2 743 резултата
Виола седеше на любимото си място, до прозореца, взела в скута си любимата персийска котка. Галеше я нежно по гърба, а тя, Минош, мъркаше тихичко.
Изведнъж Виола видя, че в двора влезе една възрастна жена, която живееше в другия край на селото. Не беше от тези, дето говорят много и с всеки. Не ходеш ...
  497 
Всичко беше старателно планирано - от върха на коледната елха - нали той беше лидерът на играчките! Когато всички в къщата заспаха, плюшеното мече избута големият камион точно под елхата. И всички играчки по команда започнаха да се спускат по клоните и да влизат в каросерията. Гирляндите бяха паднал ...
  576 
" Подаръците за Коледа се раздават по списък срещу подпис."
детски бисер
Журналистката: - Здравейте, уважаеми зрители! Намираме се на мястото на събитието - пред къща, в която Дядо Коледа съвестно е оставил подаръци. Част от тях, обаче, междувременно мистериозно са изчезнали. Разкажете ни, Дядо Коле ...
  198 
Умри в любов и заживей вечно.
Руми
1.
Вечер, щом и последната светлина на етажа угасваше, и последния чужд глас затихваше по коридора, Неон сякаш се събуждаше и даваше свобода на мислите си. Не ги насочваше - малко време им оставаше, нека се реят накъдето поискат.
Леглото му бе точно до прозореца. П ...
  337 
Елизабет не отвърна. Всъщност му се стори, че отново се замисля дали да не си тръгне.
– Наистина ли е толкова важно за теб? – попита го. Гласът й беше напрегнат, издавайки колко важен е този въпрос. – Не е някаква игра?
– Не е игра, амара. – отговори й тихо, а погледа му беше изцяло съсредоточен вър ...
  426 
Първоначално се беше зарадвал, когато тя му проговори. Беше се надявал, че нещата може и да се оправят поне донякъде. Осъзнаваше, че вече няма да са като преди. От този момент нататък отношенията им само щяха да се влошават. Каквото и да направи или не направи – това беше пътят пред него. Само че се ...
  488 
Беше загубил доверието й. По-лошо – беше я наранил. Нажеженият нож в гърдите му се завъртя, като си спомни как се опитваше да сдържи сълзите си. Но беше много повече от това – тя искаше да скрие чувствата си от него. Както бе правила с баща си. Както правеше с Калахан и Франк. Но не и със Сам Казра. ...
  334 
Сам приклекна, поемайки тежестта на Лизи, когато тя се озова в ръцете му, и в миг я притисна силно към себе си, опитвайки се да си наложи с воля да се успокои. Повтори си няколко пъти, че тя най-сетне беше при него, а не висеше през прозореца или от стената, влачена от съществото и държейки се основ ...
  303 
Все едно я бе ударил гръм. Ушите й пищяха пронизително, карайки я да иска да се свие на кълбо и да стиска главата си. Вместо това обаче Елизабет се надигна на лакти и започна да се оглежда, мигайки на парцали в опит да види нещо повече от бледи силуети на бял фон.
Леглото бе запокитено на една стран ...
  452 
Вървяха мълчаливо, разминавайки се с все по-добре облечени мъже и жени, разхождащи се по все по-хубавите и широки улици, за да се приберат във все по-високите си и озеленени домове. Лизи не беше свикнала да се чувства като повлекана. Дори семейството й да не бе най-заможното, тя винаги се обличаше д ...
  289 
Здравейте! Аз съм една най-обикновена поочукана тава-ветеран, служила вярно на поколения в семейството. Седях си на сушилника в двора на къщата под асмата в горещия летен ден и си мислех: „И какво, цял живот едно и също – пълнят ме, пекат ме във фурната, после ядат от мен, мият ме и всичко се повтар ...
  435 
1.
Нощем, когато биваха видими, двете съседни на Алтер луни се оцветяваха в пъстри цветове от движението на обвиващите ги газови облаци. На съвсем малко разстояние една от друга, толкова близо, че сякаш във всеки момент ще се докоснат, но изчисленията показваха, че няма никаква опасност от сблъсък и ...
  279 
Елизабет не можеше да спре да си мисли за предстоящата среща със Сам. През деня усмивката почти не слизаше от лицето й, а през нощта, по време на тренировките с Франк, независимо колко сложни и напрегнати ставаха упражненията, в даден момент лицето на Казра изникваше в ума й и душата й започваше да ...
  549 
Сам целенасочено беше положил всички възможни усилия и беше впрегнал цялата си воля, за да не мисли за Елизабет. Беше трудно. Много по-трудно, отколкото си беше мислел, че ще е. След като прекара толкова много време с нея в съня, сега само за миг трябваше да се отпусне и Лизи веднага беше в мислите ...
