Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42K резултата

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 10

Разказ №10
Кантианска одисея
„Кога философията със сигурност е безвредна ли? - Когато не я практикуваме, разбира се!“
Разказвачът
Разказът е по повод стрелба след спор върху философията на Имануел Кант в руски магазин през 2013. Куршумите били гумени, та простреляният бил само ранен без опасност за ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
260

Новата номенклатура

Нека за миг да допуснем, ча България никога не е била корумпирана. Поне през последните тридесет години.
Приемаме това за вярно и търсим отговори на въпроси.
Защо беше затрито селското стопанство и на негово място не беше създадено ново? Животновъдството?
Защо беше съсипана леката промишленост? Експ ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза
506 4 24

Да го съжалиш

Огледах се набързо из хоремага. Вярно, уж сряда бял ден и трябваше да има доста хора, ама само тук-там насядали по столовете, гледат вяло, все едно са изпили 4 х 100, унесени в мечти омайни.
Съзрях Ванчо Драката. И той като останалите пришълци в хоремага.
-Що си така намръщен бе, нямаш кеф,... очите ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Хумористична, Други
453 1 17

Пунтоации

Изкуственият интелект се затруднява само от хора без естествен интелект.
Произход от животно е само за да не се остане животно.
Вчера проповедници на светло бъдеще са днес пропагандатори на тъмно минало.
Старците по телевизори лудеят,
хулят младите, че по смартфон щуреят.
Стефанин (Стефан Василкин)
Стефанин
Проза
269 2

Живи сенки - трета част

Дъждът все още валеше, небето отказваше да се проясни. Сякаш не искаше да пропусне светлината при селото и хората му. Те не бяха готови за нея и не можеха да приемат истината. Тони сложи качулката на главата си и закрачи по мокрия паваж. Водата пълнеше дупките в асфалта и ги превръщаше в малки езерц ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза
379 6 14

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 9

Разказ №9
За една дума
„Да внимаваме какво изричаме. Знаем ли кой ще го вземе „на въоръжение“ и колко ще ни се стъжни след това?“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
260

Победата на светлината

Светлината дойде на света, но вместо да види радост в хорските лица, забеляза че на мястото на очите им има дупки, изпълнени с тъмнина, заради която не могат да видят, че е дошла на земята. Тя тръгна да търси някой, който да може да вижда, но уви – само празни погледи около нея намери. Тъкмо започва ...
Andriana99 (Ева)
Andriana99
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца
442

Сам Лаури - Рицарят на облаците

Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.
Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?
Тази мисъл не даваше покой на Сам Лаури - Рицарят на облаците.
Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.
Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това. ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза
370 13 6

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 8

Разказ №8
Фатално всемогъщество
„Какво е да си всемогъщ ли? Какво друго, ако не просто да бъдеш обречено на неминуема гибел при първата среща с творението си... уплътнено нищо?!“
Разказвачът
Някога, толкова някога, че чак никога, бе - впрочем не бе - нищото. То бе/не бе чак толкова, щото из него се ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
294

Вратата на балкона

Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше отвреме-навреме, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше в ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Други
317 3

Живи сенки - втора част

Автобусът се плъзгаше по шосето. Тони бе вперила поглед в прозореца. Покрай нея картините се сменяха, но тя не виждаше нищо, в главата ѝ имаше чувал с мисли, които не можеше да подреди.
Селото беше тихо. Пейките на малкия площад – празни. Въздухът, макар и по-чист от града, ѝ се струваше тежък и сту ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза » Разкази
495 5 14

Миниатюри с.2 еп.1

Господарят на времето
Не сте ли забелязали напоследък, че времето някак си определено се забърза нанякъде..?!
А, откакто върнахме деня с един час назад, на мен ми е постоянно тъмно пред очите. Разправям й тия неща на моята, с една философска нотка в гласа ( демек..виж колко съм помъдрял), а тя филос ...
ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
ЖивкоДелчев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
326 1 3

Не се взирай в мрака

​I. Ароматът на идилията
​Заслушвам се в тишината, отпивам глътка горчиво кафе. Обичам миговете преди къщата да се изпълни с живот. От перваза на прозореца ме лъхва аромат на петунии, примесен с мокра трева. Все още е прохладно, но денят обещава да бъде зноен, слънцето вече гали лицето ми. Затварям ...
ДораНонинска (Дора Нонинска)
ДораНонинска
Проза » Разкази
258

