Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 156 резултата
НА ИЗТОК ОТ РАЯ
Отгледах мрак. И се разсъмна.
Презрял се пукна тоя плод.
Разбрала съм, че най е тъмно
пред изгрев в сивия живот. ...
  267 
СМЪРТТА
Тя идва и нахално сяда
при мен на четири очи.
Без свян прекъсва ми обяда.
Във сънищата ми клечи. ...
  221 
Единствен на поста си чака,
Закотвен на тази стена.
Отмерва живота, тиктака...
Трудът му е все без цена.
Стрелките напевно пресмятат ...
  259 
Не пропускай да бъдеш щастлив.
С мен не смогна, животът премина.
Подмини ме с подскок закачлив
днес и утре, или догодина.
Релаксирай на бира с мезе, ...
  292  14 
Ще си ида оттук в една есенна утрин.
Вий простете, не казах -
че тръгвам си аз.
Ще си ида оттук. Вам желая сполука.
Че настъпва за мене ...
  226 
За амулетите
Силните предмети, що
Енергия, енергия природна,
И психическа съдържат
Те "човеци" са - помощници, ...
  218 
Досадѝ ми, до смърт, досадѝ,
пепел в мъртво огнище изстинало –
призрак бледен, наречен "преди".
Имам бъдеще само. Без минало.
В моя стих и сред зима кълнѝ ...
  233 
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 2: Вест
Беше един обикновен слънчев ден на поляната при високите дървета. Дървесните самодиви се бяха събрали за отмора. Нямаха много задължения, но това беше ‚денят за събиране‘, затова се събираха. И макар вече много от самодивите да бяха спрели да си губят ...
  202 
Грен се събуди от упорито почукване по вратата на новата им стая. Лиза спеше в обятията му , но след няколко секунди също се размърда и отвори очи. Избраният воин извади ръката си изпод голото й тяло, като я целуна по рамото и стана бавно. Протегна се и нахлузи кожения си панталон, за да отвори. Пре ...
  206 
Любов, защото те намерих,
крилите си над мен разпери
и всички влюбени моменти
в щастливи, тихи сантименти.
Обичам, къдраво момчето, ...
  197 
С ръка в ръката ти заспивам нощем…
И топлата ти длан тревогата отнема.
Най-сигурното доказателство, че обич
единственото място между нас заема.
То е спокойно, защитено, целебно ...
  272  12 
Владислав се загледа във водовъртежите и въздъхна.
Есенният вятър изсвири в оголелите клонаци на крайречните върби и сякаш препрати от някъде благия глас на стареца.
Стоеше редом с него на този бряг и бащински го поучаваше:" Риболовът е състезание Владко, състезание с живота."
После връзваше кукичка ...
  300  14 
Тази завист, която разкъсва
всяко кътче от бедна душа
и която в сърцето се пръсва
от забита дълбоко стрела.
Завистта, при която потръпват ...
  156 
Да можех само - бих стъкмил компот от Юли ,
и бих ти го поднесъл в дар,
та есенният вятър щом забрули -
на времето да бъдеш господар !
Дори частица дъжд да падне върху твойте плещи , ...
  218 
Днес звезди за теб блестят,
рожден ти ден е свят.
Ти си лидер, вдъхновение,
носиш светлина, доверие.
С усмивка водиш всеки час, ...
  249 
В гърлото на мрака
вятърът поклаща листата на спомените.
Песъчинки безброй търкаля по улеи смътни.
Невъзможното разделя с мокрия залез
от сълзите изтекли в пустини желания... ...
  281  12  12 
Баба правила свирка на млад господин.
Когато свършил, тя започнала да се дави, а той смутено, вместо извинение, измънкал:
Извинете ме госпожо, тестисите ми са като на диплодок.
Бабата, току-що преглътнала докрай... изненадата, му рекла:
Аз пък мислех, че са на тиранозавър рекс и затова бях толкова п ...
  250 
  209 
  306 
Събуди се от вибриращото мъркане на Рурк, настанил се на гърдите ѝ и гъделичкащото усещане на котешки косми по брадичката и носа ѝ. Имаше само два познати варианта: или бе разположен с муцуна към нея и очакваше всеки момент да се събуди, та чудото на пълната купичка да се случи, или снизходително я ...