  781 
Журналистката: - Здравейте, драги зрители! Намираме се в с. Ъ., в двора на бай Х.( кръстен по неговите думи на Хулио Иглесиас). Отзовахме се по сигнал, подаден от мъжът за кражба. Разкажете ни какво точно се случи, господине.
Бай Х.: - Амчи, кво да ти кажа, миче. Ставам сабахлем по петльову времи да ...
  539 
Сам побърза да се отдалечи от Гилдията. Майсторът нямаше да го изхвърли или да се опита да го убие – беше твърде умен за това и знаеше, че Ка’Раим е колкото ценен, толкова и смъртоносен. Нямаше начин обаче да не му наложи някакво наказание след всичко това. Убиецът беше възнамерявал само да сплаши Р ...
  259 
Прехапа устните си до кръв, за да не извика.
Люкът се затвори и мъжете в сиви костюми, всички до един с маскирани лица и огромни очила, наподобяващи фасетъчни очи го затътриха към кушетката.
Металните скоби щракнаха през китките и глезените му и усети как температурата под него се покачи за секунди. ...
  1029  23 
Чарли не бе поискал да му каже кой е отговорен, но Сам го познаваше достатъчно добре, за да може да проследи стъпките му. Мошеникът държеше няколко магазина, един публичен дом и беше домакин на няколко игри, които се състояха на различни места. От всички държеше най-много на три или четири бизнеса.
...
  470 
Когато излетях, това беше най-добрия двигател, вечен според конструкторите, но ето, че се развали. Сега губя скорост и вероятно ще бъда привлечен от някое небесно тяло. Ако имам късмет, ще успея да кацна със спомагателните двигатели.
.......
Наближавам някаква планета, пурпурна на цвят. Дано има пон ...
  508  15 
/Светът на бъдещето/
Тери Пратчет казваше, че идеите пърхат из Космоса и изведнъж удрят по главата някой невинен човек…
Те така ми хрумват разни щуротии – незнайно отде бухнали ме по кънтящата кратуна…
хххх
Земетресението започна в 4 заранта. Отначало глухо бучене – като пристигащ международен влак, ...
  449  12 
Биеше слънцето с лъчите си полето.
Удряше с невиждана ярост, бликнала като отколешна омраза на кръвна вражда.
И стенеше земята от болка, с молба за пощада. Нечути бяха молитвите, нечути останаха и стоновете от изпращащо ята след ята от лъчи слънце. Стърнищата и треви съхнеха, клюмваха полските расте ...
  388 
/ предверие /
Поредният труп.
Този път дочаквам тъмнината преди да го отнеса. Ще го оставя в тревите под дърветата, защото само те знаят. Защото само те разбират какво трябва да се направи. Защото са портали за всички оставени под клоните им.
Дърветата са нещото свързващо материя и дух, пристан за у ...
  267  10 
– Дръж се прилично. – промърмори момичето на Казра.
– Ако и те се държат така. – изръмжа тихо в отговор, без да откъсва поглед от тях.
– Те винаги се държат добре. – каза му. Сръчка го с лакът и докато се усмихваше и махаше на гвардейците, прошепна остро: – Престани да им се мръщиш.
– Не ми харесва, ...
  746 
Елизабет се опита да скрие, че всъщност е тренирала месеци със съвсем различни оръжия от онова, което бяха ползвали предния път, но Сам не й позволи, притискайки я точно толкова, колкото да не може да се покаже като по-слаба. Момичето измисли няколко калпави оправдания в случай, че той все пак се за ...
  727 
/Светът на бъдещето/
Бунтът срещу извънземните започна една съботна нощ. Вярно, хората отдавна скърцаха със зъби и стискаха юмруци, но пустата толерантност и най-вече страхът от армадата кораби, заели уж случайно стратегически позиции около планетата, караха търпението да потиска гнева като капак на ...
  212 
Четири месеца и седемнадесет дни. Толкова прекара Елизабет в съня.
Или поне така й каза Франк, защото тя нямаше как да е сигурна. На моменти времето летеше, а друг път, особено накрая, се влачеше като гъст сироп.
Половината мина в изпробване на оръжия и в техники на ръкопашен бой и самозащита, докат ...
  456 
Или как Чарли се оказа със счупени ребра, след като беше отлъчен от Кантората
Чарлс Флетчър тръшна вратата и за един кратък момент се зачуди дали Сам ще му трябва за да изтреби всички арогантни копелета в Гилдията. Огънят в него много искаше да разбере. Мошеникът стисна ръцете си в юмруци и си налож ...
