На този свят съм гост – без път, без карта,
без дом, където да се прибера.
Дошъл съм бос, със шепа светла вяра,
но с болката на хиляди света.
Очите ми събират дни и сенки, ...

Чаша със обич е нашата среща!
Вярвай ми, виждам в очите ти страх.
Мисли и чувства във сплав са гореща,
камък да стисна – ще стане на прах.
Как екзалтират ме твоите устни! ...

Възможно ли е невъзможното?
Там - над облаците
и тук- на земята.
Възможна ли е мечтата,
въплътена в образ ...

Такава палитра с наслада разгръщам,
и уханията, които поезията дава,
защото смела и свободна се усещам
а доброто, чрез думи, нека побеждава.
Когато чувството стихът подчинява, ...

И все ме връщат спомените ... . От колко време все ме тегли, към спомените ми от село ... Свидните спомени от детството, преди да стане град моето родно село ... Към скъпите хора в живота ми там, уви - на сън ги виждам вече само ... Зимата е към края си и с двете ми братчета сме на любимото ни място ...

Лошите хора
Те са хитри, те са нагли , те не са добри,
гледат да са те добре, да ударят келепира.
Да спънат някой, да го ударят с камъни,
после му се смеят и му гледат те сайта. ...

Обичам те, това е чисто, нежно,
красиво чувство, къдрава поема,
мигът копнеж разлива до безбрежност
и с изгревът в очите ти поемам
навътре в най-щастливата надежда, ...

сериозен смях
и смешна сериозност -
и любов сред тях

Шефският масажен стол
да се смени на секретарката със задника гол!
***
Не отваряйте често долапите
и спете с чорапите!

Студ сковаваше сърцето мое,
дух падаше, не можеше да лети,
бях отчаян, тъжен, безпокоен,
но дойде спасението, дойде ти!
Вяра ми вдъхна, видях светлина, ...

Пясъчен часовник,
невидими стрелки.
Пясъка тече,
времето лети.
Вчера бях момче. ...

Когато вече си част от пейзажа-
в годините дарени от небето...
Ти все пак искаш да покажеш
съкровищата скрити в сърцето.
Сезоните се трупат носталгично ...

/на моята внучка Изабел/
И забел съм, малка дама.
С амо на едно лето.
К ака прави ми реклама:
„А нгелче си ти добро!“ ...

ИЗОБИЛСТВОТО НА БОЛКАТА
Автор: Љубинка Донева, Р. С. Македонија
Няма някой
от нейната храна да не е вкусил,
а тя, хитро ...

Защо мълчиш и колко ли ще струва
навътре из душите да поровим?
Сърцето ми не иска да кротува
и делниците сиви все го тровят.
Че ти мълчиш, но моите въпроси ...

О, ти, която си
самата същност на нещата,
самата природа,
не мога да съществувам без теб.
Ден след ден, след ден ...

НАЧАЛОТО НА ЛОВНИЯ СЕЗОН
Тъй както зайчето пищи,
приклещено от невестулки,
и както птицата лети
след изстрела на пресекулки, ...

- Третото нещо чакам да чуя, Богдане! – продума Шуна и все си стоеше така – тъмна, далечна, забулена, без лице, без живот.
- Третото ли? – заекна Асан ага. – Има и трето, вещице! Искам всеки от вас тука, мръсни българи, да падне по очи и силата ми да зачита! Никой прав да не остане! Да молите, да пр ...

Първата любов е като онази любимата ти чаша, която се счупи. Онази чаша, която първоначално толкова ти хареса, че започна всяка сутрин да си правиш кафето в нея, която стана част от ежедневието ти и на която лека-полека спря да обръщаш толкова внимание, но все пак всеки ден използваше.
И с времето с ...

езиковата
чистота Света̀ е и
небесност вае
езиковата
чистота Света̀ е и ...

Изгубени в значения,
желания
и мнения,
заседнали в понятия,
лъжи и съзаклятия ...

