Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 072 резултата
  314 
не съм психолог
Родна кифла се залюби,
с украинец този път!
Вкус и мирис тя загуби,
куцаше й и умът! ...
  624  18 
Не беше лято. Като се замисля... и есен не беше... пролетта не бе дошла... а... зимата.
Да... може би е било зима. Все пак ми беше студено... и горещо... и тъжно и... имаше дървета, и цветя, и трева, и кладенец в росата.
А облаците бяха бели, невзрачни, красиви, пухкави, черни, буреносни и...
А живо ...
  554 
Две съдби на пътя срещнах,
нелепо тръгнали от този свят.
Навярно станала е грешка.
Ан и Ангел - легнали са в прах.
И скитат се сега по пътя ...
  168 
ИЗПРАЩАНЕ НА ЕСЕННИЯ ПРИПЕК
... листопадът тихо си окапа, вехнат – голи, старите липи,
котаракът кротко ближе лапа, търка си очите – пак ще спи,
в двора две прегърбени смокини свеждат се над припека златист,
вятърът подкара Бокерини, сетне метна Шуман, Григ и Лист, ...
  211 
Дядо Коледа, нощес се сетих,
че трябва малко да те улесня.
Ти знаеш колко съм коректна,
за спънки няколко да те предупредя.
He чакам да се спуснеш през комина. ...
  242  14 
За да няма скука, зимата
поразкърши микроклимата
и нахлу със шум и трясък.
Абе, с пълният си блясък!
Поваля обилен сняг, ...
  495 
Об(л)ичайте се денем и нощем.
Об(л)ичайте се вътре и вън.
Об(л)ичайте се, може и още!
Об(л)ичайте се като на сън.
Студеният вятър погали косите ѝ, ...
  187 
Глава седма – за разните бандити, дето ходят по къщята
Ей така – думам си туй-онуй, фантазирам си и съм стигнал до дома. А наоколо вече мръква. И стомахът напомня, че съм още човек. Поради което се прибирам и сядам уморено в кухничката.
После се отпускам за нормална почивка. Но не би!
На вратата се ...
  287 
Благодаря ти за подкрепата, Любима,
във този тъй непоносим период.
Благодаря ти, че до мен те има
и си опората ми в грозния живот,
във който за пореден път видях, ...
  507 
Коментар написан от мене вчера ме подсети за една стара история, която бях забравила. Мой приятел периодично решаваше, че ще бъде фермер. То не бяха нутрии, копринени буби, пилета... Големи планове, подкрепени с изчисления и чертежи, които обсъждахме по цели нощи и реализация клоняща към -1. В описв ...
  581  12 
Беше време, когато живеехме
без да бройм часовете, дните , годините
Беше време, когато
дните, сезоните и годините
ни се струваха дълги! ...
  247 
На чомп е колелото, а на ток
обувката – искри изпуска.
А подът на колата е висок –
през нива неожъната препуска.
Защо прелита на зигзаг ...
  283 
Танцува по струните лък на цигулка:
Табун от коне, препускащ в поляна.
Детски смях бурен и скърцаща люлка.
Любовни сълзи - поредна измама.
Полет при вятър на есенни листи. ...
  218 
Аз те измислих,
дори те сънувах,
и някак наивно
за тебе бленувах.
Не бързах, не търсех, ...
  417 
Аз пред тебе коленича
Българска земя прекрасна,
В теб и в себе си се вричам:
Горд със тебе да израсна...
Да пребъде твоят корен, ...
  417 
Аз ще те обичам и с бодлите,
ей такава - истинска и нежна.
Аз ще те обичам и с бодлите,
защото ти си моята надежда.
Защото ти обичам аромата, ...
  211 
И какво като нощта е блудница?
Нали има светулки в косите!
Нали прегръща щастливо звездите
и говори с Луната?
И какво като нощта е блудница? ...
  319 
Спомням си, че като дете в предучилищна възраст моята баба /по майчина линия/ започна да ме ограмотява в областта на числата. Научи ме какво означават неща като най-голям общ делител и най-малко общо кратно на две числа и как да ги намирам. Научи ме също да събирам дроби, привеждайки ги към общ знам ...
  741  10 
Любовта не може да се скрие,
не може и да се отрече.
Но тихо, много тихо нашепва тя,
и може да бъде толкова тиха.
Тази любов, която от клетката ...
  545 
Слънчо в утрото се крие,
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е есен, пък е мраз, ...
  276 
Когато огънят на спомена те топли,
със съчки от най-силните мечти,
а пухкавият сняг на Истините
над сивите илюзии вали...
Когато се усмихваш на съдбата, ...
  256 
Тишина... най-тъмната материя.
Навява страх, студ, самота...
тъмнина, борба за оцеляване.
Като камбана в мрака тя звъни.
Огън, пламък, тишина... ...
  204 
Не знаеш колко силно те желая
и как се взирам в сивата тълпа
дано сред всички тях да те позная,
повлечена от тъмната вълна!
Очите ти останаха в душата, ...
  482 
Докато не подмениш старите изгнили дъски в живота си, то той ще скърца.
  200 
Музика и текст: Александър Кузнецов
Аранжимент : Б. Иванов
Български текст и изпълнение: Геновева Цандева
Това е песен , която беше един своебразен подарък за автора на песента , за неговия рожден ден. Мисля , че стана добър подарък.
  695 
  451  10 
МАЛКО ДЪРВЕНО ЧОВЕЧЕ
... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,
не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,
и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,
не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво, ...
  170 
Днес нямам за даване,
и за вземане нямам…
Дадох всичко –
до смърт заболя…
И снегът ме разбра, ...
  244 
Оказа се, че в крайна сметка,
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...
  196 
  778 
Струи от кичурите шоколад
и фина прелест в лед гори,
разстила ангелът крила над ад,
во веки твойта хубост да цъфти!
И вече дяволът сломил, ...
  261 
  403 
АВТОГРАФ ВЪРХУ ЛЕДА
В казана бърка циганинът Рафи.
Върти Луната тънък ятаган.
На топло под юргани и чаршафи
градът отдавна спи като заклан. ...
  168 
Нестабилна обстановка,
както вън, така и вътре в мене.
Сняг натрупва като в постановка,
а дали остава сухо в тебе?
Пътят е непроходим, ...
  179 
Загадъчно промъкваш се в тъмнината.
Звезди блещукат покрай теб.
И бледо-жълта ти е светлината…
Обожавам твоя силует!
Отново поглеждам те на 28-мата нощ. ...
  178 
Смисъл с мисъл за какво и защо
губя те, а медицината е напреднала,
кой век сме, мисля, че сме по-зле.
Вярвам, забравям, уповавам се на Тебе,
боря се да не мразя, не наранявам, не завиждам, НЕ лъжа ...
  234 
Често излизах навън
Предпочитах дъждовно време... с лек примес на сняг...
Някак е... романтично.
Често излизах боса, но задължително слагах на ръцете си ръкавици. Мама казваше, че ще настина, но аз... обичах да чувствам дъжда с нозете си.
Вървях две преки натам... после сядах на пейката, слагах ръце ...
  255 
На туй безхаберие вече стига,
не е виновна майката природа!
Ново бедствие тука пристига,
че много неща са ни гола вода!
Прост народ – слаба държава*, ...
  647 
Колчем прелест
И любов съединят се,
Чудо е денят!...
  592 
Предложения
: ??:??