Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 836 резултата
Манифестациите бяха символ на принудата. Тази на "Най- Българският празник" не правеше изключение. Помня една година бяхме в края на редицата, просто направихме крачка встрани и избягахме. Оказа се безсмислено. Всичко беше затворено и всички бяха на манифестацията като участници или като шпалир.
Оки ...
  423 
В най-мрачните ми дни и дълги нощи,
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота, ...
  271 
  413 
  389 
  493 
Вино си, а имам нужда от вода.
Нощ си, а ми трябва светлина.
Птица си, как ще ме заземиш?
За теб пиша, можеш ли да ми простиш?
Океан беше, когато аз се давех. ...
  577 
Денят е като раковина,
в която ще открия пясък
и слънце, и море, и диня,
любов в щастлив и летен блясък.
Във всички влюбени копнежи, ...
  252 
Поискай само… да ти скоча,
мен името ми е - Атлет!
Изпия ли - три черни скоча,
аз пак ще бъда пубертет,
и с теб ще станем на кълбета, ...
  328 
  427 
На кой ли му дреме...
Събирам си в шепи -
бодлите от степи.
На смахнато време...
откраднах стрелките. ...
  609  10 
СОФИЙСКА РАПСОДИЯ "ВЛАДА"
... вдън небесните предели пъплят облачета бели,
питам се сега къде ли мислиш си за мен под тях? –
нейде на Петте кьошета вейваш рокля на райета
и нехаеш за Поета? – в стих събрал сълза и смях, ...
  181 
Не ме чети.
Какво ли ще научиш
от бледите ми напъни, нали
и без това бездарието те мъчи,
а то при мен ...
  561  12 
И И
Тръгвам от абревиатурата
на стръмна,зовяща пътека,
напирам към върхове голи и брулени,
в непредвидими забулени следствия... ...
  549 
На Роси
Пленяваш с лекота
женските сърца
и без жал мачкаш всяко,
що вече непотребно е за теб. ...
  339 
Шест месеца ми трябваха да осъзная всичко,
Една снимка ми трябвяше да видя всичко,
Две думи трябваше да чуя,
Десетки безсънни нощи ми трябваха за да заспя,
Да заспя и да разбера! ...
  439 
Слънчев лъч в скатната стая
напомня за първата среща –
две души опознават омая,
Том и Мери се сливат в безкрая.
В сезоните на лудостта ...
  438 
I
Имало едно време
Сивoбелезникав облак дим се издигна към тавана на стаята, преминавайки през необръснатото му лице. Той леко присви кафявите си очи. Вече беше свикнал с всичко това. И дори лекото закашляне, което последва, не можа да отклони вниманието му. В следващия миг нов облак премина през ли ...
  633 
Там в България, едно детенце плаче,
обвито с вълнено шалче, в къща от шубраци
скрита на горското поле, плаче и сълзите
в бездънна яма се стичат, затулена от скръб голяма!
Силен глад измъчва детето, а младата майка, ...
  447 
Едните изучават науките за да работят,
другите да си намерят работа,
затова, че са били при науките!
Някой някога все ни делеше
В училище ни деляха на ...
  282 
Може би и аз не съм добре,
може би съм още твърде малка,
вятърко в косите ми щом спре,
връзвам му зеленото си шалче
точно под немирния бретон. ...
  625  13  20 
  725 
  994 
АЗ ИСКАМ ВСЕКИ ДЕН ДА БЪДЕ ПЕТЪК
… мечтая си понявга да е петък – и в събота да бъдеш моя ти! –
да ми сработи призори късметът – душата ми над теб да полети,
да те прегърна – и да те целуна? – един, почти измислен, Поаро,
да те почерпя баничка тригуна и чаша сок в отсрещното бистро, ...
  214 
ЗАТВОРЕНО ЗА ОБЕДНА ПОЧИВКА
Под мириса на градските липи
е спрял дъждът, паважите са мокри,
млекарят на квартала още спи,
прегърнал черно-бялата си котка. ...
  196 
ПРОЩАЛЕН АВТОГРАФ ОТ БОГА
... не ме напуска мисълта, че някой ден ще ми се случи
да си отида от света, по-чист от стар, планински ручей,
потулен със калпаче мъх, ще рохоля под вас на хълма –
ще пея пак до сетен дъх! – гръдта ми обич ще изпълва, ...
  165 
Краят на една любов
За мен приключи този водевил!
Театърът със любовта завърши!
Обичала си ме! Къде съм бил?
И за това ли любовта ни свърши? ...
  223 
Не знам
светът ли толкова е луд,
или аз сам
сред кучия му студ
съм лудия, ...
  235 
В тази нощ лилава, студено е и ръми.
Вините си премислих и претеглих.
В полудели сънища и ветрове.
Забравих за икони занемели и
безквасен хляб. ...
  495  13  13 
ЗИМЕН СЪН
В мразовитата зима, когато снегът вихри грива –
сякаш бяла вълна над нивя и смълчани къщя,
в кристали сребристи – синове на природата дива,
бесни атове шестват из тихите мои цветя. ...
  223 
На гара Искър влакът не дойде.
Служителката тъпа замълча си,
когато я попитаха „Къде?!“.
Мълчаха и заспалите им каси.
Не знаеше ли колко е часът? ...
  276 
Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите алъш-вериш.
"Българско стихотворение" - Ивайло Балабанов
– Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът ...
  590  41 
Winning has never been a source of satisfaction,
It has never made me proud, nor given me validation.
Praising and recognition feel truly suffocating.
I need no name, I need no honor, nor a trace of fame.
I need to be alone, I need to sense the freedom, ...
  366 
[Intro: Oli Sykes]
Put me outta my misery
[Verse 1: Oli Sykes]
Disconnected from the world again
And no, the sun don't shine in the place I've been ...
  518 
На улица “Свежест” до старата гара,
пред магазина за прясна боза
едно младо маце безсрамно продава,
своята младост, на ниска цена.
Предлага услуги в дъждовната вечер: ...
  406  17 
ЧЕРВИЛО ВЪРХУ БЯЛАТА МИ РИЗА
... когато си отида от света, ще ти се връщам привечер по бриза,
и твоето бретонче на черта в яката на сетрето ми ще слиза,
ще седнем на крайбрежните скали, ще разкопчея тихата ти шнола,
красива си! – във пролетни поли, и в шапката си две перца забола, ...
  190 
- Нима не става дума за шахматна фантастика? - ще попитате вие под влияние на заглавието. Но приведената по-долу позиция:
Бели: Цх1, Тф1 ; Черни: Цг8
бързо ще разсее съмненията ви. На белия топ е предоставена само заключителната дума - мат! До този сакрален миг белите са длъжни да играят само с царя ...
  267 
1.
Ехо гледаше към небето по което нощта бе разсипала звезди с цялата си щедрост.
Излезе на терасата на една от кулите на замъка, промъквайки се покрай дълбоко спящия стражник на стълбището, много внимателно отвори резбованата врата, за да не скръцне предателски, и се озова под трепкащите над нея бе ...
  415 
Нека помним и никога не забравяме,
че по морския бряг следи не оставяме. Само там където умът и ръцете ни действат, оставяме трайни следи, които въздействат.
  227 
Благословен копнеж,
благодаря, че ме доведе тук...
душата радва се и тръпне в почуда
На смелото желание гласът
поведе стъпалата без принуда. ...
  222 
Това не е мъгла,
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш, ...
  394 
Предложения
: ??:??