И споменът за дядовия двор
със миналото мъртво ще те плаши.
Валери Станков
Самотата търси нови времена.
Самотата живее в спомените... ...

С красивото усещане за смърт
умира всяка нощна пеперуда
и огънят поглъща тази плът,
издигнал в абсолютен култ абсурда
на онзи миг оставил те без дъх, ...

Б Е З Н Ю А Н С И
Животът не е даденост,а Предизвикателство,
ако се дърпаш и не желаеш,да го приемеш,
той те връхлита със своите издевателства
и те шамаросва по дупето, ...

Не споря с птици по душа–
захождат в други терминали.
Разминат ли ме, утеша
с любов на къси интервали
надвисналата тишина. ...

– Имам нужда от въздух! Съвсем сериозно, атмосферата вътре е твърде “задушевна”. – изпъшка Аделина, осведомявайки съпрузите си относно решението да излезе навън.
– Да, на мен също ми идва в повече да наблюдавам как Хаос изявява вокалните си и танцувални Не-умения. След като се е погрижила всички на ...

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
1.
Преди да дойдат пролетните дни
вървя през ледените езера
и по- нататък плах не ще се спра ...

Там, в полето,
звездното,
под жълтата луна.
Щурците свирят
песен във нощната ...

,,От живота не ще се измъкнеш жив!"
Но в него бъди приветлив, справедлив,
с лъчезарна усмивка раздавай доброта -
те отварят и железните врата!
Чаканата пролет най - после пукна ...

СОНАТА ПРИ ПЪЛНОЛУНИЕ
Опитах се да си простя за всичко –
за писъка, в сърцето утаен,
заблудата, че ако те обичам,
то непременно ще останеш с мен. ...

Аз мога всичко и не мога нищо,
на екс отрови пия и накрак.
В пустиня денем паля си огнище
преброждам гола замъци от сняг.
Към лудостта си се отнасям с почит, ...

Лъскав ,ланец,пич от класа...
Думите му нямат смисъл скрит.
Хубавец,хвалебствено към себе си
държи се,че чак се мисли за велик.
А той ...е ,низше ,същество,мерзавец!? ...

Потропват из заспалата гора
на коня бял копитцата звънящи,
а принцът е задрямал, затова
върху седлото вяло се поклаща.
Приключил е поредния му бал, ...

Още ехо!
Още сняг!
Още скали,
и остри върхове!
Назад са пропасти невярни, ...

КЪЩАТА НА ДЯДО
... на хълма с подивелите треви все още диша къщата на дядо.
И сякаш Господ тихо ми мълви: – Защо дошло си, старче белобрадо?
Нима ще къртиш старите врата и ще трошиш ръждясалата ригла?
Над спуканите грънци връз плета луната ще огъва тънка мигла. ...

Изниза се животът - кратък сън.
И сякаш свирна вятърът в комина.
Дочух го смътно като странен звън,
докоснал плахо чуждата фригидност.
Душата ми на облачета дим ...

Нахакана, дръзка и мъничко луда,
в очите ѝ пламъче – в погледа зов.
На людската глупост ми каза се чудя,
вини ми вменяват в света си суров.
Пиши ми, нареждай ми няколко стиха, ...

За истината няма възраст,
но често е като дете.
Животът е така забързан
и машинално ни плете.
А ние като бримки траем, ...

Има ли острилка за мојот вид?
Има ли втор живот
за мушмулата што ја гризнав
дури бев бесна?
Зависноста од книги ...

Самотна къщичка на хълма
тя – без прозорци и врата.
Само със спомените пълна
и плаче скрита под дъжда.
Понякога тя сякаш вика: ...

дъщеря ми замина
за там
където има много
но няма какво да даде
събирам ...

Сънувах сън, в който те обичах,
ревнив безкраят гледаше във мен,
прегръдката ти по вените изтича,
като мелодия със звук съвършен.
Ръцете ти са струни на китара, ...

