Във грубата прегръдка на гората,
прерязано от каменните вени,
едно последно къстче от земята,
разтърсва ме в българските гени.
Тук всичко ми мирише на история ...

Бях си обещал смъртта
Бях приел идеята
Че в даден ден
Ще се спася
Готови бяха моите думи ...

Всепроникваща омраза.
Потоци кални отнасящи света.
Загиват родове, подобно жаби
и родолюбието е унилата тълпа.
От тинята на Ганг ...

Мога и така да те обичам,
светъл път осъден на забрава.
Стръмен, каменист и нетипичен,
и по който никой не минава.
Път по който никой не минава, ...

Искам
Как искам навън да е снежно,
над мене безспир да вали,
да тръгна по бяла пътека,
да следвам красиви мечти. ...

„Зима или пролет?“
Времето не може да се реши,
дали е зима или пролет, не се знае.
Сняг на земята, слънце в небето —
не знаеш какво да облечеш, ето! ...

Беше слънчев есенен ден, но не ме радваше... Повече от месец не можех да се освободя от жестокия стрес, след като моят съпруг внезапно почина... Понатоварена с две големи чанти - пазарска и дамската ми чанта, на спирката в края на Старата главна, чаках тролея... На пейката бях сама и наоколо нямаше ...

Разказ №17
По повелята на вожда
„Политиката е за ония, дето знаят как да се забавляват с нея. Станеш ли взел я на сериозно политик..., спукана ти е работата!“
Разказвачът
I. ...

В модерният свят, в който живеем и особено в информационните технологии има една често срещана дума, а именно демон. Да, може би не знаете и не сте се замисляли, но тя се среща почти навсякъде. Програмите, които работят невидимо, зад кулисите на операционната система, без да се появяват на екрана, б ...

В средата на мечтите съм се спряла,
на мостчето под вишни разцъфтели.
Усмивка на лицето ти изгрява,
с топлина докосват ме ръцете ти.
Притихнала мечтая си за слънце, ...

Над земята се спуска с пухкав, снежен воал,
зима нежно възкръсва в стъпки есенни с кал.
Да събуди за обич всяка мъничка твар
и очи да притвори в небосвода изгрял.
Тя във в бяла прегръдка чудни мрежи преде ...

Подгизнах в тоя дъжд и вече знам,
следите от сълзите не остават.
Земята е единственият храм,
а там се плаче и се прошка дава.
Вървя подгизнал, костите ми чак ...

“Сънувах, че някакви хора, непознати, живеят у дома. Чувствах се толкова самотен между тях. Не можех да намеря къде да спя, всички легла бяха заети. Апартаментът бе по-голям от истинския, негостоприемен, помислих си дали си имам свое собствено легло и дали е моят апартамент. Легнах в коридора, в сън ...

"Идеалното е твърде хубаво, за да стане реалност." Авторът
Тази мисъл стои като вход към свят, в който идеалното е обещание, но и отказ; копнеж, но и нежна ирония. Там, където реалността все не достига до собствената си мечта, започва територията на въображението — онзи пейзаж, в който великите писа ...

Мъгла обсебва моята душа
Която беше сполетена от Любовта.
Не беше споделена.
Но беше истинска.
От моето сърце. ...

Като изпята фалшиво фраза,
монета, звъннала в облог,
летяща към "факта свършен" ваза,
сценарий с тъжен епилог.
Като безлунен кучешки вой, ...

И с възторг
неспирно
любовта
си тананика:
„Нека са ...

Тя дойде с тихи стъпки през нощта,
като видение в съня надникна,
покри със пухкав сняг града
и вятърът кристален се усмихна.
Рисува по прозорците икони ...

Тя „знае“ всичко, което изобщо е възможно да се знае. Макар да е колосална и да става все по-колосална с времето, поради необятността на битието „знанието“ й винаги е крайно ограничено! Уви - проблемът с нея съвсем не е в това! В какво е тогава ли? Достатъчно е да я попитате колко е голяма Вселената ...

Това е история за иронията на съдбата във възможно най-изчистен вид. В нея се разказва за опит за самоубийство с щастлив край и за спасително намерение, „увенчано“ със... смърт! Всичко завършва с любовна история, скрепена не с друго, а... с печалния отзвук от една трагедия!...
текст: Иван Бозуков

Вървя отново към селската къща, към дома,
тук ме очакват старата къща и хората.
Обикновени хора са, но хора с душа,
те ме посрещнат с усмивка, усещат моята тъга.
Отварям старата порта с думата благодаря, ...

На премиера (няма значение на кой от многото) му дават бележка и той я чете намръщено пред медийните си мисирки: в България имало много луксозни коли. В същото време бива обдухван от вятър и сее заразата си по изтормозените скъпо фамозни и фатално ненужни пътища на демографски сринатата и изтърбушен ...

Княгиньо снежна, северна любов,
явяваш се пред мен и тази зима.
Усещам непрестанният ти зов
да те наричам " чудна" и " любима" .
Неземна сила, зная, в тебе има ...

Разкъсвам кръвоносните си съдове
и впивам зъби в своето сърце.
В казиното натрупах само дългове,
а то... животът е... но моят ли е? Не!
Не бих живял живот такъв, какъвто имам! ...

Искрите в камината се мръщят,
щом пак по заскрежените стъкла
снежинките засипват зимна къща,
която ги приветства със "Ела!"
Зимата пристъпва с поглед муден, ...

Нобел невинен се извини на човечеството за полезния динамит, атомно-ядрените бомбаджии виновни за вреда не се помолиха за прошка.
Човек е родител и убиец на ноосферата.
Голям град и малко село са противочовечни.
Празници са само денонощията без нанесено и понесено зло.
Ако Смит бе реформиран (както ...

Брутален трясък, счупени стъкла,
зловещо натрошени ламарини.
Разкъсващ ужас, смъртна тишина,
гори страдание от пламъци неугасими.
Безпътие, пустинна самота, ...

Ноември ми вещае есен.
Пътеки с цвят на старо злато
ме водят по следи от кестени,
към сиромашкото му лято.
И сухите листа отронени ...

Да се видим отново ли? Искаш очите ми
да се впиват до болка, да горят, да мълчат.
И без теб отминават забързани дните ми,
а годините вече все по-силно личат.
Да се видим по тъмно ли? Искаш ръцете ми ...

Там, където баба Ика
ходи да вари тръстика,
а пък дядо по чорапи
имитира – Хамурапи…
Няма вече никой вкъщи ...

Хей,приятелю любим,
спомняш ли си детските дни,
как скачахме в зелената трева
и ритахме до късно вечерта.
Хей,приятелю любим, ...

Разказ №16
Да сме живи и здрави!
„Кой казва, че човек не може да умре... жив и здрав?!“
Разказвачът
I. ...