  178 
Той ходеше и стъпките му отекваха от стените на къщите, връщаха се обратно и извикваха у него чувството за сигурност.
Хубаво е да чуваш стъпките си. Знаеш, че те има.
Сградите бяха стари, малки, направени според боя на човек, не по-високи, мазилките олющени, а уличките тесни, но това не беше грозна ...
  199 
Събирах в шепите си радост
Листата есенни с мечти
Разлом със изненада ме заля
И просна ме, за да мълча.
Преминах през богатство и през бедност ...
  223 
Още чистя праха от Луната,
полепен като мед през нощта
по петите, открили следата
на една моя звездна мечта.
Във съня си по лунната черга ...
  214 
САМОТНИКЪТ ПОД СТОЛИЧНИЯ СНЯГ
… тъй както си въртях гезме по „Графа“, а след това по „Руски“ и „Леге“,
мечтаех да си кажем два-три лафа със тръгналото подир мен ченге,
навярно подозрително изглеждах? – със шушлека под дрипавия сняг,
през столичната кукувича прежда – печален, леко трезвен смотаняк – ...
  217 
  353 
  298 
Корабът „Крал Филип” гордо и красиво се носеше по спокойната морска шир огряван от ясното слънце. Повече от месец той следваше своя път навигиран от опитния лоцман Алехандро. За жалост капитанът на кораба - Родригес, се разболя тежко и всичко остана в ръцете на Алехандро, той пое отговорностите и на ...
  299 
Море, разкажи ми за нощите свои.
Спиш ли добре или съня в тебе се дави.
Щом пристъпи в твоите покои -
заспива и нищо не може да се направи.
Заспивам за малко ,пак се събуждам ...
  168 
Майната му на времето!
Да вървят по дяволите всички
минути,
часове
и всяко шибано денонощие… ...
  197 
Кръговрат на сиротата
I.
Сираци ли пристигаме в света,
сковани от усещане за смъртност?
Нашепване на тялото ни мръсно ...
  303 
Понякога съм жаден пясък,
мечтая си за сноп лъчи.
В косите си, виж нося блясък!
Не казвай нищо! Замълчи!
Понякога във утрин млечна ...
  180 
Щом обичах, значи бях.
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...
  596  15  38 
Старецът се отдели от сянката на дъба и стъпи на пътя. На Нестор му се стори, че е стоял там от часове – той нали все гледаше към града дали не се задава каруцата на брат му – тръгна още заранта, а нещо се бавеше.
Пътят беше пуст от много време – Нестор знаеше, защото не беше напускал двора, а тоя ч ...
  180 
Хората говорят, че имало любов
Там, някъде стои и ме чака
Казват, че щастие има за всеки
Пожелай си и не ще те прецака
И ето ме - наивен глупак ...
  147 
Стоя сам в сянката на тишината,
изгубих те сред времето и тъмнината.
Очите ти, които бяха мой пристан,
сега са само спомен, избледняващ без пристан.
Вятърът шепне твоето име, ...
  266 
– Ама Ваше Величество… Не е редно, накак си… Церемонията, нали разбирате… Трябва да се включите. Избрали сме я да е точно по вкуса Ви…
– Не. Категорично. Нямам намерение да се запознавам интимно с темпа на еволюцията на венерическите заболявания. Тази тук може да бъде титулувана като Академик, ако н ...
  229 
  323  17 
  395 
Посвещавам този роман на моят незабравим приятел
Д-р Пюзант Касабян - бащата на бадминтона
роман
Глава първа
Зимата бавно настъпваше. Времето захладня. Слънцето беше студено. Дърветата по хълмовете, не само, че не блестяха със златните си листа, но по-голямата част от тях, бяха напълно загубили есен ...
  167 
Всичко допустимо е потенциална възможност,
от нас зависи проявата му във реалността,
провокирайки общата ни лабилност, тревожност,
бруталността и нахалството завземат властта.
Затова бай Ганьо и днеска звучи, ...
  144 
Предложения
: ??:??