Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 595 резултата
Д И Л Е М А
Всички ние лека-полека
пътуваме към неизбежна дилема...
Като възможност това е отдавна предречено
и неизбежно е,ако в ръце не се вземем. ...
  454 
Той почти не ми се усмихваше
и не зная дали беше тъжен.
Не разбрах дали някой му липсва,
или някому с нещо бе длъжен...
Беше тих и самотен по избор, ...
  269 
Как да стигнеш до "хвърчащите" хора
"Как да откриеш хвърчащите хора, ако нямаш криле за мечтите си"
Ивайло Диманов
Как да стигнеш до "хвърчащите" хора,
ако нямаш мечти като техните, ...
  331 
/на най-добрия хореограф... за мен/
За теб… от всички нас с любов,
/обичащи духа свободен/,
словата са за благослов,
дошли от корен самороден. ...
  314 
МЪЖЪТ ОТ ЗИМНИЯ ПЛАЖ
... каква хрущяща тишина,
и стъпките ми гълта плажът,
и тук-там слънчеви петна
на дъх от мене – се покажат, ...
  173 
Мила, как да те видя желая,
по бузите да не текат сълзи!
Много болка има, иде края,
ще вехнат кокичета и рози!
От живота тъжен съм огорчен, ...
  912 
В тайна вплетен ден,
умислен е светът.
С море от мисли в мен
търся смисъла отвъд.
Безтегловност, тих копнеж- ...
  433  10 
ПРОКЛЯТИЕТО
(Не завършена поема от Борис Златев Георгиев)
Живял бе нявга един момък,
На слaвен род бил той потомък
И имал той гъст буен мустак, ...
  482 
Трябва ми толкова малко-
спомен като речно камъче
скрито в роклята на реката,
смях на дървета,
които говорят помежду си, ...
  350 
  471 
Не научих живота и моите плахи мечти
да отпиват от слънцето изгреви като приятели.
Не привикна да пиеш сълзите ми бликнали ти.
Но тогава защо от ребро ме извая Създателят?
Бе от Господ избран и от чистата обич призван, ...
  763  10  11 
Фарс
Излишни са сълзите след смъртта!
Излишно е и даже опелото!
Човек си тръгва сам към вечността
оставил тук и злото, и доброто! ...
  222 
  517 
  536 
РИСУВАМ КЪЩИЧКА С КОМИН
... понякога, когато съм самин – и струва ми се, че ще полудея,
рисувам малка къщичка с комин, и есенното слънчице над нея,
пътечката към близката гора, цветята покрай кривата ограда,
и искам в тази къщица добра с теб да живея, мила моя Влада! – ...
  186 
Потънах аз тъй бурно във мечтите,
Сляха се за мене нощите и дните
Ах, как не искам пак да съм сама...
Изгубих си спокойствието и съня
Ах, как не искам пак да страдам… ...
  545 
Уморена от битки, от неспирни войни
със горчилка преглъщам, във гърдите тежи.
Защити ме от мрака, невъзможен мой свят,
претвори ме отново в раннопролетен цвят
Облечи ме във черно, със дантели, с корсет, ...
  247 
Усмихни се!
Днес е нов ден!
Вчера вече е история!...
Забрави за всичко, което беше...
Отвори очите си, за което ще бъде! ... ...
  330 
Актриса за „Оскар“
Шекспир е казал, че целият свят е сцена, а ние сме актьори в него.
Ема от квартал „Пролет“ бе актриса от театъра на живота и от сутрин до вечер играеше бляскави представления.
В понеделник будилникът иззвъня точно в седем и бившата гимнастичка скочи от леглото, облече се бързо, св ...
  407 
Твоите думи за мене са сладост -
приказка, която децата приспива
Любовта не трябва да минава за слабост
Ела ми в прегръдка да те направя щастлива
Най-добра си из цяла Вселена ...
  416 
АЛХИМИЯ НА БУРЯТА
Пресях мъглите в плитката река –
заплетох се сред жилавите гръсти.
В съня си бях протегнала ръка –
очите ти по изгрев да покръстя. ...