Мисля си, защо не може
ей така да съм щастлив –
честно, искам, мили Боже,
тъп да съм и мързелив.
А ми казват, че съм умен ...

Моят Бог е за мен самота.
Моят Бог е високи скали.
Моят Бог - той не е суета,
ами мисли - добри или зли.
Моят Бог е сияйна зора. ...

Безкрайни планини, реки и язовири,
като че ли българският дух неспирно твори,
и вятъра погалва горската зеленина,
и духът разпръсква живота по нашите земи.
Крачейки в полета от шарени цветя, ...

– Опа…
Аделина изтърва междуметието с тона на сапьор, който е направил грешка веднъж в живота си. Защото внезапното пропадане от небесните висини до недрата на ада си беше малка катастрофа, откъдето и да го погледнеш.
Звезделин, който се намираше насред съвещание с верния си Баал замалко да се задав ...

Никой тук не ме закача.
Ех, че готино е днес!
Камиончето ще влача,
Ала с друг съм интерес.
Бабите стоят на сянка. ...

В измислен свят с измислени морета
те приютих. Подобно на Калипсо...
Но корабът (прегризал сам въжетата)
отплава. И започна да ми липсваш.
Вълните бяха с цвят на нетърпение, ...

З нам какво ми е мечтата:
н ощем скитам сред звезди.
а стронавт ми е… душата,
м ежду космоси лети!
щ ом порасна, аз ще стана ...

Мисъл за любов потискам,
за неземна красота.
И страня от Маша – искам
да получа свобода.
Но от взора ѝ пленен съм, ...

Обещавам!
Само на тебе Татко мой да оповавам!
Дори да бъда хиляди пъти предаван..
От калта ще ме повдигнеш, за да ставам!
Да продължавам! ...

Лежах неподвижен в леглото си, увит в одеяла като египетска мумия.
Втренчено гледах тавана на спалнята. Навън студеният февруарски вятър сякаш свиреше в спуснатите щори, все едно навън бе - 57 градуса по Целзий, в Оймякон може и да е, но тук в Атина рядко пада под нулата. Пада не пада под нулата, ва ...

Болест тежка ме налегна
буца в гърлото заседна
и душата моя се предаде
и на страха се тя отдаде .
Аз не можех вече да се радвам нито да се смея , ...

Спирките пълни
чакат ли, чакат както всеки ден,
изморени възгласи размиват мощта на вика.
Улиците линиите си разширяват,
едва едва побират бунта все още несломен. ...

Любов моя! Любов моя!
Няма друга като теб!
Душата ми е твоя,
душата на поета!
Ти единствена си и това ...

20 ИЗРЕЧЕНИЯ
Толкова съм самотен, че не ми се излиза от вкъщи.
Няма кой да ми каже на Главната тихо: – Здравей!
И морето започна напоследък, и то! – да се мръщи.
Вълноломът се сгърчи, опустя ми любимият кей. ...

– Ани, сигурен ли си, че си готов? Искам да кажа, това все пак е баща ти.
– Баща ми е лесен. Обаче ти как можа да ги наговориш такива на майка ми? Нищо свято ли няма за теб?
– Не те разбирам. Вместо да проявиш малко съчувствие, ти се държа с нея все едно ти е разбила живота. Някога замислял ли си се ...

Когато Утрото изплува
от хълма ведро и добро…
Не знам защо, но ми се струва,
че то е – чайник от сребро!
А Слънцето – ...

И днес изглежда, всичко е наред.
Светът по-бял е, сякаш помъдрява.
Събуждам се, поглеждам: – Точно пет.
А, ето те и теб: – Не "Слънце", не изгрявай!
Защо във този час, за сетен път? ...

В безгрижните дни на своето детство,
с авери играем безбройни игри.
Смях и шеги, забавление, вместо,
безкрайни проблеми, грешки, лъжи.
В онези моменти, дали си оставал, ...

Когато слънцето целува
със златните си цветове,
когато любовта танцува
тъй нежно в твоето сърце,
поискай всички обещания ...