Зарко беше будно, наблюдателно, живо и схватливо дете. Не можеше да стои дълго на едно място, кипеше от енергия, беше като навита пружина. Ходеше до единствения магазин и пазаруваше каквото му нареди баба му. Не беше голяма пенсията на баба Надежда, но спастряше някоя пара и така двамата поменуваха. ...

Аз влизам в този ад непредсказуем
с объркан ум, с помръкнало лице,
животът е назад неописуем,
смъртта протяга кървави ръце.
Назад не може никой да се върне, ...

“Спете сладко слънчица,
мои милички деца.
Мама нежно ви зове,
малки, диви богове.
Укротете се сега, ...

КОНЕКРАДЕЦЪТ
… слънце ляга на копраля, залезът разчорля пустош,
пътник хълмите преваля – и към селото се спуща,
другоселец е – личи си, стиска във ръка секира,
все по дирите лисичи смъква се откъм баира, ...

Съблякъл и последната си риза
животът е живуркане, и плаха,
душата вече в сметките не влиза,
по-важно е – телата оцеляха.
И мишките в тълпата маса сива, ...

Дойде време да разкрия истината. Казвам се Данута Козал на 25 години от Краков Полша. Дойдох да уча Българистика,тъй като бях бременна и исках да запазя това в тайна. Измислих Слав Кр. Коруба за да упражнявам Българският си език. Мисля , че се справих прилично. Само Маестрото и Кан Анани заподозряха ...

Колко бавно нощта се стопява,
сред играещи сенки в стените.
Натежалата мисъл сън пресява,
както песъчинки - вълните.
Тиктака часовникът и отброява, ...

Справедливостта, какво ли значи
във очите недочакали такава,
там където пада бавно здрачът,
а със него... вечната забрава?...
Късно е, уви, за тях е късно, ...

П Е Т А Т А П О А Н Т А
В историята на човечеството до тук
съществуват четири основни открития,
всичко останало е само наченки на звук,
който внимателно е повит в тяхната сянка. ...

Аз се гмуркам във мрака -
там не светят звезди.
Кой ме долу, мен, чака -
в тез дълбоки води?
Тъй е тъмно тук. Жалко.... ...

Обичам да гледам хората в отсрещните сгради...
Семейна вечеря, децата се смеят шумно на шегите на баща си.
Момичето и момчето, което приготвят вечеря и слушат музика. Той я хваща за ръката и я завърта в ритъма на танца, а тя не е била по-щастлива.
Усмивките.
Сълзите. ...

ЧАШКА С ИЗВЕТРЯЛ КОНЯК
Свещта ми тихо гасне, пролетта
живота в мене вече не събужда.
Което бе прекрасно – отлетя,
и почна радостта да ми е чужда. ...

В календара се вглеждам с нескрита почуда:
откога сме съседи с теб, свъсен Април?
В моя сън все е зима, по тъмно се будя,
а в юргана на баба съм спомен завил...
Е, довиждане, Март, преднамерено бляскав! ...

> . . Любовта е сила, която движи света.
>
> Лев Толстой
>
> ...

Дисекция на явлението тото (по Discovery Channel)
Да си представим метафорично и нагледно как изглежда явлението ТОТО … или както е по – популярно – Lottery … Изпитвам огромно затруднение да опиша многомерната му цифрово_аналогова същина, отчитайки всички атмосферни, човешки, ситуационни и магически ...

Марта сбогува
се днес - с умоляване -
да се добрува!...

КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА
Село. Автентични аромати.
Кучи лай, кокошки и кози.
Плет – разплетен, кърпен непохватно,
две оцъклени след сън брези. ...

И двамата бяхме с тридесетина години по млади. Беше решил да издава списание.( Издаде все пак няколко броя.) Затрупваха го с ръкописи отвсякъде ( Един имаше на Брайлова азбука). Инструктира ме как да му помогна. " За начало отсяваме графоманите. Отваряш на слука и четеш. Ако всичко у героя върви по ...

КАК ИСКАМ ДА СИ ИМАМ КОТАРАЧЕ!
Защо си нямам малко котараче, че да ме среща привечер със "Мяу!"
И да ми мърка – щом ми се доплаче, по-силно от вулкана Кракатау.
Да си го храня призори с гранули – добро мезе! – за моето мерло.
И да мечтаем пак да дойде юлий, щом си полегнем в топлото легло. ...

Понякога, о, Боже много често...
обзема ме тъга, защо!?
Горчи дори в съня ми горчилката,
успява буден, ако не... кошмарен.
Да се будя и да питам, защо, кажи! ...

Син копринен ден блести,
бледи бисери огрява,
стрък зюмбюл се полюлява,
вихри веят, лик искри.
Слънце ясно, ручей див ...

Релси в дъжда
На А.
До релсите застанал тихо наблюдавах
премигващите светлини на полупразните купета
и част от тази одисея ставах ...

Сред всичките ви: Може би, понеже
изгубих се. И съм, а и не съм.
Към нежните животът не е нежен.
Сърце едно. Инфарктът – чакан гръм,
поне веднъж небето да затътне, ...

Понякога не силата тежи ми,
а слабостта ми – дебнеща зад ъгъла.
И грехове да имам – неброими
не съм, животе, никога излъгала.
Понякога не знам защо боли ме, ...

Щастието търсим някъде,
оглупели от захлас.
Търсим го навсякъде,
а то е винаги в нас!
Искаме да сме щастливи, ...

"Но щастието, което бог ни прати,
насладата на часове богати,
със времето несетно отлетя."
Й. В. Гьоте
Следобед. Тихата уличка, свързваща кв. "Младост" с малката циганска махаличка до академичния корпус, е огряна от падащото слънце. ...

Присънва ми се често плаж мъждив,
дете строи от пясък своя замък.
И непогалено от вятъра ленив,
е вече старец от надгробен камък.
Превърнат в памет, скрита от цветя, ...

БЯХ ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ТОЗИ СВЯТ
... дали защото – стар загубеняк, отсвири ме животът на финала,
едва ли ще ме видите във фрак! – със някоя девойка в рокля бяла,
в парижкото предградие Берси за мен не питат знойните старлетки
и се теша с един бонбон "Merci" за всички преживени петилетки, ...

Сега денят е мълчалив
и ходи със брада набола.
Откакто хапна кадаиф…
И легна под една топола.
Изглежда нещо му тежи, ...

Шуми ми в ушите-
стириопора на всички мисли.
Без надежда,
но и без достатъчно отчаяние,
Заклещена съм в ада- ...