Философия на красотата: от Шелинг до съвремието
“Красотата е безкрайност изразена в крайна форма”- с тези думи немският философ Фридрих Шелинг улавя противоречие и същевременно хармония, които се крият в същността на красивото. Красотата според Шелинг не е просто външна привлекателност, а проявление ...

Математик съм аз трагичен,
успехът ми е даже неприличен,
не различавам цифри от числа,
втриса ме, видя ли задача зла!
Виж, думите, те са друго нещо, ...

Загуби се във чуждите води,
красота намери в риска,
вън далеч от бащини лехи,
блуден син свободата си иска.
Подгони дългите стрелки, ...

КРЪЧМА ПРЕД ВХОДА НА РАЯ
Покривките изглеждат още чисти
и слънцето облива в светлина
кръчменце, скътано до бук разлистен,
там, дето кротко пръква се денят. ...

Жадувам те, любимото привлича
и как навътре, в мене как расте,
и ставам най-щастливото момиче,
и изгревът копнежи как плете,
и после в нас лъчите се разтичат, ...

Казимир Попски бе кротък мъж, на мравката път правеше. Намираше се в тази зряла възраст в която човек си мисли, че знае всичко, или, че нищо не е разбрал за света. За шейсетте си лазарника беше успял да се разведе два пъти, след което се засели трайно в единственото останало му имущество - вила в ло ...

По Цветница съм бедна Пепеляшка,
обувам най-цъфтящия налъм.
Разбивам Принца щедър със перашка
и лягам си за стогодишен сън.
Пристига вълк космат да ме целува, ...

Нощ. Тъмнина.
Безсъние.
Стихове чета.
Униние.
Стаята е килия, ...

УМИРАЩИЯТ ЛЕБЕД
Защо не съм на тридесет и три.
Пък аз какво? На шестдесет и девет.
И се събуждам грохнал призори –
направо съм Умиращият лебед. ...

/Във виртуала/
Прекрасна сте, госпожо!
Особено в анфас.
От нежната ви кожа
изпадам в кучи бяс. ...

Дните тихичко минават,
тъй животът си върви.
Любовта не остарява
темпо само забави.
Тя е птиче кацнало на рамо, ...

Любовта ми ли? Тя много може.
Като бурен край пътя расте.
И в света ви – объркан и сложен
има звънкия смях на дете.
Тишината ли? Тя е от захар. ...

6. Когато Броячът на трупове полудее
Отне й над 3 месеца търсене, но най-накрая жилавото старче бе в ръцете й! Донякъде съжаляваше, че играта свърши, но всичко си имаше край, а тази нощ просто бе неговият такъв.
Смъртта си имаше нов фаворит на сцената, а...
- Няма ли да влизаш накрая, извинявай, но ...

Ангелът на Петър беше много слаб, един такъв мършав, изпосталял, месата му виснали, като го видиш жал да ти стане. Уморен беше ангелът на Петър, разказа му се играта дето се вика цял живот да пази това говедо, и все едни и същи работи да повтаря до прималяване.
Петре, не пий, не пииий, казваше му ан ...

Пазя те вече от себе си
като чуплив сувенир.
Думи пестя и оттенъци
и те прегръщам в ефир.
Пазя те като знамение, ...

Чакаше ме с букетче нарциси. Стори ми се много по-хубава, спокойна и уверена в себе си жена. Едва си поемахме дъх от целувките. Настанихме се в най-хубавата лека кола на паркинга. Мини Купър, червен с ошарен на тавана британски флаг. Майсторски се запровира между колите , изръмжаване на полусъединит ...

О Т В Ъ Д
Да загърбиш смело стандарта,
да се изправиш пред всички възможни,
убийствени предизвикателства,
да надникнеш любопитно Оттатък ...

Когато всяко зло погълне от своята отрова...
и усети вкуса на горчив бадем!?
Дали ще се помоли, ще попита,
за какво човека е роден.
Кога доброто ще извика...стига мъки!? ...

Боли.
Тежко боли.
Като в мрак непрогледен
сякаш се давя - не мога
да дишам. ...

Днес съседката Петрана
дойде ми на гости
и се тръшка пребледняла,
значи сигур пости...
„Да ти река, ма Гроздано, ...

НЕВИДИМОТО ОГЛЕДАЛО
... едно потайно огледало във всекиго от нас мълчи,
красиви на душа и тяло – във него вперваме очи,
но – ако по душа сме кофти, то ни зачерква на черта –
и няма сребърни пантофки да ни надене пред света, ...

Здравей, отново пиша,
но какво значение има.
Нали пак няма да го прочетеш.
Утре, да утре може би
ще се срещнем случайно. ...

Кашлям, кихам, но мечтая:
на плаж да легна в Патая.
Да кажа сбогом късен студ,
дори да стане още лют.
Усещам плажна топлина. ...

Един майски ден, почти на двадесет и седем излязох от блатото на затвора, не знаейки дали не влизам в нова тъмница- онази, която свободата щеше да ми поднесе... С подводните камъни в руслото на предстоящото.
Бях станал много предпазлив за всичко, но идеята да имам собствен бизнес бе обсебила същност ...

Човек сам си носи кръста към звездите.
И сее семето на словото.И чак когато
вярната пътека на мечтите си намери
след години лутане в душата си...
И носи всички страхове от пещерата, ...

Тиха среща.
Споделеност.
Уют и топъл чай.
Две очи стоят насреща.
Гледат още две. ...

Дали ще трябва
да умре добрият,
за да го запомнят?
Или те
по навик - ...

Дори Доналд Тръмп да ни вдигне митата,
тук ние сме гъвкав народ!
Бай Ганьо се справя - дори без заплата,
изкарва мангизи без пот!
От май до септември - на Кулата стават ...

Кръстиха го Назландъз
докато цъфтеше бъз...
И Небето от баира –
тръгваше да си простира
скъсаните панталони: ...

Птичките в простора ще пеят,
от светлина милвани ще са очи!
Хората в хармония ще живеят,
дяволът ще бяга и ще си мълчи!
Правда свята ще стопли сърцата нам, ...

Наследникът на Адам,
ходи си насам - натам,
въдица тук - там пуска,
да е празна, не допуска.
Той вино от изба чужда ...

– Ваше Величество, при цялото ми уважение…
– Говори, Михаил! Виждам, че имаш много какво да кажеш.
Аделина бе свикала архангелски съвет. На него щяха да се обсъдят най-добрите варианти за отглеждането и грижата за малките божествени наследници. Тъй като Сътворение и Хаос бяха богове в оставка, на тя ...