Проза и разкази от съвременни български писатели

42.5K резултата

Така ще да е

Въртях се като метилява овца из къщи. Който си има работа, да си я работи, самоизмърморих си пожелание за здраве и плодородие през Новата година, скочих в новите си еврогалоши и към Ленченото кафене...
Лъхна ме приятна топлина, мирис на кафе, а Ленчето ми се стори много по-свежа и хубава. Поздравихм ...
415 5

Хензел и Гретел от махалата

"Да не сте се върнали без пари, че ще ви счупя от бой!“, изръмжа татко, блъскайки ни от старата си кола. Погледът му беше по-рязък от обикновено, а очите – мътни. Поредната бутилка в кръчмата го чакаше, знаех. А нас – познатият ъгъл на централната улица в големия град.
​„Кали, днес ще съберем много! ...
264 3

Плодовете на прозрението

Плодовете на прозрението
Далек в Балкана над високо бърдо, издигаше се град зелен с тайнствени дебри. И пазеха историята му величава, хорицата нищи.
Там на нивата момите си думаха и унисаха се в приказни светове. Започна една да разказва с песен за гората. “Под склопа на гората глог растеше в тъмнин ...
377 1 11

Сребърно

Заръмя. И е тихо.
Седи и пуши лула. Мокрите ръбове около кръга на лулата го дразнят и ги подсушава с длани; приличат му на кратер. Спомня си калдерата в Санторини, но изоставя този спомен за друг път. Той е спокоен. Такъв трябва да е. Иначе не може да мисли. Сиво е. И димът е сив. Скоро ще заздрачее ...
395 2 4

Райна

Натиснете бутона и отговаряйте ясно и точно на зададените въпроси, ясно?
- Аха, да, разбрах, слушам - отговори жената пред микрофончето.
- Така, започвам - носеше се мързеливия глас на охраната, когото бяха набедили да приема хората в спешното отделение, и да им отваря автоматичната врата:
- Да сте ...
237 1 1

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 31

Глава тридесет и първа
„Само по себе си масовизирането на недоволството срещу властта не я застрашава фатално. Тя изпада в истинска опасност тогава и само тогава, когато се оказва във фактическа невъзможност да бъде упражнявана. Това е единственият случай, когато съдбата й изцяло зависи от милостта ...
318

Стрела на Купидон

Стрела на Купидон уцели моето сърце, но вместо да се влюбя започнах силно аз да плача. „Защо сълзи се стичат по твоето лице и не виждам радост в твоето сърце? Нали те уцелих със стрела-любов, трябва да си щастлива?“ - попита ме Купидон, а аз просто извадих стрелата, счупих я на две и продължих. „Спр ...
351 2

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 30

Глава тридесета
„Сега си сам, тъй както бил си всявга,
ала с илюзията, че си с нея.
Блаженствайки се питаш: „Що за фея?!“,
но без да искаш отговор веднага... ...
354

Фетиш "Драма"

Ти вероятно ще си помислиш, че това е съвсем обикновена любовна история. Каквито самият ти си имал няколко.
Няма нищо нередно в това — и аз бих си помислила същото.
Но понякога, мили мой, не всичко що блести е злато. И не всяка любов е наистина любов.
Остани с мен до края и ще разбереш защо го казва ...
339

Кога фразата „още малко“ без да искаме ни дехуманизира?

За някои хора работохолизмът се е превърнал във визитна картичка и доклад пред обществото за техните „суперсили“. Всичко това — на фона на едно безпощадно „трябва“, което звучи като ехо в съзнанието и господства над всичко останало в живота им.
Обременяването със задачи не ги плаши. По този начин те ...
369

Изповед за 2025 година

Започнах 2025 със сърце, готово да обича. Бях готова да раздавам на всекиго, когото видя, надежда, кураж и любов. Всичко си вървеше добре, бях щастлива и песни всякакви извираха от мен. После нещо се обърка. Като че ли кракът ми се препъна в някой остър камък и паднах на лице. Сърцето ми започна да ...
429 1 10

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 29

Глава двадесет и девета
„Администрира „щедро“ глупостта
сред „скелети“ от думи,
„нехаейки“, че „става“ любовта
„решето“ от куршуми!...“ ...
353

18+ „Зимен глад“ Глава 1. „Аз, мамка му, съм духът на гората, и имам Нова година“

Всяка година хората идват в гората за чудо.
Всяка година носят със себе си желания.
И всяка година гората търпи. До време.
В. С. Морриар
Казвам се… а бе, кой знае как се казвам. Хората ме наричат всякак: „лесник“, „дух“, „господарят на гъсталака“, „оня, дето шумоли зад гърба ти, докато вървиш с фене ...
385

За бръшляна... И още...

