Труден е животът на поръчковите автори. Сега пък jonnn отбеляза че Урсула всъщност е акушерка и поръча материал. Отговорът е светкавичен.
В момента сме свидетели на изключително трудно, многоплодно и патологично раждане на Общото европейско бъдеще. Диагнозата на брюкселския консилиум е следната:
Сед ...
Беше топъл есенен ден в началото на октомври 1982 година, когато се уволних от родната казарма. Обръснат и облечен в цивилни дрехи, се ръкувах и прегръщах с всички момчета, взимайки си сбогом.
Нямаше други войници, които да се уволняват с мен. Бях единственият приет две години по-рано във висше учеб ...
Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава осма
Междинният поход
Бе малко след средата на тукашната зима, когато по настояване на Мъдреца Салк свика Ангарския събор.
- Свиквам това заседание по настояване на Мъдреца - кимна към споменатия Салк, щом се настани зад голямото бюр ...
За мнозина е ясно, че не съм прописал тук и не е от скоро тоя мой напън. В родилното отделение на творчеството ми на началната страничка се публикуват кратки препратки от последните коментари на творенията. Разделът е озаглавен: "Последни коментари на произведения". Заиграх се позволих си да направя ...
Неохотен залез се спуска над село Триклюнци. Вечерната омая е очаровала прегракналите от песни птички и те са се оттеглили в гнездата си, за да отстъпят мястото на своите нощни посестрими. Войните и ежбите са само в новините, нощта тръби към своите легиони да нахлуват през всеки комин.
Ето 'татък кр ...
Озлобиш ли се, лошо. Не се ли озлобиш - два пъти по-лошо.
Злобата е човешко качество. Превърне ли с в количество, това вече не е човешко.
Завистта и злобата се родеят. Но не съм сигурен чий е коренът им.
Ненавистта се превръща в злоба само тогава, когато е неоправдана.
Животните са страховити, не са ...
14+Душа на Воин - книга трета (Глава Четиридесет и Девет) 49 - “В ареста на Рант-тар”
Грен и Лиза напуснаха бързо лечебния център с четири човека въоръжена охрана и излязоха на безлюдната улица на Рант-тар. Капитанът на воините охранители бе обърнал гръб на избраниците на Рагиел и водеше отпред на групата. Те завиха на дясно в сумрака, като единствената светлина идваше от високите, д ...
Къща, съградена с меч, покрив няма. Вятърът я събаря, а чуждата земя я изяжда.
Българска народна мъдрост
май 1873 година. Филибе
Кара Мехмед бавно дръпваше от лулата си, пускаше някое малко сиво облаче дим през ноздрите, а погледа му се рееше отвъд прозореца. Гледаше натам, накъдето го теглеше душат ...
16+8. Хрониките на безсмъртния български лузър. Свитък първи. Записките на селския кмет.
Глава осма.
Битка по пътя-1.
Внезапно спря конят на яздещия пред мене поп. Нашите челни дозори са обърнали конете и бавно се връщат към нас, а страничните дозори са спрели, натегнали са самострели и следят за противник отстрани... Зад отстъпващите дозори се вижда прах, облак прах, който прикрива бав ...
Че да си дойдем на думата: откъде идва това понятие и възбужда въображение за печалба?Трампа!Да започнем от стари времена-хората отдавна са проучели, че времена и нрави сменят приоритетите си и ги превръщат в интереси.
Но, ако следваме лозунгите на властта, ние трябва да бъдем "почтени граждани", си ...
1. И изкуственият интелект не може да направи от глупака, умник.
2. Кръстиха я Юница*, на деда й, Юли, и бабата, Яница.
3. Тъпизмът е афоризъм с дефецит на мисловна острота.
4. Колкото е по-тъп един човек, толкова по-остро реагира, когато му кажат тази истина.
5. Добрият политик е като дабрата курва ...
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Отдел „Глобален геополитически биомониторинг и вирусологичен анализ“
СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКЛАД
Относно: Оценка на патогенната среда в международните отношения и стъпки за постигане на пълна дипломатическа стерилизация
Уважаеми колеги, ...
