41 084 резултата
В таверната все още беше необичайно тихо, когато двамата влязоха. Музикантите от оркестъра настройваха инструментите и обсъждаха нещо с певеца. Само три или четири маси бяха заети в градината. Вътре атмосферата не му се стори особено приятна. Освен че бе наситена с миризма на мазе, навсякъде по стен ...
  365  11 
Кихот бе компресиран и разкулачен.
Росинант и мелниците бяха национализирани.
. . .
Санчо стана дон и рицар.
Дулцинея стана негова първа дама.
  215 
Стреснах се като ги видях. Бяха подпрени под ъгъл на стената и ходилата им се набиваха в очи. Въпреки модните си спортни облекла, бяха боси!
Отдавна си мечтаех за нещо, което да осмисли живота ми. Да имам кауза като Грета или Бриджитката. И ето - щях да се посветя на опазване правата на манекените!
...
  309 
Заехме онази поза прелюдия към нещо по-съществено. Погалих копринения халат, единият му край се поотвори и показа бялата кожа на бедрото й, ослепително бяло.
Зарових устни в гърдите й. Тя отново понамести таза си в скута ми. Нещото ми усещаше топлината, ръката ми потърси от къде идва. Кирия Дафни ле ...
  304  17 
Те живееха в хоспис, останали сами в живота , всеки понесъл болката си. Бяха странна общност със своите предпочитания и малки радости.Той бе художник. Годините и болежките го бяха смалили Под нахлупената барета бляскаха очила - лупи, а в стола тялото му сякаш го нямаше. Замислен дълбоко със скицник ...
  218 
В далечна земя, скрита зад мъгливи планини и древни гори, се простираше кралството на Елдора. В това кралство живееха същества от всякакъв вид - елфи, джуджета, дракони и магьосници. В центъра на Елдора се издигаше величествен замък, където управляваше кралица Лиана, известна със своята мъдрост и сп ...
  326 
Попривършвах работата в градината на кирия Дафни и кириос Мицо. Погледнах свършената работа, чак на мен ми хареса, може би защото слънчевите лъчи си играеха с капчиците вода по окосената трева, проблясваха по тях разноцветно. Мирис на прясно полята трева и почва, въздъхнах замечтано, погледнах скриш ...
  323  11 
Непосмял другиго, апострофирах аза си:
- Кой си ти бе, че да ми кажеш?!
  216 
Това е един наистина интересен въпрос. Вече имаше негър президент и това бе Обама. Но ромка досега не е ставала стопанка на Белия дом. Звучи интригуващо - ромка в Белия дом. При това приблизително равновесие на силите между големия бял Баща Д.Т. и Камала Харис, изборите в САЩ щяха да бъдат мигновено ...
  312 
Ежедневки 122
1. Маскирах се, като мафиот... и станах уважаван бизнесмен в България...
2. Звездите не ми говорят... слушат ме...
3. Имам всичко, което нямам... в мечтите си...
4. Богат съм и имам хобита... ако бях беден, щяха да са диагнози... ...
  419  16 
Тя гледаше кървавия залез зад хълма. Дърветата като мрачни стражи, протягаха ръце към помръкналото небе. Хълбоците ѝ се повдигаха бавно и ритмично. С всяко вдишване настъпващата нощ нахлуваше в дробовете ѝ. Хладният въздух лекуваше нараненото ѝ сърце. Чудовището се събуждаше в сърцето ѝ. Още един дъ ...
  261 
Ние и вие, аз и ти. Без очаквания, или поне не съвсем. Не трябва да има много значение кой съм аз и кой си ти, това тук е нещо самостоятелно, но и доста зависимо. И от мен, и от теб. Кога го четеш, някой може би ти го чете, а ти само слушаш, не съдиш.
Виж при мен е друго, аз не мога да променя момен ...
  209 
– К`во се хилиш бе, дребен масов убиецо? А-а-а, не! Хич не ми се умилквай! Въобще не съм в настроение за котешките ти номера!
Аделина внимателно побутна топлата топчица мъркаща нежност, отъркваща се усърдно в краката ѝ и привидно сърдито обърна гръб на самоуверения риж мъжкар. Разбира се, всички ней ...
