Ако все пак дойде утре,
по-добро ще видя ли,
нещо ново ще усетя ли?
Ще си струва ли и този ден да изживея?
Ако все пак дойде утре, ...

Часовникът тиктака,
отмерва времето напразно,
в главата ми дълбаят мисли,
дали си бил верен или не,
сенки се разхождат ...

Като цветни маниста,
Като шарен гердан.
Така се изниза
животът пред мен.
Бях пъргаво конче, ...

Споделено в събота вечер
Беше събота вечер,
Лежахме по гръб на тревата
и тихо споделях ти аз във ухото -
-посочИ ми и ще дръпна веднага звездата, ...

От днес ще трябва да си просто никой.
А беше всичко малко по- преди.
Сърцето ми и с тебе беше ничие.
И безразличието още ми горчи.
Не крия, че измъчвах се с въпроси ...

Запридам тънка нишка непохватно –
реки, баири и площади скучни.
Не може да се върне наобратно
това, което вече ми се случи.
Две агнета белеят в маранята ...

Попита ме някога(спомням си) ти,
попита ме мое прекрасно момиче,
защо ръката ми свита стои,
нима не знаеш,че аз те обичах.
С теб ние бяхме-не драсвах и ред, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и пета
Безскрупулност срещу вандум
Когато Малаки отново посети баба Нита, наближаваше средата на пролетта. Снеговете бяха станали меки и пухкави, дните - по-дълги и по-малко студени, а нощите - тъмни, без нито пламъче от ог ...

. Големите й очи ме гледаха все така нежно и насърчително от снимката на паметника й.
Въздъхнах дълбоко. Целунах двата си пръста и ги допрях на устните й.
Милата ми тя, отиде си така рано, така млада...
Майският ветрец рошеше вече тук-там побелелите ми кичури коса, гледах замъглено. Аз тихичко плаче ...

В надсъние, над време, над пространство,
в преприказно, вълшебно измерение
със скоростта на светлината, в странство,
през вечността летя към мигновение.
Фантазия безбрежна, без съмнение, ...

​В сърцето блика късен дар –
едно внезапно вдъхновение.
Събужда всеки трепет стар,
но носи болка, не спасение.
​ ...

Марширува.
Светът марширува. Някой си го присвоява.
Най-вече с пари, те са в най-организиран строй.
Парите обаче не струват.
Лошото е, че с оръжие марширува. ...

Като вода, понесла свои мисли,
нощта пристъпва в сенки тънки,
а залезът с оранжевите ириси
остана да будува пак отвънка.
Рисува тишината пак посока, ...

В света на детските мечти
греят усмивки и кипят игри.
Със смях и обич всеки ден
светът ни става озарен.
​ ...

Макар и да е лидер, петелът също има кокоши мозък.
***
Прегръдките ми пречат да разперя криле.
***
Нямаме достатъчно лекари, затова конкуренцията между мед.сестрите е братоубийствена. ...

Танц в обятия от огън,
спряло, времето пулсира,
стъпва в дирите на бога,
сътворил с любов всемира.
Сила праведна създава, ...

Истината мълчи —
защото е на кантар.
Везната е в равновесие.
Без козове в ръцете си —
с какво ще наклониш света към себе си?! ...

Истината мълчи —
защото е на кантар.
Везната е в равновесие.
Без козове в ръцете си —
с какво ще наклониш света към себе си?! ...

Той беше сам някъде навън. Просто стоеше неподвижен и загледан в нищото, когато заваля. Тогава разбра- беше чакал дъжда.
Отначало капките падаха редки и плахи. Умореният дъжд докосна лицето му и то сякаш се събуди. Побелялата му коса задържаше капките за миг, а после те се стичаха по скулите му като ...

Тази късна любов ми се щеше да бъде различна,
малко по-търпелива, смирена и по-романтична –
без излъскан фасон, без напомпани обещания,
една късна любов – с хризантемени сладки ухания.
Нито късно, нито рано, а просто без време ...

ЗАПАХ РОЗЫ ПОДАРЮ В ТИШИ ТУМАНОВ...
Ольга Мальцева-Арзиани
Радость с горечью впитает нежность сердца,
Но от горечи лишь привкус на губах.
Так открой души своей скорей мне дверцу... ...

Творецът на всичко видимо и невидимо:
Ела със мен във творческата стая -
в нея бе началото поставено. И края.
Началото на ново съзидание
и край на извехтялото чаяние. ...

Мантрата за Светите братя Кирил и Методи е най- старата и най-упоритата в нашия обществен живот. По упорита от конницата на Иван Шишман и Крали Марко. И точно толкова достоверна.
Ражда се тя във една от няколкото Българии в края на Второто Българско царство. Инициатор изглежда е Св. Патриарх Евтимий ...

Недъгаво желание
Баща ми обичаше да се заглежда след жени, но не го правеше по онзи просташки начин със зяпнала уста и нахални погледи, а деликатно и с уважение. Понякога го виждах да не се сдържа и да ги проследява с копнеж в очите как се отдалечават и често бях сигурен, че му е невъзможно да не за ...

Отдавна той лежи във саркофаг
сред своите словесни изпражнения.
Мечтае си за путинския мрак,
и без да го подлага на съмнения,
не спира и не спира да твори. ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и четвърта
Под кулите
Елпара и Буруди още не се бяха съвзели от умората след почти нечовешките усилия да избягнат смъртоносните топчета, изстрелвани към тях от стражите на зида, когато установиха, че започва да вали сняг.
- ...

От книгите човекът се разлиства,
като дърво под есенен дъжд.
Във всяка дума времето притихва,
а мисълта надраства своя път.
Там старите философи говорят ...

Вкусът на устните ти шоколаден,
примамва ме, като капан.
За тях, за теб, съм вечно гладен,
а ти си гладна за банан...
Обичаш много този плод, ...

на дарбите не им
прилича да се
съюзяват с
кѝча

"Нямаше да има "Евровизия" тук без моите зали,
но късно народът за златното ми време ще жали!
Радевци, на бандаранга* модела ми ще завидите,
чуйте, о, хора, геният ми сътвори и пирамидите!
Няма да ме има вече в схеми и корупция - ...

На Милена
Една жена със дух - момиче,
ти пишеш стих сед стих красиво.
Във мене си и те обичам,
със топлина си ме дарила. ...

Сърцето ми може да приеме всяка форма:
за монаха то би станало манастир,
за газелите – пасбище, за правоверния – Кааба,
то би могло да стане свитък от Тора или Корана.
Моята вяра е любов, ...

Детско царство
Лоши чичковци и строги,намусени лелички
много ви моля,не убивайте детето във мен,
аз наистина не зная как се пише поезия,
но тя ме кара,да живея истински вдъхновен. ...

парàта
измя̀та

Sonnige Worte
erwärmen, erhellen und
SIND Liebesquellen!
Sonnige Worte
umarmen, verzaubern und ...

Истерично- прекрасното щастие-
светът вижда колко сме диви-красиви,
но когато с него влезем в причастие,
той пак ни прави безкрайно щастливи.
Безкритично събрани под многозвезният флаг, ...

Не очаквай очакваното.
Жангуо, край на периода на враждуващите царства. Около 221-220 г.пр.н.е.
Цин Шъхуан Дин И Ниен.
Някъде в Ябалгани дабаан/ Яблонов хребет, северната граница..
Фън И тичаше с последни сили. Всъщност тялото му отдавна се беше предало. Единствено волята сега движеше крайниците му. ...