Оградата 

235 9 21

Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.

Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнасяше домашните им чехли, любопитните погледи на съседката стрина Цана, която картотекираше в клюкарския си дневник, репликите, облеклото и покупките им…

Майка ѝ въздишаше и кротко репарираше пораженията по градината, а баща ѝ след петата ракия и поредната люта псувня се заканваше:

- Ще видят те, напролет, аз каква ограда ще вдигна.

Това обещание се повтаряше всяка година, докато една пролет Господ не прибра душата му…

Оградата се прегърбваше с всяка година и оголваше все повече гранични участъци.

После брат ѝ поде щафетата с ракията и заканите, докато една пролет не замина да строи огради в Португалия…

Мъжът ѝ не си падаше много по тежката работа, но обещаваше като се види с пари да наеме най-добрата строителна бригада и разбира се… напролет да вдигне дългомечтаната ограда.

Не дочака пролетта, още през зимата замина на дълга командировка в Пазарджик и остана там, зад оградата на някаква заможна фльорца.

Остана сама…

Миналата есен продаде нивите на баща си, нае работници и оградата стана факт. Висока, плътна с масивна дървена порта.

Пролетта се оказа студена. Сняг и поледица. Подхлъзна се, падна и дълго вика за помощ…

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Станисла (Stanislava) Alastor (Аластор) - само че саксията е нещзстен инцидент, а оградата е следствие, не самотата е виновна!
  • Eia (Росица Танчева) Браво! Да замислиш читателя и да го развълнуваш, използвайки възможно най-малко изразни средства - това е майсторлък!
  • M1234567891 (Миночка Митева) Написана перфектно история от живия живот.Буди размисъл.Много ми хареса,аплодирам и подкрепям.Успех!
  • Alastor (Аластор) Дали саксия по главата или лед под краката - краят е един и същ.
    В този живот от самотата няма спасение.
    Чудесна кратка история.
    Успех!
  • Станисла (Stanislava) за съжаление тази "ограда" е само поредното доказателство как често вървим срещу самите себе си
  • Rami (Joy) Оградите или преградите между нас, изграждаме ние самите! В разказа е заложен дълбок смисъл и с удоволствие го подкрепям с гласа си! Пожелавам успех!
  • Katriona (Кети Рашева) Потресаващ разказ, гласувам за теб с две ръце!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Внимавай, какво си пожелаваш! Успех, Мъдрост моя!
  • yotovava (Валентина Йотова) Доче, гласувам с две ръце!
  • anyla (Спиро Киров) Оградите винаги си остават огради! Вари ги, пече ги... все тая. Телена, зидана или тарбена такава, все си е ограда. А най-интересното е че е двупосочна като действие и то със силно изразен разделящ характер. Само Берлинската... а-а-а, такова де, стена - само тази ограда съедини един народ... след като го бе разделила безпардонно за цели 28 години. Да му мислим ние, които вече 30 години сме в преход, ама към какво - никой не знае. Че то, като погледнеш така някак си, по библейски - то и Моисей, кажи-речи толкоз лазарника е тътрузил израелтяните из пустинята, та белким забравят робството.
    Е, и ние така...
  • vega666 (Младен Мисана) Оградите са предназначени да разделят. В пряк или в преносен смисъл. Ще кажа като Иисус: Ако външните огради са способни да ни причинят толкова зло, то какво ли зло са способни да ни причинят вътрешните огради?! Кратък разказ с мъдър, поучителен и неочакван финал - взет от самата реалност. Неслучайно казват, че действителността е по-фантастична и от най-фантастичната измислица! Поздравление, Доче! Давам ти своя глас за конкурса. Успех!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Една малка история с голяма поука!
    Успех, Дочка!
  • Иржи (Ирина Филипова) "Не оставяй днешната работа за утре",защото може да не успееш да я свършиш...А ние сме свикнали да се ограждаме,да чувстваме сигурност!Който има двор,а който е в блок,в апартамент се заключва с много видове заключалки и пак го обират,дори когато е вътре и спи!В такова време живеем....Много хубав разказ,Доче,гласувам!
  • esenna (Нина Стоянова) Поздравления! Успех!
  • troia (Катя Иванова) Краят е много болезнен и затова поучителен. Човек винаги трябва да внимава за какво си мечтае. Много хубав разказ. Успех!
  • ПетяБогданова (Петя Богданова) Много хубаво! Не ми се искаше да пада. Хареса ми да препрочитам “Висока, плътна с масивна дървена порта.” Честито 365-то произведение, Дочка! Това е вълшебно число
  • Станисла (Stanislava) От всичко друго можем да се опазим и скрием в този свят, само от себе си не можем.
    Много силно!
    🌺🌻 🌺
  • Жулли (Юлия Димитрова) Доче, майстор си! С малко думи, си изковала този увлекателен разказ.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Понякога това, което толкова много сме искали, се обръща срещу нас. Хубав кратък разказ, замисляш. Трябва ли да ограждаме живота си, защо и от кого го пазим?
    Успех, умнице!
  • Plevel (Силвия Илиева) Силен разказ! Глас и успех!
  • brinne (Мариана Бусарова) Уф, че неприятното. Обаче разказът е супер!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.