5.01.2019 г., 18:24 ч.  

Селото на щастливците 

  Проза » Разкази
600 14 28
9 мин за четене

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти много Георги.
    Краси, зарадва ме. Благодаря.
  • "... Като старо неотворено писмо, съзнанието ми започна да се ровичка между годините..." Това ми докара, Силве! "... като резки по дърворезба..." дълбае всяка твоя дума и хем рисуваш, хем жегваш. "Селото на щастливците" не е на картата, но е в избрани! Браво!
  • Благодарности от сърце, Наде!
  • Спомените...Весели, тъжни, сгряващи...Благодаря ти, за този разказ, Силвенце!
  • Благодарности скъпи, приятели! Сърдечни поздрави!
  • Много ми хареса Силвия,наистина много.Първо си помислих,че е защото и аз много обичам мастика ама не е заради това да знаеш.Поздрав.
  • Всички спомени от детството са прекрасни!А дядо и баба с техните приказки и поуки-най-хубавото и се помни за винаги!Всеки твой разказ е увлекателен и образен,Силве!И темите ти са интересни!Сигурно съм ти го казвала-роден разказвач си!
  • Благодаря ти много, Марианче!
  • Завладяващ разказ, с много тъга и носталгия зад редовете, но и пълен с умиление и надежда. Много ми хареса, Силве!
  • И аз ти благодаря за прекрасните думи, Ангел!
  • "Изведнъж като грохотна вълна ме заляха спомени, заедно с мирис на окосена трева, на цъфнали овошки и люцерна, на жълт кантарион, на горски хлад с мирис на борови връхчета, на стари къщи с дъх на камък..." и на дъбова шума!
    Май има още един, четвърти Празник в живота на човека.
    И слава Богу той може да се празнува многократно.
    Празникът на това, да си спомняме за онези хора, места и събития, които обичаме!
    Ще си оставя разказа в "За по-късно", за да мога да празнувам Красивото по-дълго,.
    Благодаря за удоволствието, Силвия!
  • Онова, което го няма на картите е в сърцето. Невероятно удоволствие ми достави прочита...
    И ме върна там където... Благодаря!
  • Прав си Георги. Благодаря ти.
    Благодаря за любими.
  • Хареса ми!
    Отбелязвам - събирам карти, а и сам си рисувам.
    Отделно, че селото на щастливците е обикновено до сами официалното село. И всеки има отделен дом...
  • Колко си мъдра, Светле наистина е така. Благодаря ти много!
    Ади, благодаря ти от сърце!
    Гюлсер, благодаря ти! Много точно си усетила, осъзнато е, минаха 20 години. Подготвях разказа от година и нещо и все го задържах, бях написала само две изречения - черно на бяло, останалото го таях и в един момент се появи. С дядо имаме много спомени, извадих само най-ярките. Сега се сещам за едно храстче трендафил, което той беше намерил отнякъде. Изглеждаше повяхнало, но той беше убеден, че ще се хване и го засадихме. Лятото разцъфна и двамата много му се радвахме. По същия начин и моето разказче разцъфна, след вашите прочити. Благодаря много на всички!
  • Впечатлена съм от сдържаната обич на внучката. Усетих атмосферата и ми се прищя да се върна в детството си. Браво!
  • Поздрави и от мен. Безмълвие е моето след прочита...
  • И е вярно, и не е вярно, че споменът стигане няма... Сърдечни поздрави, Силве!
  • Благодаря ти много, Роси!
  • Много ми хареса!
  • Исмаил, много се радвам, че ти харесва, благодаря ти сърдечно за подкрепата. Не съм заслужила такъв хубав комплимент .
    Йовков няма кой да го стигне, поклон пред наследството, което ни е оставил!
    Латинче, Благодарности!
    Благодаря много за любими.
  • Да... дядо ти "сега обикаля по ливадите" и разказва за "трите най-важни празници у живота на човека."
  • Все едно, че го е писал Йовков! Поезия в проза! То и за това е толкова увлекателно! Поздравления!
  • Благодаря Ви, момичета!
  • А моят толкова се страхуваше от смъртта. Не ходеше на погребения, не взимаше за помен. Цялото ми детство мина с него. Дано да са по-добре там и пак да се срещнем.
  • Не искам да се повтарям, но поетичността струи от всеки ред. Живите описания, езикът, видът и дребните, но много важни детайли представят произведението ти, като своеобразно пано изписано върху картата на България. Благодаря, че си запазила и сподели една прекрасна история за това, колко важно е да пазим и помним, че хората преди нас може да са живели по простичко, но винаги мъдро и с много жар са дишали живота. Благодаря ти ! Душата ми изживя една поетична картина .
  • Благодаря ти от сърце, Майче.
  • Браво, Силве! Тъжно красива е историята ти... Замисля, натъжава и усмихва. Браво!
Предложения
: ??:??