Имаше храм, в който се молих.
Не зовях правилно Бога и за това ме изгониха!
Вратата след мене затворих,
мисля, че така ме загубиха!
Чувах свещите как пукат, ...

Точно там, където всичко е едно
и едното е основата на всичко,
отсъства редно и нередно -
само смирение тихичко.
Там, където любовта е цяла, ...

Село Дрен
Едно хубаво село в планина Верила,
очарова ме и стопли моята душа!
Хората добри и както някога отзивчиви,
дворовете и къщите им спретнати, красиви! ...

Старех се доста време да не обръщам внимание на новините за чудотворната икона на света Богородица Хавайска мироточица. И днес попадам на официално съобщение на сайта на светия синод, как патриарха е отслужил литургия заедно с въпросният Нектарий, май в Ловеч ( Иконата е на турне) и как иконата изле ...

Не ти подхожда да си в тясна рамка,
че твоите дух и чар ограничава.
Портретът ти усмихнат е, пленява -
и дълго взрян аз в теб потъвам в дрямка.
Вълшебница си бяла на платното, ...

Не ти подхожда да си в тясна рамка,
че твоите дух и чар ограничава.
Портретът ти усмихнат е, пленява -
и дълго взрян аз в теб потъвам в дрямка.
Вълшебница си бяла на платното, ...

Пацифист съм по душа – последният човек, който би давал акъл на другите. Но понякога и на мен ми се иска да сложа своята щипка сол в общата манджа.
Затова им проговорих от сърце. Без задни мисли. Без лоши намерения. Просто искрено.
А те... пак затегнаха колана около кръста ми.
"За твое добро!" – каз ...

Мина месец, после два –
преживявам аз едва.
Джобът и стомахът – празни,
и мухи налитат разни.
Аз отпъждам ги – отлитат, ...

Омразата изгаря ме. Напалм
по вените ми слузесто се стича.
Сърцето ми е демоничен храм,
то не иска (и не може) да обича!
Омразата е силата, с която ...

Всеки има сила да преодолее трудности. Малцина са тези, които преодоляват себе си.
Умът е способност да научиш себе си на глупости.
Реформа наричаме онова, което е изгубило съдържание, а не форма.
Определяме като въздържател този, който не се държи като себе си.
Всичко има смисъл. Смисълът няма нищо. ...

За общата хипноза закъснях ли
или въобще не съм разбрал за нея?
Под лозунги, сред речи и сред факли
едва ли, да наваксам, ще успея.
Забави ме в друг сън онази фея ...

Властимащите смята, че вече
не е време за народно вече.

Защо си толкова красива?
Защо си толкова прекрасна —
дива ружа,
от приказките самодива?
С каква хитрост, ...

Аз не търся съвършенство. Търся човек, в когото да намеря "дом." Прегръщам го и знам, че съм у дома.
Човек, който няма да ме кара да се боря за място в живота му, а ще ме държи там, защото сам го е избрал.
Защото любовта не е в това да можеш да имаш всеки. Любовта е да можеш да имаш избор. И всеки д ...

Под зноя августовски стенат сухите треви,
опърлени от огънят те сякаш викат.
В гърдите въздухът горещ неспиращо боли,
подобно стъпки на изгнаник скитащ.
Човекът знае, както огънят да сее нищета, ...

Тъмнината тихо изгрява
и обгръща вредом града.
Никой вече навън не остава,
щом приижда глухо нощта.
Плъзват сенки по всички фасади, ...

Тръгни си!
От сигурността на кухите прегръдки
От спомена за глупавото щастие
Тръгни си!
Не взимай нищо с теб! Без сувенири ...

Не разбирах, че това игра е,
в която няма правила.
Аз истинска с тебе бях.
А ти актьор със сто лица.
Използва твоя реквизит. ...

На проза обръщане в поезия е трудност
и вършат я малцина;
в проза обръщане на поезия е глупост
и правят я мнозина.

Един несправедливо бил осъден,
но за статистиката ни какво е?
Един измамник някъде разбърква
кое е чуждо и кое е мое.
Един на улицата бил пребит, ...

Вълна́ целува пак прибоя...
Аз съм твой, а ти си моя!
За миг, за два, за три...
Поспри и с целувка ме дари!
И раят ще бъде на земята! ...

Стоя пред утрото още неродено,
а то ми обещава светлина.
Но колко пъти бъдещето
се оказва вчерашна мечта?
Човекът все към утре се протяга ...

Слънчев нож разсича тъмнината,
буди ни от краткия ни блян.
Пясък става времето в ръката —
всеки миг е вече разпилян.
Нощ памучна бавно си отива, ...

Сърце от слънце – жар и плам,
душа – мелодия в захлас.
Изгаря нощем с метеорите.
А дните ги проспива сам,
и тъжен август. Май за нас. ...

Моят дом е моя крепост
със блиндирани врати.
С две аларми под паркета
и с бронирани стени.
Всеки вход ми е с решетка ...

''
Задрямал съм на сянка под чадъра, ами морето се плиска приспивателно, мириса на плажно масло те опиянява, тоя, дето викаше '' Царевицаа, сладка царевицаа '', не се чува. Тишина и спокойствие.
Унесох се. В ушите ми мелодията и съчиненото от мен '' Лятно времее, слънчево времее..Риби скачаат, живот ...

Съвършенството
То е извън обхвата на всички утвърдени списъци на догмите
за периоди отминали,настоящия и всички предстоящи,
то не се побира в рамките на никакви норми,
то е в основата,в центъра и в безкрая на Непостижимото, ...

Всеки се мисли за поет
Всеки се мисли за голям поет.
С рими и без рими,
с малко изкуствен интелект.
Всеки става оригинален поет. ...

СЪБИРАНО от тук-от там, но без посредничеството на АI.
''...---...Блаженно се изтягах под чадъра и разглеждах изпод вежди подвижните бански разноцветни костюми.
Ех, снощи се закачи една мацка,...секс, та секс.
-Хубаво госпожице, ама нямам възможност...
-Е хайде, колкото можеш, аз ще ти помагам. ...

Дявола ни изяде и сега сме в корема му,
ебем си майката и пишем поемите му.
Аз и Г. Мишев зеленеем в световния ад,
аз знам дъното, той познава остатъка- свят.
Моят приятел слага шала си шит на жълто канапе, ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава тринадесета
„Северна зора“
Преваляше средата на есента, когато 300-членният Ангарски събор бе свикан за пореден - вече осми - път в рамките на този оборот. За разлика от предишните 7 обаче, сега Салк настоя в заседанието да участват ...

Как
да обясня на идиота
неща, които трябва да узнае?
Прекрачил парапета на балкона,
"Ще скоча - вика, - ...

Преди да пусна епилога на пиесата за одобрение, ще ми се да напиша няколко реда пояснение.
Изкуството и естеството - искаше ми се естеството да разглежда въпросите относно творчеството и творението, създаването. Озадачих се, когато разбрах, че сътворението е най-често споменаваната тема в изкуството ...

На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.
Но разнищваше вятърът кръпките сприхаво, ...