Ако знаете как ... ми се иска, Бога ми!?
Да бъде България чиста... и свята!
Но сълзи в очите ми не дават,
да повярвам в лъжата, ничия мечта.
Чувам гласове, вярвай, търпи, до кога!? ...

Залата е пълна -
гледаш светлините.
От емоции вълна
се блъска по стените.
Трябва да ги усмириш, ...

Smykker laget av stjerner
Når musikken blir kjedelig
når jeg ikke har styrke til
magisk uttrykk
vil himmelen bryte opp ...

Градът е сив и много мокър,
прозорците му не блестят
и тъжен вятър без посока
се лута. Скитник непознат.
Площадът кротко свил в юмруче, ...

АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
Ти сигурно си мислиш: „Тоя пич
така ме гледа, сякаш ще ме коли!”
А аз мечтая с теб на теферич
да седнем под отсрещните тополи. ...

Много време се мина, драгий читателю, откак съм ръждата свалял и сменял маслото. Та време е, па дано мина техническия преглед (изгорял е и задния стоп, ама туй го не казвай на тенeкиджията, че ще да нарами един чук и колата ще ми върже на възел). Та, днеска моя милост Зигфрид Философ, Зигзаг Фройд, ...

юлско утро - а
над него синева се
слънчево развя

Земята е жарава под краката.
Сърцето плаче със кървави сълзи.
Очите някъде са в тъмнината.
Душата празна с годините скърби.
Светът без теб разби се след граната. ...

Макар че често болка ме прогаря,
аз знам, че тя е тънкото длето,
което кривините ми изправя
и свети със нюанси на сребро.
Понякога жестоко ме боли, ...

За да е истинско,
ще трябва да боли-
не стига само аз да си реша,
че съм готова.
За да е истинско, ...

Тихо е. Само мислите крещят–
и в мен взривяват тишината!
Въпросите един през друг валят,
пак тласкат ме към самотата.
Уравнение с много неизвестни, ...

Диагноза: … ‚Остра недостатъчност на приказни събития в ежедневния живот‘ (ОНПСЕЖ)
Бих казал, че огромна част от българите живеят в миналото – примерно 20 – 30 години назад. Тогава вееше вятърът на големите ‚Промени‘, големите надежди и очаквания. Времето беше еуфорично, знамето на демокрацията беше ...

ЗАЧЕРКНАТИ В РЕБУСА
Пейка. Луличка. И вчерашен вестник.
Аз – голо теме. И бяла брада.
Ребус с хиляда и три неизвестни.
Три водоравно – съд за вода. ...

От зори съм още буден,
куфарът ми е готов.
Заминавам днес за Шумен –
там ме чакат пак с любов.
Милата ми баба Цанка ...

Имало едно време една калинка: живяла си, хвърчала си и животът бил прекрасен. Веднъж обаче решила да отиде на гости на баба си, която, между другото, притежавала съвсем прилична къщичка и нямала други наследници, освен добрата калинка. Речено-сторено: калинката се натъкмила, сложила си червената ша ...

Носех купено лекарство.
Съсед поиска хапче.
То е очно, той е зрящ.
- Вземи, щом искаш да се тровиш.
Ако умреш, не ме издавай, мълчи.

Защото имам много нежност
и целият ще те залея,
мигът щастлив възторг бележи,
а ние плуваме сред нея,
и твоята ще отговори, ...

ОБЪРКАНИ СЕМАФОРИ
По ската стръмен се търкулна
златна залезна сълза.
Бездомна, лунната светулка.
из мрака тихо изпълзя. ...

Тя – с вежди черни,
с гръд – като скреж.
Аз – малко нервен,
с много копнеж.
Франц Грилпарцер ...

Светът е поглед на циничен Змей
изял отдавна девственото в него,
невидим който в него си живей
и манипулира ни с отровно его.
Той никога не е изпитвал топлина ...

Добре че са илюзиите само
по този неизброден път.
Рамото ти е до моето рамо:
и те сърцата ни крепят.
Тук стъпките ни опознават ...

Искрица смях във чашка на лале —
опива се от нея пак пчелата.
Една сълза във утрото — небе,
излива се дъга от светлината.
А мократа земя въздиша, ...

От срам и безучастия,
при липса на участие
безкрайното очакване
убива - недочакали
след толкова страдание ...

По-силна от мойта ръка ме задушава
И иска тя да спра да шавам
Без въздух търча и без опора скачам
А рязко тежък удар бута ми сърцето
Нищо друго освен с любов към Бог ...

Трепетно шепне нощта звездоока,
тихо пристъпва по друми потайни,
жива, гората възпява оброка
свързал навеки стихии омайни.
Огън се вие и сенки безплътни ...

Лято мое топло, тук си пак при мен!
След нощта пристигна нов и светъл ден.
И трептят тревите шарени с цветя,
перлена росата с капчици вода.
Лято мое топло, слънчеви лъчи ...

Не ми се спи. Съмнения ме глождят
и слушам стари песни. Пак и пак.
Душата ми безсънна се разхожда
с кварталния ангорски котарак.
Той стъпва тихо – стръкче да не смачка ...

Възгорчивият мрак се превива,
като стъпкан край пътя пелин,
криви синори в правата нива,
тази нощ все мълчим и мълчим.
Насмешливо ни гледа от горе, ...

Кой съм аз,
че да съдя другите?
Нямам такава власт.
Но, мога сам
да се съдя! ...

Тишина... след вик на болка.
Кервана прашен по пътя си върви.
Безгласни тълпи... от крясъци загубили!?
Свойте любови и мечти.
Народ, създаден за Божия любов... ...

Да смразява се кръвта ти, когато ме усетиш, че пристъпвам тихо.
Да ти заври отвътре, когато ти прилагам повтаряща атака психо.
Като нападам с доводи безсилни, но крещейки и с наслада,
да те виждам как се мяташ и настроението ми не спада.
Да очакваш неочакваното, да нямаш ти покой дори за миг, ...

При грешки, човекът довежда
вината, омразата, злото.
Без вяра, любов и надежда,
загубва опора в доброто.
Вселената записи прави ...

„Нека да е лято“
Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд.
Волно като вятър, мило като песен,
вечно да е лято всеки път. ...

Две, три счупени плочки за малко щяха да го спънат. През деня успяваше да ги избегне, но нощем не ги вижда. Вродената му кокоша слепота често го подвеждаше.
Корените на старата липа бяха надигнали няколко от тях. Добре, че отблясъка от уличната лампа му позволи да ги види навреме. Бе загубил съня си ...

Катеря се към върха, а спомените ме дърпат надолу към миналото.
Още една крачка и пулсът ми ще експлодира през тъпанчетата...
Толкова неестествено го усещам в тези кратки мигове, връщайки съзнанието ми назад, че въздухът ми е на свършване.
Поглеждам бегло към ниското.
В стремежа към върха няма значе ...

Баща ми е болка, майка ми тъга
чедо се родих на тях.
Нито капка, ни сълза -
само мълком, тихият ми смях.
Бях уж весело дете, ...

Домът човешки, това
Е неговия дух. Своят
Дух истински да
Намери човек - там е
Щастието. Истинският ...