Бръшлянът ни е познат като красив вечнозелен (и декоративен) храст, развиващ се като лиана, обгръщайки дървета и сгради... Използва се и като билка, влияеща благотворно, преди всичко, върху здравето на дихателните пътища... Също - в продукти с грижа за кожата, намалява бръчките... Голям привърженик ...
382 2 5

Тетрадката на "лудата"

​Димитър беше журналист на свободна практика, чиято работа се свеждаше до това, да дебне големия град за сензации. Животът му беше низ от вечно бързане и търсене на следващата жълта новина. Често минаваше през един централен подлез, където сред просяците, просещи стотинки и цигари, винаги седеше едн ...
365 1

18+ Врата в морето - Глава 7. - Мухарем

Заведението отвори врати с шумно парти и избрани гости. Масите се огъваха, отрупани с плата от изискани ястия. Гергана тъжно си помисли, че с това количество ядене дом за сираци може да храни децата седмица.
Последните дни бяха трудни и напрегнати. Алекс често изпадаше в депресия или раздразнителнос ...
490 1 2

Географията на една любов 3

География на една любов
част трета
Италия 2
Флоренция е столицата на Флорентинската република и люлка на Ренесанса, а днес на областта Тоскана. Във Флоренция са дворците на фамилията Медичи, управлявали градът-държава в продължение на много столетия. Тук са и гробниците на Медичите, украсени с безсм ...
349

Географията на една любов

Географията на една любов
трета част
ИТАЛИЯ 1
Родена в един от най-красивите градове на Европа, Санкт Петербург и живяла на улица Милионна, която води от историческия Зимен дворец към Лятната градина и Марсово поле, Лена не познаваше Европа. Не беше посещавала нито една европейска държава освен Бълг ...
340

03:34

03:34 ч. сутринта... Цигара без филтър - цигара с филтър... В тихия студ, стоя на приблизително 3600 келвина лунна светлина и тъжно въздишам към небето. В особено състояние; вибрирам на друга честота и получавам отговори от Онова, което ме е пратило. Общуваме като еднакви - без разлики. Само че аз с ...
403

Моят костюм

Гледах я как си отива.
Не плачеше. Тя не го правеше никога. Просто подсмърчаше. И сега така я виждах – как държи с лявата си ръка кърпичката и я пъха в носа си. Готин навик.
Прозорецът беше мръсен. А исках да видя всеки детайл. Това беше раздяла. Може пък да е последната. Изтрих с опакото на ръката ...
399 2 7

Венециите

Пак добре, че Доналд Тръмп не е объркал Венецуела с Венеция!
Тогава вече щяхме да имаме дипломатически цирк от световна класа: американски войници на гондоли, Тръмп да обяснява на туристи как „Мадуро се крие под моста Риалто“ и Путин да се пита дали да прати военен кораб по Канале Гранде.
373 1 5

В детската болница

Коледно време е, 2004 година. Детската болница, в съседство на Окръжната, е препълнена. Сутрешна визитация при завеждащата д-р Ангелова.
– Чие е това дете..?
Напред излиза слаба, съсухрена ромка:
– Мойту...
Д-р Ангелова я оглежда критично, след което пита: ...
450

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 28

Глава двадесет и осма
„Разпален“ от целувката на Юда,
сега си само вихър и възбуда!
„Пиянството“ ти е неизразимо,
ала - Уви! - ще стане... непростимо!“ ...
400

Бачо Аце и кака Коца

(Всички прилики с действителни лица и събития са случайни)
В малкото селце, сгушено в полите на планината, Ангел и Костадинка деляха залъка си от години. Деца така и не им се родиха, а младостта им беше белязана от несгодите. Ангел, когото всички наричаха Аце, беше глуповат, посредствен мъж, шумен и ...
357 1

Спомени

Хич не ми е приятно това, което ще напиша.
Затова ще гледам да е кратко.
Най-голямата банкова криза в Европа след Втората световна война се състоя в България. Беше 1996–1998 година.
Сложиха ни намордник, валутен борд - БНБ вече не беше същата, не можеше да финансира банките, не беше кредитор от посл ...
412 2 5

Проклятието на циганката

(Всички прилики с действителни лица и събития са случайни)
В прашния въздух на малък северозападен град, където слънцето сякаш жалеше повече, отколкото грееше, Катя бе научила уроците на живота по трудния начин. Ромският ѝ произход често бе стена, а бедността – постоянен спътник. Детството ѝ бе беля ...
692 4

Расни, Ело, гулема порасни

Преди Елица да има име, преди дъхът ѝ да докосне света, жените от семейството ѝ научиха звука на загубата. Два пъти снахата на Радка зачена и два пъти децата си отидоха, преди да имат шанса да заплачат. Жените от селото се кръстеха. Лекарите свиваха рамене. Но Радка знаеше. Тя беше родена в събота, ...
796 3 7

Нека се движим - за здраве...

