Ако знаех къде ли се намираш сега,
бих пребродил аз смело не една планина.
Бих преплувал морето, бих изпил езера,
за да стигна до теб, но - някой ден, не сега.
Ти сега си далече, в своя приказен свят ...

Човекът с тика на окото си говореше сам и всички си мислеха, че е луд – беше в началото на ерата на слушалките.
Човекът с тика на двете очи си говореше сам и всички си мислеха, че говори по телефона – беше в края на ерата на слушалките.
Разказът (без заглавието) участва в конкурса за ноември на „Стр ...

Бъди любов необорима,
опиваща, една, всезрима.
Изящно следвай нежен зов
от светлината лъчеслов,
нашепващ "Моя си любима..." . ...

ДС агент с кодово име Тотенкопф не е съществувал никога. Това е име от германски мит. Мъртвешките глави? Не мога да бъда копие на имитацията.
Стъпките на отмъщението тропат по вратите на позора. Виолините свирят върху гроба на неутралитета. Поетите пият от виното на забравата – ни бяло, ни червено. ...

Глава четвърта
„Идилията винаги е измамна. Най-нормалното нещо на света е самообявяващата се за най-нормалното нещо на света ненормалност!“
Мигел Уртадо, „Убежището на блуждаещия безпочвеник“ - ноември 2133
Фаял, Азорски острови - сряда, 10 април 2103
„Неканена пристига любовта. ...

Ти си ритъмът и блусът,
на пианото ми пулсът.
Подарената корона
и страхът от микрофона.
Ти си истински арсеник - ...

И не живея никога сред спомени,
от минало и бъдно нямам страх.
Светулките – от зимата прогонени,
на топличко в душата си прибрах.
Обичам ги и черните и белите, ...

Напоследък у нас стана много популярно да се обсъжда т. нар. „съдебна реформа“. Колцина от обсъждащите я обаче имат дори бегла представа за естеството на съдебната система? Колцина са достатъчно компетентни, за да е възможно да знаят каква е конкретната дейност на прокурорите, съдиите и следователит ...

Смълчано време. Време на обида.
И време за разпъване на кръст.
А някой пак пироните забива,
за да порасне след това. На ръст.
Душата му с размера на стафида ...

Ако се замислиш.
Не си роден по своя воля. И по своя воля няма да умреш. А по средата между двете – имаш воля да живееш, да съзреш и да угаснеш.
Но тази воля става право с годините. И затова волята решава да не упражнява правото си. Едни решават да живеят, други – да узряват, трети преждевременно да ...

Напоследък, често ходя в парка,
от който - живи връщат се само...
На моя мъж цветя тъжни слагам,
на бор съседен, тъй чука кълвач...
Секунди мери - часовник, сякаш, ...

На безсмъртния Вапцаров
Безочливите хора между нас
приеха, че животът ти е стока.
„Борбата е безмилостно жестока!“ –
написа ти в предсмъртния си час. ...

Да те чета е тиха радост,
поезия- екстаз в гръдта.
Прегръщам пъстрият ти патос
превръщащ искрено света
в безспорна философска святост. ...

Поредна нощ безсънна, нецелуната
виси луна над мократа ми стряха
и идва ми да тръгна след катуните,
те лятната си песен не допяха.
Запрегнали жребците запенените, ...

А някой казва, че сме същите!
Ооо, не! Не сме, приятелю, уви!
Годините отпечатъка свой
оставили са и то в нашите души!
И нека не гледаме бръчките, ...

кипи кръвта на
младостта - взривява и
душѝ споява -
грабва и увлича - и
лудее - и обича

Разказвам в стих за теб,
а после слушам
как листите нашепват благослов!
И става тихо, тихо...
Да послушам ...

Тук е студено, кално и има
мишки, които жив те изяждат!
В мрачната дупка ние сме трима:
аз и смъртта, и тъжно, протяжно
виене кучешко. Черни рани. ...

Застанал е звярът със зейнала паст,
какво ли не сторил за проклетата власт?
Жаден за жертва, за егото - глад,
червива отвътре, най-нишата гад....
Пред него аз стоя безметежно, ...

Винаги заедно
въпреки
разстоянията;
Винаги заедно
в болка ...

Текст: Яна Маринова
Музика: AI
Тишина. А в тишината – ти.
Самота. И в самотата
птичка тъжна лети. ...

Прекалено съм
далеч от реалността,
но все пак живея
живот смислен
и винаги съм имала смелостта ...

Засадих едно дърво от слово,
в пространство, наречено вселена,
знам, че някога ще е готово,
и плод със обич ще си взема.
И всеки клон ще ми напомня, ...

Нямащ тяло на атлет,
не мислител по Роден,
битът не бе ми лесен,
една забавна песен.
Не е до колене ...

Под - съветското знаме родени
и закърмени с лой от Москва,
тук, платените крепостни селяни
ни говорят, лъжа след лъжа!
По заръка на Кремъл приказват, ...

За всяка рима
има си причина.
Рисувам...
с нея чувства
в таен свят. ...

С прочитането на тези откъси възнамерявам да подтикна потребителите на сайта, които не са чели тази великолепна творба, да го сторят. Макар писана отдавна, в нея ярко прозират много от „недъзите“ на всяко време, в това число, естествено, и на нашето собствено...
Автор: Еразъм Ротердамски
Прочит: Ива ...

Работното място не е семейна среда. Опитът за смесването им с еднакъв „успех“ причинява равни по разрушителност „експлозии“ и в двете! Това е самоочевидно за мнозина, ала - уви - явно не и за организаторите на тиймбилдинги...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Знанието е безсубектно, знаещият - не. Да сте чували случайно за... знание без знаещ?! Фактът, че сме субекти, непоправимо ни пречи да бъдем автентично обективни и... това е прекрасно, нали?...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Не знам защо, ала винаги, колчем чуя думата „щастие“, на ум ми „дохожда“ мисълта за някои всеизвестни с особените си свойства... химични субстанции! Знам обаче, че щастието е далеч по-сложно и вътрешно противоречиво състояние, отколкото обикновено предполагаме...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Защо честният човек решил да изпробва четеца на мисли? Как реагирало устройството на всяка негова постъпка? Как честният човек посрещнал отговорите му и какво останало от честността му след тях? А от самия четец? Защо изобретателят на последния се убедил, че изобретяването му било грешка?...
Текст и ...

Какво си наумила мълнията в един горещ следобед? Как глухата кучка спасила селото от опожаряване? С какво ловецът предизвикал ново развихряне на временно отложения огнен апокалипсис?... - Ще разберете всичко това, ако прослушате звукозаписа на настоящата история...
Текст и прочит: Иван Бозуков

С какво се надпреварвали да се хвалят трионът, брадвата и надеждата? Защо, въпреки предполагаемата си крехкост, надеждата излязла победител в спора и защо победата й се оказала... пагубна? Защо еднократното й поразяване ни най-малко не й навредило?...
Текст и прочит: Иван Бозуков

С какви умения разполагал грамотният човек? Защо решил да посети страната на грамотните? Как жителите й тествали грамотността му? Защо въпреки очебийната му грамотност не издържал теста и какво последвало от това?...
Текст и прочит: Иван Бозуков