Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.7K резултата

След това

Само думи напразни
и обещания.
След това
Светът не свърши,
нямаше последни ...
367 2

В тази чудна вечер

Къде си в тази чудна вечер?
В концерт надсвирват се щурци.
Нощта дойде към края вече
и лягаш с минали мечти.
Мечти... предадохме ги с тебе ...
303 2 2

Ех любима

Ех, любима моя... така те обичам, че чак
за теб съм готов да крещя, да скубя...
Бога ми, за всяко зло към теб да мъстя.
Защо продавате род!? Безпардонни измамници...
Светът ни беше в краката, сега плужеци... ...
319 2 4

... а в людския свят нескопосан...

Мечтаят си всички за сол, за море,
делфиини и нещичко още,
аз – денем излишна се чувствам добре
без сън сред звездиците нощем.
Годината – сушава в мене вали, ...
322 4 5

Ти си тук

Преди теб светът ми беше хлад,
и часовете - стъпки от олово.
Денят бе ням, без песен и без цвят,
изгнание, тъй вечно и сурово.
Но ти дойде. Не като гост, а като вик, ...
358 1 2

За вярата ...

.
Напоследък навсякъде
какво не, ме впечатлява,
както и приятелите -
и с всеки съпреживявам ... ...
356 4 9

Мъртва зона

От нощите си искам да избягам -
убежища за огнените дни.
Така устроен съм - отвръщам със сарказъм
на всекиго, оставайки немил.
На изгрева разтвореното цвете ...
422 15 13

Баба и дядо — ангели земни

Мама и тати — звезди са в небето,
а аз си останах сираче сега.
Но тук, на земята, с прегръдка най-свята
баба и дядо ме топлят с душа.
Баба ми пее най-нежните песни, ...
517 3 7

Под юнски свод на дъхави липи

В прохладата невидимо навлизам,
под юнски свод на дъхави липи.
Гласът Ти чувам толкова отблизо
от Него бликат бистрите води.
В прохладата невидимо навлизам ...
365

Ах, че ми е тъжно!

А, може би, аз остарявам,
щото по спомени тъгувам,
вместо да си свиркам и пирувам.
А, може би, аз остарявам,
щото за отминали времена тъгувам, ...
361 5

Популациите

Какво толкова? В цял свят се отглеждат защитени видове и се пускат на свобода. Коне Пржевалски ,бели носорози,мамути, брадати лешояди и пр. Леопарди , пуми и лъвове са се водили по нашите земи доскоро. Иначе откъде ще сме видели лъв, та да си го сложим на герба и на стотинките? Похвално, но изостава ...
392 1 7

Дар

Аз знам, че всеки миг е дар
и всеки миг благодаря.
От ден на ден по-стар
по-силно го усещам и ценя.
По-просто всичко става, ...
344 2

След бурята

Дъждът бе валял три дни без спиране. Земята го поемаше жадно, като че се опитваше да измие не само праха, а и мълчанието, което бе полегнало върху селото. Вятърът свистеше край керемидите, разказвайки на всеки, който искаше да чуе, че светът е крехък и нищо не е вечно.
Мария седеше до прозореца, зав ...
893 8 34

Граждански права

След 30 февруари неизвестна година Конгресът на Движението на феминистките ще включва една жена. (Мъжовци, не носете звънчета на крачоли заради буболечки, но камбани на пояс за правдини.)
Първи април стана Ден на фейк, фейкизъм и фейкист. Признати са авторски права и подлежат на Нобелови награди. (Л ...
406

Момчето, което и днес не откри Атлантида

МОМЧЕТО, КОЕТО И ДНЕС НЕ ОТКРИ АТЛАНТИДА
Не се постигнах днес, не смогнах да съм твой – сега съм сам и див –
тъй се търкаля подир залезите трънено валмо,
така се свлича лавината от скалния масив,
не ти написах нито ред писмо – ...
282 2 3

В най-хубавото време на годината

Най-хубавото време на годината
е, пролетта, когато свършва зимата.
Когато, дългокраките момета
заголват смело - белите крачета.
Тогава цъфва люляка в градините, ...
404 2 6

Яхнал от баира своето магаре

Тошко се надява, на една морава –
да полегне малко, като дойна крава…
Сянка да му прави, Старата черница,
точно покрай моста на река Марица!
Тошко се надява, на подкрепа здрава, ...
431 1 3

Мрачна реплика

(„... докато смъртта ви раздели...“)
И ... брачни цял живот, смъртта
ги раздели,
без ни веднъж дори да са се
срещнали.
276

Бялата стая на Влада

БЯЛАТА СТАЯ НА ВЛАДА
С какво запомних бялата ти стая –
с това, че обеците си свали,
че полетяха нейде – из Безкрая,
с мъглите вън и твоите поли, ...
293 3 3

Признание

Дори когато замълча стъписан от нечакан жест...
Все нося една мечта за прошка и за ранена чест.
Над мене топли небеса. Под мене е тръпна земя.
Не вярвам вече в чудеса, които ще ме променят.
Когато чувам блага вест и срещам чистите очи ...
358 3 9

Така обичам да се будя

Сутринта ми врътна... палачинки...
(През нощта пък дупето въртеше )
Оказа се Перфектната блондинка -
Все по-рядко са такива вече...
Но път те се правят по заслуги, ...
341

Отвъд

човешко око̀
ненаситно - тежко̀ ти
отвъд и горко̀
267

Пияни лъжи

Дъхът ми лъха на вино и разочарование и теб те няма да ми повториш колко глупаво млада и наивна съм с онази подигравателна и чаровна усмивка. Няма те да ми кажеш отново, че съществуването ни е мръсно, а щастието винаги се намира извън допира на протягащата се към него ръка. Няма те тук и сега, но сп ...
455 1 3

Из "Дневникът на една ранена алхимичка": Mortificatio

🜔 Mortificatio — Saturni Dies 🜔
Събота, ден на Сатурн: Алхимична смърт
Днес е събота. Ден на Сатурн. Денят на стария бог със сърце от олово и очи, прогледнали отвъд илюзиите. В този ден аз умирам. Без вопъл. Без сенки на съжаление.
В душата ми е настъпила алхимичната смърт — Mortificatio. Не умирам, ...
238

Днес песните мълчат

Потрепва пламък, плаче восък,
а в църквата с пресъхнали очи
скръбта виси… виси на косъм
и псалмът вие и така боли…
Почти празнуваме живота. ...
510 5 10

Нека пише. С милим богом

Някой, някъде тъй писа,
в стар тефтер и захабен –
хлябът ми да бъде клисав,
пътят стръмен. Ден след ден,
нова страница, а стари, ...
288 4 6

Тръгва си тихо човекът

Есенна сутрин. Мъгла.
Тръгва си тихо човекът.
Сянка и болка. Крачи едва —
глътка въздух... полека.
Фалшива надежда намята. ...
338 1