Всеизвестен е афоризмът ”Движението е живот”, но движим ли се достатъчно, за да сме здрави... Лично изпитах след пенсиониране, как обездвиженият начин на живот се отрази върху здравето ми... Три-четири месеца заседяване пред компютъра, отдавайки се на писане поне по 5-6 ч. на денонощие - почти извед ...
391 2 8

Пъпна връв

​ I. РАЖДАНЕТО
​ Тропане кънти на вратата на баба Кира. Тя полека отваря очи, примигва и се заслушва в мъжкия глас.
– Киро,
Кироооо.... Ставай! Радина ражда!
Акушерката разпознава гласа на Асен – съседа на Матей и родилката, става, облича се, навлича цървулите, нахлузва вълнено елече и отваря. ...
370

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 27

Глава двадесет и седма
„От време на време на този свят трябва да се случват неща, които излизат извън всякакви граници.“
Йохан Хьойзинха
Мюнхен - понеделник, 12 август 2103
Точно в 12.00 по Гринуич местните холовизионни програми прекратиха излъчванията си и пред всички холовизионни зрители на планет ...
371

Снежинка

Жените никога не са ми били проблем — или поне запознанствата с тях. Всичко друго ми беше сложно. Това да пием по нещо, да хванем някоя по-дълбока тема и след това да се посмеем на нещо не чак толкова сериозно — тази част ми беше лесна и забавна. Чувствах се уверен в себе си.
След първите срещи обач ...
349 1

Приказката

В подножието на планината, в едно село, потънало в зеленина и тишина, живееха два рода – Генчеви и Драганчеви. Богати, уважавани, с големи къщи, много земя и добитък – но с едно проклятие, което ги делеше вече няколко поколения.
Всичко започнало още по времето на прадядовците. Спор за едно парче зем ...
355 1

„Името на тишината“

ЗАГЛАВИЕ НА РОМАНА
„Името на тишината“
Роман за знанието, което убива, и мълчанието, което спасява

Глава 1: В сенките на абатството ...
440

Какво ново?

Какво ново?
Събудих се и какво да видя: старата стая затрупана с багаж, с олющени стени и следи от течове по тавана. Даже паяжините са старите! В банята от огледалото ме гледа все същата физиономия с торбички под очите и разкривени зъби. Казанчето все така тече. Тоалетната май е все още запушена. Къ ...
417 3 7

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 26

Глава двадесет и шеста
„Миналото е „минното поле“ на настоящето и бъдещето. Всяко време „залага“ „бомби със закъснител“. Ако не бе така, революциите щяха да са невъзможни. В човешката история обаче има и времена, които сами по себе си са... „бомби със закъснител“. Проникнеш ли във „вътъка“ на такова ...
322

Кметицата

Градът не просто умираше – той гниеше под тежестта на собственото си безверие. Улиците бяха мрежа от дупки и сивота, общинските сгради миришеха на застоял социализъм и евтини подкупи, а хората ходеха с наведени глави, свикнали, че „нищо няма да се промени“. Поредица от кметове бяха превърнали властт ...
390 1

А сега, накъде?

Бяха трима — двама на по четирийсет и нещо и един по-млад, на двайсет. Бяха се скупчили в кръчмата, грееха се на печката и на бутилка ракия, която подаваха един на друг. До тях имаше още едно шише — вече празно.
— Егати студа — каза единият от по-възрастните. Беше висок, с брада и белег на челото, п ...
351 1

Старчето и Съвпаденията Част 13

13 част
Така или иначе Старчето се стабилизира психически.
Престана да се къпе с дрехите в банята.
Спря да се залоства в нея и да я обикаля с часове.
Естествено официално ме похвали пред цялата си рода, как съм спрял мравучкането в мозъка му. С роднините му се разбираме първите два месеца след случк ...
383 1 5

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 25

Глава двадесет и пета
„Все още е сияйна утринта.
„Горчивото“ ти „пладне“ е далече.
Ала - Уви! - към него тръгваш вече,
съдбовно „впримчен“ в неизбежността!“ ...
381