Слуша ли, като казваш
на съвестта си да мълчи?
Със кое клише успокояваш
преживения си труп,
че да може да заспи? ...

Здравей, мое море, аз отново съм тук...
Помниш ли, как беседвахме предния път?
Аха...
Нямо тръпнех, над твоята бездна унесен.
Слушах бяснанта песен ...

Не харесвах морето.
Не ми беше пределно ясно защо.
Дали защото не мога да плувам и винаги ме беше страх от дълбокото,
или защото носех в себе си едни стари, сиви спомени от детството —
онези, които миришат на водорасли, студ и плач. ...

Защо си толкова тъжна,
защо се ядосваш. Недей
плачи, а изкрещи, и ще
видиш, как болката си
тръгва. ...

Сътворен е светът от обичане,
в полет летен на чайките бели,
в кратък миг, в себеотричане,
в кичур тих от коси посребрели.
Сътворен е светът от сърдечност - ...

Вървя по друмища незнайни.
В една огромна тишина!
По път осеян с тайни -
в гора от сенки на луна.
Звезди усмихват се безгрижни - ...

Всеки път, когато помисля за България, се чувствам чужд.
Не съм напускал страната си никога. Тя ме направи чужд.
Умишлено.
Целенасочено.
Тук има толкова висши училища, които не създават продукт, а печелят. Вие ще кажете от какво. ...

На сигурно, зад маските
лицата си ще скрием
усмивките и блясъкът
сълзите ще убият.
“Еднаквите”- привличат се ...

Чукам пирони
в моя ковчег.
Пълен с мечти е,
хич не е лек.
Чукам и мисля ...

Морето е усещане за ласка...
Жадува нашите сърдечни стъпки!
Вълните са негово причастие.
Брегът е полъх и топла прегръдка.
Навлизаме с паметта за лято, ...

С крилата си прикрива кръста
и носи си го ден след ден,
понякога в мъглата гъста
се губи пътят затъмнен,
отваря се и зло и сиво, ...

Как да спрем Испания?
С лъвовете не става! С бикове? Свикнали са. Там и децата си играят на тореадори. С магарета? Много ритат. Съдията ще ги изгони.
Каква игра да им играем? За футбол не ставаме. И на хора нямаме шанс. Ние знаем само Ганкиното. На стъклени топчета.. . Предвид възрастта им сигурно д ...

Младо журналистче съм. Но аз
интервю „Случайни срещи“ правя.
Сресвам алаброс, прокашлям глас,
афтършейв накрая си поставям.
Ще записвам с моя телефон, ...

Свежест знанието е,
Веселие и капитал.
Светлина е то.
Обичай го и го почитай.
Човек ли друг е казал ...

на Любовта е
смисълът - човек чрез Бог
да възсияе
..............................................
друга подредба ...

Може би знаеш какво е тъга?
Как тя стиска здраво душата?
Може би плачеш без сълзи сега?
Мрачна ти изглежда земята!
Ти може би не виждаш верен ход. ...

на
проклетѝя е -
да се крадѐ
и връща на злодеи

Когато разкъсан си от болка,
с лице окъпано в сълзи,
когато дори от въздуха
в гърдите ти боли —
не се отчайвай, а помни. ...

Пред шатрата имаше сто човека, ровещи в чиниите си. Бартак приближи със своята, която бе взел пътьом. Още не знаеше, че вътре има вечеря, приготвена от Ток.
Идва! – Сегеван го забеляза пръв.
Докато успеят всички да се изправят, Бартак седна сред тях.
Поне да бяхте запалили огън, става много поуютно. ...

Не мога -
ту ти е топло, ту студено.
За бога -
хем ти е сладко, хем солено.
Съвземи се - ...

От нощното олимпийско будуване,
от изригвания ли предречени, от що ли,
опъната ми е до скъсване струната,
като нерв на зъб оголен.
Едва чакам кафето прио̀рити*... ...

Есента и хладното и дъждовно време връхлетяха изведнъж.
И днес вали тихичко и кротко. Погледнах по навик през прозореца, веднъж искаме да е слънчево и топло, друг път облачно и дъждовито, е, каквото дойде според сезона.
Звънна мобилният ми
- Петро, какво правиш в това време, още е 16 часа, не искаш ...

Аз не искам бъдеще,
в което, да умират
на война поети.
И не искам детската
игра , да прилича на ...

Мисъл за любов потискам,
за неземна красота.
И страня от Маша – искам
да получа свобода.
Ал. Пушкин, „Капитанската дъщеря“ ...

Обрасла е пътеката ѝ с троскот,
на прага ѝ просъсква едър смок,
а въздухът трепери от тревожност.
Последен кой е струвал тук оброк?!
Такъв, че да поискаш да заплачеш ...

Музика, текст: Пламен Сивов
Песента е от албума "Душа" - https://push.fm/fl/hj9ohu5j
Дишам като вятъра в тревата,
тичам като слънце след луната,
губя се пред прага ти, ...

Тук на тази земя нас винаги ще ни има,
дошли сме заедно от Велика България.
Край Дунава държава ние изградихме,
с кръв и пот ние България съградихме.
А другите съседни нази племена, ...

Свят вмирисан от фекалии...
от нас създаден, аромат!?
От фалш горчи дори и добротата...
а тя е най-голямата лъжа.
Тъжно е, че все още вярваме в лъжата. ...

Това, което е живо,
Не може да бъде заровено,
То е засадено.
Живото не може да го скриеш,
Да го вземеш от ума си, ...

Земята бих могла да преобърна,
небето бих обсипала с звезди,
преплувала бих смело океана,
за да ти кажа: О, Любов, прости!
Прости нам, людете невежи, ...

Пясъкът беше още мокър, вятърът резлив,
а вълните, както винаги след буря – на верев.
Утрото, така лабилно с пурпурния си изгрев,
пак ме изкуши да насоча критично обектив.
В онзи ден, морето беше до съм коленете ...

Лято, море, вълнички. Бели облаци и глъч. Кукуруз със зърната на Памела Андерсън, която и да е тая! През слушалките нищо не се чува, само новата на Фики. Опнала е бедра девойката точно пред него. Вдигнала си е малко шезлонга, наместила го е на верев, за да гони слънцето и оттук той може да види само ...