждали. Единият бил успешен бизнесмен, вторият бил известен актьор, а третият… ами той бил обикновен работещ човек със семейство. Отишли да седнат във близкото заведение.
Бизнесменът седял важно на тапицирания диван. Пушел пури и разказвал за свои ...

АлександраЛевенец

Проза » Разкази

2018-02-14T16:25:02+02:00 1.2K 7 6

Завещание

Вечерта срещу 6-ти му прилоша. Изтощеното му тяло потъна тежко в леглото. Потъмня, сякаш сливайки се със сянката си. Старецът отново мърморене и пъшкаше с особена отдаденост. Ина не прие на сериозно сърцераздирателното му прощаване с нея и любимият му син. Старецът настояваше да го види. Успя да изн ...

bellaself

Проза » Разкази

2018-02-14T01:15:57+02:00 1.3K 1

Шум дождя 🇷🇺

Шум дождя
По условиям нависшего над ним подлога, он не мог уехать куда-нибудь. «Куда-нибудь» - самое лучшее понятие в его восприятии. Ему все ровно куда, только бы с размахом разменивать большое пространство, - видеть бескрайность. Стас жил в деревянном расколовшемся дачном домике, оказавшемся над г ...

Бетон

Проза » Разкази

2018-02-14T01:03:54+02:00 1.4K 2

Дани

Дани
Лежеше по гръб . Една стая, едно легло и бял като воал, таван. Таван като екран. И си пусна лентата на отминалите си дни. Беше спокоен, едни от малкото мигове, в които бе сам със себе си и можеше за мисли реално.
Съсипа всичко!
И ето чуваше гласът и виждаше снимката..
Този глас го преследваше и ...

СнежанаЖелязкова

Проза » Разкази

2018-02-12T16:30:37+02:00 1.7K

Носталгия

Класовете се поклащаха от лекия допир на вятъра. На места все още неопитно зеленееха, а на други вече бяха напръскани със зластиста зрялост.
Може би танцуваха, а може би се опитваха да се откъснат и да полетят.
Гледайки полето, Ясмин го оприличи на утринното море, събуждащо се и едва потрепващо с ле ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2018-02-11T18:43:25+02:00 957 2 2

411 Батарея 🇷🇺

411 Батарея
Остывшим едва брезжащим утром – престарелый архимандрит бесшумно, медленно обходил просыпающуюся обитель. Последние холодные потуги капризного марта заслоняли пробуждающуюся силу весны. Зябко пронизывающий туман пеленал весь дальний простор Большого Фонтана. Остановившись у Главных ворот ...

Бетон

Проза » Разкази

2018-02-11T18:38:40+02:00 992

Разходка

Не помня за какво се скарахме този път с мъжа ми. Не се случва често, но като се случи започват да ме хапят мишките по главата. Трябва да е било за нещо свързано с детето, защото си спомням, че се появи пред нас омазано до ушите. Та ходя си аз в проливния, пролетен дъжд и нищо не виждам. Мъжът ми ня ...

Plevel

Проза » Разкази, Хумористична

2018-02-11T16:27:19+02:00 1.2K 15 40

Хищен фикус

03.03.3018 г.
Екипажът се подготвя за упояване. Необходимо е, не защото пътуването през хиперпространството е дълго или смъртоносно. След изобретяването на активния подпространствен двигател, на базата на тройното атомно делене и антигравитационния ускорител, пътуванията през хиперкосмоса са бързи, ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-02-11T11:15:57+02:00 1.4K

Мидичката

Слънцето припичаше необезпокоявано от сутринта. Следобед за разнообразие се появиха няколко облачета. Морето синееше чак до хоризонта. Навътре беше спокойно, а към брега се образуваха неголеми вълнички, които блестяха с белотата си. Плажът изглеждаше пуст за това време от годината. Десетина души изт ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2018-02-11T10:25:03+02:00 727 3 3

Писмо

Здравей! Днес в къщи дойдоха скъпи гости... Скъпи ама неочаквани, та... малко неподготвени ни хванаха. И като почна едно суетене...! Та пиене, та ядене... ама после едни танци, едно чудо! Бая пот се изля! Температурата се вдигна до тавана! Малко се поувлякохме! Хубаво беше, ама се поуморихме, разбир ...

Rilska-Iglika

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца, Писма

2018-02-10T00:03:31+02:00 1.5K 1 2

Зеленото хълмче

ЗЕЛЕНОТО ХЪЛМЧЕ
С престорена искрометна закачливост домакинът на санаториума стискаше измършавялата ръка на току-що влезлия прораб Гера.
Здрасти, здрасти! Как са работите? - гасеше ненужната любезност той, привично впълзявайки в състоятелната ниша на смутения гостенин.
Разправяй, как е животът?
Да ...

Бетон

Проза » Разкази

2018-02-09T08:34:30+02:00 1.4K

Трезор за плъхове

Заведението нямаше име. Намираше се на няколко метра под земята. Малцина знаеха, че това е ресторант. Липсваше рекламна табела. До него се стигаше по дълги мраморни стълби. Вътре винаги беше задимено и мрачно. Посещаваха го само необикновени клиенти, които търсеха къде да се скрият от заобикалящия г ...

Plevel

Проза » Разкази

2018-02-08T21:34:56+02:00 252 2 5