  408 
На Петя – съученичка и приятелка
Финно присъствие,
но осезаемо. Талант
и вкус във всичко.
Заразителен смях. ...
  373 
Събудих се в слабо осветена, задушна хотелска стая в сърцето на Ню Йорк. Място, което те кара да съжаляваш в момента, в който се регистрираш. Леглото изскърца под мен, главата ми тежеше, сякаш плувах в мъгла. Как попаднах тук? Напрегнах мозъка си, опитвайки се да си спомня. Тогава ми просветна - ТЯ. ...
  322 
Спирам на бензиностанцията в 11 вечерта. Излизам от колата и се оглеждам - няма кой да ме обслужи. Зад стъклената витрина се вижда женска фигура, която гледа към мен. Наблюдава, дали няма да запаля и да си тръгна, без да платя горивото.
Зареждам и се запътвам към касата. Виждам надпис "нощна каса 22 ...
  263 
„Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20). Изключителен стих, който задава един много важен въпрос, а именно – какво всъщност пре ...
  293 
Ежедневки 120
1. Маскирах се, като девственост... но маската ми не издържа и ден...
2. Нямам акъл... но имам гениални мисли...
3. Разкрих се напълно... но си запазих тайните...
4. Разнообразих си сексуалния живот... откъм мечти... ...
  379 
Повод за написването на този материал ми даде един текст на наш колега по перо, поместен на линк:
Изкуствена истерика - журналистика: Фейлетони от Коруба (Слав Коруба)
визиращ бъдещето на изкуствения интелект. Под него дадох следния коментар:
Хубаво е да се разсъждава върху изкуствения интелект. Как ...
  367 
4.
Макар и вече пораснала, не забравих баба и дядо. Често ходех в дома на щастливото ми отминало детство. Спомням си… една зима, по времето, когато имаше истински русенски зими – цяла нощ беше валяло и фучало, а снегът се издигаше повече от метър. Още по тъмни доби се закахърих аз, какво ли правят б ...
  189 
На село
Един немирен слънчев лъч се промуши между щорите, плъзна се по нослето на Габи, докосна бузките ѝ, и се опита да повдигне затворените ѝ клепачи. Момиченцето потърка с юмруче сънено очи, завъртя се на другата страна и продължи да спи. Слънчевият лъч обаче, тъй като му се играеше,се прехвърли ...
  298 
Света́ сълза
Като застинало бе времето зад високите зидове на светата обител, потънала в упойващия аромат на билки и смола. Единствено бълбукането на манастирската чешма нарушаваше този мир, дарявайки живителната си благодат на неколцината монахини. Играеха слънчевите зайчета в зеленясалото ѝ гърло, ...
  346  14 
В една студена, октомврийска утрин, когато още мъглата по шосето не се беше вдигнала, редник Станислав пътуваше с хондата си за града. Имаше час за зъболекар и все още разсъждаваше как да постъпи при така развилата се ситуация. В себе си все така нищо не бе решил. Спомни си как през отминалите дни, ...
  488  17 
Мъжът е наистинал яко и жената загрижено казва.
- Скъпи, трябва здраво да се изпотиш, за да излезе настинката...
Мъжът става и гълта на екс 3 виагри.
- Какво направи бе, глупако, как ще ти помогне т'ва бе, свиня развратна?...
- Море, като видиш след 5 часа, колко пот тече от мен, сама ще разбереш... ...
  210 
Не, информационите огледала нямат нищо общо с работите на Козирев. Тях ги използват на Сириус, за да произвеждат нова информация. Ако огледаме в едно обикновено огледало несиметричен плосък предмет, то съвкупността от него и образа му ражда ново образувание, което е симетрично. Оглеждайки това ново ...
  420 
1. В България Културата е истинска кралица - има си собствен дворец (НДК) и никаква не се явява сред простолюдието...
2. Българският език непрекъснато се обогатява с чуждици, от което всъщност обаче де факто, се получава обратният ефект.
3. Българският политик е, като всеки друг политик, но средата ...
  223 
Един топъл следобед, когато слънцето галеше листата като майчина ръка, а въздухът дъхтеше на дива самодивска трева, малката Блу се разхождаше край езерото с искрица приключенски копнеж в очите. Над водната повърхност, където небето се отразяваше като безкраен син велур, Блу забеляза странна и вълшеб ...
