КАТО ВОИН
Автор: Стела Босилковска, Р.С.Македония
Като войн, който
от бойните полета се връща,
към старостта отивам, ...

Тази зима - край елхата,
Тати пак ми обеща
да заминем със колата
лятото на Арапя!
И през юни, щом завърших ...

Зад всяка своя дума съм стаена,
зад точицата мъничка се скрих,
перо от сова, недописан стих,
сърце едно – с размери на Вселена.
В куплетите ми лирата замлъква ...

Вярвам в единния Лев, Вседържител, Творец на родната икономика и на пазара в Димитровград, на всичко хартиено и метално.
И в едната Стотинка, дъщеря на Лева, Единородната, която е родена от Монетния двор преди всички деноминации: Номинал от Номинала, Мед истинна от Никел истинен, отсечена, неконверт ...

Нещата... които понякога мразя,
не са много лоши неща:
Клоуни, кифли - от боклуци се пазя,
по паяци гневно крещя!
Мразя ютии - не знам как се глади, ...

Разказвай ми сега за любовта,
притихнала до теб те слушам
и всяка топла нотка на гласа
е вятър в клони непослушен.
Разказвай ми, за песен на щурче, ...

Дали капризите на природните сезони и тези на душевните терзания се припокриват?Често се случва да очакваме, а очакването да нехае и да убягва, въпреки желанията.Тъй се случи през последното лято, което отдавна беше отминало по календарния си ред, но още дълго раздухваше с все сила пламъците на жега ...

Когато зажужат в главата мисли,
когато нароят се до безброй
и звукът безспирен те подтисне,
и малкото прогрес умре в застой.
На себе си щом станеш нетърпим ...

Аз съм "Ла", изтребител. И моторът ми форсиран
ръмжи със ярост злокобна.
Ние сме много - и жътвата ни ще е обилна.
Е, къде е фрицът прокобен?
Ето, летят.... И моторът ми веднага изрева. ...

Ти ли си, Нощ? Разполагай се, влез,
тъмният ъгъл те чака.
Пърхат уплашени мисли в кафез,
светят очите им в мрака.
Прилепи къртят с нокти звезди ...

Когато дойдеш за мен...
завладей ме изцяло.
Когато ме прегръщаш,
прави го с мисъл дълбока.
Когато ме докосваш, ...

Този опит за стихотворение направих, когато бях на 14 или на 15 години.
Сега го показвам след много фина “козметика“.
Шляпам, шляпам в кишата на февруари.
Капчуците плачат, плача и аз -
от баща си вчера ядох шамари, ...

Стъпките отекват бавно във водата,
на живота стъпваме отгоре с краката.
Дъждът се рони и покрива ни с емоции и страсти,
на своите бездънни желания ставаме подвластни.
Царуваме, пилеем смъртните си дни във нищета ...

Винаги, когато се завръщам в селото на баба, си спомням малката къщичка в която живееше семейството на бай Иван. Той имаше двама сина, Николай и Стефан. Съпругата му почина отдавна и цялата грижа по отглеждане на децата беше негова. Много трудности бе преживял докато пораснат и започнат да помагат в ...

Някой трябва да има вина -
няма сняг, няма дъжд, а заблуди.
Странно чувство (избяга сърна
и лъвът за любов се събуди).
Вятър песничка, кратка реди, ...

Над Милин камък вечер слиза, тихо.
Без вик и стон, и тътен от гърмежи.
Дъждът, снегът и вятърът изтриха,
следите кръв и прах от дни метежни…
Фатален изстрел в топла юнска вечер. ...

Комплекс „Клин-7“ се издигаше подобно на очукан и изкъртен паметник на логистиката от миналото. Представляваше стар товарен възел, строен някога за контейнери с реакторни компоненти и за съхраняване на редки метали. Днес там се складираше друго: контрабанда, координирана чрез страх и абсолютно подчи ...

Всеки тартор
прави Тартар.
Няма сборище
без оборище.
Животът е таратор - ...

Драга ми, Ленче
Я съм Ванчето Иванова от Големото село, ама преди три годин’ запраших за Сандански. Уж само да вида как живеят ’ората у нормалните градове, па ми ’ареса и там си останах.
Пиша ти, Ленче щото съм ти много благодарна за акъло, дека ми го даде преду има- нема едън месец.
Та тая заран, к ...

Едно такова гъгаво време, едно такова смринджаво...А аз, барабар Петко с мечките, насред цялата природна урбулия, съм си бил сгледа с Гана Общата, щото така ми подпалиха фитилите Керин Стоянчо и на поп Тома средният син - било ми време вече, не можело да съм вечния ерген на селото. Ей го, Гана хич н ...

Скот Боклука беше свестно момче, преди да почне да пие. Тогава, всъщност, и никой не го наричаше и така. Това обаче вече бе отдавно затворена страница от живота му. Сега той бе стигнал дотам, че храната му се състоеше в това, което намереше в кофите за боклук, или му бе дадено от някой Благочестив и ...

Даровете скъпи вземат
и отсичат ти крилото.
Тежко е да те зарежат
и да паднеш отвисоко.
В бивши страсти те се влюбват ...

Очи преглъщат необята
и сухо мигат пред света.
След хоризота на земята
върлуваше една война.
Тук бе неслучване и скука, ...

НАФОРА
Хлебарите на Господ са заети
да месят дъхав хляб – по цели нощи.
За тях не пише стихове поетът,
труда им философите не пощят. ...

Искам да съм твоята
никоя,
която смущава
нощем съня ти.
Твоята никоя, ...

Обичта има много лица.
Виждаш я в очите на дете,
в прегръдките на майка,
в целувките на любимия,
в разговор с добър приятел. ...

Глава тридесет и седма
„Среднощен вихър връхлетя света!
Земята „стри“, „подпали“ океана!
След него даже мисъл не остана!
„Попари“ всичко „скреж“ от пустота!... ...

Само още една чаша от "знаех си".
Със вкуса на "бях подготвена".
Замая ме, но "нали го очаквах".
Недоверчиво се качих "как ли посмях".
И може би аз сътворих мъглата, ...

Толкова е важна чертата!
Да не преминеш нечия черта:
праг на поносимост за лоша новина,
праг на осъзнатост, колко е условна тя!
Да не пресучеш въжето, ...

Две очи ме спряха зад ъгъла, до нас.
Прегърнаха ме топло и взеха ме със тях.
След това без памет изминах парк и друм
и всичко що почувствах, летях нанякъде без ум.
И носех се щастлива с мечти от цвят и аромат. ...