  231 
/Светът на бъдещето/
И така, драги ученици, поздравявам ви с вземането на първия изпит по оцеляване. Вие сте тази половина от изпитваните, която вдъхва надежди на племето за бъдещо закрепване в красивия ни нов свят. Вие сте издържалите пробните тестове - преплувахте под водата необходимото разстояни ...
  252  10 
1.
Хората сънуваха щастие...
Съзнанията им се носеха из обрамчени от стилажи мъглявини и примамващи ги с лъскави стоки галактики на тяхната пакетирана вечност. Безброй звезди премигваха, звъняха и зовяха да ги изберат, обещавайки, че само чрез тях сънуащите могат да са истински щастливи.
И те пазару ...
  592 
Беше любимата й торта, която винаги си купуваше, когато с Франсис и Марго излизаха на разходка. Лизи си мислеше, че ще й се размине с някое малко парче, но определено нямаше да споменава на Франк, че се е минал или пък да протестира, че не може да изяде всичко. Щеше да се натъпче. В крайна сметка ня ...
  663 
Небето стана дъно, а дъното небе...
Люшкаше се като пиян, а над водата се сипеха снежинки.
Кристалната структура и съвършенството й създаваха илюзия, че дъното е дружелюбно. Но той знаеше, че водното налягане унищожава слуха и парализира мозъка. Беше виждал как от ноздрите блика кръв, как очните ябъ ...
  678 
Внезапно появилият се бурен вятър заблъска прозорците и засвири в комина на малката къщурка, кацнала на високия бряг. Не след дълго огромната вълна Солуган, която вятарът беше подгонил от вътрешността на морето, се стовари върху скалите под нея. Заприиждаха още големи вълни. Като гладни вълци те се ...
  802 
Елизабет се изправи с пуфтене и го последва бавно. Краката й бяха като от олово.
– Защо ми оставяш умората? – попита го, а когато той я погледна през рамо, допълни: – Заличаваш болката и нараняванията, но ми оставяш умората. Нали и тя не е истинска?
„Всичко си има цена, шейа, дори и на сън.“ – отвър ...
  336 
Елизабет не можеше да повярва, че Франк беше научил за чувствата ѝ към Сам. Не, че ги беше подушил по нея. Защото явно тя миришеше. Искаше ѝ се да потъне вдън земя всеки път, когато се сетеше за това. Същевременно беше безкрайно щастлива, че Казра няма засиленото обоняние на силуета и не можеше да я ...
  233 
Започвайки като малко яйце, скоро се превръща в пеперуда.
Ние търсим пътя на пеперудата, започвайки от най-ниската фаза,
бавно стигайки до небесата.
Пеперудите са като нас, те не могат да видят
елегантността на крилете си, но всички останали гледат тяхното славно издигане от пепелта до върха ...
  386 
/Светът на бъдещето/
Двете луни осветяваха пясъчната пустош надалеч, така че Мммм видя идващият рано и се приготви за срещата. Копието в едната ръка, щита в другата, а третата е свободна и може да бъде използвана за коварни удари по евентуалния враг. Двете глави – в бойна формация. Едната следи напр ...
  521 
/Светът на бъдещето/
С последните удари на витлото яхтата стигна до стария кей и опря на него сред скърцанията на прогнилото дърво, отдавна не посрещало подобни гости.
На палубата излезе единственият пътник – немлад, но все още със здрава фигура, облечен в някакви дрехи, които отдалеч минаваха за мо ...
  683 
Елизабет беше твърдо решена да направи всичко, за да овладее контрола над атмата си, което устройваше Сам идеално, понеже му даваше време, освен всичко друго, да я наблюдава. Беше се изненадал, когато тя усети толкова много от него. Знаеше, че в съня може да й предаде усещането за атмата си и как да ...
  587 
Родих се в самотния сън на звездите на малка планета в покрайнините на Вселената. Пръстен от гъсти мъгли я закриваше и на практика беше невидима. Живеехме щастливо. Сутрин се къпехме в роса, тичахме из изумрудената трева, пускахме хвърчила и гледахме как се закачат по буклите на розовите облаци. И в ...
  367  11 
Елизабет отвори очи в съня.
Франк отново я беше извикал в кабинета си – това широко помещение, издълбано в скалите. Беше впечатляващо, мебелите бяха скъпи и с красива дърворезба, а гледката към лазурното море я беше запленила веднага, напомняйки й за дома. Беше направо смешно, че живееше на няколко ...
  593 
Предложения
: ??:??