Някъде отвъд времето, отвъд картите и пътищата, се носеше легенда за Бар за самоубийци.
Името му звучеше страшно като черна камбана, и мнозина трепваха само при споменаването му.
Говореше се, че барът стои на ръба на висока пропаст, че вратите му се отварят само за онези, чиито души вече са прошепна ...

Позараснала тънка коричка на рана отново
аз разчоплям със пръстче-илюзия при ослепяване.
Имам белег от нея в душата си с цвят на олово,
причинен от ръжен, при дамгосване след нажежаване.
– Не разказвай! – крещи хроникьорът уплашен у мене, ...

Ако можех, с години напред
да подреждам красиво съдбата,
всичко щеше да ми е наред:
щях да взимам огромна заплата.
Щях да бъда с фамозна жена! ...

Твоето сърце е гадно,
а душата ти вони.
Казвах ти,
че нямаш равен,
заблудена съм, ...

сипи любов сипи любов догоре
до дъното на разума сипи
за мен е чест да бъда твоя
за мен е чест да бъдеш ти
върви любов върви и нежно падай ...

Хубава си, моя горо -
истинска и вечно млада.
Хубава си, моя горо,
носиш винаги наслада.
Мъдростта събрала си ...

Свързаха я спомени — не онези, избелели като стари снимки, а тези, запечатани в сърцето ѝ като парченца топлина в буря. Малко, но ярки.
Смях, разцъфнал като пролет. Любов, горяла силно и ярко. Тъга, която се стича тихо като дъжд по прозореца на спомена.
Омраза нямаше — и може би затова сърцето ѝ, ма ...

Появяваш се сега, отново
заредила пистолета свой.
Стреляй! Стреляй! Стреляй, Орис, точно!
Напълни сърцето ми с олово!
Раните куршумени не брой! ...

Родила ме е мене българска земя,
за да нося аз енергията и славата й по света.
Да отворя аз вратите към тоз неземен рай,
към болките и красотите , които нямат край.
Израснах сред поляни, надежди и мечти, ...

Les tulipes sont polyglottes
Les tulipes sont polyglottes,
car dans toutes les langues,
elles parlent d'amour,
mais les tempêtes de l'existence sont des joueurs, ...

L'amour est une chambre pour deux
Parfois, je pense que tout est vain.
J'ai expliqué que l'eau est la plus pure
et je me suis endormi dans la neige.
J'aime le puits profond du sommeil ...

От Бога сме създадени –
как милостив е Той, знаем…
Да Го докоснем с даване,
със смирение и с вяра…
На човека, всеотдайно ...

Ще продължим да разглеждаме някои от правилата, според които функционира световната история. Първо ще припомним какви астрологически аспекти има в западния хороскоп и какво е орбис. Ще напомним и структурата на китайския хороскоп. После ще дадем нови примери за историческа повторяемост, свързана с к ...

В сърцето ми тежи много,
времето спира, вечно тихо.
Каквото и да беше, сбогом,
всеки спомен е вечно с нас.
Имало е толкова много, за да кажем, ...

Есента на 1973-та.Беше 6-ти октомври.
Очарован от хубавото време на границата,жадувах да приключа един лиричен епизод от моята младост...
След гимназията в Ямбол,трябваше да отбия редовната си военна служба.
Председателят на Военната донаборна комисия по същото време беше полк.Стоян Павлов(Станимир) ...

Когато се усмихна бавно,
когато ти прошепна с тъжен глас “Върви”,
когато стичат се сълзите —
моля те, тогава остани.
Когато слънцето изгрява, ...

ИЗПУЩАНЕ НА ПАРАТА
"Благодаря"за всичките коментари
и за хубавите и за "не чак толкова лошите",
"те са щипката сол" на Живота в попарата,
поръсена от Шефа му в кухнята-Прошката. ...

Вали и с повод, и без повод.
Април, зелено зимен месец.
Да се оплаквам нямам довод —
чадър, ушанка, тон за песен.
Гласът ми ламаринен дращи. ...