Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 682 резултата
Ти сънувай
Затвори си очите!
Вън се спуска нощта.
Ти сънувай косите
на красива жена! ...
  229 
Пипалцето се стрелна, уви се около сивата нишка и я издърпа надолу към събралата се тъмнина. Сивотата се разтвори в мрачната течност, енергията от нея се освободи и след миг объркване застана на края на заплетената структура и се превърна в част от нея. Пипалцето отново се издигна и започна да пресл ...
  334 
Всеки следващ опит доказва,
че и най-големият провал
е само надежда празна,
която оптимистът още не е осъзнал.
Глупавата и болезнена шега, ...
  244 
Ти търсиш в мене днес надежда,
но аз съм цялата покрита с прах.
И цялата отвънка съм изглежда...
Скала. Не ме рони. Недей че пак...
Ръцете ми ще станат клони бели ...
  280 
"И аз предчувствах те наоколо,
както предчувствах пролетта.
По ударите на сърцето си
отмервах твойто приближаване."
Из "И все не мога да повярвам" ...
  402 
Ще разтопя времето с ръцете си
и ще престане да съществува.
Да ни наричат отнесени-
не виждам и не чувам.
Годините нямат значение, ...
  356 
Луната като сърп се е излегнала,
красотата й никому не е убегнала.
Прекрасна и мистична
и толкова приказно обична.
За мен е тя сбъднато желание и закрила, ...
  244 
Никой няма да забравим,
никой няма да лишим,
и на всеки ще оставим,
туй което му дължим.
Много сме получили, ...
  150 
Той ме обича. Неясно защо.
Аз му разбърквам неделите.
И съм добра и ужасна в едно
и съм капризна с вечерите.
Първо му плача, а после се смея. ...
  229 
Към моето дете
Толкова много обич
в сърцето мое се таи.
Щастие ми носиш,
с коя друга любов може да се сравни? ...
  295 
Госпожа Пембъртън държеше здраво юздите. Сърцето ѝ биеше лудо, тя постоянно се обръщаше и поглеждаше към задната седалка на файтона. Духаше студен нощен вятър и едри капки дъжд плющяха по покрива.
Дали щеше да стигне навреме? Приближаваше площада, някои от прозорците на огромните къщи светеха и на ф ...
  486  10  17 
По повод на напъните -
да се премахне от читанките
стихотворението на Иван Вазов
„Аз съм българче“
В жилите си ...
  274 
Шепа трошици отвън по перваза
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти ...
  807  11  27 
ЗАПИСАНО ВЪВ ВРЕМЕТО
Автор: Сенада Смаич, Босна и Херцеговина
Твърде малко е един век за рязане на паразити,
за трансформацията на ножа с издълбаните инициали.
Твърде малко е времето за обединяване на клонове, ...
  334 
  895 
Няма
Няма нежност.
Няма лесно. Слава.
Няма стихове.
Сърце не дава... ...
  308 
Греша - следователно живея.
Не бях другар и не ме назначиха за господин.
Единственото лошо на утрешния ден е, че идва.
Пешата ми кутия включва вече само задна скорост.
Закръглих осемдесет лазарника. ...
  524 
КУПЕТО, В КОЕТО ТИ НЕ ВЛЕЗЕ
На гара Каспичан не те видях.
Пустееха пероните на Мездра.
Започва да ме друса вече страх.
И ти ли от живота ми изчезна? ...
  431 
Зимата подари снежна усмивка
на лицата, на всички деца.
Скри земята под своята вълшебна завивка
и им подаде своята бяла, мека ръка.
Те я хванаха, яхнаха луди шейни, ...
  297  13 
Очите му изгаряха нощите ѝ. Там, в сънищата, присъстваше единствено той. Само тогава докосваше косите му, а телата им се притискаха в танца на любовта. Кожата му блестеше под лунната светлина. Сега отново бе пред нея- перфектен и недостижим. Морето галеше тялото, което тя изгаряше да докосне. Капчиц ...
  254 
Здравей Красавица омайна!
Блестяща в светлини небесни,
В червена топлина безкрайна
Биеща се в гърдит' ми тесни.
Здравей о Ти Девойка скъпа! ...
  404 
Имат ли свободен ден
мама с татко и мен
винаги на село се връщат
в милата бащина къща.
Планината утихва в здрача, ...
  438 
ГЛАВА ШЕСТА
СТРЕЛЯТ ПО ВЕЗИ
Европа
Швейцария
Зескенвил ...
  248 
Пред поредната спирала на отминалото време
ще пътуваме, товари взели, безвремие, неверие.
Всеки в нас поема една последна глътка въздух
с въздишка ще я пази да и вдъхне ново измерение!
С игривите закачки, на танцуващите крачки ...
  646 
Така е тихо, че боли.
Къде са шумните площади?
Осветени от зари...
От усмивките на хора млади.
А само черен дъжд вали. ...
  494 
О, СОЛЕ МИО!
… когато бях шейсет и шестгодишен – и остарях година след това,
и още помня – римите си пишех със стръкчета от лятната трева,
слънца рисувах с жълти тебешири в алеите на ледения парк
и надах се, че Бог не ще отсвири и мен подир поредния инфаркт, ...
  174 
Тя, душата, все ще чака...
В един цвят напролет,
с едно щурче във мрака...
И устни, дето не говорят.
Все ще търси... ...
  199 
Красотата за утре са моите мисли.
Добрината ли? Тя е въже за през брод.
Ако мога да почна, ще почна начисто
за идеите висши на моят народ.
Не на тия, които се борят за слава, ...
  176 
И показа си зъбите белите,
тази зима и с вой закъснял
на парченца разкъса неделите,
леден вятър навред е развял,
знамената на бяло безсилие, ...
  487 
  555  19 
  389 
  668 
Говори ми и не спирай,
приказка ми разкажи!
Грешно ти не ме разбирай,
в моя свят ме намери!
Говори ми, ще те слушам ...
  193 
С хаджилък модерен
пречиствал си бил милиардерът
съвестта:
прелитал попътно над
„Светите места“.
  132 
Във гората си летях спокойно,
а пред мене женска ярко свети.
Бе различна, пареща и знойна.
Тоз хормон да бъде триж проклети.
И обзет от страст необуздана, ...
  591  16 
След дълги седем години корабът най-сетне достигна целта, към която се беше устремил, но не по волята на създателите си, нито на пътниците. Звездата на Барнард беше червено джудже в съзвездието Змиеносец на около шест светлинни години от Слънцето. Около нея обикаляше мразовита планета от вида суперз ...
  296 
В САМОТНО-СИВА ТИШИНА
В живота си прежалих не една!...
И нея скоро ще прежаля, зная,
и пак в самотно-сива тишина
безспир потъвайки, ще чакам края... ...
  270 
  802 
  732  12 
  288 
Предложения
: ??:??