Засега Льольо е все още млад мъж, висок и тъмнокос, слаб и непостоянен. Под непостоянен имам предвид, че постоянно мърда и ми е трудно да го рисувам така. Но не се отказвам, понеже съм инат копеле, а и ме бива да рисувам.
Първо рисувам овала на лицето му: едри и груби щрихи. После му вземам мерките: ...
Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава седма
Северни безпокойства
Танто Берили - впрочем отдавна вече Юю Тала - притеснено пристъпи в заседателната зала на двеста двадесет и петото ниво на кула №451, изчаквайки тътрещия се подире му доста блед и с угаснал блясък в очите Ф ...
...---...Ох, най-после свободен. Отпуска. Жена ми замина с деца и внуци на море в Гърция,... така й се пада, да види на почивка ли е, или я взеха да гледа внуците...
Наум си разказвах един мноого стар виц и се подсмихвах под мустак.
''- Тате, тате, а какво е това стар морски вълк?
-Това е сине, бълг ...
14+Душа на Воин - книга трета (Глава Четиридесет и Осем) 48 - “Среднощна схватка”
Беше станало много късно и тъмно - няколко часа след полунощ, в стаята на Грен. Лиза стоеше седнала на края на леглото на своя любим и не сваляше очи от големия прозорец в свое ляво, вече в продължение на много часове. Магьосницата бе в бойна готовност, нащрек и с една ръка върху омагьосания кинжал, ...
Влакът спря на малка гара насред полето.
Първоначално никой не обърна внимание. Това беше от онези спирания, които не нарушават ритъма на пътуването — просто още една пауза между две точки.
Но минутите започнаха да се трупат.
Пет. Десет. Петнадесет.
Мъжът с куфара първи погледна часовника си по-наст ...
По стих на Лангстън Хюс: „Сам, като вятър, прошумял над прерията. Сам като чаша ром, забравена на масата.“
В кръчмата нямаше много хора. Вече рядко се намираха такива малки квартални кръчми. Свечеряваше се, а осветлението още не беше пуснато и сенките изтляваха по пода. Беше необичайно тихо, като че ...
И се занизаха дни и нощи, които неусетно година след година поведоха Дончо към нови върхове на славата. А тя - славата, е като птиците, за славата няма граници; и е в непрекъснат стремеж да се покаже, защото нали, тя е опиат, който ласкае своите избраници!
Дойде време да се добие образование, но Дон ...
Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава шеста
Тревожно завръщане
Сими Калузо завърши картографирането на ригера на шестдесет и третия ден от престоя им в него с Джила Пампила.
- Ох, приключихме ли с безкрайното търчане из търбуха на това необятно нещо, сладкишчето ми?! - р ...
Лятото тая година не приличаше на тези от предните години. Жарки, душни и сухи. С рекордни температури. С безмилостно слънце и тежък задух. И миризма на прах.
А това лято...май си беше нормално. Нещо, което хората бяха започнали вече да забравят. Имаше топли дни, имаше и много слънце. Но температури ...
Да започна. Добре.
Беше десети януари. Годината не си я спомням.
Валеше.
Нямахме пари. Обичахме се. Януари заваля във февруари.
Внучката беше прекрасна. ...
В ония, отдавна отминали детски години, се влюбих.
Не, не си мислете веднага за момичето от съседния чин. Трепета на първата любов.
Влюбих се в Историята!
Да, в онзи досаден за много някогашни, сегашни и бъдещи ученици, учебен предмет. Пълен с дати, факти, битки, събития, които трябва да наизустиш. ...
14+Душа на Воин - книга трета (Глава Четиридесет и Седем) 47 - “Бийхан”
Беше късна нощ и градът Рант-тар бе потънал в мрак. В черното небе грееха ясно трите бледо сини луни, както и безброй ярки звезди. Избраният войн-Бийхан беше приклекнал в готовност на един покрив, на висока къща, направен от старо, зеленясало дърво и наблюдаваше сградата на лечебния център в непосре ...
Гледах филма на Нолан Одисей. Но сега няма да става дума за кино. Както обикновено, аз се отплеснах в други неща, които ме интересуват. Да кажем юридически казуси или какви са били реалните събития, ,от които са се вдъхновили Омир и Нолан. Какъв е характерът им.
