Затова, че все ми се караш
За немити ръце преди ядене,
И преследваш ме преди лягане
Да не хапвам от стария гараш,
Че доскоро печеше ми кестени, ...

Имам прекрасна бяла светлина,
която е като топка вътре в мен.
Тя излъчва лъчи на дължина
и прави живота ми прекрасен.
Светлината бавно ме обгръща ...

Създадох те от купчините самота
събирани с години във сърцето.
От тях направих ти душа,
от болката изваях ти лицето.
Окъпах те във бисерни сълзи ...

Ние не пишем своя история,
писецът прекъсва все по средата.
Ние сме герои в чужда история -
на хората, които ни мразят.
Ние нямаме собствен живот- ...

Държа револвер в ръка
стрелям куршум след куршум.
Тече червена река
от застреляния ум.
Оръжието от къде е ...

Да чувстваш, че вятърът те вдига
над тихите поляни зелени,
светлината в тебе се повдига,
капки роса тревата облели.
Без да спреш се молиш на вятъра: ...

ОТВЪД СТЕНИТЕ ПЛАМЪЦИ
новела
от
Калин Кермов
в разказите както следват: ...

> Спомени красиви прелитат над мен.
> Галят мe нежно със своите меки, ефирни крила.
> Толкова радост, но и тъга има в тях,
> копнеж, носталгия по отминали дни.
> И виждам колко щаслива и безгрижна съм била, ...

МЕЧТИТЕ
Чудесно е, че сбъдват се мечтите!
Как иначе би имало мечти?
Живецът ни в желанията скрит е
и с тяхната настойчивост пламти. ...

Черна сянка из гората
носи мрака по селата
щом се спусне нощ безкрайна
и замлъкне песента омайна
твойто време веч настава! ...

Чува се бухал кошмарен навън,
бавно се спуска нощта над града.
Ти се унасяш в ужасяващ сън,
пред светлината има преграда.
Гарванът черен веднага запя ...

Познавах лица, които изчезнаха във времето.
Чувствам се опакован в стъкло и бавно просмукван във варовик.
Всички мои приятели имат снимки, които те карат да се разплачеш.
Видях това и се чудя какво съм направил, за да ме калцират.
(Пренебрегвам те) ...

Майната ви на всички!!!
Свършиха се пътищата, по които да избягам.
Не мога да виждам, не мога да съществувам.
Отново и отново и под кожата ми.
Цялото това внимание ме унищожава... ...

Почувствах омразата да се надига в мен...
Коленича и почиствам камъка от листа...
Лутам се навън, където не можеш да ме видиш...
В моата черупка аз чакам и кървя...
Сбогом! ...

Обстановката е в цирк)
След като се освободил от вътрешните
си страхове, един клоун се опитал
да развесели хората от всички редове.
Клоунът представлението изнесъл, ...

Ще се отдам на ниски страст и безвремие.
Дано убия любовта.
Ще пирувам заради смъртта й,
напук на гордостта.
Плътта си ще раздавам, ...

Изгубих пътя към светлината –
потънах в мрака и сивото ежедневие,
което като дим от цигара задимява
еднообразните 24 часа.
Не заспивам истински – ...

ЗОВ

Усмивката ми снощи се разплака
В целувката на вятъра се скри.
Умираща ,самотна плаха ...

НАДЕЖДА ЗА УТРЕ
Влетя в живота ми и озари го
със слънчев лъч, с надежди много.
Сама вървя по пясъка и виждам -
морето необятно се бунтува, ...

Ценен си ми.
Как да те загубя?
Всичко заприлича на лъжа.
Както винаги-
заради други ...

КРИЛА ОТ ЛЮБОВ
Моят свят е, където те има!
Моят дом е, където си ти!
Твойта строгост е моята зима.
Твой подарък са моите дни. ...

И В СРЕБРОТО НА МОЕТО УТРЕ
И в среброто на моето утре
пак ще има романтика знам!
Пак ще има вълнуващи утрини
и живецът у мен, ще е там. ...

Виолета живееше в малко селце със майка си,и често си мислеше,че нейното село е накрая на света.Живота тук беше еднообразен,сив и скучен.Помагаше на майка си в домашната работа без да се оплаква,но мислите и душата и я теглеха някъде надалеч.Мечтаеше да се изучи и да работи в някой голям град на ком ...

СЪН В ЧЕРНО
Сънувах сън – под цъфнали липи
аз стисках уморените клепачи.
А слънцето листата прогори –
опита се липата да разплаче. ...

Заспало под дърво голямо
мъничко дете,
Свило се на топло под листата,
и го приспала песента на гората.
Една фея красива го зърнала ...

> Желая да избягам в безкрайността.
> Желая да потъна в неизвестността.
> Желая времето да спра.
> Желая проста да умра.
> Но не за винаги да бъда мъртва, ...

> Често искам да се гмурна в нечий чужд живот,
> да се почувствам друга и различна.
> Често искам да променя естествения ход
> на моето мрачно съществуване и съдба трагична.
> ...

> Чашата на мъката ще изпия,
> чашата на моите сълзи
> и самотата си ще прикрия
> с безброй фалшиви усмивки.
> ...

Нараниха ми душата,
чувствам се в ада,
нараниха ми сърцето,
много е проклето.
Без душа да бадеш ...

Не ме докосвай - толкова боли.
Не ме целувай - над мене се смили!
Не искам аз да те отпратя,
но по - добре върви.
Веднъж рани ме, после пак. ...

Всичко е знак.
Всичко е символ.
Всеки е враг.
Всеки е близък.
Всички са слепи. ...

Часът в очакване отлита,
но няма край безкрайността...
От пустотата паяжини сплитам,
вися на края на реалността...
Секундите текат опропастени, ...

Пристъпвам бавно, мълчаливо
по пясъка оставям аз следи.
Отпивам от минало горчиво,
от спомени неканени дори.
Боли от сладката победа, ...

Беше излязла в малкото коридорче извън стаята си. Клекна и се облегна на
стената. В тъмното не се забелязваха навлажнените й очи. Погледна към дисплея на
телефона си и призвъня на някого. След малко телефонът звънна. - Льоле… как си,
Льоле? Аз… само да те чуя, защото ми липсваш… Много те обичам, нал ...

Повява нощен хлад над къщите
обвити в пелена от призрачна мъгла,
пролая нейде куче зад оградите
и после гробна тишина.
Настъпи и на моята есен времето ...

- Приятелю, разкажи ми за живота, моля те. - Какво да ти разкажа по-точно? - За
това кое да избера от него, за да бъда най-щастлив. - Това сам трябва да знаеш и
да решиш. - Разкрий ми ти какво избра от света за свой живот. - Струва ми се, че
ще е по-подходящо да ти разкажа съня на един човек, когото ...