  343 
Камък камък избива!
Бели пари за черни избори!
Кел файда от богат речник, като политкоректността и толерантността са ми бедни 🙄​
Мечтите са капан за бегълци;
- Жената най се ядосва като не ѝ противореча. Добре, че не може да чете мисли! ...
  302  12 
Есента превзе планината и щедро обагри склоновете ѝ.
- Иван ме именуват.- Потънаха една утрин очите на бунтовника в светлия взор на Тракиана.
Трепнаха гърдите ѝ... "Иван! Иван!" изхвръкна сърцето ѝ, като птица запърха, сякаш намерило чистотата на ясно пролетно небе.
- Гяури! Обградени сте!- Пукна пу ...
  307  13 
3.
Нишката на спомените ми се губи, как и защо, след много години митарства из градове и паланки по поречието на реката, баба и дядо се установили в Русе завинаги. Навярно градът е успял да ги приласкае и благодушно е разтворил обятията си за тях… Може би тук са съзрели онази искрица надежда, която ...
  231 
Очепрекарвам си Фейсбука и постоянно попадам на много люти приказки. В един пост попадам на следния текст:
'BRICS е чудесен пример за негодници, неудачници и долнопробни хора, които се обединяват срещу успешните и умните, за да изглежда, че количеството е по-важно от качеството. Но диваците и варвар ...
  323 
Ето как стоят нещата: възрастните никога няма да ти кажат „Липсваш ми.“ Няма да ти пратят съобщение с емоджи сърце. Вместо това ще ти кажат: „Ела, набрах ябълки за теб.“ Или: „Имам нещо за теб, вземи го, когато можеш.“
А ние? Ние не разбираме. Пренебрегваме ги. Имаме всичко, нали? Не ни трябват ябъл ...
  362 
Има едно райско кътче на земята. На него планините с плещи допрели са небето, равнините са като тепсия, морето е с лазурен бряг, а реките, с язовири малки и големи по тях, извиват тела по него във всички посоки на света.
На тази земя е покълнало нашето семе българско и четиринадесет века е обгрижва ...
  431 
---
**Сцена**: Малкото момиче Блу седи на стара, износена пейка, краката ѝ висят над меката земя, а между пръстите ѝ нежно се върти пухкаво глухарче. Тихо към нея пристъпва старец с побеляла коса и лице, набраздено като древна карта. Той сяда до нея, и двамата мълчат за миг, докато...
**Блу** *(глед ...
  307 
Ежедневки 118
1. Маскирах се, като човек... и се отвратих от хората...
2. Думите ми са пълни със смисъл... но им липсва съдържание...
3. Изгубих си акъла... какъвто и без това нямах...
4. Спънах се веднъж... и още продължавам да падам... ...
  337  10 
2.
Какво се случило после ли..? Случило се така, че баба избягала със своя избраник. Пристанала му. Любов…
А баща ѝ, обзет от недоволство и ярост, че не се зачита волята му, зачеркнал завинаги баба от семейната история. Забравил я и никога не ѝ простил. Богатият ѝ сватбен чеиз, останал непокътнат в ...
  277 
  227 
1.
Исках да ви покажа една прастара фотография - на моята баба, като момиче. Обаче не я намерих, кой знае къде се е запиляла из семейните архиви… Но едва ли някога ще забравя този образ, поне докато имам власт над паметта си… Крехко, нежно девойче била баба ми, с млечно бяла кожа и дълга руса плитка ...
  246 
Селски туризъм
Дъждовно беше това лято. Валеше почти всеки ден. Ту се изсипваше кратък летен порой и светкавици и гръмотевици раздираха небето, или пък валеше тихо и кротко, като сега. Дъждовните капки чертаеха с мокрите си пръсти криви пътечки по гладкото стъкло на прозореца, а други блестяха като ...
  294 
Оглеждаше я внимателно с прикрит интерес. Знаеше, че не е редно. Свещеническият сан му носеше права, но и строги ограничения.
- Да ме прости Господ и пази от съблазън - прекръсти се за успокоение на душата.
Осъзнаваше, че религията отдавна е в забвение и едва ли някой ще го укори, но той искаше да е ...
  340  12 
Предложения
: ??:??