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 7

Разказ №7
Нелепата гибел на един неудачен самоубиец
„Решиш ли да сложиш край, връщане няма. Дори да се откажеш, светът вече го е „уплътнил“ и просто... раздава призове за минали желания.“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
285

Живи сенки - първа част

Нощта покри селцето с черното си покривало, дори звездите не успяваха да надникнат през него. Уличните лампи мъждукаха слабо, сякаш се страхуваха да разчупят тъмнината. Бурята нарастваше все повече. Вятърът се усилваше, играеше си с клоните на стария орех пред къщата. Те се огъваха под силата му, уд ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза » Разкази
498 5 16

Не знаеш

Не знаеш.
И може би никога няма да разбереш.
А може би така е по— добре.
Ще ме осъдиш.
Едва ли ще ме намразиш, но вече нищо не би било същото. Ние няма да бъдем. ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Проза » Други
235

Тайната в Господните притчи

Божият Син напусна славата Си в небесата и дойде на земята, за да ни избави от най-големия ни враг – смъртта. В една враждебна и пълна с неразбиране среда Той трябваше да разкрие истини за небесната реалност – реалност, която ние хората, с нашите обременени от греховете умове, трудно бихме могли да ...
smelo_sarce (Явор Костов)
smelo_sarce
Проза » Други
340 2 2

18+ Вицове за страст, еротика... и още нещо

1. Жена прави комплимент на мъжо си.
- Със сигурност твоят е най-гулем у селОто.
На другия ден.
- Забрави, какво ти казах вчера. Събрах допълнителна информация...
2. На една мома изведнъж много и се... ...
mislitel (Георги Каменов)
mislitel
Проза » Хумористична, Еротична
324

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 6

Разказ №6
Черна дупка
Какво по-красноречиво доказателство, че близки помежду си люде са „черна дупка“, от публичното допускане, че представляват... „бяла лястовица“?“
Разказвачът
Стиховете, части от които съм цитирал по-долу, са самостоятелни мои творби. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
215

Писмата, градът

Когато пристигнах отново в този град, разбрах, че ние с него си бяхме омръзнали един на друг, също като стари приятели: толкова стари, че вече няма какво да си кажат, но отсъствието на единия означава някаква непълнота за другия; някаква незавършеност, нарушена хармония. С всяко мое завръщане все по ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Разкази
273

За човечността ...

Прибирам се вчера с две пълни чанти от пазаруване, а изневиделица насреща ме спира момиченце - хубаво, към десетгодишно: “Нека да ви помогна“... “Благодаря, но почти стигнах“, отвръщам аз ... “Моля ви, нека ви помогна“, леко се спуска то към чантите ... “Недей, мога и сама ... Но ми кажи, защо толко ...
dorageorg (Дора Пежгорска)
dorageorg
Проза
372 1 10

Огънят на моите чувства

ОГЪНЯТ НА МОИТЕ ЧУВСТВА
Част I
Мъжът беше попревалил вече живота. Отдалече личеше, че е гребал с шепи от всичко – и доброто, и лошото го бяха срещали. Радвал се беше на любов, скърцал беше със зъби, удрял беше с юмрук по масата. И знаеше, че е силен. Любил беше безапелационно и покорително, беше усе ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Проза » Фантастика и фентъзи
396 1 9

Парче от апокриф

Абитуриент Балкан Ганьовски изкапризничи веднъж да се вози както простосмъртните на градски автобус.
През задницата му направо нахълта с подарения от великославния си дядо грохотен болид.
. . .
Стефанин (Стефан Василкин)
Стефанин
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
291

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 5

Разказ №5
Един обикновен работен ден на рецепциониста Първов
„Не властта развращава. Прави го... потъпкващата я алчност.“
Разказвачът
Димчо Първов - рецепционист в хотел „Галактикум“, разположен в „сърцето“ на туристическото селище „Бриз“ - този ден бе първа смяна. Обичаше първата смяна. Най-важната ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
265

Страна

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
365 2

За 'малките камъчета' ...

