Погледни, вътре в теб е духът,
той е рицарят в твоето тяло!
Призови го, ще прогони страха
и ще видиш любов, ще е в бяло...
Не посрещай деня с безразличие, ...

Песничката е забавно намигване към едно юридическо понятие, което звучи сухо на теория, но в живота често е повече от цветно. В нея един професор на преклонна възраст решава да изпробва „средство“, което, уви, не му върши работа. Историята е поднесена с хумор и иронични намеци по интимни теми - защо ...

Последните "влакове"... - С потеглянето им са се "затръшнали" всички "врати"..., с изключение на една - тази към настоящия "коловоз". Едва тогава осъзнаваш, че, както прекрасно го е изразил Джордж Сантаяна: "Животът е прекалено беден, за да не бъде безсмъртен"... Ето само миниатюрна частичка от това ...

1. Умната жена се надява на нормално глупав мъж... защото знае, че умни няма...
2. Вярата във феи в детската възраст на мъжете... с нищо не помага при срещата им с реалните вещици, когато порастнат...
3. Мъжката понентност е най-ярко изразена в разговорите на изцяло мъжка компания...
4. Колкото са п ...

ОСЕМ РОШАВИ ВРАБЧЕТА
... седем рошави врабчета
чоплят си коричка хляб,
лятото на заник крета –
капе старият хинап, ...

Като празна стая е сърцето ми,
изпълнено със твоето присъствие,
помня как звучи сърцето ти
в тишината шумна и на тоя ден!
И изпълнен с нищо, ...

Срещайки постоянно очите на Дявола
не на някое скрито,потайно място,
а те нагло,втренчено те гледат от огледалото,
късно е да си мислиш,че си поставен на тясно,
защото съзнаваш в този преломен момент, ...

Момичета „Сваровски“
в пайети, с тежък грим –
на глас четат Буковски,
Коелю, Братя Грим,
на ум не се зачитат ...

Приятелството не е само дар от Бога.
Приятелството всеки сам си извоюва-
дали с усмивка, нежна дума, топлота
с нежна прегръдка в танца на живота!
Приятелството не познава завист, злоба, ...

Сигурно няма нищо по-хубаво от това да си влюбен тийнейджър. Защото вярваш, че наистина знаеш какво е да обичаш някого и да бъдеш обичан. Но познаваш само хубавата страна на любовта. Само сладката ѝ част. Цветята, които купуваш с малкото пари, които си успял да изкараш. Целувките, изпълнени с чувств ...

Не знам сега какво съм аз.
Не знам дори и ти къде си.
Но между нас енергия трепти.
И няма повече въпроси.
В тишина на пълнота откривам ...

Над моето парченце свят,
завивка звездна – тъй красива.
Дори петлите още спят,
безсънието ми отива.
Септември броди вън нечут ...

ПОСЛЕДНАТА СВЕТУЛКА
Рожковите взеха да ръждеят.
Мокро рухо облакът кълби.
Блъска се вълната върху кея,
сякаш тръска кофи с малеби. ...

Притворих лявото око.Нима направих опит да намигна?
Трудно е да си пророк...Кой сънува словото му да стигне
хоризонта на бъден ден?Остава,онова което възкръсва
в душа на живот отреден:любов и милост да разцъфва!
Дано да е за жив късмет!Нали мъртвите очи не плачат? ...

В сърцето тихо пламъкът трепти,
невидим, ала светъл и безкраен.
Доброто в шепот нежно се роди —
то с обичта във вените ни живее.
Не в камък, нито в злато се открива, ...

ЕСЕННА ТЪГА
… вятър плажовете бръсне и тръстиките кълне,
просват се вълните – мръсни като черги за пране,
облаците чорлят гриви, дълъг дъжд ще завали –
покрай мен, все тъй ръждиви, скърцат острите скали, ...

В хербария на шумни градове
от делника животът закарфичен е
и чакаме смъртта да позове,
без друго няма време за обичане.
Навярно друга някак би била ...

Облякох си, пижамата нощес;
септември нощем не е никак топъл.
А сутринта, със Тракия експрес
аз тръгнах към морето и… Созопол.
Ще следвам, Аполонията там: ...

Училище любимо
Бързо литна лятото и ето
есента гората позлати.
Весели момичета, момчета,
свършват чудните игри! ...

Искаш ли да тръгнем без посока.
Ей така ‒ без път, без цел.
Да оставим времето да реши
на живота ни потока
дали, кога и накъде ще е поел. ...

Кротува крокодилът в тъмните води...
прекрит във тинята с вода тъй мътна!
Не мигва, даже с нищо не показва!?
Че наточил зъби... за ярост дива.
Жертви... кой ли ще изтегли къса клечка!? ...

В очите ти откривам светлина,
като звезда сред мрак и тишина.
Сърцето ми говори без слова,
че ти си моят дом, моята съдба.
Ръцете ти — прегръдка, вечен храм, ...

Текст от „Велесова Книга“ 5а-I
(художествен Превод)
Ето жертвата наша –
Мед* - Сурья за
Девет сили дадена. ...

Валеше... Ударите на капките бяха тежки. Толкова тежки, че „избутваха“ част от пръстта встрани. Ала човекът под дъждобрана копаеше, копаеше усърдно- така, сякаш животът му зависеше от това- разполагаше само с ръцете си и една чаена лъжичка- Няма да позволя да те намери! Няма да позволя да те нарани! ...

И все напират ми сълзите...
Защо се връщам аз назад...
И нищо ново - идват дните,
по малко все от мен крадат!
Избирам светове различни ...

Стояхме в центъра на зоопарка -
ти в роклята от черно кадифе -
до черната пантера - по-прекрасна,
а после и до тигъра свиреп...
До риса див и странно елегантен, ...

ТАТКО
... все по-добър, все по-смирен
със участта, че съм за кратко,
отнякъде слетя при мен
в съня ми снощи моят татко, ...

Когато ти съня ми тих открадна,
изсъска с глас студен и делови
съдбата ми – и зла, и безотрадна:
– Е, скъпа, щом ти стиска, то върви!
Не се замислих даже. Кратък миг и ...

+
Бих искал да летим във танца вихрен,
във такт красив, усмихнато метежен,
пред теб на колене съм с нежно цвете,
прогонвайки далеч страха суетен. ...

Желания трептят в тишината,
в надежда сърцето гори...
В очакване разтяга се светлината
между две мълчания.
Времето бавно на капки звучи - ...

Молба
Моля те Господи пази моята страна
България, най-красивата е тя на света!
Сега чуждоземците газят я с крака,
тъпчат я, мачкат моята бащина земя. ...

,,Прави добро!"-
казваше мама.
,,Лошите деца
са беда голяма!"
Лошите от махалата ...

И нека всеки божи ден бъде тъй необикновен,
с радост доброта далеч от нежелана суета.
Със страха си хвани се за ръка и впусни се в приключенческа игра,
и за чуждите слова навред нека няма място в теб.
Нека доброто да те води, греби от живота с пълни дози. ...

Те седяха в тясната кухня и чакаха да се разхлади. Бяха отворили вратата и прозореца за да става течение, но течение нямаше, а отвън все така влизаше същата жега и топлина, както от вчера. Съвсем същата както от няколко месеца насам.
-Казаха, че ще се разхлади, каза тя, като ритмично си повдигаше ро ...

Бедата идва ненадейно, без да знаеш,
не иска да е молиш, да се покаеш,
в тялото тя бързо се вселява,
силите човешки със замах отвява.
Пак съм между четири стени, ...

Училище,
ти обич моя!
В тебе
възмъжавам!
Училище, ...