Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
392.2K резултата

Между тишината и изгрева

Има място,
което не съществува върху картите.
То се ражда за миг
между последния дъх на нощта
и първата въздишка на светлината. ...
399 1

Единадесети юли

да се скъсява взе
денят и лятото
към зимата
напъти
246

12+ С устни от кипнал вулкан

Божури усмихват се в малката стая,
по моята кожа – разлят шоколад.
Мечтите ни дишат. Усещам го! Зная!
Телата ни плачат след дългия глад.
А пламъкът – близнал в златисто стените – ...
829 8 24

12+ Заплахата от юг - 35

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и трета
Под напора на озверялата тълпа
Първите от пришълците достигнаха до кулите в края на втория туртюп (с цел максимално улесняване на читателя в тази глава ще използвам понятийния апарат на северняците - бел. авт.) след пр ...
289

Опасно сладко - част 5

Лора
Стела се появи в събота вечерта с вино и без покана.
Така правеше от дванадесет години - появяваше се, сядаше, отваряше виното и изчакваше аз да започна да говоря. Никога не питаше директно. Просто създаваше пространство и знаеше, че рано или късно аз ще го запълня.
Седнахме на терасата - малка ...
349

Случка

Будна гражданска съвест
С настроение обиколих леката си кола, вътре кротко дремеха две щайги домати, по една патладжани и чушки, е все пак природата се отблагодарява за грижите ни. Погледнах и провисените дълги салкъми грозде ''Велека'' на асмите пред входната врата на лозето, със скромна вила,колко ...
378 1 8

Съгласуване с душата и духа

Съгласуване с душата и духа
Душата е Земята, майката
Земя и тялото човешко.
Духът е на душата син, и
На Род - на земният ни ...
542

Къде си?

Навън отдавна не ухае на липи,
тревожно бързо времето отлита.
Растяща болка в мен се настани,
гласът Ти свитото сърце попита:
Къде си ти, кажи, къде си ти? ...
405

Несбъднатото време

Сред тъмното на здрача прониква светлина,
напомня детски спомен, който се разпада,
а времето изтрива надежди – до една,
рисува си стените, а после и ограда.
По пътя ми се стрелят сенки в труден ден, ...
350

Водоравно с удивителни

ВОДОРАВНО С УДИВИТЕЛНИ
Следобедът е пълен с неизвестни,
знамения и трънени въпроси.
А някой обещал ми бе, че сетне
прохлада може би дъждът ще носи. ...
489 5 8

Най-добрият ми приятел

Рано сутрин ставам по халат -
Правя кафе и излизам на терасата.
Спи градът, а на мен ми е рахат -
Пия си кафето и си пуша цигарата.
Със очи полуотворени и сънени - ...
312 3 8

Най-добрият ми приятел

Рано сутрин ставам по халат -
Правя кафе и излизам на терасата.
Спи градът, а на мен ми е рахат -
Пия си кафето и си пуша цигарата.
Със очи полуотворени и сънени - ...
388 2 4

Микровселена, или колко е голяма една тоалетна?

Напоследък се чувствам като паячето,
настанило се удобно да живее
на стената в тоалетната ми.
Тя представлява целия
пространствено-времеви континуум за него. ...
340

Сърцето на поет

Поезията май че била занаят
изучаван бива вещо със години...
Във опит стихове да съградят,
те превръщат думите в робини...
И сякаш душа от камъка се ражда, ...
536 4 25

Уроците

С времето човек се научава
как да обича или забавлява.
Стволът да изправи стъпил на земята
по хлъзгав път или на почва непозната.
Как с търпение да управлява лесно ...
384

"Logical discrepancies"

"Логически несъответствия" е инструментал в стил ,който обичам да свиря и да изразявам своето несъгласие за всичко,което се случва около нас и натиска от "системата",която определено не работи за хората.
Стилът е 🎹 А-Тонална Авангардна Музика 🎸и не е точно Rock / Metal или нещо от чист тип,като такъ ...
401

