Времето е толкова различно -
една цигара време,
един събуден сън,
набъбнало критично,
посреща те навън. ...

Не бързай! Не ставай голяма все още...
Мънички стъпки се втурват умело
в новия свят - откриватели смели.
Ръчичките търсят опора тъй рядко...
Детството, лудо, е толкова кратко. ...

Бо̀же - предадат
ли Те - харизват се на
черния отвъд

В ДЪРЖАВАТА НА КРАЧЕЩИТЕ МУМИИ
... защото цял живот танцувам с думи, не ме учете, моля, на танго! –
побратим на сахарските самуми, мълчах със тях на тайнствено арго,
в пустини, степи, вдън сибирски тундри връхлитаха ме – вихрени ята,
до сетните ми смислени секунди за тях – да дишам! – Бог ми обеща, ...

На жена не мога да откажа -
Сърце ми, пусто, мекушаво...
В градинка, бар, или на плажа,
за тях... докрая се раздавам...
И те използват ме брутално - ...

Заместване и благодарност
При размишление,
При разглеждане на
Жизнени картини,
Благородно може да ...

Отпраща ме. По залез. В понеделник.
Една любов с очите на Адам.
Небето си почива. Легнало под сенника.
И пише нова строфа, без да знам,
че тъне още гребенът в косите ми ...

Хапнахме в крайбрежна таверна по полувин печено пиле, салати, студена бира.
- Харесва ли ти - попитах
- Ох, не съм си представила никога, да ям и пия с настървение и то осолена цялата, здравословно е нали - през смях отговори.
В къщи пръскалата работеха, миришаше на свежест.
- Радост, има топла вода ...

На съкращението „хоремаг“ старото значение е хотел-ресторант-магазин; новото е хомо-революция-магаре.
Предлагам дума „мастолег“ вместо маса-стол-легло; нужна е за скъсено изброяване на малкото обзавеждане на голям пророк (по библейска справка) или на цялата моя собственост.

,, Земята няма нужда от нови континенти, а от нови хора."
Жул Верн
Изгубихме се!
Някъде по пътя,
който в началото ...

Мълчанието ти отива,
но то си има своя тайна,
копнежа в него се разлива
с размер от точка до безкрайност.
А думите, макар и скрити, ...

Ех,че ми отива много
да съм абонат на зоопарк!
Идват различни двуноги
и драми разиграват без антракт.
Не ме разбирайте криво- ...

Душата ни е неспокоен вечен пристан на надеждата.
Подобно бурната вълна -
чак до последно блъска се и тя,
бушува
и само екотът се чува - ...

Природата е сфинкс – коварно
при изпитания тя взема дан.
Фьодор Тютчев
https://otkrovenia.com/bg/prevodi/prirodata-e-sfinks-fyodor-tyutchev
Фьодор Иванович Тютчев (1803-1873) – руски поет, определян като третия велик представител на романтизма в Русия след Александър Пушкин и Михаил Лермонтов. ...

Сънят не идва този път…
и нямам рамо аз да се подпря.
Дърветата са ми приятели – добри,
и с птиците понякога говоря.
Но по-добре така, отколкото в лъжи ...

събирам мълчанието
нямам думи
понеже
всичко е казано
и се раздава

Седя край вълните с коси като пламък,
във шепи - лъчи, на чело́-слънчев камък,
очите ми - буря, проблем без решение
мърморя във транс: "Не търси обяснение!"
Цветя ли? Приемам, но само със повод. ...

Завинаги ще ме погълне нощта,
вечността своите порти ще отвори!
Ще бъде болката, ще бъде есента,
но докрай човек трябва да се бори!
О, мила, сълза в душа потича, ...

Васил скиташе на едно от своите любими места – границата между двете области Бургас и Варна. За разлика от повечето пътешественици, които си падаха по морския бряг, той предпочиташе гората. Заради това неговата погранична разходка не беше по плажната ивица край Обзор, а в горската местност между сел ...

Месец юни с дъх на детство,
сладки алени череши.
Юни - бос, безгрижен, весел.
Дъжд пороен пак валеше.
И се втурна в мен детето ...

Поетичен цикъл в рубаи
(Рубаите, подредени като едно цялостно пътешествие – от формата към същността, от тежестта към лекотата, от златото към духа.)
---
Увод-предисловие:
Това не е приказка, нито изповед. ...

КЛЕТКА ЗА НЕПОКОРНИ КРИЛЕ
Садих фиданки и цветя
и не една слана попари
страстта ми, после долетя
ревнив и смръщен Януари. ...

Обувките му скрий, ще тръгне бос и
душата си ще вземе само. Бялата.
Недей го връзва с примка от въпроси,
недей вгорчава до пелин раздялата.
Сипи вино̀ . Напиеш ли го – твой е ...

Ще я постави на везните
прецизно мерещи до грам.
Почти злорадо любопитен,
за тук ли е, или за там?
От седем вечности бе хладен ...

(на Петя Дубарова)
„Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!“ ...

Обичам те. Какво ли още искам.
Не искам нищо. Чувствам само, дишам,
възторжено в сърцето ти се плискам
и стиховете ми сами се пишат.
Намирам, думите все по-красиви, ...

РЕЦИТАЛ СЪС СТИСНАТО ГЪРЛО
Опротивял съм си съвсем,
дори без видима причина,
щом облакът с подут корем
над мене мина – и замина, ...

Днес е моят ден рожден,
най-добрият ден за мен.
На този ден аз съм се родил
и Господ Бог ме е благословил.
За Него аз пиша свойте слова ...

Мина се време, а тебе те няма.
Избяга от мен, не остави следа.
След тебе остана сянка на дама,
с устни червени, в ръката – кама.
Преди да те има, не знаех тревога, ...

Прелиствам себе си до дъно
в един междумоментен стих
и каня те, мой страннико безсънен,
ела и приседни до мене тих.
Ще ти разкажа на какво ухае ...

Имало две очета, които никак, ама никак не си харесвали собственика. Той бил много мързелив и никога не си миел лицето, и очетата се задръстили с гурели. Затова един хубав ден очетата избягали.
След тях избягали зъбките, защото човекът ги миел много рядко и те пожълтели като лалета.
Последвал ги нос ...