Красивата есен си отиде, дойде зимата,
през ноща над селцето пухкав сняг заваля.
Земята покри се отново с бялата черга,
цветната есен смени се с снежна белота!
Пак изненада всички снега сега, ...

Ето ги хората всеки бърза
гледа сърдито, мрънка си под носа
за обувките, които ще се намокрят
за студа, който е днес.
Сърдити са за снега, който започва ...

Християнство - извращение
на Христовото учение.
Само живото може да мисли.
Изкуственият интелект мисли.
Следователно той е жив.

Нека бъдем болни
от любов и добрина
и повече доволни
от нас и от света.
Повече прощаващи да бъдем ...

Оловни небеса съвсем прихлупени,
предзимно сив, опушен, тъжен свят,
а из града ни плъзнали са лумпени
и злобно на децата си крещят.
Клошарчета. От вечност непогалена, ...

Къде си ти? Къде си ти?
Виж - навън е снежно, виж - навън вали!
Зимата разстила
своята снежна перелина.
Къде си ? Ела заедно да посрещнем ...

Дъхът ти есенен по мене пламва,
на устните разлива се горчиво,
трептя в очакване, гореща лава
из вените препуска диво.
Разрошва вятърът коси от нощи ...

*Не бъди ехото...
А гласът!
*Не бъди жертвата...
А спасителят!
*Не бъди, просто за да бъдеш... ...

Целуваха ме нежните снежинки,
на устните оставяха следа.
Копринени, ефирни и капризни
те приказно танцуваха в нощта.
Как исках с тебе в кафенето старо ...

Жена към мъжо си:
— Скъпи, яде ми се шоколадче, моля те, иди ми вземи...
— Мързи ме.
— Ама много ми се хапва...
— Виж, какво е времето. Вали та се кине, никъде не отивам. ...

Вместо заключение или за „шепотите“ на вечерните вълни
Понеже сутрините няма високи вълни, разказвачът започва да ходи на брега вечер. Правил го е неколкократно, ала - уви - морето си остава гладко като стъкло. Навремени само някоя и друга едва надигнала се вълничка „набръчква“ повърхността му, „бър ...

Изкуство е да се времето
Запълва и да се пространство
Люби и владее.
Всеки поглед, всяка крачка,
Всяко на ръка протегане ...

словоизява
душѝте на думите
сърцевселя̀ва

По нелогични пътища
търсих те!
Все към теб вървях.
Сънувах, че живея,
без тебе празен бях. ...

Къщата е престаряла. Годините са я притиснали отвсякъде и тя е грохнала. Мокротата на отминалите дъждове е почернила зидовете. Прозорците - ослепели очи, не виждат света. В двора обаче, нацъфтели хризантеми - свежи, тъжни, омайващи. Сякаш самата Божия промисъл ухажва хубостта и е положила цветята до ...

Проспах ли... любовта!?
Или просто оставих я да
прави каквото си поиска.
Ами ако бях я затворил...
Дали любов щеше да е тя!? ...

Дистанцирам се от тези без хъс за живот
чакащи нещо от някого, някъде, някога
немислещи вчера, днес, утре безактивност,
кланящи се чакалници на всеки и всякога.
Дистанцирам се от хора без воля, ...

Две ръце,
едно сърце.
А още две
е по- добре!
Две сърца ...

Вчерашно-днешни
изморени и грешни,
пропътували истини
разочароващо-искрени.
Дневно - живяли, ...

По детски наивно, нетърпеливо очаквам
земята да стихне и в сребърна светлина
денят да осъмне в снежни кристали,
по стъклата с изваяни ледни цветя.
Върху тях да оставя с дъха си послание: ...

Тежко е да си говедо
непоръбено в ръжта.
Тежко е да нямаш нерви,
а да идваш във града.
Тежко е да си и кокал, ...

В нашето общество от години се наблюдава една особена глупост- някаква вродена склонност да се трупаме около „големците“, да се умилкваме около известните, а също и онези, от които имаме полза, да им целуваме ръка като на болярин, сякаш тяхната сянка е по-ценна от човека до нас. Това стадно преклоне ...

Откакто те обикнах станах дъжд.
Понякога от нежност всичко свети,
а после заваляват изведнъж
отломки от избухнали планети.
Откакто те обикнах станах звук, ...

С такова водещо заглавие излезе преди години вестник Уикенд. Двигател на този вестник беше един от синовете на Недялко Йорданов - посредствен /според мен/ поет, който ако не живееше в тоталитарния период нямаше да получи признание. Но потурджийският български народ, който бърка честушките с поезия, ...

ПРОПУКВАНЕ
Знам, че камъкът може да диша.
Притаено. Едва доловимо.
И че къта в сърдечната ниша
девет пласта инат да го има. ...

В двадесет и примитивен век моралът е прогонен из общата култура.
В буйна надпревара
със свойта поквара.

Като вятъра си, обикаляш,
дива и свободна от забрани.
Дрехите ми, като бриза морски, сваляш,
но очаквам... после урагани...
Засега си топлият южняк, ...

Ще пуша цигарата,
както и да ми я свиеш.
Ще те обичам
и преди да пораснеш.
Ще се скрия с теб, ...

Представете си, че имате приятел, който с готовност изпълнява всичките ви желания, колкото и невъзможни за изпълняване да изглеждат. С лекота убеждава кредиторите ви да забравят за изплащането на отпуснатия ви кредит, придумва вече нежелани от вас работници да напуснат без обезщетение, склонява сина ...