Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
389K резултата
И дори на Всемира в най-тъмния, мъничък ъгъл
Тръгна тихо денят. Беше кратък, мъглив, а и тъжен.
Спи капчукът. В съня му навярно снежинки летят.
Идва нощ, равноденствена, дълго луната ще лъже:
Ще разсъмне ще бъде различен студеният свят.
Аз мълчах и мълчах то какво и кому ли би рекъл, ...
На Игнажден огънят се ръчка,
за да хвъркат от огнището искри
и Любов сърцата за да покори,
и за да е вредом детска глъчка!
Огънят се ръчка на Игнажден ...
В културата на потреблението показността и кичът заемат немалко пространство в манталитета и ценностната система на определен кръг от хора, които са поддръжници на този модел на мислене. Тук определящо е количеството, а не качеството. Реакциите и публичността влизат в противовес с това, което предла ...
Нуждая се единствено от топла длан,
удавен в сивата поредица от дни.
Край мен бездомно се простира океан,
населен с отражения на зли луни.
Но твоята усмивка - остров тих, ...
Всичко в него беше различно. Като палеца на ръката, дето са се "подписвали" с него време оно. И дето уж си стои на мястото, ама по в страни, като единак... С идентичност, белязваща различността.
-Обичам те, сине!- Росица трепна над спящото момче и избърса потта от челото му.
Буйна глава се оказа оси ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 18
Глава осемнадесета
„Стратегията без тактика е най-бавният път към победата. Тактиката без стратегия е шумът преди поражението.“
Сун Дзъ, „Изкуството на войната“
Подсигурен видео канал Мюнхен-Киев-Пекин - неделя, 9 юни 2103
- Длъжна съм да ви уведомя - започна инициираната от самата нея първа среща н ...
Отрова кипи по вените ти,
там където и злото не шурти дори,
животът с мелодията на Ада бръмчи,
за мен си наказание ти.
Целият ми свят около теб се върти, ...
Имало един идиот. Не защото бил глупав. А защото вярвал. Вярвал, че ако говори честно, ще бъде чут. Вярвал, че ако покаже раните си, някой ще спре да удря. Вярвал, че ако се довери, отсреща ще има човек, не маска . Идиотът знаел как боли. Знаел го отдавна. Но си казвал:
-Този път ще е различно. Този ...
Стоях на многолюдния площад
и гледах светлинките засияли,
и огънят (единствен стар познат)
с искрите си душата ми погали.
Видял я бе – безмълвен силует, ...
Пак заедно ще срещаме семейно
Рождество - в навечерието му -
на Бъдни вечер, с елха украсена,
до Бъдника с постната вечеря...
На трапезата - покривка везана - ...
Ах, песен моя, моя нежна милост,
кога ли ще погледнеш пак към мене?
Не беше ли животът миг на близост?
Защо тогава стържещ и студен е?
Мелодията моя се изчерпва, ...
СЛАМЕНОТО СЪРЦЕ НА НИВАТА
Мила върви по нивата, разпуска медно русите си коси, сините ѝ очи искрят на лятното слънце. Приближава се до старото плашило, докосва с пръсти едва крака му. Вдига очи нагоре, усмихва се, а трапчинките разцъфват на бузите ѝ. Сламената снага на плашилото леко прошумолява, бе ...
Родена от вятъра и морски вълни,
с душа тъй крехка, изтънчена, фина.
В очите ти варненското слънце гори
и спомен за чудната морска градина.
Ти носиш в себе си почерка фин - ...
Не с поглед земен или съвет случаен
се мери обичта пред вечността.
А с онзи пламък, в който си отдаден,
да бъде твоят брат спасен в нощта.
Най-висшата любов не е да вземеш, ...
18+Врата в морето - Глава 5.- Един репортаж в бурята
Дните минаваха, пълни със служебни ангажименти и задачи покрай малкия, който растеше бързо. Графикът за дежурства стоеше на вратата на хладилника, боднат с магнит-таралеж и никой от тримата, застъпващи на смяна около бебето, не протестираше. Детето запълваше огромна празнота в живота им, която не ис ...