Пак ръцете ми връзва мъгла,
ситен дъжд сред косите ѝ (спи ли?)
Вятър спомня, какво съм могла,
колко мога и имам ли сили.
Спри за малко, ти луд-полудял, ...

Ако свой те презре във очите,
ако чужд твоя свят разтревожи.
Зла разплата недей предпочита.
Не постъпвай така, ако можеш.
Не постъпвай така, ако само ...

Нейните устни:
нежни и червени…
Косите ѝ:
огън и пожар!
Прегръдките ѝ: ...

Домашен телефон - такъв със жица,
безкрайни разговори, струващи стотинки,
и ние с тебе - две дечица -
не брояхме думи-песъчинки.
Стар телефон във прашен склад, ...

ноемврийски дъжд
чудат - не тропат капки -
а барабаня̀т

С теб сме приятели,
а аз те мисля постоянно.
С теб сме приятели,
а ме влудяваш тотално.
Сънувам те нощем, ...

Първата грешка, която допуснах беше да запомня фасадата на хотела ни от фотката в интернета с цел разпознаване. Аха, червена сграда, ясно се откроява. Да, ама в Стокхолм половината сгради са от гледжосани тухли, сиреч червени. Та първата разходка беше от не плануваните, затова пък с куфари в ръка.
С ...

Аз съм пусто поле с изгоряла трева.
Аз съм път, който не води никъде.
Аз съм кладенец, в който няма вода.
Аз съм мисъл обречена на скитане.
Аз съм бледа луна без небе. ...

Към мене ти недей да лазиш!
Поне достойнство ще опазиш.
Аз отритнах те с охота.
А бе, гледай си живота!
Мислиш, че като се кланяш ...

Отпихме по глътка вито. Очите ни се опитваха да ни изучат или да направят сравнение .
-Ех, разбягахме се по света - вяло започна Румяна - И сега като ги гледам бившите съученици, как винаги ентусиазирано говорят за младостта си,... затова попитах
'' Кажете нещо за децата си, за вас знаем ''
-А ти къ ...

Тичам след тебе, Време.
Знаеш, че вечно бързам.
Пак ли година ми вземаш,
в твоя вързоп завързана?
Аз за подпалки събирам ...

**Дали е днес или пък утре,
защото вчера е преди —
аз все така ще те обичам,
дори това да ми вреди.
Понякога се замислям — ...

Всеки си има уклон:
детко - да хрупа бонбон,
властник - да седне на трон,
маймуна - да рипа по клон,
военен - да стреля от дрон, ...

Само мен нощта ли ти отнема?
Липсва ли ти малко топлина?
Как ли в тишината се съвземаш,
бродиш ли в чувства – долина?
Спомените капят ли безшумно, ...

И пак и пак срцето ми зборува
Тивко
Ко дожд на прозорец да чука
Зошто те нема
Зошто си далеку ...

Виждаме го в двете грейнали лица,
на двама влюбени, мъж и жена.
То е дошло при тях, чакано всякога,
довела го е със себе си Любовта!
Щастието винаги обича тишина, ...

Градът издиша тежко след залеза,
сякаш цял ден е тичал след мечтите ни.
По улиците пробягва онзи гаврош —
вечно бос,
вечен бунтар на съдбата, ...

наглостта на власта?
Докога все ще спим,
докога, докога?...
Докога ще сме слепите?
Докога едноок, ...

Дядото вървеше бавно по тротоара, влачейки крака в тъмносини гумени чехли, които явно му бяха малко големи, защото при всяка крачка се чуваше кратък шляпащ звук. Облечен беше в жарсено долнище на пижама – лилаво, на големи бели точки, които изглеждаха белезникави на светлината на ранното юлско слънц ...

Ти беше въздухът за мен
и нужен бе ми да живея.
При всеки изгрев уморен
дъхът затихва и не смея
да вдишам теб за изгрев нов – ...

Има жени, които тичат вечер докато дават Ергенът.
Същите, преди са гледали Ергенът от скука, докато мъжът им в другата стая под претекст, че му е лошо или е уморен, си пише с поредната eternal.
И колкото жените да доказват, че могат
да плетат,
да готвят, ...

Разказ №3
От любов
„Любовта е универсалният „убиец“. Какво може да убива по-пълно - и по-безвъзвратно - от нея?!...“
Разказвачът
I. ...

В тъжните сиви есенни дни
моята мъка виж, погледни,
моите ядове горчиви, болни
на фона на птичките волни.
Ще се върне ли светлината в нашите души - ...

Тишината вали напояващо,
попивам я с всяка пора,
в мен е облачно преобладаващо,
метеорологична умора.
Гръмотевично ми е и буреносно, ...

Животът ли? Щом имам само него,
отдавна вече не изпитвам страх.
Без маска, предразсъдъци и его,
живея, както някога живях.
Съдбата ли? Прегръщаме се, ето ...

Рядко съм се чувствала свободна
и да ценя свободата съм способна.
Да бъда себе си, без да съм комедия,
това ми дава сили, приток на енергия.
О, колко важно е понякога да можеш ...

По тъмна доба ставам по-красива –
окичена със сенки, в полумрак.
Калесана от улулица сива,
на чело с вещерски сакрален знак.
Къде съм тръгнала, дори не зная, ...

Костенурка уморена на финала се яви...
е, видяхте ли, че мога, даже само със лъжи
да премина първа през затворени врати.
Моята черупка свята мен ще извиси.
Струпаха се папараци, много... ...

Щом над покривите вечер се смрачи
и бавно светлината приглушее,
в нивите се чуват първите щурци,
а вятърът игрив в житата пее,
по улиците бавно плъзва тишина. ...

На деветнайсетия ден от месец март в две хиляди и двадесетото лето подир Христа на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял порталния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а тряб ...

Вали, вали, вали…
Отново вали.
Отново боли!
Затрупай, сняг,
всичките ми мечти. ...

"Коя е твоята чудна страна,
къде първото мляко си пил,
коя е твоята опора, светлина,
кой е твоя роден край мил?"
България, България е таз страна, ...

Не търси любов, която нямаш сили да задържиш.
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...

Не ти казах май никога истина.
Не можах да накарам сърцето си
да натисне по струната искрена,
да протегна към тебе ръцете си.
Не ти казах на нуждата срока ѝ, ...

Днес тръгнах без посока —
просто с вятър под ръка,
и всяка мисъл по пътя
се стопи като мъгла.
Не търсих нито истина, ...

Бяла спретната къщурка,
дворът чист – без буренчурка,
дето Наско ще копае
и зеленчук ще разсадя.
Отпред две коли наредени, ...

Как ли е нощта ти, все се питам
в малките ѝ тихи часове.
Давя се в мислите покрита,
тъкмо ме спохождат без лице.
Хладна ли е – колкото камина, ...

(не е разказ, нито пък философия; не е и поетична миниатюра, а още по-малко — модерна притча)
Да умееш да жонглираш по ръба на черния хумор не е болестно състояние, а е вид виртуозно балансиране на въже — а-ха да паднеш отвисоко на земята и да се пръснеш като балон с фекалии, но не... не падаш — и с ...