  260 
Отвън тишина,
а в очите имам бури,
в сърцето камък
и в стомаха пеперуди.
Настъпи време ...
  198 
Кой мъничкото семенце ще спре,
то тихо носи съживителния сок.
Разчупва с тънкото си стъбълце
пръста корава, скрития живот.
И буците разронени отстъпват ...
  278 
Малко коте играе на двора,
Бяга, подскача – няма умора.
После в скута на някого ляга,
Гали се, мърка – така му приляга.
Топчица малка легна за дрямка. ...
  639 
Психиатърът доста време убеждаваше пациента да вземе таблетката, която щеше да изчисти шизофренните му видения и успокои душата.
Пациентът не вярваше, смяташе, че му дават отровна таблетка.
Накрая докторът реши да даде пример, взе хапчето и го глътна…
И пред очите му пациентът бавно се разтвори във ...
  298 
От преди времето...
и отвъд вечността🪽
"Защото си ми под лъжичката,
и винаги те нося с мен.
Създадох те отвъд привичките, ...
  648 
На хиляда мили огън запали,
пътя дълъг към дома да освети.
Аз върху комета яздя,
диря дълга да оставя
Тежи ми като камък да мълча, ...
  826 
  494 
Слънце проблясва за кратко отнякъде
над старо, изсъхнало, кухо дърво.
Снегът се мотае, подмятан от вятъра.
Добавя в косите ми още сребро.
Край моите стъпки - ята от кокичета ...
  320  11 
"По-късно" вече може да е късно,
"по-късно" значи никога /дори/.
И Кармата все носим си, и Кръста,
под тежестта нерядко ни боли.
Затуй сега е времето, сега е - ...
  376 
Анаконд Петров потъна в огромния си фотьойл и започна да медитира върху миналото си.
Н А У К А
М Н О Г О
У М Е Е Т
Г И Т И К ...
  319 
ПОЧТИ ИНФАРКТ
Само̀, забутано селце.
Дори на картата го няма.
И път без изход и без цел.
Три псета лаят покрай дама. ...
  508 
Ще замълча когато ме нарочат.
Ще стисна зъби, нищо, че съм прав.
Орисан съм за подлост да ме сочат.
От истините, всички ги е страх...
Не мога да си трая. Лоша орис! ...
  321 
Да знаеш кога му позвъниш след полунощ в един
да се отзове и той е само един
"Темная ночь, только пули свистят по степи
Только ветер гудит в проводах, тускло звезды мерцают"
и знаеш той ще е там.. ...
  275 
Зад маската... се крие друга маска...
Зад нея също и това си е парад...
Без тях? Недей човека стряска!
И той не знае отговора, брат...
Отдавна е загубил ориентация, ...
  257 
Отново
Отивахме със теб на среща,
но се разминахме, уви,
и стъпките ни продължиха
сами по грешните следи. ...
  464 
Бездната която шумно зее насред царския ми друм
постлан с дълбоки пропасти от нощното мъртвило
поредна вечер пълня с пепелта на обгорял тютюн
чийто дъх превръща ме в ковано майсторски кандило.
Сновейки в аромата на катранените изпарения ...
  178 
В Е Ч Н О С Т
Кога свършва това,което не е още започвало,
къде са сенките на не проявената светлина,
как се прехвърля информацията от почвата
и оформя архива на новите семена? ...
  540 
Разказа е преведен от руски език.
ГЛАВА 3
Шаманът и демонът заминаха с Дея за апартамента ѝ. По целия път дотам тя трепереше като след студен душ. Беше очевидно, че се страхува. Максим го забеляза.
-Какво правиш? -Запита момчето, смеейки се.
-Да, не знам, все още ме е страх... -отговори момичето. ...
  404 
ЕДНА ЦИГАРА ВРЕМЕ
... тъй както си вървях по тротоара, самотен във припадащия здрач,
допуши ми се изведнъж цигара – и спрях един случаен минувач,
извади той пакета – и почерпи, и казах му: – Благодаря ти, брат! –
приседнахме си като двама шерпи, ни той бедняк, и нито аз – богат, ...
  195 
Предложения
: ??:??