Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
387.1K резултата
Такава съм
Такава съм си на разходка в града,
такава съм и в кабинета с хората,
на екскурзия в пещера или чужбина,
сред природата или просто в магазина.
Търсеща, анализираща настоящото, ...
Не се лъжи, че всички ще се втурнат...
Да те подкрепят и да ти помогнат!?
Малцина като теб ще се застъпят
за мечтите споделил си със Света.
Рогата на, главата... само избрани ...
Употребих една шепа юростинки за интернета, за да събера малко сурови писанинки като съставки за поредния Миш маш…
Политическото гърне, в което къкриме напоследък е почти пред момента на бъкване – отдолу излизат все по-големи и по-големи мехури, разбълникват дребните и по-едрите хапки и образования ...
Мога да бъда половинката ти,
която ще те обгрижва всеки ден,
а ти облегнала глава на рамото ми,
във всеки удобен момент за теб и мен.
И ще решаваме проблем след проблем, ...
Данка рязко дръпна пердето и впери очи в дрезгавината на деня. Сумракът се стелеше наоколо и скоро щеше да падне нощта. Тя нищо не видя макар че кучето лаеше ожесточено и се мяташе около синджира. Намести си очилата, но нямаше жива душа.
Въпреки това наметна един елек и излезе на двора. Всичко беше ...
Плуваше. Носеше се по течението и се чудеше да се опита ли и да литне. Ще може и това, разбира се, и то не срещу вятъра. Предпочете да си плува в свои води, по-безопасно е от там горе. Животинският свят е богат и е пълен с хищници, но тя...Тя беше недосегаема. Усмивката ѝ, благият тон, колкото и фал ...
Завеждане на болен през селище до лекар е успешен начин за негово закаляване и масово разкаляване.
В някои страни предпазват гражданите от наднормен килограмаж - нека у нас предсрочно уволняват ояли се държавници.
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 48
Глава четиридесет и осма
„Такъв е краят - винаги жесток
и... безпределен в свойта агоничност!
Не свършва, не, с един едничък „скок“,
с една-едничка „разглобена“ личност!... ...
Този ноемврийски дъжд може би за никого нищо не означаваше, може би никой не го забелязваше – нямаше нищо необикновено в това, че вали. Милена гледаше дъжда навън и пушеше цигара. От време на време по улицата минаваха трамваи и автомобили. Те й напомняха, че тя не е сама в този град.
Винаги, когато ...
През прозореца видях жена да тича. Редовно я засичам. И то много рано сутрин, когато според нормалните хора нормалните спят. Интересно ми е с какво измерват нормалността, като тяхното нормално в някои учебници по психиатрия си има име. Прави ми впечатление, че само жените спортуват в тъмното. Има не ...
Преди почти 107 години, на 27 март 1919 година, излиза книгата на американския журналист Джон Рид със заглавие „Десет дни, които разтърсиха света“.
Според класацията на Нюйоркския университет за влиятелни журналистически произведения тази книга все още е на престижното седмо място от сто избрани так ...
Навлизам в дигиталната ни къща –
прозорци тъмни, ледени гнезда.
Един приятел вече не се връща,
друг пише тишина върху вода.
Гласът е дрезгав, чувствата издишат, ...
Навлизам в дигиталната ни къща –
прозорци тъмни, ледени гнезда.
Един приятел вече не се връща,
друг пише тишина върху вода.
Гласът е дрезгав, чувствата издишат, ...
Събрах в бохчичка хладни безразличия
и стана май по-тежка, и от свят.
Завързах си духа (да, онзи птичия)
Напъдените думи не летят.
Уж мъничка - не знам къде побира ги ...
– По дяволите всички тъпи кризи!
Играй! …играй последната игра!
Не се усмихвай с тази дребна миза,
която, предполагам, не греша,
е пълна с ярост скръб. Каква заблуда. ...
Сладка, нежна, мила и красива,
ти в живота ми забързан се появи,
като мъжка майка съм щастлива,
че Господ и с дъщеря ме надари!
Смееща се, пееща и танцуваща, ...
В две топли длани ще ги събера,
кокичета – за пролет закопнели,
огряват с нежност ледните недели,
усмихва се и става по-добра,
а зима е, уж с вълчи нрав и зла, ...
Често нощем, от тъга не заспивам,
там горе се вглеждам, към звездите...
Красота - приковаваща очите -
със сцена необятна, фантастична,
в амфитеатър май съм, приказен... ...