T55 A1M

40 тона стомана е моята кожа,
главата ми купол, сърцето-заряд.
Само с гласът си аз ще тревожа
врагът ни отявлен и стар, а и млад.
По пътя прокрадва се силуета набит, ...
362

Грях е [last version]

Тръгнах по пътя си. Просто вървях.
После разбрах - било е грях.
Грях е да си еднакъв.
Грях е да си различен.
Грях е да си придатък. ...
280

Грях е

Тръгнах по пътя си. Просто вървях.
После разбрах - било е грях.
Грях е да си еднакъв.
Грях е да си различен.
Грях е да си придатък. ...
370

14+ Сукубус

Сянка на душа!
Силует без контури.
Прeмина през черното огледало
... в нощта.
Няма ясни очертания! ...
380

Достойнството

Той не трепереше тогава, защото го беше страх, нито защото около него ехтяха озверелите крясъци на тихата омраза. Той трепереше от силата на своето достойнство.
421

Може би

Как тихо е. А нейде трака влакът
отвеждащ в тишината този зов.
И може би припява ми луната,
но може би не пее за любов.
Как тъмно е. В ушите ми нахалост ...
425 3 6

Апотеоз на крилете

В зори тишината очите отвори,
луната изплака последния страх.
До теб мойта обич смирено говори
и трие от спомена сивия прах.
Ела, любима! –Аз прощавам ти всичко. ...
497 4 13

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/

тук
гнездо
две човки
майка и дете
вместо храна залък любов
308

Щър... щуро

Днес ми е някакво... иносказателно
щърбаво малко от щ -та.
Ще те намеря и щура съм, щателно,
ще те "обследвам" там в къта.
Днес ми е някакво... свръхзапалително, ...
438 1 3

Гласът на камъка

Не ме наричай мъртъв аз помня.
Във жилите ми спят хилядолетия.
По мене времето е писало без мастило,
а вятърът е чел със босите си пръсти.
Видях как царства ставаха на прах, ...
358

Късен разговор

Монета върху релсите – Луната,
след миг ще се превърне в детска радост.
Премина бързо влакът на Съдбата –
последна гара и последна младост.
Последен изгрев и последни рани. ...
478 3 4

Деветдесет и девет

Земята ускорено се върти
от пулса на тревожните ми мисли.
Под бинта на ранените мечти
надежда нова как ще се разлисти?
ПРИПЕВ: ...
371 4 7

Спечелена битка

Така ми писна от излишни битки!
Омръзна ми от глупави войни.
Когато мама ми замеси питка,
и каза ми: "Детето си вземи!"
тя нямаше от нас да се откаже, ...
453 3

Не ми забранявай

Не ми отнемай онова, което любовта е оставила за мен!
***
Не ми забранявай да мисля за теб.
Да те жадувам и да копнея.
Да те сънувам не ми забранявай, ...
288 1

Съдба любима ми е, да се знае

И задълбах сам в спомените здраво
за да открия грешки отпреди.
Подсказва ми туптежът бърз отляво:
" Не се хаби за минали следи... "
Душата ми и тя сега добавя: ...
312 2

14+ Заплахата от юг - 34

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и втора
Вандумни „пируети“ сред енергиен дефицит
- Скоро от кулите ще намалят притока на електричество - уведоми Малаки току-що прибралият се от работа Сокор една вечер в края на третия туртюп от пролетта. - Пораженията по уло ...
291

Бездумие

Приждаха, прииждаха палачи.
Очите ми не можеха да плачат.
Прииждаха с вълните страховити
от хоризонта - рожба на мъглите.
Пастирката на стихове банални ...
530 13 10

Звезден прах

Има думи, които ни парят
като тиха нестихнала жар,
и такива, които ни галят
като слънце, огряло олтар.
Има думи, които ни дават ...
323