12.06.2019 г., 12:53 ч.

Камък 

135 4 13
4 мин за четене

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Anita765 (Ани Монева)
    Така е, камъкът тежи на мястото си. Така е създаден. А на човек, понякога му трябва доста време и прозорливост, за да открие къде е неговото място.
  • exuded (Владимир Георгиев)
    Благодаря, Дон Бъч.
  • batchvarov (Дон Бъч)
    Винаги намирам нещо много Радичковско в разказите ти. И като мъдрост, и като изразност.
  • exuded (Владимир Георгиев)
    Благодаря, И.К.
  • LiaNik (И.К.)
    Камъните тежат...Те са били част от нещо, но влиянието на живота ги е отделило и...Една стомна счупи ли се веднъж, дори да я залепим си остава с пукнатини...А когато човек обича нещо, то той го пуска на свобода, ако е писано, ще се върне и ще остане до него...Ако ли не ще остане светлото чувство на срещата.
  • exuded (Владимир Георгиев)
    Благодаря, Роси, Пламене, Стойчо.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    ..."той е в състояние цялата природа да превърне в оръжие,за да си отмъсти, заради любовта ѝ."Според мен това е основен приоритет на човека!Да режи клона на който седи...А може би,виси, защото дори маймуните биха търсили сигурна опора,там където висят!🐒
  • jonnnn (Пламен)
    Владимир, винаги съм харесвал стила ти - нищо не може да се добави и нищо не може да се извади. А и винаги намирам място за себе си в разказите ти
  • Eia (Росица Танчева)
    От този камък е станал хубав разказ, натежал си е на мястото. Поздравления, Владимир!
  • exuded (Владимир Георгиев)
    Благодаря, Мариана, SMooth, Силве.
  • Plevel (Силвия Илиева)
    В раковината на сърцето има камъчета, които не могат да се върнат на нечий бряг, море или океан. Стоят си вътре, неподвластни на времето, без да се интересуват от човешка етика, норми и дали мълчат, драскат нежно, или ни тежат. Прочетох с интерес. Много хубав разказ. Поздравления, Владимир.
  • DPP (SMooth)
    Интересни асоциации. "Приливите и отливите" в разказа са много достоверни
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Много интересен разказ. Все едно е фрагмент от безвремието. Като камъка, за който дните едва ли имат значение или заблудените човешки мисли и съдби. Приятно ми беше да прочета.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.