Не търся двор голям,
ни къща с много стаи.
Достатъчно е шепа място,
където тишината знае моето име.
Да чувам реката, ...

Край

/приказка в рими по Братя Грим/
В едно далечно царство – в зимен ден,
когато сняг се сипел от небето,
царица млада с поглед умилен
до прозореца си шиела. И ето – ...

Бе виран -
взе „Трабант“.
Страхотен варан,
готов за таран.
И стана курбан: ...

Размислите са мои. Но, ако ги споделя, може да се окаже друго. Може и други да мислят за тия неща. А, аз мисля за ценностите. Много модерно и някак абстрактно. Едва ли някой ще ме опровергае че, животът е най - висшата ценност! И въпреки това, той се жертва за други, по - маловажни ценности! Войните ...

Понякога животът се дели
на преломното "до" и "после".
Понякога оставаме сами
след удари, предателства и злости.
И срещите ни винаги са тук, ...

По Библия
на Българската Православна Църква -
Лука - 23-та глава - 34-ти стих -
„Отче! прости им, понеже не знаят, що правят.“:
небето нека се смили ...

Аз съм тук — винаги същото, винаги друго,
сменям цветовете си, както денят се сменя с нощта.
Понякога съм синьо огледало,
понякога зелено сърце на света.
Не ме търси само в лятото — ...

Гърдите ти са във горещите ми шепи
и чувстват се във тях, като в нов дом.
Езикът палав всяка ще усети,
ще ги облея после с вино към галон.
Така ме изкушават, тъй са свежи, ...

Вечер, когато всичко утихне,
и щурците си говорят с тишината,
над двора блещукат звезди —
като спомени от време, което не умира.
Там, където земята пази стъпките на дядо и баба , ...

Циганското лято… закъсня.
Мислех си, че няма да го бъде,
но ноември слънцето изгря,
пак нахлузих - ленени бермуди.
Барнах се и с риза с къс ръкав. ...

Разказ №2
Следсмъртна „разглобеност“
„Дори да не бе била краят, смъртта не би била продължение на живота, а само негова... постфактична противоположност..., нали?“
Разказвачът
I. ...

„Цветът на морето“
Днес морето беше зелено,
като спомен, що още живей,
като мисъл за нещо отминало,
но чака да тръгнеш към нея пак, ей. ...

И дъжд, и вятър навън - есен е,
тъй много дни, от тъга обзета -
у дома самичка съм, несретна,
със спомените само живея ...
За преживяното с обич време, ...

Юни
Лежим под сянката на идващото лято,
опрели гърбове о живналата твърд.
Мълчим
и гледаме небето, двама, ...

Глава 1
Когато я внесоха в спешното отделение, тя изглеждаше твърде крехка за този свят.
Младата жена се казваше Ева. Дори под болничните лампи — студени, бели и безмилостни — красотата ѝ прозираше през изтощението и болката. Лицето ѝ, бледо и неподвижно, бе обрамчено от сплъстена тъмна коса, която ...

Уж смирена съм, ала още по - дива,
твърдо решена да съм щастлива ,
уравновесена, ала и още по - луда,
нищо не прощаваща, щом не си струва!
Себе си нивга аз не предадох, ...

Белите контури на деня
в спомена за гръд и мляко
нашепват стъпки на душа
кълнала невинно плахо.
Шушнат в топлите си дрипи ...

Скрила Бабичка в торбичка,
пенсия едничка. Но Европа
гладна, завидяла за нейната,
паричка вяла!?
И решила да я направи ЕвроАтлантичка. ...

Не очаквай да лумнат пожари
или вик да прониже деня,
не очаквай гнева ми да пари
сякаш връх на нажежена стрела.
Не, не ще да изригнат вулкани, ...

А ние с Румяна си се харесвахме и обичахме, но по своему.
У тях, у нас се разхождахме полуголи, мерейки спортната екипировка. Само веднъж се застояхме така пощръкняли млади , здрави тела, но се уплашихме защото всичко в нас говореше, че се искат. Беше го хванала като щафетна палка, само че нежно, а ...

Разбирам ги, о колко ги разбирам,
самотниците - вълци са без глутница
Живеят там, накрая на Всемира,
в свой лунен град и денонощно будни са.
Обичам ги, о колко ги обичам, ...

Всички действия в живота,
Деяния, ритуали, работи,
Упражнения – са части -
Начин на живота те -
За човека определят. ...

Аз вече се намирам в тази възраст, когато истинският здрав сън ме напуска още по първи петли и след това трудно изпълвам със смислени неща времето си през деня. Най-бавни и отегчителни са часовете до шест, защото сутрините, макар и летни, са студени и предпочитам да лежа на топло под завивките. Боже ...

Часовникът отмерва гнездящата болка.
Полунощ удари… с разкъсваща тишина.
В празнотата на неприветлива стая
душата простенва, не понесла вина.
Паля свещ през горчива усмивка. ...

Изпуснатата чаша се разби със трясък
и няколко стъкла раниха пеперудите,
запуших със ръка събудения крясък,
студът пълзеше ледено във вените.
А въздухът тежеше от смълчани, ...

Има една пейка близо до нас, на която често сядам, когато се връщам от пазара с пълните торби. Трябва първо да изкача нанагорнището по улицата, после ме чакат още стълби и накрая – петият етаж на блок без асансьор. Пейката е междинната ми спирка преди предпоследните стълби. Явно блокът е построен на ...

Има някой среднощ да потърси очите ти
и да помни смеха на луната през юли,
да дочува дъжда, да мълчи, да не пита,
да се спъва обул на живота цървулите.
Има боси човеци и неми въпросчета. ...

1.
Предвиден дефект,
заложен в проект,
изпълнен в обект.
2. ...

Прекалената тишина в колата
може да убие удоволствието от пътуването.
Малко шум — двигателят, музиката,
дори смехът на пътниците —
те кара да се чувстваш жив, ...

Нощта е страст... но също, престъпление...
Любов и смърт танцуват под луната,
а тя не е надежда и спасение,
а само зрител ням във тишината.
И затова е всичкото това, което не е - ...

Запалих свещ от истинските, дето
сама ги прави баба във сахана
от черен восък и фитила, взет от
памучните конци на калмукана.
И тази връв памучна се разплита ...

Разказ №1
Дигитална самота
„Може би „сепването“ не е привилегия на съзнанието? Защо да не допуснем, че може да се случи и поради калкулирано... празноцифрие?“
Разказвачът
I. ...

Тишина. А в пространството спомени.
Как боли и се рони душата...
Тя в прегръдка дълбоко таи
изтощена вика в полумрака.
А пък после от рани крещи, ...