- "Случвало се е да споделя на няколко пъти през годините едно свое усещане. Убедено разправяше, че или ще доживее до дълбока старост, или ще си замине в разцвета на силите си.. от падането на климатик върху главата му. Част от приятелите му намираха това за забавно и го тупаха развеселено по гърба, ...

Твърде нередовно ни бият! А това е мъчително!
Кога "сърмите ще ни свият" от свирепо необичане?!
Съвсем случайно ме удари... на пролетни чувства...
Картина от пейзажа обагри цената на безизкуството.
Или пък някой те нацели с две-три дози (не рози) дрога... ...

Човек често осъзнава колко много му липсва любовта, едва когато я загуби. Докато е там, тя е приета като нещо естествено – като въздуха, който дишаме. Но в момента, когато я изгубим, разбираме колко важна е била за нас и колко много ще ни боли след това.
Всички сме слушали истории за хора, които зап ...

Куп книжни жерави
на стените ми
под стените ми
на полиците
сбират прах. ...

Откъс от ромаи-окултна фантастика
Всичко се случва в мига на единствено съществуващото безначално и безкрайно Нищо.В тоя миг,в който реално време и пространство няма.Като представи и понятия те са фантазия.Но затова пък съществуват безкрайно много успоредни реалности и Вселени във възходящ ред като ...

– Почти… Още съвсем мъничко и ще го установим… Моля ви, дръжте се!
Аделина едва устояваше на съскащите и заливащи я с катранен мрак духове на безредието в поредния свят, в който тя и нейните триединни любими се бяха заели да въдворяват своя ред. Толкова много хаос, тъй непоправима разруха… Гневен и ...

Да се завърнеш в родовата къща,
да зърнеш старите комините живи.
Тук с мен отново спомена се завръща,
за миналото изпълнено с труд и игри диви.
Комините на старите къщи още си стоят, ...

Вятърът свири в комини смълчани,
сенки се вихрят по покриви рухнали,
заглъхват нощите в спомен заспали,
търсят глас сред завесите спуснати.
Тук хора живяха с ръце неуморни ...

Едва поникнало през пролетта,
въпреки дъждовете и мъглите,
алената смърт на есен, вятъра,
еделвайсът в зима прероди се.
Някои казват, че рядък, ценен ...

Морето е лазурно синьо,
а вълните му се разбиват в скалистите брегове.
Морето днес е бурно,
но и много красиво,
и самотна лодка пори бурните вълни. ...

Нека да съм дявол в твоя свят,
кръвта ти с лекота смразяващ.
По кожата ти тихо да се проявят
следи от образа ми ужасяващ.
Нека съм за теб демонско лице, ...

Значи, отивам вчера в ранни зори да си платя гражданската отговорност на колата. Повехнал такъв, притеснен съм, карам колата в нарушение. Ще ме глобят, книжката ще ми вземат, може и затвор да ме вкарат задето съм немарлив и безотговорен. Гледам - няма полицаи! Те нали сега стачкуват, ускорявам колат ...

прегърни ме...
от косите ми отронват се сълзи...
навярно вали навън или пък чудо е,
че в твоите коси попиват...
прегърни ме... ...

Така се случи, животът раздели ни
и всеки тръгна си по своя път.
Звездите гонихме безименни,
нозете уморени все напред вървят.
Но спомени запазихме в сърцата, ...

ПЪРВА СОФИЙСКА ПЕСЕН
Най-сетне – жив! – във три по пладне,
тъй грохнал, пък и неглиже,
изтърсих дъртия си задник
от влакчето на БДЖ. ...

Призрачен промъква се тролеят,
пътници се качват омърлушени
и на нещо свое си се смеят
гълъбите в мокри клони сгушени.
И очи градът отваря мокри, ...

Ухае ми на събота от вчера,
на сладки часове, щастливо спящи,
на други, пълни с празнична вечеря,
на тихи и шастливо ромонящи.
Ухае ми на ден - усмихнат, бавен, ...

Ежедневки 164
1. Маскирах се, като човечност... и влязох в Червената книга на изчезващите видове...
2. Скръцнах на съдбата със зъби... и тя ми ги изби...
3. Празните ми мисли... ме изпълват със съдържание...
4. Свалям излишните килограми със спорт... играя шах всеки ден... ...

М А Г И Я
Поезията подрежда точно,компактно думите
по възможно най-простия,магически начин,
така,че да избухне спонтанно на Словото Чудото
и да ни мами с ритъм обсебващ,в живота да крачим. ...

Если помнишь - прости.
Если любишь - прощай.
Мне уж надо уйти.
Я люблю тебя, знай.
Мне бы страх одолеть. ...

Бях просто дете, с широко отворено сърце,
Ти влезе – буря, прилив, ново лице.
Кълнях се, че ще остана, че знам,
Но сега се кълна само в срам.
Можех да се боря, можех да остана, ...

Пролет пукна, и градините се обагриха в разноцветна премяна, а въздухът се изпълни с ароматът на пролетните цветя.
Първите птички се завръщат от топлите южни страни, и парковете се изпълниха с детски радостни гласове.
Пролет е, и навън е прекрасно като жива картина на рисувана от нашият създател.
Пр ...

Политикът обещава златен мост,
в джоба си крие само ръжда*,
народът вярва с наивен пост**,
а той брои банкноти в тъмен здрач.
Речи държи от сутрин до нощ, ...

Темелите - за да са здрави ... ... . Може би, знаете за твърдението „Село Угърчин - най-голямото българско село”... Това казва в столичния вестник “Вечер“, от 25 дек. 1939 г. народният представител П. Думанов в своя статия ... И в края й той пише, че е време Угърчин да бъде признат за град ... Но, м ...

ЕМПИРИКИ
... през толкова емпирики преминах, че вече се изгърбих от печал,
и зее празна златната ми крина, и хлябът ми – от чер, не стана бял,
мъдреех в низ отхвърлени надежди, вършах химери, глупави мечти,
и моят вехт писателски бележник разпътната ми мисъл приюти! – ...

Много образи от миналото се завръщат, за да ни напомнят за някоя случка , която може да ни натъжи или развесели. Или да ни накара да се замислим, какво сме преживели, или какво пропуснали. А може би просто споменът, да докосне отново сърцето и да го накара, да укроти своя ритъм ,за да открие тихия б ...

Моля те, не ме ревнувай!
Твой винаги съм бил.
С теб душата ми празнува и
за да те срещна съм се аз родил.
Моля те, просто ме целувай ...

Обърни се със сълза сама,
вятърът тихо те обгръща.
Светът е студен и мрачен,
но в сърцето ти има светлина.
Сълзите капят, но нека не тъгуваш, ...

Мога да пиша и нежно,
сетивата да галя с перце,
да докосна и ум, и сърце,
и да храня душите с надежда.
С вятър от рими да нижа ...

в памет на Михаил Ив. Георгиев
В паметта на този пролетен ден... Слънцето зад облаци притихна.
Денят събужда спомените в мен. И днес ги събирам в два-три стиха.
Нима животът е небе без предел? Виж пролетта:в спомен тих остава,
щом небесен е пътят. И тебе отвел в покоите на небесната държава...

Любовта е навсякъде край нас.
Любовта е различна за всеки един от нас.
Любовта понякога ни наранява, но ни прави по-силни.
Има различни форми на любов.
Любовта между майка и нейните деца. ...