За 'малките камъчета' ... Умеем ли да се вглеждаме в живота ни в най-дребничкото, почти незабележимото ... Дали сме достатъчно наблюдателни - безкрайно важно е не само според мен, като ми се ще да споделя и някои мои мисли ... ‘Малките камъчета обръщат колата‘, е казал народът ... Често, ние май под ...
dorageorg (Дора Пежгорска)
dorageorg
Проза
356 4 15

Елегично 4

Тихичко легнахме един до друг, прегърнати и едва ли чакахме някакво чудо да се случи. Само чувствахме някакъв топлообмен в голите си тела. Румяна издърпа завивката върху ни, сложи глава на плещите ми. Галех в захлас гърба й, дупето.
-Всъщност - промълви тя - Трябва да ти благодаря
-За какво - попита ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
376 4

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 4

Разказ №4
Покварена невинност
„Кръвта е биологичен факт, а не духовна реалност. Не се измива с кръв, а САМО и ЕДИНСТВЕНО с... безкръвна просветеност...“
Разказвачът
Някъде в Албанските планини - четвъртък, 25 юли, 2024 ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
234

Миш Маш 25 Непознатият ИИ

Изкуственият Интелект неумолимо настъпва и бавно се вплита в нашето ежедневие. Спомням си преподавателят ми по психология как доказа, че дяволите имат опашка – елементарно е - никой не ги е виждал и всичко, което кажете за тях ще е вярно. Има вече огромно количество постове, които възторжено обясняв ...
jonnnn (Пламен)
jonnnn
Проза » Други
602 12

Пандемията прегаряне или "бърнаут" .

Живеем в т.нар. епоха на прегаряне, или „бърнаут“.
В наши дни един средностатистически човек живее и разполага с повече удобства, отколкото когато и да е било. Въпреки това, в личностен и емоционален план, той се чувства по-изтощен от всякога. Причината? Феноменът „бърнаут“ – понятие, което навлиза ...
BeatrisGeorgieva (Beatris Georgieva)
BeatrisGeorgieva
Проза » Рецензии, анализи, критически статии
254

Стокхолм

Първата грешка, която допуснах беше да запомня фасадата на хотела ни от фотката в интернета с цел разпознаване. Аха, червена сграда, ясно се откроява. Да, ама в Стокхолм половината сгради са от гледжосани тухли, сиреч червени. Та първата разходка беше от не плануваните, затова пък с куфари в ръка.
С ...
admiral (Олег)
admiral
Проза » Други
308 2

Елегично - 3

Отпихме по глътка вито. Очите ни се опитваха да ни изучат или да направят сравнение .
-Ех, разбягахме се по света - вяло започна Румяна - И сега като ги гледам бившите съученици, как винаги ентусиазирано говорят за младостта си,... затова попитах
'' Кажете нещо за децата си, за вас знаем ''
-А ти къ ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
356 2

Айде бакалъм!

Дядото вървеше бавно по тротоара, влачейки крака в тъмносини гумени чехли, които явно му бяха малко големи, защото при всяка крачка се чуваше кратък шляпащ звук. Облечен беше в жарсено долнище на пижама – лилаво, на големи бели точки, които изглеждаха белезникави на светлината на ранното юлско слънц ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза » Разкази, Други
289

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 3

Разказ №3
От любов
„Любовта е универсалният „убиец“. Какво може да убива по-пълно - и по-безвъзвратно - от нея?!...“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
254

На деветнайсетия ден

На деветнайсетия ден от месец март в две хиляди и двадесетото лето подир Христа на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял порталния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а тряб ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза
243 2

Черната лилия

Не търси любов, която нямаш сили да задържиш.
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
281 2

Бастет и бездната

(не е разказ, нито пък философия; не е и поетична миниатюра, а още по-малко — модерна притча)
Да умееш да жонглираш по ръба на черния хумор не е болестно състояние, а е вид виртуозно балансиране на въже — а-ха да паднеш отвисоко на земята и да се пръснеш като балон с фекалии, но не... не падаш — и с ...
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
246

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 2

Разказ №2
Следсмъртна „разглобеност“
„Дори да не бе била краят, смъртта не би била продължение на живота, а само негова... постфактична противоположност..., нали?“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
263

Изобретението на техника

Глава 1
Когато я внесоха в спешното отделение, тя изглеждаше твърде крехка за този свят.
Младата жена се казваше Ева. Дори под болничните лампи — студени, бели и безмилостни — красотата ѝ прозираше през изтощението и болката. Лицето ѝ, бледо и неподвижно, бе обрамчено от сплъстена тъмна коса, която ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
266