Черни мисли редуват се с красиви мечти,
розови пътеки с остри назъбени камъни.
Всякакви птици чуруликащи и грачещи,
кръстопътища със задънени улици.
Паркове с майки и деца тичащи, ...

ПРЕМЪЛЧАНО НАУМ
Какво ли крие тишината,
преди звукът да я взриви?
Искра ли – тлееща, която
е щрих от есенни треви? ...

ЕСКИЗИ ОТ СОФИЙСКОТО МЕТРО
... в метрото книги никой не чете,
летят безизразните километри,
не го е еня никой – въобще! –
дори да пукнеш нейде в „Младост 4”, ...

Виж душата ми мръзне, за слънчице жадна,
дай ми жълто и охра, и златно... Чуй, моля те!
Небесата смалил си - миг два и ще паднат,
и се цупиш, септември... Високо в тополите.
Ранна зима вилнее и чувстваш я. Ледна. ...

Животът се измерва за мнозина
единствено със слава и със пачки,
но в чашата с червеното ми вино,
в еротиката на последните ти крачки,
преди мига на първата целувка, ...

П Р Е Д И Д А П А Д Н Е К О З И Р К А Т А
Всеки миг е единствен и уникален
и никога вече няма да се повтори,
а Умът немее "мъдро" застанал
пред всички минали,настоящи и Бъдни истории. ...

Не знам какво се случва в тази къща,
прегърбена от рухващи стени.
Вратите на излизане ме връщат;
а прагът непрескочен си стои.
И само мисълта, че ми е време ...

Аз съм малко дете, но ме сграбчи тъгата голяма.
Не очаквам подарък, дори на рождения ден.
Нямам спомен, единствено снимка на татко и мама
и добре, че не помня как лоша съдба ги отне.
Много лелки и чичковци идваха с блага усмивка ...

Един младеж решил да тръгне по завоите на мисълта, защото едни добри хора му били казали, че там се крият тайни и прозрения, които никой друг не е виждал.
В началото пътят изглеждал забавен — всеки завой му поднасял на тепсия нова гледка. Но скоро пред него се появили капани. Любопитното било, че те ...

Есен, есен...
Като песен си красива,
И макар че си чудесна,
Ти ми носиш само жал...
А под облаците сиви ...

Било е отдавна
Било е отдавна във златната есен.
Летели са цветни листа.
И приказка стара разказва ми песен
за много любов и тъга. ...

Замина лятото, замина
Замина лятото с усмивка
и падат шарени листа,
замина с топлата въздишка,
за да повика есента. ...

Приближи враговете си
на един дъх разстояние,
за да усетиш техните
...желания.
*** ...

КАКТО ПРЕДИ
Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония
Не си същата, както преди,
не ме докосваш по същия начин, както по-рано.
Не ме целуваш по същия начин, като преди; ...

Дадох ѝ време, колкото си пожела.
Очи в очи да бъдем само двете с нея.
Кажи, ти съдбо моя, даваш ли крила,
или изгарям изведнъж, за да не тлея?
Дарих ѝ сбраните от люде студ и мрак, ...

- Мила бабо, разкажи ми,
ти била ли си дете?
Има ли такава сила,
да те видя аз добре?
Как си станала голяма? ...

Това е гротесков разказ за времето на късния социализъм, в който инспектор Ранков и милиционер Празников „обхождат“ своя район и навсякъде откриват единствено „образцови“ граждани - абсурдно съвършени в несъвършенството си.
С цел подсилване на сценичния ефект историята е прочетена върху фона на песе ...

Европа нито е център на света, нито в момента е достатъчно силна, за да бъде конкурентоспособна на двата най-големи политически „играча“ в международен план, каквито са САЩ и Китай. Тя обаче - и по-конкретно ЕС - е „вдъхновението“ и на все по-глобализиращия се икономически свят, и на либералната му ...

Това е приказка в стихове за несподелената любов на една... пръчка! Не, не е вълшебна пръчица, а и страстта й съвсем не е безобидна, както бихте предположили. Напротив: разгаря се неудържимо и, може би неочаквано за мнозина, оставя след себе си белези, увековечаващи „наранените“ й чувства...

Не те харесвам, знаеш ли това?
Не си ми симпатичен на очите,
за другиго си мисля през нощта
момчето с очи като коприва.
За плътния му мъжки глас ...

Такава си, любов, ти скитница ранима,
света на малко пръстче тихичко въртиш,
магия знаеш бяла, хващаща дикиш.
Сърцето си поетът кърпи с нежна рима.
Злословят: Няма те. Аз зная, че те има! ...

Някои са надарени да пречат на чужди дарби.
Простакът фамилиарничи и на „вие“, умникът не и на „ти“.
Едни произвеждат шум, други го изстрадват.
По-лесно е да съчиниш шедьовър, отколкото животът ти да е.

ПЕСЕН ЗА ПРЕМЪЛЧАНОТО МИНАЛО
... додето всички други спят, тръгни във себе си, човече,
и ти ли своя слънчев свят ще го напуснеш? – неизречен,
откъм далечните звезди баща ти с обич в теб се вглежда,
и низ смълчани прадеди към теб протягат стрък надежда, ...

участват: Атанас Борисов, Кремена Николова, Красимир Козарев, Ангел Бисеров, Стамен Иванчев

Това е потресаваща история в най-прекия смисъл на думата. Включва група дървари, ревнивата съпруга на едного от тях, една супница в селска кръчма и... драматичния резултат от облог с предизвестен завършек. Колкото и да ви се струва странно може би, но цялата съвкупност от изброеното става повод за " ...

Коловоз 21-ви на миланската гара,
е мемориал на геноцида - на кошмара
на хиляди угнетените евреи.
На изтерзаните от вечна прокоба -
от утробата още, чак до гроба, ...

- Скъпи, закъснява ми. Да не си го извадил по-късно отколкото трябва?...
- Да, мило, преди 2 седмици. О, чакай, то не беше с тебе...
31.07.2025.

В монолитната си компактност
човешкият труп изглежда много по-здрав
от креативната,крехка чупливост
на критичните мигове,фатални за живото тяло.
Всички болести далеч са избягали ...

Чудите се защо Африка е безснежна? Недейте - отговорът е в звуковия файл. Тук само анонсирам, че историята е изключително драматична - включва самия сняг, разбира се, както и Африка, душата й, облаците и, като за капак, обединените сили на... тектоничните процеси в планетарен мащаб!...

Обичах те! Обичах, но болеше!
От любовта ти болката не спря!
Секундите сърцето ми броеше
във дните ми! Броеше ги в нощта!
Слънцето ме галеше с лъчите, ...

В памет на Робърт Редфорд...
Спомням си какъв празник беше , когато успяхме да си купим заветните билети за прожекцията на филма ,, Буч Касиди И Сънданс Кид".
Да , и аз , като много от вас , съм от ония поколения, за които гледането на филми в кварталното кино, си беше невероятно приключение, и въпр ...

Все някога ще се събудим...
от този тъй протяжен сън!?
Със звън на хиляди камбани,
оповестили, че свърши този сън.
Иде време... сигурен съм, знам. ...

Потъ̀рси ме, намèри ме. Къде?
А уж добре за вечност бях се скрила
и нямах, и какво да окраде,
бях само обич, тишина... и сила.
Разковникът е в думичката "бях" ...

Чантичката й е Gucci,
а пък мозъка
е леш.
Който я обича-
скучен, ...

Не знам дали съм светлина
или безкрайна тишина мълчаща.
Но в мен се крие любовта –
в душевните ми кътчета и пространства.
Не знам дали съм трепет, ...