Със чаша вино разредено със вода,
втренчен в времето ни диво...
Мечтая ли или тъжа това дори и аз не зная
Самотен сред викове кресливи, до кога!?
Объркан Свят, хора в сенки скрити. ...

В белите полета
на моя живот,
Надеждата рисува
красиви картини.
Явно съм в някакъв ...

Много преди началото на месец март, мартеничките започват да “цъфтят“ в центъра на нашия град, а и не само в центъра, както със сигурност и във всички градове и села у нас... Чудни предвестници на идващата пролет, български - от красиви по-красиви... Винаги си вземам, за здраве - за подаръци на близ ...

Някак натежа,
Някак лекотата, отлетя,
Разделих се на две,
И изпратих моето сърце!
Не скърби и не тъжи, ...

Измерва се времето наше и мярката
сме самите ние, разказали някъде във влака
от живота си няколко запомнящи се щриха:
на непознатия, на болния, на търсещия-
верен приятел, спасителен лек или спътник в живота. ...

Музика, Аранжимент и Изпълнение: Антоан Антонов
Текст: Надя Уорендър

Всеки ден се будя с мисълта за теб…
Всеки ден в който се събуждам избирам теб…
Всеки ден се влюбвам в теб…
Всеки ден искам да те прегърна…
Всеки ден искам да те целуна… ...

Тишината тръпне премаляла,
разтапя се под топлата ти длан.
В този миг вселената е цяла
от парещи целувки плам.
Времето изчезва – дим – ...

С песен на уста
(Посветено на Николина и Мария Чакърдъкови)
Две красиви жени, майка и дъщеря,
пак песен захващат, песен българска!
А хората отново се хващат на хора', ...

Не виждаш ли, небето бяло
откакто вънка зазори?...
Хвани си пътя отначало!
И вкъщи пак се прибери!
Но ти се правиш на юнак! ...

Ти често ме питаш дали те обичам:
Защо се съмняваш в това?
Аз само на теб във любов ще се вричам,
дори и във плен на смъртта.
Животът не може да скъса веригата, ...

Небето размаха крило, а аз те измислих повторно.
Обяздих Луната седло, препуснах над нощните покриви.
Прозорец разби се със крясък под нас,
посипа брокат по асфалта.
Танцуваха заедно косите ни валс ...

Копейките са в ступор:
доскорошният враг
се сгуши сладко с путьо,
и вече няма как
да плюват срещу него, ...

ЛУДИЯТ НА ВАРНА
… не се и питам аз ли съм, не съм ли – дали ме има в лудналия свят,
и си мечтая в нощи таласъмни отново да съм силен, див и млад,
девойките на Варна да са мои – по цял ден стих след стих да им чета,
да хълтам с двеста в острите завои по грапавия път към старостта, ...

/Сценарий за пълнометражен игрален филм/
00:47ч. ОРЛОВ МОСТ;БОРИСОВА ГРАДИНА;СОФИЯ;БЪЛГАРИЯ
ЕП. 1
ЕКСТЕРИОР;НОЩ;ОРЛОВ МОСТ
ЖЕНА тича боса по улицата. (Идва откъм Борисава градина в посока Орлов мост.) Косата и е разрошена. Изплашена е до смърт. Постоянно поглежда назад.След нея тича МЪЖ. Опитва се д ...

Този свят си е същият,
просто с теб сме различни,
оживяваме на разсъмване
и все така се обичаме.
Този свят си е същият. ...

Хайде, дай ми тон за песен,
земята да се разлюлее,
тишината нека разпилее,
звучен като гръм небесен.
Песен с цяло гърло ще запея, ...

– Какво искаш да кажеш с това “нашествие”? Небесното царство не е ли защитена от Мрака територия? Нямате ли си бариера или нещо подобно?
– Имаме, но някой я е свалил. Отвътре. Не е Самаил. Неговият достъп отдавна е забранен без изричното съгласие на Вечната светлина. Аделина, знам че ти е трудно да ...

Пияна си, държи те тази страст,
от която няма главобол,
която дава ти над мене власт
и ме съблеча с погледа ти, гол...
И мен опиянението ме лови ...

От никого не искам да го крия-
щастието е най-голямата магия.
Онази песен на надеждата,
че нещата ще са по-любими.
Сгрени в нашите ръце ...

Снегът покрил е всичко с бял воал,
дали светът наистина така е грозен,
че щом след дъжд, покрива се със тъмна кал,
без студ да побелее, май не може?
Светът, покрил е всичко в светлота, ...

Покрита в снежен балдахин,
Гората чака пеперуди.
Но, с туба пълна със бензин,
Вървят през нея трима луди.
Дошли с надежда и мечта ...

От много време сън не ме спохожда...
душата ми не дава ми покой!
Горчи надеждата бездетна, че чака
новия герой. А кой е той!?
Притихнала лъжа в тъмното се крие. ...

Като изречена с болка молитва,
като нокти на отровен бръшлян,
дълбоко впити в разкъсана стигма,
чак до последния дъх съм призван
от нещо, дето в кръвта ми вилнее ...

Лековитите билки и самолечението ... . Колко много лековити билки има у нас, дори буквално стъпваме по тях ... За нас, хората - дар от Бога ... И Празник на билките даже си имаме ... Те са огромно и ценно богатство за всеки, също и за мен ... Предимно за тези, като мен - опитващи се да водят по-здра ...

Una herida en los genes
Eres una pequeña estrella en el este
que cubre todos los huecos.
Mantente despierto para siempre
quedarse dormido solo cuando se lo ordenen ...

Една жена върви навън...
А нощ е вън и е студено.
Тя е бяла като чуден сън...
Бяла е. А в гората черно.
Една жена върви навън... ...

Уморих се вече да обичам!
Умори се моето сърце!
Всеки път душата ми да пита:
а сега след нея накъде?
Уморих се все да обещавам ...

Зима е - покрита с тишина.
В улиците леден вятър тича.
А под преспите едва - едва
вдига поглед първото кокиче.
Покривът е още с бял кожух, ...

Намирам те и после те изгубвам,
сънувам те, че пак стоиш пред мен.
И пролет е, и цветно е, и хубаво,
и няма край на този слънчев ден.
Жадувам те, защото си неистинска, ...

След всичко случило се през тези 3 години, от 24 февруари 2022 година насам, големия въпрос днес е: -Защо???
Защо никъде в Европа, в нито една държава от Европейския съюз, в ООН, никой не говореше за мир?
Нямаше мирни демонстрации за Мир!
Нямаше организирани шествия, нощни бдения, молебени, ако щете ...