Първо, която бих искал, така да кажа ...
Влакът спря на малка гара насред полето.
Първоначално никой не обърна внимание. Това беше от онези спирания, които не нарушават ритъма на пътуването — просто още една пауза между две точки.
Но минутите започнаха да се трупат.
Пет. Десет. Петнадесет.
Мъжът с куфара първи погледна часовника си по-наст ...
14+Душа на Воин - книга трета (Глава Четиридесет и Шест) 46 - “Рант-тар и лечението”
Пътуващата група със своята каруца бе изминала ден и половина в непрестанен път и езда. Те се движиха в посока изток по главния път към наколния град Рант-тар. Беше късно през нощта и околната джунгла бе потънала в мрак и тишина.
Ловецът Дък управляваше умело каруцата, на която бяха натоварени Лиза ...
Глупак наричаме само онзи, който не съответства на нашата представа за глупостта.
Не е глупост да обичаш, без да си влюбен. Глупост е да си влюбен, когато не обичаш.
Човек оглупява не тогава, когато му липсват знания, а когато знанията не са се превърнали в любов.
Най-прекият път към глупостта е алч ...
I. ГАРАТА
Септември беше дошъл тихо, без предупреждение – така, както идват нещата, за които човек не е готов. Дърветата край гарата стояха неподвижни в утринния хлад, натежали от влага, с листа, пожълтели до прозрачност. Между релсите бе поникнала трева – тънка, упорита, безразлична. Небето беше пр ...
Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава пета
„Прегазената“ периферия
Тунун Адани издигна керкелеза на 7 банвестера височина и го хоризонтира. Под него бялата облачна покривка се плъзгаше както сняг под електрическа шейна.
- Ама че красиво! - за кой ли път по време на полет ...
По действителен случай
Признавам си – когато видях обявата за двудневен планински преход, си представях нещо съвсем различно: малка група, раници, тишина сред природата, а не двайсетина души, половината от които явно бяха решили, че отиват на курорт. Събрахме се на уреченото място в осем сутринта. А ...
Ето, сега, ако бях глезла, щях да кажа: ''Пие ми се вода'',... или: '' Нещо от слънцето не ми е добре, да влезем на сянка''.
Червеят на съмненито оново ме загриза, само крие нещо, за да не ме покани. Или не е успял да почисти из къщи и е разхвърлил купища дрехи за пране и чаши, и посуда за миене, ил ...
Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава четвърта
Върху „отломките“ на едно недоизживяно минало
- Крайно непривично ми е стоенето тук, сине! - оплака се Фето Барузо на Танто Берили една вечер в края на първия туртюп след настаняването им в близост до кулите и - на седмия, д ...
И сега съм на лов, не на вещици, а на нещо свясно...
Ейй, този как е надул шкембето, да броя ли до 3 и да гръмне.
Ауу, онзи глътнал пък корема, все едно диск до диск по диафрагмата му, ако го накарам да брои до 10 или до 8, дали ще му излезе въздуха и ще стане медузообразно.
Оо, този пък, ами намест ...
Топъл летен следобед. Пред известна столична община възмутена, група граждани скандира "Оставка!! Оставкаа!"
Кметът седи на бюрото си, подписва поредно разрешение за строеж и се опитва да се концентрира. Не успява и спешно вика заместника си:
- Отвън някакви хора търсят Оставка. Това не беше ли шефк ...
Септември влизаше в София уморен. Лятото си отиваше бавно – без внезапна раздяла, а с онези малки знаци, които забелязват само хората, които имат време да видят това. Дърветата по булевардите започваха да губят свежестта си, въздухът вече не беше натежал от жегата, а градът отново се изпълваше с хор ...
Светлината в стаята вече беше различна — нито дневна, нито нощна. Онзи междинен час, в който всичко изглежда малко по-непознато. За първи път ѝ се случваше да остане сама вкъщи вечер.
Момиченцето стоеше на дивана с прибрани под себе си крака. Телевизорът беше изключен. Сторил му се излишен, сякаш пр ...