23.05.2018 г., 16:55 ч.  

Молитва за обич 

  Проза » Разкази
525 5 7
13 мин за четене

© Нина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, магически реализъм в действие!
    Моите приятелски поздрави,Нина!
  • Останах без думи! Чист и ясен изказ, уплътнени душевно герои и събития.
  • Винаги съм вярвала в чудеса. И продължавам да вярвам, особено докато има разкази като този!
  • По начин на изказа ми заприлича на начина, по който Емилиян Станев пише в Антихрист.
    И при теб има един Теофил...
    Историята ти е оригинална и ти пишеш с душа и сърце, Но и с майсторлък.
    Много ми харесва.
  • Майсторски написан разказ с прекрасно послание!
  • Много хубав разказ!
  • Обаятелен разказ, обвит в мистичен ореол. Първоначално всичко изглежда повседневно. Минко - огрухан човечец, който регулярно малтретира сина си Теофил - един чудак, който е рядко добър по душа и Луцифер не може да се всели в него. Той печели с добри дела сърцата на другите. Обикват го и го уважават. И тук идва ред на чудото - гробът на бащата сам идва при него. Сякаш мъртвият му иска прошка за нанасяните постоянно побои. Знамението идва с появата на духа на майка му. Извършва се чудото! Минко прощава на баща си, гробът се връща на обичайното си място, а майка му е влязла задкулисно в ролята на богиня Афродита, покровителствайки връзката му с Райна. Прочитайки този отлично написан разказ, аз започнах още по-силно да вярвам в чудесата. А вие, уважаеми читатели?
Предложения
: ??:??